№ 1342
гр. София, 23.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601374 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
С определение от 26.11.2021г. по НЧД №605/2021г. по описа на ОС-Враца, съдът е
оставил без уважение искането на лишения от свобода М. В. М. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода” за срок от
10 години, наложено му с присъда от 16.07.14г. по НОХД №88/2014г. по описа на ОС-
Монтана.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения М., с
която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на молбата на
осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. В жалбата осъденият поддържа, че за
досегашния му престой, администрацията на затвора не е провела адекватна корекционна
политика спрямо него.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в
съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение,
констатира, че същото трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искане на осъдения М. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода” в размер на 10 години, наложено му с присъда от 16.07.14г. по НОХД №88/2014г.
по описа на ОС-Монтана.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция - 26.11.2021г. осъденият М.
е изтърпял фактически осем години, осем месеца и шестнадесет дни, като остатъкът за
1
изтърпяване се равнява на една година, три месеца и четиринадесет дни. При това
положение е налице формалната заК. предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 НК - осъденият да е
изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“.
В същото време липсват каквито и да било доказателства по смисъла на чл.439а НПК
за неговото поправяне по време на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“.
л.св.М. е наказван многократно за нарушаване на режимните условия. В изготвените
становища на Началника на Затвора- Враца, ЗОЗТ – Бойчиновци към Затвора- Враца и
доклада на ИСДВР В. се акцентира на сериозни проблемни зони, свързани с отношението на
лишения от свобода към извършеното от него престъпление. Налице е информация за
формална мотивация за промяна, лишена от конкретни стъпки и начини за постигане.
Отношението на затворническата администрация към осъдения в местата за лишаване от
свобода е адекватно и съобразено с неговото положение, но последният по никакъв начин
не е дал доказателства за своето поправяне - рискът от рецидив е във високия регистър -106
точки /намален едва с 6 т. от първоначалните стойности/, респективно рискът от вреди за
обществото е висок, като не са изпълнени по никакъв начин целите на наказанието
„лишаване от свобода”, доколкото при осъдения се наблюдава формална мотивация за
промяна, и същият по никакъв начин не е посочил осъзнаване и поправяне.
Трябва да се отбележи и това, че условното предсрочно освобождаване не е право на
осъденото лице, а привилегия, която се получава при строго определени условия - ако
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” е оказало очевидно
положително въздействие върху поведението и личността на осъдения и целите на
наложеното наказание са постигнати преди неговото пълно изпълнение. В настоящия случай
липсват положителни промени в личността и поведението на осъдения М. и е необходимо
той да изтърпи в цялост определеното му наказание. По повод възраженията на осъдения
относно осъществената корекционна дейност, следва да бъде посочено, че в препланирания
план към присъдата ясно са отбелязани задачите над които да се работи, начина,
отговорните служители, както и времевата продължителност на мерките за въздействие, но
последните няма как да бъдат осъществени и да дадат адекватен резултат без активното
участие на осъденото лице в корекционния процес, което в случая очевидно не е налице.
Предвид тези съображения, решаващият съд аргументирано е приел, че изтърпяното
до момента наказание не е постигнало целите си. Това от своя страна води до невъзможност
да се направи извод за положителна прогноза за живот на свобода, както и за цялостна
позитивна личностова промяна вследствие на приложеното възпитателно и корекционно
въздействие, с оглед което е необходимо продължаване на изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ до приключване на определения от съда срок на
наказанието. Още повече, че сравнително малкият остатък от наказанието, което следва да се
търпи, не може да бъде критерий, който сам по себе си да влече автоматично прилагането на
института на условното предсрочно освобождаване.
Ето защо, определението на ОС-Враца, като правилно и законосъобразно, следва да
2
бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2
НПК‚ Софийски апелативен съд, НО, 7-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 26.11.2021г. по НЧД №605/2021г. по описа на ОС-
Враца, с което съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода М. В. М. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода” за срок от 10 години, наложено му с присъда от 16.07.14г. по НОХД №88/2014г. по
описа на ОС-Монтана.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3