Р Е
Ш Е Н
И Е № 22
С. 28.02.2020 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.ският районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Екатерина
Баракова, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 228 по описа
за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
С.В.И. майка и законен представител на малолетното си дете Е. А.Б. роден на *** година е предявила срещу бащата на детето А.Б.Ш. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 143 ал. 2 и чл. 149 от СК.
Претендира текуща издръжка на основание чл. 143 ал. 2 СК и издръжка за минало време по чл. 149 от СК.
Твърди че с ответника са родители на детето Е. А.Б. роден на *** година с ЕГН ********** и че с ответника нямат брак и са в продължителна фактическа раздяла повече от 3 години, като детето е при нея и само тя се грижи за детето и осигурява издръжката му.
Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да
заплаща на малолетната си дете месечна издръжка занапред в размер на 140.00
лв., считано от датата на предявяване на ИМ до настъпване на законни основания
за нейното изменяване или прекратяване, както и
издръжка за минало време в размер на 1500 лева общо за период от
Ответникът И.С.П. в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез процесуалния си представител адвокат Е.А. от САК депозира отговор на ИМ, с който оспорва по основание и размер иска за издръжката за минало време. Иска за текуща издръжка не се оспорва по същество.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните С.В.И. и А.Б.Ш. с ЕГН ********** са родители майка и баща на малолетния Е. А.Б. роден на *** година с ЕГН **********. Нямат сключен брак.
В продължение на повече от 3 години С.В.И. и А.Б.Ш. са във фактическа раздяла от същата година, като детето е при неговата майка и двамата живеят на адрес град С., улица С ш, № 15. Грижите за детето от раждането му включително и по време на фактическата раздяла между С.В.И. и А.Б.Ш. полага майката С.И., която сама от родителите осигурява средства за издръжка на детето през тези три години на фактическа раздяла.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 143, ал. 2 от СК:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът се явява основателен, тъй като претендираната издръжка е за малолетно дете на ответника и се претендира в минимален размер, така както е установен в чл. 142 ал. 2 от СК. При МРЗ 560 лева ответникът във всички случаи дължи издръжка 140 лева и именно такава издръжка претендира ищцата.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Безспорно по делото се установява, включително и от показанията на свидетелката Е. П. И., които съдът кредитира, че преките грижи по отглеждане и възпитание на детето през време на тригодишната фактическа раздяла се полагат от майката С.В.И., която единствена от родителите плаща за издръжката на детето Е. А.Б. роден на *** година с ЕГН **********. Поради това другият родител - в случая бащата А.Б.Ш. ответник по делото, дължи за сина си заплащането на месечна издръжка. Родителите на ненавършили пълнолетие деца дължат издръжка безусловно, чийто размер, съобразно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Малолетния Е. А.Б. е на 6 години и е безспорно, че има нужда от средства за храна, облекло, училище и други, необходими за физическото и духовното му развитие. Възможностите на дължащия издръжка да престира такава се преценяват съобразно доходите, имуществото и квалификацията му. В процесният случай за ответникът А.Б.Ш., баща на детето, дължи претендираната сума от 140 лева месечно за издръжка и тъй като по делото липсват доказателства за имущественото му състояние, но и не се претендира издръжка повече от минималната съдът следва да осъди ответника да заплаща по 140 лева месечна издръжка. Съдът счита, съобразно чл. 142, ал. 2 от СК, че следва да присъди на детето месечна издръжка 140 лева което е минималния, визиран в чл. 142, ал. 2 от СК, размер от ¼ от МРЗ за страната, а и именно такава издръжка се претендира от ищцовата страна.
По изложените съображения за месечна издръжка в размер на 140 лв., в който искът по чл. 143, ал. 2 от СК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, считано от датата на предявяване на ИМ до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта и до окончателното изплащане,
По иска по чл. 149 от СК:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява частично основателен.
Предявен е в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване и иск по чл. 149 от СК за
присъждане на издръжка за минало време на малолетния син на ответника за период
Доказано е за този исков период, че малолетния син Е. на ответника А.Б. Ш. е живял при майка си разделен от баща си и само майката С.И. е отделяла средства за издръжката му която на основание чл. 142 ал. 2 от СК се е дължала в размер най малко на 140 лева месечно за времето от 01. 01. 2019 година до 12. 03. 2019 год. което е ¼ от МРЗ в размер на 560 лева за времето от 01. 01. 2019 година до 12. 03. 2019 година и 128, 50 лева за времето от 12. 03. 2018 година до 31. 12. 2018 година. За този период МРЗ е в размер на 510 лева. Ответникът чиято е доказателствената тежест не доказва престиране на издръжка през този период и като се установява, че повече от 3 години живее разделен от детето си Е., дължи издръжка поне в размер на минимума установен в чл. 142 ал. 2 от СК. Обсъдените по - горе съображения относно иска по чл. 143, ал. 2 от СК, нуждите на детето и възможностите на бащата, обуславят определяне на издръжка за минало време за малолетния Е. в месечен размер от 127, 50 лева или по 4, 25 лева дневно до 31 декември 2018 година и 140 лв. или по 4, 67 лева дневно за времето от 1 януари 2019 година до 12 март 2019 година, с оглед на което и искът по чл. 149 от СК се явява основателен и доказан до този размер. Така за периода от 12 март 2018 година до 31 декември 2018 година ответникът дължи издръжка за минало време в размер на 1500 лева, от които 1200 лева, а останалите 300 лева за времето от 1 януари 2019 година до 12. 03. 2019 година. Общо за една година назад преди завеждане на иска, за времето от 12 март 2018 година до 12 март 2019 година ответникът дължи за малолетния си син Е. издръжка на основание чл. 149 от СК в размер на 1500 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на С.ския районен съд дължимата ДТ 202 лева върху определената издръжка за в бъдеще, както и 60 лева ДТ върху присъдената издръжка за минало време , а така също 5 лв. за ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ответникът А.Б.Ш. с ЕГН ********** следва да се осъди да заплати на С.ския районен съд сумата 300 лева за направените по делото разноски за особен представител адвокат.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Б.Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Е. А.Б. роден на *** година с ЕГН ********** по 140 (сто и четиридесет) лева месечна издръжка, чрез неговата майка и законен представител С.В.И., считано от датата на предявяване на исковата молба 12 март 2019 година до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.Б.Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ за малолетното си дете Е. А.Б. роден на *** година с ЕГН ********** издръжка за минало време на основание чл. 149 от СК в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за периода от 12 март 2018 година до 12 март 2019 година, когато е предявен иска, която издръжка да изплати на С.В.И. като майка и законна представителка на малолетното си дете Е. А.Б. с ЕГН **********.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА А.Б.Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- С. ДТ в размер на 202 лева върху определената за в бъдеще издръжка, както и 60 лева за ДТ върху издръжката за минало време по чл. 149 от СК, както и 5 лв. /пет лева/ ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Б.Ш. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.ския районен съд сумата 300 лева за направените по делото разноски за особен представител адвокат.
ОСЪЖДА А.Б.Ш. с ЕГН ********** да заплати на С.В.И. с ЕГН ********** с адрес *** сумата 100 (сто) лева за направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от връчването на преписа, пред СОС.
Районен съдия: