Р Е
Ш Е Н
И Е № 47
гр.П., 26.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като
разгледа докладваното от с ъ д и я т
а анд
№ 25 по описа а ПпРС за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на С.К.В. ***-41/29.09.2020
г. издадено от Директора
на ОДМВР Т., с което е на осн. чл.209а,ал.1 Закона за здравето /ЗЗ/ му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/ за
това, че „на 13.04.2020 г., около 18.30
ч., в гр.П., обл.Т., намирайки се на открито
обществено място – на територията на градски парк в гр.П., не е поставил защитна маска за лице
или друго средство, покриващо носа и устата, в условията на обявено с решение
от 13.03.2020 г. на Народното събрание на РБ извънредно положение, чийто срок е
удължен с решение от 03.04.2020 г. на НС на РБ и въведена на основание
чл.63,ал.1 от ЗЗ противоепидемична мярка с т.9 от заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. , доп. със заповед № РД-01-197/11.04. 2020 г. на
министъра на здравеопазването, изразяваща се в задължение на всички лица,
намиращи се в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в
т.ч. кърпа, шал и др.)“. – нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ.
В подадената до съда жалба се
оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че АУАН е издаден от лице, което
не е оправомощено за това; заповедите на МЗ нямат характер на нормативен акт,
поради което не може да вменява задължения. По изложените подробни съображения
моли НП да бъде отменено изцяло. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се
явяла лично, представлява се от адв.М.И. от АК-Р.,
която поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства и пледира за отмяна
на издаденото НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно
призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален
представител в с.з.
Районна прокуратура Т., ТО П.,
уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. На 13.04.2020
г., около 18.30 ч., в градски парк на гр.П., при извършена от полицейски
служители – Й.Й. и Н.Х. били установени няколко лица,
между които и жалбоподателя В., които се намирали в беседка в парка, на открито и свободно
достъпно обществено място, без поставена защитна маска за лице или друго
средство покриващо носа и устата. В. обяснил на полицейските
служители, че има защитна маска, но тя се намира в джоба му /докладна записка
л.20/, а св.*** посочил, че се намират на разстояние един от друг и консумират
храна, поради което не могат да поставят маска. При тези обстоятелства всички 4
лица били отведени в РУП П., където конкретно на нарушителя В. бил съставен и
връчен АУАН /приложен л.8/, с който и съгл.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено
началото на АНП за извършеното от него нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. С
оглед данните за престъпление по чл.355,ал.1 и ал.2 от НК, материалите били изпратени
на РП Т., ТО П., като с постановление от 02.06.2020 г. /приложено л.15/ бил
постановен отказ за образуване на ДП, след което материалите били препратени по
компетентност на Директора на ОДМВР Т. за реализиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. При тези обстоятелства и след като преценил, че
деянието не съставлява маловажен случай, на 29.09.2020 г. Директорът на ОДМВР Т.
издал атакуваното в настоящия процес НП № 321-9-41, с което и на основание
чл.209а,ал.4,вр. с ал.1 от ЗЗ наложил на жалбоподателя минималното наказание
глоба в размер на 300 лв.
Фактическата обстановка беше установена от съда след
преценка на показанията на изслушаните в с.з. актосъставител, свидетели, както от
приложените и приобщени по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства. Същата се оспорва от жалбоподателя видно от
наведените в жалбата доводи.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от
правна страна и по същество съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП
е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича
както пряко от закона (случай,
в който се презюмира),
така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е
спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде
съгласно чл.209а,ал.4 от ЗЗ орган – Директор на ОДМВР Т. По същият начин и на
осн.чл.209а от ЗЗ, на актосъставителя Й.С.Й. –
полицай от състава на РУ П. са делегирани права да съставя АУАН по ЗЗ (Раздел I,т.1 от заповед №
3633-611/14.04.2020 г. на Директора на ОДМВР, л.11, което опровергава първото
възражение на защитата).
Със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г. /приложена по делото, но и публикувана
на интернет страницата на МЗ/, изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263
от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки
на територията на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с
епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на
територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния
оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от
12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, изменена със заповед № РД-01-236 от
24.04.2020 г., отм. със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със
Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г.
(отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава
задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
Съдът намира за неправилни и влизащи в противоречие с
дефиницията по чл.75, ал.1 от АПК за нормативен административен акт, както и с
установената съдебна практика, изложените във въззивната жалба доводи във връзка с правния
характер на заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на осн.
чл.63,ал.1 от ЗЗ. Този съдебен състав счита,
че същите
са общи административни актове и за тях липсва изискване за обнародване като
предпоставка за влизането им в сила, а са приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК. Допълнителен аргумент в тази насока е последвалата законодателна промяна, с която
изрично е прието, че заповедите на министъра на здравеопазването са общи
административни актове /чл.63,ал.11 от ЗЗ/. Не е спорно по делото, че
процесните заповеди са обявени на интернет страницата на МЗ по реда на чл. 73, вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК. От изложеното
следва, че относимата за казуса заповед е породила правно действие, респ. че
въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за адресатите й, които са всички граждани, когато се намират
в закрити или на открити обществени места.
В
контекста на гореизложеното и от анализа на приобщената доказателствена съвкупност съдът
намира за доказано по
безспорен начин, че поведението на нарушителя В. е съставомерно административно нарушение по
чл.209а,ал. 1 вр. с чл. 63,ал.1 от ЗЗ. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
на 13.04.2020 г. около 18.30 ч. В. се е е намирал на открито обществено място – в градския парк на
гр. П., в компания на още три лица, без поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което е
нарушил /респ. не е изпълнил/
противоепидемичната мярка, въведена със заповед на министъра на здравеопазването,
издадена на основание чл.63, ал. 1 от ЗЗ. Деянието е осъществено виновно чрез
бездействие и е надлежно доказано от приетите по делото писмени и гласни
доказателствени средства.
От друга страна, санкционната разпоредба на чл.209а,ал.1 от
ЗЗ предвижда административнонаказателна отговорност за този, който наруши или
не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а,ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, посредством
налагане на наказание глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от
1000 до 2000 лв. В случая съдът намира, че както при съставянето на АУАН, така
и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено
обжалваното НП, също е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН,
така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, като установеното при полицейската проверка и
впоследствие санкционирано нарушение се доказва от обективна и субективна
страна.
Административнонаказващият орган само формално е посочил в
НП, но не е мотивирал съображенията си за това защо приема, че случаят не е
маловажен и нарушението следва да бъде санкционирано – подход, който сам по
себе си е неправилен и не може да бъде подкрепен. Това е така понеже самият
ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на маловажните случаи, поради което
във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при съобразяване с
относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено
административното нарушение, например стойността на вредата ако има такава,
кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н. Посредством задължителните за всички съдилища указания,
дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС се прие
че „…преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол … когато съдът констатира,че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за
отмяна на НП,поради издаването му в противоречие със закона… ”. От друга страна известно е, че когато
преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е. когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя
се освобождава от административно наказателна отговорност. При така посоченото,
следва да се приеме, че в случая се касае за особена компетентност на
наказващият орган за произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне
ред, но в никакъв случай това произнасяне не може да почива на преценка по
целесъобразност. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол,
но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за приложение
на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил.
В контекста на изложеното в горния абзац и отчитайки
всички събрани по делото доказателства съдът намира, че констатираното
нарушение е формално и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е.
не може да се твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на
такъв резултат. Това обаче не означава априори, че то не може да се определи
като маловажно по смисъла на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.9,ал.2 от НК и
отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН. Независимо
от формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение
по чл.209а ал. 1 от ЗЗ, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя деяние
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни
нарушения от същия вид, тъй като се установи, че В. макар и в компания на още
трима свои приятели се е намирал на разстояния от тях, и по този начин макар и
без маска в момента на проверката очевидно не е създавал опасност да зарази
други лица ако евентуално е бил положителен за COVID-19. Извършеното нарушение остава изолирано и не се
следва да се приема като разкриващо такава степен на обществена опасност, че да
бъде санкционирано, поради което същото е незначително и при установяването
му административнонаказващият орган е следвало да съобрази това. Ето защо и при
принципно правилно установените
по делото обстоятелства, в рамките на оперативната си самостоятелност, Директорът
на ОДМВР Т. е следвало да предприеме някоя от мерките посочени в чл.28,б.”а” от ЗАНН преди да пристъпи към санкциониране на нарушителя. В този контекст следва
да се посочи също, че към датата на издаване на атакуваното НП – 29.09.2020 г.
вече е било
възприето коренно различно виждане от здравните власти по отношение на
противоепидемичните мерки и респ. неносенето на маски и предпазни средства на
открито. След като не е
приложил чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по
чл.53,ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на
материалния закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено
като незаконосъобразно.
Водим от горното и на
осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 321-9-41/29.09.2020
г. на
Директора на ОДМВР Т., с което на С.К.В.
***, ЕГН-**********, действащ чрез адв.** от АК-
Р., със съдебен адрес ***, за нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: