№. 100 / 22.2.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
22.02.2018 година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори
граждански състав в публично заседание на двадесет и трети януари през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в
присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА
гр.д. №. 2455 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявените искове са
установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1
от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “И. Ф. Е. Е. 2. с адрес град
София - 1408, р-н Т. ж. В. у. №. 1. а., представлявано от Б. И. Н. – управител,
чрез юрисконсулт Р.Д.К. твърди в исковата молба, че на 18.03.2016 г. ответницата
по делото, в качеството си на кредитополучател, сключила с ищеца, в качеството
на кредитодател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №. 1..
Поддържа и това, че сключването на самия договор се извършва въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес са публикувани и общите
условия за предоставяне на кредит от разстояние. Твърди, че съгласно същите,
сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване
на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с
което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава
и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора,
както и име и парола за достьп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване, чрез електронно подписване. Ищецът твърди и това, че на
посочения от клиента мобилен номер 0. е осъществен разговор със същия, който е
записан, за което кредитополучателят е уведомен. Целта на този разговор била да
се потвърди устно волята на страните за сключването на договорните отношения.
Поддържа, че по този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне
на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща електронно писмо, с което
го уведомява, че паричните средства са преведени в посочената от него банкова
сметка. xxx, че гореописаната процедура била извършена от ответницата, в
резултат на което на същата бил отпуснат кредит с главница в размер на в размер
на 500,00 лева, преведен по банков път на посочена лична банкова сметка xxx „О.
б. б.” АД. Заявява, че ответницата следва да изплати предоставения кредит в
срок до 13.03.2017 година, като същата трябвало да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва, която била уточнена в Договора. Ищецът твърди
и това, че правил опити за доброволно уреждане на отношенията си с ответницата,
но без успех, поради което депозирал в Районен съд - Монтана заявление по реда
на чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д.№. 1. година. По същото била издадена
заповед за изпълнение, но тъй като длъжницата – ответницата по делото П.Т.М. депозирала
възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е депозирана настоящата искова
молба. Ищецът твърди и това, че към датата на входиране на настоящата искова молба,
кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 1038,66 лева, която представлявала
сбор от главницата на предоставения
кредит в размер на 500,00 лева, възнаградителна договорна лихва в размер на
478,66 лева за период на кредита от 18.03.2016 година до 13.03.2017 година, разходи
за извънсъдебно събиране поради забава в размер на 60,00 лева, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на
заповедното производство до пълното изплащане на дължимата сума, както и
съдебните разноски в заповедното производство в размер на 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 25,00 лева - държавна такса. Предвид гореизложеното моли съда
да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответницата П.Т.М., ЕГН xxxxxxxxxx, че същата
дължи на “И. Ф. ЕООД сумата от 1038,66 лева – представляваща сбор от главницата
на предоставения кредит в размер на 500,00 лева, възнаградителна договорна
лихва в размер на 478,66 лева за период на кредита от 18.03.2016 година до
13.03.2017 година, разходи за извънсъдебно събиране поради забава в размер на 60,00
лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
завеждането на заповедното производство до пълното изплащане на дължимата сума.
Моли съда да присъди направените в заповедното производство разноски, както и тези, реализирани в
настоящото исково производство.
Ответницата П.Т.М. xxx е
представила в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, в който
заявява, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Твърди, че никога
не е била в договорни отношения с ищцовото дружество. Заявява, че оспорва
твърдението на ищеца да се е регистрирала в негов сайт, както и да е приемала
общите му условия и да е получавала на имейла си преддоговорна информация и
парола за достъп до личен акаунт, както и да е натискала бутон „Приемай”, чрез
който се завършва сложния фактически състав по сключването на договора за
кредит от разстояние. Твърди, че никога не е получавала електронни или хартиени
съобщения от ищеца, представляващи предложение за сключване на договор за
предоставяне на кредит от разстояние или приемане за сключване на договор за
кредит. Ответницата заявява, че оспорва да е подписвала договор за предоставяне
на кредит от разстояние №. 1. от 17.03.2016 година и да е подписвала Общите
условия към договора. Ответницата твърди, че оспорва представените на хартиен
носител договор и общи условия към него, като счита, че същите не са годно
доказателствено средство по смисъла на чл.183 и чл.184 от ГПК. На следващо
място заявява, че оспорва процесният договор да е обявен по надлежния ред за
предсрочно изискуем от ищеца. Поддържа и това, че за да бъде обявен кредита за
предсрочно изискуем, трябва изрично изявление на ищеца, че прави кредита
предсрочно изискуем. Твърди, че тя никога не е била уведомявана от финансовата
институция за предсрочна изискуемост на Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №. 1. от 17.03.2016 година. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, както
и да й присъди направените в настоящото и заповедното производство разноски.
Доказателствата по делото са
писмени.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и
при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК
заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен
съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№. 1. година. Съдът е издал заповед за
изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответницата по
настоящото дело е подала възражение.
Представеният с исковата молба
договор за предоставяне на кредит от разстояние №. 1. от 17.03.2016 година не
представлява документ, тъй като не е подписан от страните. По тази причина
същият не е доказателство за сключен между страните договор за заем, така както
се твърди в исковата молба. Освен това описаният в нея начин, по който страните
са отправили насрещни волеизявления, е съвсем различен. Съгласно чл.14 от ЗЗД
договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у
предложителя. Ето защо дори да се приеме, че ответницата е възприела
предложението, направено на посочения уеб сайт, то по делото няма никакви
доказателства за това, че го е приела. По делото липсват и доказателства за
това, че предложението е включвало общи условия. Дори да се приеме за вярно
това твърдение, то съгласно чл.16 от ЗЗД в този случай, приемането е
действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. Извършването
на такова потвърждение в настоящия случай не е установено. Действително
съгласно чл.3 ал.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис
писмената форма се смята спазена, ако е съставен електронен документ. Легалното
определение за него се съдържа в чл.3 ал.1 от същия закон. В настоящото
производство обаче липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че
изявлението „приемам”, касаещо общите условия, е направено електронно (чрез
натискане на съответния бутон, намиращ се на уеб адреса). По делото не се
установява авторството на евентуалното електронно изявление, което би могло да
стане чрез електронен подпис. При това положение съдът приема, че не се доказва
сключването на договор за заем между страните, нито неговите условия. Този извод
не се променя от това, че от банкова сметка xxxтницата в размер на сумата от 500 лева. Това обстоятелство не
установява твърдяното от ищеца договорно правоотношение между страните.
Ето защо съдът намира предявените
искове за недоказани по основание, доколкото не се установи сключването на
договор за заем между страните по делото и неговите условия, поради това следва
да бъдат отхвърлени по отношение както на главницата от 500,00 лева, така и на възнаградителната договорна лихва в размер на
478,66 лева за период на кредита от 18.03.2016 година до 13.03.2017 година и разходи
за извънсъдебно събиране поради забава в размер на 60,00 лева.
Съобразно този изход на делото ищецът
следва да заплати на процесуалния представител на ответницата – адвокат К.И.Б.,
на основание чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 302,71 лева
– адвокатско възнаграждение, представляващи разноски в настоящото исково
производство.
Съобразно този изход на делото
ищецът следва да заплати на процесуалния представител на ответницата – адвокат В.
В. Т., на основание чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от
300,00 лева – адвокатско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното
производство.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от “И. Ф. Е. Е. 2. с адрес град София - 1408, р-н Т. ж. В. у. №. 1.
а., представлявано от Б. И. Н. – управител против П.Т.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415
ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД – да бъде признато за установено,
че П.Т.М. дължи на “И. Ф. ЕООД - град София сумата от 1038,66 лева –
представляваща сбор от главницата на предоставения кредит в размер на 500,00
лева, възнаградителна договорна лихва в размер на 478,66 лева за период на
кредита от 18.03.2016 година до 13.03.2017 година, разходи за извънсъдебно
събиране поради забава в размер на 60,00 лева, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до
пълното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА “И. Ф. Е. Е. 2. с адрес град
София - 1408, р-н Т. ж. В. у. №. 1. а., представлявано от Б. И. Н. – управител
да заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx сумата 302,71 /триста и два лева и
седемдесет и една стотинки/ лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА “И. Ф. Е. Е. 2. с адрес град
София - 1408, р-н Т. ж. В. у. №. 1. а., представлявано от Б. И. Н. – управител
да заплати на адвокат В. В. Т., ЕГН xxxxxxxxxx сумата 300,00 /триста/ лева –
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2
от ЗА – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :