Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№                                               гр. Асеновград, 09.08.2021г                         

 

                                            

                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV  гр.   с-в в публично заседание на втори юли  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА    като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 110 по описа за 2021г. и като обсъди:

 

 

  Предявени искове  с правно снование  чл. 96 от ЗЗД. 

        

 А.П.В.  с адрес ***     моли да бъде   постановено решение, с което да бъде  осъдена М. П.К.  с адрес *** да му заплати   сумата от  144,90лв, представляваща разликата между сумата от 600лв действително дължими разноски присъдени по гр.дело №2325/2018г. по описа на АРС и гр.дело №2046/2019г по описа на ПОС и 744,90лв платена в изпълнителното производство. Твърди, че  по гр.дело №2325/2018г. по описа на АРС и гр.дело №2046/2019г по описа на ПОС  са присъдени в полза на ответника разноски в размер на 600лв.  Ищецът е изразил намерение за доброволно уреждане на отношенията с ответника, като на 21.07.2020г е изпратил покана до М. К., с която моли в тридневен срок от получаване на поканата да посочи банкова сметка ***. На 04.08.2020г е получен отговор  от адв. Ш. с посочена банкова сметка.  ***оцесуално представителство от адв.Ш.,  ищецът изпратил становище за представяне на такова пълномощно. Въпреки това от името на ответника е депозирана молба за образуване на изпълнително дело на 12.08.2020г., в производството по което е  наложен   запор на банковата сметка на ищеца и е начислен адвокатски хонорар и разноски. Твърди,че от банковата му сметка е изтеглена сума в размер на 744,90лв. Счита, че така начислените разноски и адвокатски хонорар са неоснователно начислени.  Представя писмени доказателства, претендира   разноски.

     Ответникът не оспорва твърдението, че    на 21.07.2020г е изпратена покана до нея, с която й е предоставен тридневен срок да посочи банкова сметка.  ***, че на 04.08.2020г на адреса, посочен в поканата като адрес за кореспонденция  длъжниците са получили отговор, чрез адв Ш.,     надлежно упълномощена по процесния казус и страните са запознати с това.  Тъй като в продължителен период от време не е бил получен отговор на изпратеното становище, е образувано изпълнителното произвовство. Счита,  че това е опит на ищеца за саморазправа с ответника, и ако   ищецът е имал намерение да заплати дължимата сума е имал възможност да го направи по посочената от процесуалния представител служебна адвокатска сметка. На 31.07.2020 г ответникът,  след изчакване разумен срок, се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело едва на 12.08.2020г. Счита, че ищецът е допринесъл с поведението си за образуване на изпълнителното дело. Смята за несъстоятелно искането на ищеца разноските по изпълнителното производство да останат в тежест на взискателя, тъй като   ищецът не е изпълнил задължението си преди образуването на изпълнителното производство, нито са представени доказателства да ответницата е била уведомена,  че дължимата сума е внесена чрез пощенски запис.  Прави искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и необоснован. Ангажира доказателства, претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:   А.П.В. и Л.К.В. са изпратили до М. П.К. *** покана(получена от последната на 08.07.2020г), с която са я уведомили, че желаят да изпълнят задължението съгласно влезли в сила решения  по гр д 2325/2018г на АРС и гр д 2046/2019г на ПОС  за сумата от 600лв разноски, като са поискали в тридневен срок от получаване на поканата да посочи банкова сметка ***ето. В отговор на така отправената  покана М. К., чрез адв Ш. – Ш., е посочила адвокатска сметка по която следва да издължат сумата, като ги е уведомила че в случай че не извършат плащане в тридневен срок от получаването ще бъде образувано изпълнително производство. Отговорът е получен от ищците на 04.08.2020(л.9). След получаване на отговора ищците са отправили нова покана до М. К.(получена на 10.08.2020г), чрез адв Ш., с която са потвърдили получения  отговор на писмото, като са посочили че е посочена клиентска сметка с указания че следва да заплатят дължимото по нея в тридневен срок, но към писмото не е прикрепено надлежно пълномощно, оправомощаващо адв Ш. да получи присъдените суми. Поради това са  счели, че писмото не изхожда от кредитора  и са изразили желание да заплатят дължимото по посочената сметка едва след представяне на пълномощно за надлежно упълномощаване на адв Ш.. Въз основа депозирана от М. П.К. молба  до ЧСИ А. А. е образувано изп д  347/2020г за събиране на вземането  за присъдените в полза  на взискателя разноски по гр д 2325/2018г на АРС и 2046/2019г на ПОС. След образуване на изпълнителното производство е изпратено електронно писмо от адв В.К. до адв Шилева, в което е изразено желание за доброволно уреждане на отношенията. Представената информация за сметка  на името на А.П.В. не се коментира, тъй като не е ясно от кого е изготвена.

            При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод,   че е предявен  иск   с   правно основание   чл. 96 вр.чл. 45   от ЗЗД – за осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 144,90лв заплатени разноски в изпълнителното производство, поради забава на кредитора. С оглед твърденията е налице интерес от предявения иск.

  Разгледан  по същество.   Не е спорно между страните обстоятелството, че по  гр.дело №2325/2018г. по описа на АРС и гр.дело №2046/2019г по описа на ПОС   са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 600лв. Не се спори и относно обстоятелството, че за събиране на вземането е образувано изп д 347/2020г на ЧСИ Ангелаков, както и че в изпълнителното производство от ищеца е събрана чрез запор на банковата му сметка сумата от 744,90лв. Спори се по отношение на това дали кредиторът е в забава, поради това че не е предоставил съдействие на длъжника. Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД визира две хипотези, при които кредиторът изпада в забава - неоправдано неприемане на предложеното му изпълнение и недаване на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни. В първия случай, за да е налице   забава на кредитора следва предложението на длъжника   да бъде фактическо, така че престацията  ефективно да се предлага на кредитора. При втората хипотеза предлагането също следва да бъде реално, направено по начин, че да бъде реализирано изпълнението веднага след необходимото кредиторово съдействие и разбира се надлежно. При задълженията за пари това съдействие се изразява в приемането, което означава, че следва да е поставено началото на самото изпълнение.   Следователно, за да е налице неоправдано неприемане на присъдената със съдебното решение сума, последната  следва да бъде реално предложена на кредитора, т е да е започнало изпълнението   по местожителството на кредитора по начин, че само от едно действие на последния - това по приемането, да зависи изпълнението,  освен, ако не е уговорено друго. Не се установява в настоящия случай  да е уговорено безкасово плащане на дълга, изискващо посочване от страна на кредитора на банкова сметка. ***нал изпълнението,   например чрез депозиране на сумата в банка на името на ответницата.  Доказателства това да е сторено от ищеца не са представени. Още повече, че ответницата е посочила банкова сметка, ***, и това волеизявление е достигнало до длъжника, но последният е счел че поради липса на представено доказателство за надлежно упълномощаване на адв Ш. липсва такава. Ето защо  настоящият  състав намира, че    ответницата -кредитор не е изпаднала в забава, поради което не е налице основание за реализиране на отговорността й за начислените разноски по чл. 96  ал. 2 ЗЗД и искът следва да се отхвърли като неоснователен.

             При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника разноски по проиводството(съобразно представените доказателства за направени такива и списък) в размер на 300лв.

  Поради, мотивите изложени по-горе, съдът             

 

Р Е Ш И:

 

             ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.П.В. ЕГН **********, с адрес ***    иск  за осъждане М. П.К. ЕГН**********,  с адрес *** да заплати   сумата от  144,90(сто четиридесет и четири лв и деветдесет ст)лв, представляваща разликата между сумата от 600лв действително дължими разноски  по гр.дело №2325/2018г. по описа на АРС и гр.дело №2046/2019г по описа на ПОС и 744,90лв платена по изп д 347/2020г на ЧСИ А..

              ОСЪЖДА  А.П.В. ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на М. П.К. ЕГН**********,  с адрес *** разноски по производството в размер на 300(триста)лв.

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: