Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1811 12.07.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
четиринадесети юни
Година 2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6140 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против К.П.Ж. иск за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1517,92 лв. – неплатена
главница по Договор за заем CrediHome+ № 1162-00011869/21.09.2016 г., 213,47 лв. – договорна лихва по
договора за заем, дължима за периода 18.11.2016 г. – 18.09.2017 г., 148,06
лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, дължима за
периода 18.11.2016 г. – 18.09.2017 г., 1 234,20 лв. – застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода 18.11.2016 г. – 18.09.2017
г., 89,15 лв. – лихва за забава по договора за заем, дължима за периода
от 19.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, и 71,17
лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги, дължима за периода от
19.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2290/2018 г. по описа на
БРС. Претендира се присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство. Ищецът твърди, че на 21.09.2016 г.
между ответника и „МИКРО КРЕДИТ” АД е бил сключен договор за заем CrediHome+ № 1162-00011869 в размер на 1 700 лв., като
заемателят се е задължил да върне заемната сума, ведно с договорна лихва в
размер на 297,88 лв., на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на по
166,49 лв., или общ размер на плащанията – 1 997,88 лв., с падеж на първата
вноска на 18.10.2016 г. и падеж на последната вноска на 18.09.2017 г. На същата
дата между същите страни е бил сключен и договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome+
№ 1162-00011869, съгласно
който „МИКРО КРЕДИТ” АД
се е задължило да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги,
посочени в приложение № 1 към договора, за което клиентът се е задължил да
плати пакетна цена в размер на 161,52 лв., платима на 12 бр. равни месечни
вноски в размер на по 13,46 лв. На основание договора за допълнителни услуги
„МИКРО КРЕДИТ“ АД е предоставило на заемополучателя финансиране и разсрочване
на сключена с посредничеството на „МИКРО КРЕДИТ“ АД застраховка „Живот“ към ЗК
„УНИКА ЖИВОТ“ АД, като заемополучателят се е задължил да върне на заемодателя
платената от него застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни
вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем,
всяка в размер на 112,20 лв., или общо 1 346,40 лв. На длъжника са начислени и
лихви за забава по двата договора, представляващи съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска. Твърди
се, че срокът на договора е изтекъл на 18.09.2017 г., като до момента
ответникът е платил сумата от 392,15 лв., с която е погасил: 182,08 лв. –
главница, 84,81 лв. – договорна лихва, 13,46 лв. – допълнителни услуги и 112,20
лв. – застрахователна премия. На следващо място се твърди, че с Приложение № 1/
10.03.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015 г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, вземанията на „МИКРО КРЕДИТ“ АД по горепосочените договор за
заем и договор за допълнителни услуги са прехвърлени на ищеца, като на
ответника са били изпратени две уведомления за извършената цесия на адреса му,
посочен в договора, но и двете писма са върнати в цялост, тъй като ответникът
не е бил намерен на адреса. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена
молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер,
като се твърди, че същият е изцяло неоснователен. Особеният представител на ответника се явява в съдебно
заседание, поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен изцяло, не ангажира
доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е
представено копие на Договор за заем
CrediHome № 1162-00011869 от 21.09.2016 г.,
сключен между „МИКРО
КРЕДИТ“ АД – заемодател и К.П.Ж. – заемополучател, при следните параметри:
чиста стойност на заема – 1 700 лв., обща сума за погасяване – 1 997,88 лв.,
еднократна такса – 85 лв., сума за получаване 1 615 лв., брой месечни
вноски – 12, месечна погасителна вноска – 166,49 лв., ден на изплащане – 18-то
число, дата на първо плащане – 18.10.2016 г., ГПР – 49,98 %, фиксиран лихвен
процент – 30,91 %. В договора е
посочено, че потребителят има право
да се откаже от него, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва
причина, в срок от 14 дни, считано от 1. датата на сключване на договора за
заем, или 2. датата, на която потребителят получи условията на договора и
информацията по чл. 11 и 12 – в случаите, когато тази дата е след датата по т.
1, в който случай той дължи връщане на главницата и заплаща лихвата, начислена
за периода от датата на усвояване на средствата по заем до датата на връщане на
главницата. В договора изрично е посочено, че с подписването му
заемополучателят удостоверява, че е получил заемната сума.
Към договора за заем е приложен погасителен план, в който са посочени броя
на вноските, падежната дата на всяка вноска и размера на вноските, като последната
погасителна вноска е била дължима на 18.09.2017 г.
Представени са и Общи условия към договор за заем CrediHоme, като същите са подписани от
заемодателя и от заемополучателя, но липсват твърдения и доказателства същите
да са били уговорени индивидуално.
Видно е, че както договора за заем, така и погасителния план и общите
условия към него са написани на шрифт, който е по-малък от 12.
По делото е приложен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1162-00011869/21.09.2016 г., съгласно
който „МИКРО КРЕДИТ“ АД е предоставило на клиента К.П.Ж. пакет от допълнителни
услуги, финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „МИКРО
КРЕДИТ“ АД застраховка, както следва: 1/ Пакет „Комфорт“ със срок от 12 месеца,
вноска – 13,46 лв. и ден на плащане - 18-то число, включващ посещение в къщи
или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема и
недължимост на наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, и 2/
Застраховка Защита Пакет „Премиум Живот“ със срок от 12 месеца, вноска – 112,20
лв. и ден на плащане - 18-то число. В чл. 4.1 на договора за допълнителни
услуги е посочено, че същите се предоставят единствено като допълнение към
подписан договор за заем CrediHome, но не са задължителна предпоставка за сключване на
договора за заем, като предоставените допълнителни услуги са подробно описани в
Приложение № 1 от същата дата.
Като доказателство по делото е представена и Застрахователна полица за
застраховка „Защита“ № МС320141162-00011869 от 21.09.2016 г., ведно с общи
условия към нея, със застраховател „УНИКА Живот” АД, застрахователен посредник
„Микро Кредит“ АД, застраховано лице К.П.Ж. и ползващо лице „Микро Кредит“ АД, с
покрити рискове: Пакет „Премиум Живот“ – смърт, трайна пълна неработоспособност
над 50 % вследствие на заболяване или злополука и „Хоспитализация“ вследствие
на заболяване или злополука, със застрахователна сума – 1 700 лв. и
застрахователна премия – 1 346,40 лв.
По делото е представено копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД (цедент)
и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (цесионер), с който страните са се
съгласили, че цедентът ще прехвърля регулярно на цесионера, на месечна база,
свои ликвидни и изискуеми вземания, срещу заплащане на покупна цена, които
вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, представляващо неразделна
част от рамковия договор за цесия, като прехвърлителният ефект ще се поражда с
факта на потвърждаване на получаването на описа – Приложение № 1.
Представено е и извлечение от Приложение № 1/10.03.2017 г. към
горепосочения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, в което под
№ 134 фигурира вземане по договор за кредит № 1162-00011869 от 21.09.2016 г. с длъжник
К.П.Ж., с отпусната главница в размер на 1 700 лв., общо дължимо по кредита – 3 505,80
лв. и общо дължимо към датата на продажбата – 3 113,65 лв. Така
извършената цесия на описаните в Приложение № 1/10.03.2017 г. вземания е
потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение, препис от което е
приложен по делото.
Видно от приложеното пълномощно, цедентът „Микро Кредит” АД е упълномощил
цесионера „Агенция за събиране на вземания” АД (с предходна правна форма ООД, а
понастоящем ЕАД) да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г.
Като доказателства по делото са представени две уведомителни писма - от 16.03.2017
г. и от 31.07.2018 г., адресирани до ответника К.Ж., с които заемодателят „Микро
Кредит” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, го уведомява за
извършеното прехвърляне на вземанията си по сключения между тях договор за
паричен заем, както и че кредитор на вземанията е ищцовото дружество. Видно е
обаче от обратните разписки, че пратките не са били получени от адресата, тъй
като същият е отсъствал от адреса, който е посочил в договора за заем, т.е. уведомителните
писма не са достигнали до ответника.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е установило, че ответникът е платил по договора за заем и
договора за допълнителни услуги общо 392,15 лв., с които е погасил първата
погасителна вноска и част от втората вноска, и към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК задълженията му по процесния договор са в общ
размер от 3 113,65 лв., от които 1 517,92 лв. – главница, 213,47 лв. –
договорна лихва, 1 234,20 лв. – застраховки и 148,06 лв. – допълнителни
услуги/пакет комфорт. Вещото лице също така е изчислило, че сборната лихва за
забава, дължима от ответника върху неплатените вноски по главницата за периода
от изпадането в забава за плащане на съответната вноска до 29.03.2018 г. (датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 139,42 лв.
При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан по следните съображения:
На първо място съдът намира, че процесният договор за заем
е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като всички
негови елементи са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12.
Видно от съдържанието на договора, в случая не е
спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният
план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните
разходи, което представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът
за заем е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят би следвало да върне на
кредитора само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи
по кредита.
На следващо място съдът
намира, че по делото не се доказа ответникът да е бил
уведомен за
сключения договор за цесия между заемодателя „Микро Кредит” АД и ищеца по делото. Видно е, че изпратените до ответника две уведомителни
писма не са били получени от него, като фактът, че ответникът не е бил намерен
на посочения в договора адрес не може да се приравни на редовно връчване на
уведомленията за цесията. В случая не може да се приеме и че е извършено
връчване на уведомителните писма с връчване на преписи от исковата молба и
приложените към нея доказателства, тъй като съдебните книжа не са получени
лично от ответника или от негов упълномощен процесуален представител, а са
получени от особен представител, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, който може да извършва съдопроизводствени действия
от името на ответника, но не и да получава материалноправни изявления,
адресирани до него, каквото изявление представлява уведомлението за цесията.
С оглед на горното съдът намира, че цесията не е
породила действие по отношение на ответника, тъй като той не е бил уведомен за
нея. Ето защо съдът счита, че ищецът не доказа качеството си на кредитор на
ответника за процесните вземания, поради което следва да се приеме, че
процесните суми не са дължими, съответно предявеният установителен иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Н. Т. С. и М. Д. Д., против К.П.Ж., ЕГН **********,***,
иск за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми по Договор
за заем CrediHome+ № 1162-00011869 от 21.09.2016 г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а
именно: 1 517,92 лв. (хиляда петстотин
и седемнадесет лв. и деветдесет и две ст.) – главница, 213,47 лв. (двеста и
тринадесет лв. и четиридесет и седем ст.) – договорна лихва, дължима за периода
18.11.2016 г. – 18.09.2017 г., 148,06 лв. (сто четиридесет и осем лв. и шест
ст.) – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, дължима
за периода 18.11.2016 г. – 18.09.2017 г., 1 234,20 лв. (хиляда двеста тридесет
и четири лв. и двадесет ст.) – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, дължима за периода 18.11.2016 г. – 18.09.2017 г., 89,15
лв. (осемдесет и девет лв. и петнадесет ст.) – лихва за забава по договора за
заем, дължима за периода от 19.11.2016 г. до 29.03.2018 г., и 71,17 лв. (седемдесет
и един лв. и седемнадесет ст.) – лихва за забава по договора за допълнителни
услуги, дължима за периода от 19.11.2016 г. до 29.03.2018 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на Заповед № 1169/02.04.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2290/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала:
СА