№ 15
гр. Н., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20242150200619 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба от „М.**“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., к.к. С.б., кв. “К.” № ***, представлявано от управителя – П.Н.А.,
срещу наказателно постановление № 784666- F781644/21.08.2024 г. на началника на
отдел “Оперативни дейности” – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства /Наредбата/ във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено
наказание “имуществена санкция” в размер на 1200 лева.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление – нарушения на материалния закон и
процесуалните правила при издаването му. Правят се оплаквания за нарушение на чл.
43, ал. 5 от ЗАНН и издаване на НП в срока, предоставен на нарушителя за отправяне
на споразумение към наказващия орган, което се твърди, че е довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. На следващо място се твърди липса на част от
задължителното съдържание на АУАН по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и във
връзка с посочване на датата на нарушението. Аргументира се отсъствие на
констатираното нарушение, като се заявява, че с АУАН и НП е възприета неправилна и
непълна фактическа обстановка, доколкото към датата на проверката в касата на
провереното ФУ действително се съхранявали допълнителни парични средства, но
същите съставлявали оборот от предходни дни, съпроводен с надлежни дневни отчети,
който не бил отчетен. В допълнение се възразява за отсъствие на надлежна обосновка
в НП относно приложението на чл. 28 от ЗАНН и поставяне в невъзможност съда да
осъществи контрол по отношение на преценката на наказващия орган за наличие на
маловажен случай. По изложеноите съображения се моли за отмяната на НП и се
претендират съдебни разноски. Представят се писмени доказателства.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се
1
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и ангажира гласни
доказателствени средства.
Насрещната страна по жалба – началника на отдел “Оперативни дейности” –
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата пред съда, в съдебно заседание. Развива мотиви в подкрепа на тезата си, а
именно за доказаност на нарушението по безспорен начин, обоснованост и
доказателствена обезпеченост на обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление
да бъде потвърдено с крайния съдебен акт, както и за присъждане в полза на
наказващия орган на юрисконсултско възнаграждение.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 26.07.2024 г., в 15,00 часа, служители на НАП, сред които и свидетеля С. М. -
инспектор по приходите в ЦУ на НАП - Бургас, извършили проверка на търговски
обект – супермаркет „Меркурий“, находящ се в общ. Н., к.к. С.б. – Изток, стопанисван
от „М.**“ ООД. Проверката била извършена в присъствието на св. К.А. – служител на
дружеството-жалбоподател на длъжност „супервайзор на обекта“. Проверяващите
констатирали, че в обекта са налични три броя каси с монтирани и въведени в НАП
фискални устройства /ФУ/, вкл. ФУ модел EPSON TM-T 810F 01 KL с ид. №
ED348126, № на фискалана памет 44348126, притежаващо функцията „служебно
въведени суми“. В хода на проверката и от изведен от ФУ с № на фискалана памет
44348126 дневен финансов отчет без нулиране /„Х“ отчет/ № 0019786/26.07.2024 г. се
установил отчетен от устройството дневен оборот в брой от 1154,91 лева и служебно
въведени 400 лева. След изготвен от касиера Р.К. опис на паричните средства в касата
се установила фактическа наличност от 8069 лева. В касата се съдържали и три броя
дневни финансови отчети за периода 22-26.07.2024 г., с отчетена в тях касова
наличност в брой в общ размер от от 6712,94 лева. За направените констатации от
проверяващите бил съставен протокол за извършена проверка сер. АА №
0154260/26.07.2024 г. с приложени отчет от ФУ и опис на паричните средства в касата,
в който били вписани възражения от представителя на дружеството – св. А., а именно -
че констатираната разлика е от оборот от предходни дни, останали в касата, за които
има отчети. С оглед констатираните обстоятелства св. М. съставил на търговеца АУАН
№ F781644 от 07.08.2024 г. за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г., който бил връчен на упълномощен представител на дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива /протокол за
извършена проверка сер. АА № 0154260/26.07.2024 г.; АУАН № F781644 от 07.08.2024
г.; дневен финансов отчет без нулиране /„Х“ отчет/ № 0019786/26.07.2024 г. от
фискалното устройство; опис на парични средства в касата на ФУ с ИН ED348126;
заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП; заповед №
445/16.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП; три броя финансови отчети за
периода 22-26.07.2024 г./. Фактическата обстановка се потвърждава и от показанията
на свидетелите М. и А..
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ –
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП/ и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
АУАН и НП.
Не се констатира твърдяното нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и
отсъствие на задължителното съдържание в АУАН относно датата, на която се твърди
да е извършено нарушението. Видно, както от АУАН, така и от НП, същите съдържат
изрични твърдения на издателите си, че нарушението е било извършено на датата на
процесната проверка – 26.07.2024 г. в супермаркет „Меркурий“ – к.к. Сл.бряг – Изток,
стопанисван от жалбоподателя, като в този смисъл са спазени формалните изисквания
на чл. 42, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Относно твърдяната непълнота на фактическите констатации на наказващия
орган, съдът намира оплакванията в жалбата за неоснователни. Същите не са свързани
с твърдения, че установеното не съответства на фактическата действителност, а
единствено с това, че отсъстват констатирани допълнителни обстоятелства в хода на
административното производство във връзка с причината за установената разлика.
Преценката на актосъставителя и наказващият орган за правнорелевантните факти,
които следва да намерят отражение в съставените от тях АУАН и НП подлежи на
съдебен контрол в настоящото производство и констатираните от съда несъответствия
могат да обосноват неправилно приложение на материалния закон или
несъставомерност на деянието. Доколкото обаче от жалбоподателя не се твърди
неразбираемост на описанието на нарушението и обстоятелствата при които се твърди,
че е допуснато, съдът намира, че не се констатира нарушение от формална страна и на
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което да е
довело до ограничаване правото на защита на нарушителя и да е ограничило
възможността му да разбере за какво свое поведение бива санкциониран.
Настоящият съдебен състав намира за необосновани и недоказани твърденията в
жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, а именно на разпоредбата
на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно посочената норма, при подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване, като при връчване на препис от акта нарушителят се уведомява
писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган
за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното
производство. В случая, дори да се приеме, че е допуснато нарушение и НП е издадено
преди изтичане на срока, предоставен на нарушителя за отправяне на предложение за
споразумение, то това нарушение не може да се квалифицира като съществено,
доколкото не е ограничило правото му на защита – да разбере за какво конкретно
деяние се ангажира административната му отговорност, да организира защитата си във
връзка с установените от наказващия орган факти и обстоятелства, както и да упражни
правото си на жалба по съдебен ред. /така и решение № 141 от 13.02.2023 г. по к. адм.
н. д. № 2163 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас/
Що се касае до оплакванията за липса на конкретни мотиви в НП относно
евентуалното приложение към случая на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът
намира, че същото не може да аргументира на собствено основание отмяната на НП.
3
Решаващият съд е длъжен да осъществи собствена преценка за приложимостта към
случая на чл. 28 от ЗАНН и въз основа на възприетите от него факти, предвид което и
по пътя на обжалването правата на нарушителя се гарантират в пълна степен.
Същевременно, съдът не констатира незаконосъобразност на обжалваното
постановление и след извършената служебна проверка за законност.
Според чл. 33, ал. 1 от Наредбата, извън случаите на продажби/сторно операции,
всяка промяна на касовата наличност на фискалното устройство се регистрира във
него чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. От
фактическа страна по делото се установява, че по време на извършената проверка в
използваното от жалбоподателя фискално устройство била установена касова
наличност в общ размер от 1154,91 лева, докато в касата фактически се е намирала
сумата от 8069 лева. Същевременно във фискалното устройство не се установява да са
направени записи за „служебно въведени“ суми, както и записи на начални оборотни
средства или други въведени суми. При това положение безспорно се установява, че
търговецът-жалбоподател не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата,
като при наличието на парични суми в касата не е отразил промяната на касовата
наличност. Установеното отсъствие на регистрация на наличните пари във фискалното
устройство мотивират извод за ненадлежното им въвеждане при нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредбата, а извършеното нарушение правилно е подведено под санкционната
норма на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
В конкретния случай безспорно е установено, че при извършената проверка е
установена разлика между фактическа наличност в касата и тази разчетена от ФУ
/положителна разлика на паричните средства в повече в касата в размер на 6513,09
лева/. Тази стойност не е била отбелязана във ФУ и търговецът не изпълнил
задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-33/13.1.2.2006 г. Така посочената
правна норма е императивна, регламентира регистриране и отбелязване на всяка
промяна, като е без значение какво е основанието. В този ред на мисли, без правно
значение е причината довела до неотразяване на действителната касова наличност във
ФУ и факта, че в проверяваната каса са се съдържали дневни отчетни удостоверяващи,
че констатираната разлика евентуално съставлява обороти на устройството от
предходни дни. Нарушението по чл. 33 от Наредба № Н-33/13.12.2006 г. е формално и
не държи сметка за причината за допускането му, нито изисква като елемент от
състава настъпването на вредни последици, поради което е правно ирелевантно по
делото, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи и фиска не е ощетен.
/така и решение № 10477 от 19.12.2024 г. по к. адм. н. д. № 1539 / 2024 г. на XIX
състав на Административен съд – Бургас/
Според разпоредбите на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на
наказание подлежи лице, което извън случаите по ал. 1, извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане,
какъвто нормативен акт се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, което не води
до неотразяване на приходи. Самият наказващ орган е приел, че липсва неотразяване
на приходи, което го е мотивирало да приложи чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС и да
препрати към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС при определяне на санкцията. В случая е
определена най-благоприятната за жалбоподателя санкционна норма, поради което не
е необходимо да се обсъжда дали е било налице укриване на приходи или не.
Настоящият съдебен състав, при извършена собствена преценка, намира, че в
конкретната хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не се установява маловажност на случая. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно разясненията,
4
дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се
съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Дружеството, осъществяващо търговска дейност, следва да спазва
данъчното законодателство и да организира дейността си по начин, който да
обезпечава съблюдаване на въведените с него изисквания, като незнанието или
натовареността в обекта не е основание за допускане на нарушения. Съхранението в
каса на изведени от ФУ обороти е недопустимо да противоречи на регламентацията за
отчетността на устройството. Правилното опериране с ФУ и касата изисква редовно
отчитане на изведените средства или съхранението им в сейф. Предвид изложеното, за
настоящия състав се налага извод, че процесното нарушение е типично за вида си и не
разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид. Дори да се касае за първо по вид
нарушение, това не обосновава извод за ненаказуемост или маловажност на същото.
При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът
достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на
нарушителя е „имуществена санкция“ в минималния предвиден размер в санкционната
норма - 1000 лева, съгласно действалата към датата на нарушението редакция на
закона. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане
на наказание над предвидения от закона минимум се явява необосновано и
несправедливо. Това е така, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства, а
именно - липсата на данни за предходни нарушения на данъчното законодателство,
установената причина довела до констатираната разлика. При наличието единствено
на смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че справедливото наказание в
случая е „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. С така наложеното наказание
ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
По повод изричното оплакване в жалбата, съдът намира за нужно да отбележи
категоричното си несъгласие с възприетите от наказващия орган по реда на чл. 57, ал.
1, т. 8 от ЗАНН отегчаващи обстоятелства по случая. На първо място, самият
актосъставител – св. М. заяви пред съда, че при проверката е констатирана причината
за установената разлика, а именно – съхранение на обороти от предходни дни в
проверяваната каса. Въпреки това, установената причина за разликата не е намерила
отражение, нито в АУАН, нито в НП, което е резултирало в това наказващият орган
необосновано да приеме, че се касае до по-тежък от обичайния случай на
нарушението, с оглед големия размер на установената разлика. Същевременно,
необосновано с НП е прието като отегчаващо обстоятелство съмнението на
наказващия орган за евентуално укриване на приходи, което пряко противоречи на
квалификацията на нарушението като такова, което не води до неотразяване на
приходи и ощетяване на фиска. Посоченото наложи съдът изцяло да преразгледа
преценката за тежестта на нарушението при определяне размера на съответната му
санкция в изложения в предходния абзац смисъл.
В обобщение. обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено
в санкционната му част, като наложеното на жалбоподателя наказание следва да бъде
намалено до „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.
При този изход на спора с оглед изричното искане на всяка от страните, в тяхна
полза следва да се присъдят разноски съразмерно с отменената, респ. потвърдената
5
част от НП.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се
има предвид, че разноските се определят по реда на АПК /чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН/. По
смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал
повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В същия смисъл са и
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, съгласно които в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал.
1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези
рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лева. Предвид
изхода на спора и намаляването на наложената с НП санкция от 1200 на 1000 лева,
съдът намира, че дължимото съразмерно на потвърдената част от НП юрисконсултско
възнаграждение възлиза на сумата от 66,66 лева. Във връзка с въпроса за
присъждането на разноски при изменение на НП е имал повод да се произнесе и
Върховният административен съд със свое решение № 1168 от 23.01.2020 г. по адм.
дело № 607/2018 г. на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на
Национална агенция по приходите, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи отдел „Оперативни дейности“ – Бургас
/чл. 6, ал. 5 от Закона за НАП/ - арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 2 от Закона за
НАП вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
На жалбоподателя се дължат разноски - съразмерно на отменената част от НП,
които с оглед представения списък и доказателствата за извършването им следва да се
определят в размер на сумата от 80 лева, които да се възложат в тежест на НАП, в
структурата на който бюджетен разпоредител попада наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 784666- F781644/21.08.2024 г. на
началника на отдел “Оперативни дейности” – Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на „М.**“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Н., к.к. С.б., кв. “К.” № ***, представлявано от
управителя – П.Н.А., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал.
4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1200 лева, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1200 /хиляда и двеста/ лева
на 1000 /хиляда/ лева.
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „М.**“ ООД, ЕИК ****, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН
да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 66,66 /шестдесет и шест
лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН на „М.**“ ООД, ЕИК ****, сумата от 80 /осемдесет/ лева - направени по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7