МОТИВИ към присъда № 4/08.01.2020
г. по НОХД № 5095/2019 год. на БРС, НК, XX-ти състав
Производството по настоящото дело протича за втори
път пред Районен съд-Бургас, след като с Решение №168/05.11.2019 г. по ВНОХД
№981/2019 г. по описа на Окръжен съд-Бургас е отменена Присъда №127/11.07.2019
г. по НОХД 1741/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на Районен съд-Бургас.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт по ДП №1169/2012 г. по описа на Първо РУ към ОД на МВР-Бургас,
пор.№2703/2012 г. по описа на Районна прокуратура-Бургас против Б.Д.К. с ЕГН: **********, с който му е повдигнала обвинение за това, че:
1. На 11.08.2012 г. в ***
се заканил с убийство на К.Д.Г., държейки нож и насочвайки го към нея с думите:
„Ще те убия”, „Ще те заколя”, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх у К.Д.Г. за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 НК;
2. На 11.08.2012 г. в ***
се заканил с убийство на Т.С.У., държейки нож и насочвайки го към него с
думите: „Ще те убия”, „Ще те заколя”, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх у Т.С.У. за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 НК и
3.
На 11.08.2012 г. в гр. Бургас на ***, по хулигански
подбуди – с цел грубо да наруши обществения ред и да изрази явно неуважение към
обществото, причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва:
- чрез намушкване с нож
причинил на Т.С.У., средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, което е
проникнало в коремната кухина, което обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
- чрез порязване с нож
причинил на К.Д.Г., лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана в
дясната коремна половина, което обусловило болки и страдание;
- чрез порязване със
счупена бутилка причинил на Х.С.Т., лека телесна повреда, изразяваща се в
порезни рани на кожата на корема и хълбока, което обусловило болки;
- чрез порязване с нож
причинил на Г. Д. И., лека телесна повреда, изразяваща се в порезни рани по
кожата на лявата длан и пръстите на дясната ръка, което обусловило болки -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т.4, предл. последно и т. 12, вр. чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В провелото се
разпоредително заседание на 08.01.2020 г., на основание чл.76 от НПК, с оглед
направеното искане от тяхна страна, съдът конституира като частни обвинители К.Д.Г.
и Т.С.У., пострадали от процесните деяния.
Производството
е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. След
разясняване на правата и последиците по чл. 372, ал.1 от НПК, подсъдимият К.
заяви, че желае предварително изслушване по чл.371 от НПК, като на основание
чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането
на съкратено съдебно следствие. След изслушване самопризнанията на подсъдимия и
като констатира, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото от него обвинение,
тъй като счита, че то е доказано по безспорен начин от доказателствената
съвкупност, която потвърждавала направеното от подсъдимия признание на фактите и предлага К. да бъде признат за виновен. Пледира да му
бъде наложено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, които според
него са дългият период от време, изтекъл от извършване на деянията на
подсъдимия до приключване на делото, доброто му процесуално поведение, добрите
му личностни характеристики, намиращи отражение в неговата социална и трудова
ангажираност. С оглед на това, представителят на държавното обвинение прави
предложение за първите две деяния по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 от НК на К. да
бъдат определени и наложени след редукцията по чл.58а от НК наказания „Лишаване
от свобода” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. За третото деяние, прокурорът предлага на
К. да бъде определено и наложено след редукцията наказание „Лишаване от
свобода” в размер на ДВЕ ГОДИНИ. Държавното обвинение сочи, че следва да бъде
приложен чл.23 от НК и на подсъдимия да бъде наложено едно общо най-тежко
наказания „Лишаване от свобода” в размер на ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което,
на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено с изпитателен срок от пет
години.
Повереникът
на частните обвинители У. и Г.- адв.В., посочва, че престъпленията на К. се
установяват по несъмнен начин от събрания доказателствен материал, който
потвърждава направеното от последния самопризнание. На първо място, защитникът
изтъква, че в случая не следва да намери приложение правилото на чл.66 от НК.
На второ място, намира, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства,
като набляга, че дългият период от време от извършване на процесните деяния до
настоящия момент, не следва да бъде отчитано, поради което и размерът на
санкцията следвало да бъде определена при приложение на чл.54 от НК. Намира, че
целите на наказанието ще бъдат изпълнени, ако по отношение на деянията с правна
квалификация по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 от НК на К. бъдат наложени наказания
„Лишаване от свобода” в размер на ТРИ ГОДИНИ
преди редукцията по чл.58а от НК, като следвало да бъде отчетено, че заканата
за убийство била почти реализирана предвид степента на наранявания на
пострадалите. За нанесените телесните повреди на доверителя й У., адв.В.
пледира на подсъдимия да бъде наложено след редукцията наказание „Лишаване от
свобода” в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, а за нанесените телесни повреди на Г. – да
му бъде отново наложено наказание „Лишаване от свобода” в среден размер, след
което да бъде определено едно общо най-тежко наказание, което да бъде
постановено да бъде търпяно ефективно.
Частният
обвинител У. е редовно призован, но не се явява лично, а се представлява
единствено от повереника си.
Частният
обвинител Г. поддържа казаното от повереника й, като моли съда да постанови
наложеното наказание на подсъдимия да бъде търпяно от него ефективно, а не да бъде
приложен институтът на условното осъждане.
Защитникът
на К. – адв.Ч. изтъква, че действията на подзащитния му се явяват изолиран
случай в неговия живот и могат да се определят като инцидентна проява, като
следва да се вземе предвид и обстоятелството, че спрямо него не е била
прилагана процесуална принуда, която да го ограничава, въпреки което той не е
извършвал други противобществени прояви. Защитникът посочва, че по делото са
налични доказателства, които определят К. като трудово, социално ангажирана и
неконфликтна личност. Изтъква, че подсъдимият е и неосъждан, че е признал
изцяло фактите, както и че е нарушен принципът за разглеждане на делото в
разумен срок не по негова вина. С оглед на всичко това, намира, че са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, които обосновават приложение на чл.55 от НК. Предлага по отношение на деятелността му спрямо Г. Г. и Т.У. с правна
квалификация по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК да се определи наказание
„Пробация” с приложение на двете задължителни пробационни мерки за период от 6
месеца. За причинената телесна повреда на пострадалия У., предлага да му бъде
определено наказание „Лишаване от свобода” в размер на ЕДНА ГОДИНА , като след това му бъде определено
и наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” в размер на ЕДНА
ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК следвало да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години. Защитникът моли да се прекрати с
присъдата наказателното преследване спрямо подзащитния му за деянията по
чл.131, ал.1, т.4, предл.последно и т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Подсъдимият
К. признава вината си и изразява съжаление за стореното. Моли спрямо него да
бъде наложено наказание, като бъде постановено то да бъде изтърпяно условно.
Съдът, след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
Б.Д.К. е с ЕГН: ********** и е роден на *** ***. Той е българин, български
гражданин, неосъждан /реабилитиран на основание чл.86 от НК/, с адрес: ***, със
средно специално образование, и е женен. Подсъдимият работи като управител на „У“
ЕООД.
На
11.08.2012 г. през деня подсъдимият К. употребил алкохол в такова количество,
че изпаднал в тежко опиянение. Въпреки това, решил да се прибере до дома си в ***,
за реализирането на която цел се качил и привел в управление лично лек
автомобил „Опел Зафира“. Шофирайки, стигнал благополучно до блока, в който се
намирал домът му, където констатирал, че няма достатъчно място да паркира пред
него. Въпреки това, извършил маневра с управлявания от него автомобил, при
която ударил друг паркиран автомобил. След като паркирал успешно, К. се прибрал
в дома си. Удареният автомобил бил собственост на свидетелката Стела Дякова, която
заедно с приятелят си - свидетелят Х.Т., видели случилото се от жилището си и
слезли на улицата.
Подсъдимият,
който все още бил в състояние на тежко алкохолно опиянение, хвърлил върху
пътното платно през прозореца на дома си, където се намирал към този момент,
една ютия. След това взел със себе си четири кухненски ножа и една стъклена
бутилка и слязъл на улицата, където започнал да вика и псува, без това му
поведение да е насочено спрямо конкретен субект. Предвид така агресивното
поведение на К., слязлата по-рано св. Дякова избягала. Подсъдимият счупил
бутилката в земята и с остатъчното стъкло нанесъл прорезна рана по корема и
хълбока на свидетеля Х.Т.. С оглед на това, последният побягнал, а подсъдимият
тръгнал след него бягайки и викайки „мутри ще ви избия“, като хвърлил по него
стъклените остатъци. Очевидци на случилото се станали свидетелите Н. И., А. М.,
Г. А. и В. М., като последната подала сигнал на Спешен телефон 112. Тези
свидетели се опитали да отвлекат вниманието на К. от бягащите, поради което той
започнал да псува по тях. С един от ножовете, които държал, спукал гумата на
лек автомобил „БМВ“, собственост на свидетеля А. М.. След това подсъдимият се
насочил към свидетелите продължавайки да псува и да размахва ножове, поради
което и те побягнали.
По
същото време към същото място вървели живеещите наблизо частни обвинители К.Г.
и нейният син- Т.У.. След като ги забелязал, подсъдимият спрял гонитбата спрямо
другите свидетели и се насочил към тях с викове „Ще те убия“, „Ще те заколя“,
като едновременно с това замахвал с държаните от него кухненски ножове. Двамата
свидетели побягнали, но свидетелката Г. се спънала и паднала на земята.
Подсъдимият я стигнал и й нанесъл удар в корема с нож продължавайки да вика „Ще
ви убия“, „Ще ви изкормя“. Тогава св.У. решил да помогне на майка си, тъй като
тя била в безпомощно състояние, и се върнал. Стигайки до тях, подс.К. замахнал
с нож към него, при което нанесъл на св.У. тежка прободна рана в корема. След
тези свои действия подсъдимият избягал и се скрил в близка кооперация.
Станалият
непосредствен свидетел на така развилите се събития – св.Аветисян, лично
откарал със собствения си автомобил пострадалите Г. и У. до Спешна помощ, от
която се нуждаели незабавно, тъй като св.У. бил с обилна кръвозагуба.
След известен период от време подсъдимият
отново излязъл на улицата, като продължавал да крещи и да размахва ножове. Насочил
се към намиращ се наблизо зоомагазин, в който бил собственикът - свидетелят Г.И..
Изплашен, свидетелят И. започнал да дърпа навътре входната врата на магазина,
която не била заключена, тъй като подсъдимият дърпал вратата навън. В така
създалата се ситуация се получил процеп, през който подсъдимият успял да нанесе
прорезни рани с нож по ръцете на свидетеля И.. Независимо от това свидетелят И.
не пуснал вратата. В същото време на местопрестъплението пристигнали
свидетелите Р. С., Ж. Ф. и С. Р. и тримата полицейски служители в Първо РУ при
ОД на МВР – Бургас. Полицейските служители задържали подсъдимия и го отвели в
сградата на Първо РУ. Там св.Т. П. му направил алкохолен тест с Дрегер 7510 с
фабр.№ARBB 0076, резултатът от който показал 1,9 промила алкохол в дъха на
подсъдимия.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена химическа
експертиза /л.37, том II/, според която алкохолната концентрация в кръвта на
обвиняемия възлизала на 1.68 промила.
Разследващият
орган назначил и съдебномедицински експертизи за установяване на получените
увреждания от пострадалите лица. Видно от заключенията на изготвилото ги вещо
лице в протоколи №345/17.08.2012 г., №327/14.08.2012 г., №333/14.08.2012 г. и
№325/13.08.2012 г. /л.61-68, том II/, частният обвинител Т.С.У. е претърпял
нараняване, което е проникнало в коремната му кухина, което обусловило
разстройство на здравето, временно опасно за живота; частният обвинител К.Д.Г.
е претърпяла порезна рана в дясната коремна половина, което обусловило болки и
страдание; свидетелят Х.С.Т. е претърпял порезни рани на кожата на корема и
хълбока, което обусловило болки, свидетелят Г. Д. И. е претърпял порезни рани
по кожата на лявата длан и пръстите на дясната ръка, което обусловило болки.
По
делото била изготвена и съдебно-оценителна експертиза /л.40-41, том II/, според
която левовата равностойност на разрязаната автомобилна гума, собственост на
свидетеля А. М., възлизала на 180 лв.
Според
изготвената СМЕ №71/2014 г., концентрацията на алкохол в кръвта на К. към 15.30
часа на 11.08.2012 г., изчилена по формулата В., била 2,025 промила.
В
хода на досъдебното производство е била изготвена на 23.09.2012 г. единична
съдебно-психиатрична експертиза /л.45-51, том II/ на подсъдимия, като в заключението
вещото лице психиатър посочва, че към датата на деянията - 11.08.2012 г. за
период около 30-40 минути след 15 часа подсъдимият е бил в състояние на
патологично опиване, водещо до качествено нарушение на способността да разбира
свойството и значението на извършеното и умението да се ръководят постъпките.
На
15.02.2013 г. е било изготвено заключение по допусната тройна
съдебно-психиатрична експертиза /л.142-146, том II/, съгласно което към датата
деянието подсъдимият се е намирал в състояние на патологично алкохолно опиване,
в резултат на което е имал качествено разстройство на съзнанието и не е бил в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките и и да ръководи
разумно действията си.
По
досъдебното производство е била допусната и извършена петорна
съдебно-психиатрична експертиза /л.52-60, том II/, като вещите лица дават
заключение, че към момента на деянията на 11.08.2012 г. подсъдимият е бил в
състояние на усложнено алкохолно опиване – епилептоиден вариант, което не
представлява „разстройство на съзнанието“, поради което подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В
заключението се посочва, че подсъдимият не е бил в състояние на патологично
алкохолно опиване, което изключва вменяемостта.
За
преодоляване на възникналите противоречия в заключенията е била допусната деветорна
(арбитражна) съдебнопсихиатрична и
съдебно психологична експертиза /л.43-
102, том III/, съгласно заключението на
която към датата на деянията подсъдимият е бил в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и не е бил лишен от годност да ги
ръководи. Посочва се, че подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване от средна към тежка степен, като не са се установили симптоми, типични
за патологично алкохолно опиване или за усложнено алкохолно опиване.
По доказателствата:
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: показанията на
свидетелите - К.Д.Г. /л.28, том II, л.32, том III/, Т.С.У. /л.29, том II, л.33, том III /, Х.С.Т. /л.32, том II/, Г.Д.И. /л.27,
том II/, С. С. Д. /л.30, том II/, А. М. /л.35, том II/, Г. А. /л.34, том II/, В.
Д. М. /л.23, том II/, Н. Н. И. /л.31, том II/, Х. И. Хр. /л.33, том II/, Р. Й.
С. /л.24, том II/, Ж. С. Ф. /л.25, том II/, С. Р. Ст. /л.26, том II/, Т. П. П.
/л.36, том II/. При установяване на изложените фактически констатации съдът взе
предвид и писмените доказателства и доказателствени средства, а именно: справка
за съдимост /л.20 от НОХД №5095/2019 г./, заверено копие на Договор №
223-017/17.09.2018 г., Договор №264/05.06.2019 г., Договор №27/18.09.2015 г.
/л.44-47 от НОХД № 1741/2019 г./, медицински документи /л.79-110, л.111, том
II/, протокол за оглед на ВД /л.148, том II/. Съдът отчете при изграждане на
крайните си изводи и приобщените експертизи - химическа експертиза /л.37, том
II/, съдебномедицински експертизи /л.61-68, том II/, оценителна експертиза
/л.40-41, том II/, СМЕ №71/2014 г. /л.174, том II/, както и деветорна
(арбитражна) съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза /л.43-101, том III/.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 от НПК. От страна на съда
не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по
съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
гореизброените доказателства, приобщени в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не
дължи подробен анализ на доказателствата.
Въпреки това, настоящият съдебен състав следва да
отбележи, че кредитират показанията на
гореизброените свидетели, тъй като допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото досежно събитията при извършването на деянията,
включително такива, които ги предшестват или са реализирани постфактум, като
установяват отделни елементи от състава на деянията - времето на тяхното
осъществяване, мястото, начина по който са извършени, поредността им, обекта на
посегателството, тяхното авторство, както и реализиралите се последици.
Показанията им са логични, последователни, кореспондират помежду си и взаимно
се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Освен това показанията на свидетелите се
допълват от писмения доказателствен материал, който е в унисон с тях. Писмените
доказателства и доказателствени средства са събрани по надлежния ред, не се
оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те, в съвкупност
с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната
фактическа обстановка, като по делото не се събраха доказателства, които да
поставят под съмнение така установените факти, които са признати и от
подсъдимия.
Съдебният състав кредитира и
изготвените съдебномедицински експертизи по отношение уврежданията на
свидетелите Г., У., Т. и И., нанесени им от подсъдимия с ножове и част от
стъклена бутилка, тъй като са изготвени компетентно и мотивирано. От тях по
несъмен начин се установява, че св.У. е претърпял временно разстройство на
здравето, опасно за живота, причинено от прободна рана в корема от предмет с
остър връх и режещ ръб. Вследствие на получена от св.Г. прорезна рана в дясната
коремна половина, непроникваща в коремната кухина, причинена от предмет с остър
режещ ръб, на нея са и причинени болки и страдания. Св. Х.Т. е претърпял две
прорезни рани на кожата на корема и хълбока, което увреждане му е причинило
болки, а св. Г.И. е претърпял увреждане на здравето, изразяващо се в прорезни
рани по кожата на лявата длан и пръстите на дясната длан, получени от предмет с
остър режещ ръб, като на свидетеля са били причинени болки.
Съдът кредитира комплексната
(арбитражна) съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, като не
кредитира другите изготвени по делото съдебно-психиатрични
заключения, които са били изготвени в хода на досъдебното производство за установяване на психичната годност
на подсъдимия да носи наказателна отговорност. Именно според последното
изготвено комплексно заключение от девет вещи лица, които са високо
квалифицирани и компетентни специалисти в своята област, към датата на деянието
подсъдимият е бил в състояние на вменяемост, т.е. разбирал е значението и
свойството на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Тази експертиза
е подробна и мотивирана, даваща отговор на въпросите по един изключително
подкрепен с аргументи начин.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.
2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият К. е осъществил
от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпленията
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК спрямо пострадалите Т.У. и К.Г..
От обективна страна се установи,
че на 11.08.2012 г. в *** се заканил с убийство на К.Д.Г., държейки нож и
насочвайки го към нея с думите: „Ще те убия”, „Ще те заколя”, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх у К.Д.Г. за осъществяването му,
както и че на същата дата и място се заканил с убийство на Т.С.У., държейки нож
и насочвайки го към него с думите: „Ще те убия”, „Ще те заколя”, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх у Т.С.У. за осъществяването му
– и двете деяния представляват престъпления с правна квалификация по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Заканата с престъпление е особена
форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси, при които се формира волята на човека и изпълнителното й деяние се
изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство срещу
човешката личност или имуществото на пострадалия и негови ближни, от естество
да възбуди основателен страх за реализирането му.
За осъществяване на престъпление
по чл. 144, ал.3 НК от обективна страна се изисква: 1/
обективиране с думи и/или действия на закана с убийство спрямо определено лице,
2/ която да е възприета от него и 3/ би могла да възбуди основателен страх за осъществяването
й. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за
убийство, нейното възприемане и основателния страх, която може да възбуди,
законодателят е възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни,
свързани с индивидуални особености на пострадалия като физическо или психическо
развитие, специална подготовка, упражняване на професия в рискови ситуации и
др. Необходимо е единствено да е в състояние да възприеме заканата. По -
нататък, за извършване на престъплението не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с
годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Без
значение е продължителността на действието, обстановката, предходно познанство
между участниците или отношенията между тях, законно ли е оръжието, послужило
за извършване на деянието, или какви други действия или реплики са извършени или
изречени /Решение № 421 от 18.01.2012 г. на ВКС по н.д. № 1970/2011 г., III
н.о., НК, докладчик съдията и Решение № 118 от 14.04.2015 г. на ВКС по н.д. №
95/2015 г., III н.о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова/.
При установената по - горе
фактология законосъобразно е лимитирана квалификацията на неправомерната
дейност по чл. 144, ал.3 НК спрямо К.Г. и Т.У..
На първо място, в тази връзка
безспорно се установява, че подсъдимият К. е обективирал с думи закана с
убийство спрямо двамата, като същите се изразяват в отправяне към свид.Г. и У.
реплики със следното съдържание: „Ще те убия”, „Ще те заколя”. Те са възприели
отправените към тях реплики пряко. Освен това, отправените реплики съобразно
конкретната обстановка /отправени са докато едновременно с това подсъдимият е
държал ножове и ги е размахвал срещу тях, като ги е гонил/ са от такова
естество, че биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването на заканите.
Свидетелите действително са се уплашили подс.К. да не осъществи заканите си,
тъй като ножът действително е средство, посредством което може да ги реализира.
Освен това, подсъдимият действително е наръгал с нож в коремната кухина
свидетеля У. и е нанесъл прорезна коремна рана на свидетелката Г., като
единствено своевременната намеса на трето лице и оказаната спешна медицинска
помощ са предотвратили настъпване на фатален край за живота на свидетеля У.. На последно място, фактът, че отправените
заплахи са с причиняване на убийство обосновава квалификацията на престъпната
деятелност като такава именно по ал.3,
предл. първо
на чл. 144 НК.
От субективна страна деянията по
чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК са извършени от подсъдимия при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като К. е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение. Той е съзнавал, че
ще възбуди основателен страх у свидетелите Г. и У. от евентуално изпълнение на
заканата му, но въпреки това е отправил такава.
С оглед на възприетата и изложена
по – горе фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият К. е осъществил от
обективна и субективна страна с действията си съставът на престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 4, предл. последно и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК, тъй като на 11.08.2012 год. в *** подсъдимият е
причинил средна телесна повреда на свидетеля Т.У. чрез намушкване с нож в
коремната му кухина, лека телесна повреда на свидетелката К.Г., изразяваща се в
прорезна рана с нож в корема, лека телесна повреда на Х.Т. - прорезни рани на
кожата на корема и хълбока от нож и стъкло и лека телесна повреда на свидетеля Г.И.,
изразяваща се в прорезни рани по кожата на лявата длан и пръстите на дясната
длан от нож. В резултат на действията на подсъдимия, тримата пострадали - свидетелите
Г., Т. и И., са получили увреждания на здравето, които са довели до причиняване
на болки и страдания, поради което уврежданията се определят като леки телесни
повреди съгласно чл. 130, ал. 2, вр.с ал.1 от НК. По отношение на свидетеля У.,
подсъдимият е нанесъл удар с нож в коремната му кухина, поради което е имало
контакт между външната среда (използваният за проникване предмет – нож) и
коремната кухина на У., травма е довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, което увреждане също се определя от законодателя в чл. 129,
ал. 2, вр. с ал.1 от НК.
Тук следва да се направят няколко
уточнения с оглед указанията на въззивната инстанция, както и с оглед
наведените доводи за изтекла давност за част от деятелността на К.:
Нанесените последователно удари
на няколко лица с нож и част от стъклена бутилка в различни части от телата им,
в причинно-следствена връзка с които са получените от тях увреждания, описани
по-горе, обективно консумира престъпния състав на криминализираното
неправомерно посегателство против здравето на личността. При констатираните
различни по вид и характер телесни повреди /средна и леки/ на жертвите,
обосновано са лимитирани от държавното обвинение правните очертания на
престъплението с оглед на най-тежкия обективно настъпил резултат. Трайно в
съдебната практика и правната доктрина се приема, че когато извършителят причинява
увреждания на две или повече лица едновременно /с едно или няколко
телодвижения/, с отделни деяния, осъществени въз основа на едно решение на
дееца, респективно при вземане решението за последващата телесна повреда по
време на причиняване на предходната или непосредствено след това, то дейността
му покрива квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. последно от НК. /Решение № 329 от 3.07.2012 г. на ВКС
по н. д. № 982/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц. П./.
Следователно, характерът и степента на увреждането се определят според
най-тежките последици за здравето, независимо дали те са настъпили непосредствено
след причиняване на увреждането, или по-късно чрез усложнения, които са в
причинна връзка с извършеното деяние - ППВС № 3/27.09.1979 г. В този смисъл, с
оглед наведените в пледоарията възражения няма основание за приложението на
закон за по-леко наказуемо престъпление - лека телесна повреда, а от там и за
прекратяване на наказателното производство поради изтичането на абсолютната
погасителна давност. /Решение № 256 от
2.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 522/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Румен Петров/.
Така и в
своя учебник „Наказателно право. Особена част. Престъпления против правата на
човека“, издателство Сиела, 2006 г., Александър Стойнов на л.127 посочва, че по
аналогия с възприетото за убийството на повече от едно лице трябва да се приеме,
че това квалифициращо обстоятелство ще е налице, когато с едно деяние са
причинени телесни повреди на две или повече лица едновременно, когато телесните
повреди са причинени с отделни деяния, но осъществени въз основа на едно
решение, както и когато решението за причиняване на телесната повреда на
второто лице е взето по време на причиняването увреждането на първото лице или непосредствено след това. При това
положение, ако на пострадалите са причинени различни по степен на увреждане
телесни повреди, извършеното следва да се квалифицира като едно престъпление с
оглед на по-тежкия резултат.
Следователно, правилно деянието е
квалифицирано като изпълващо признаците на чл. чл. 131, ал. 1, т. 4, предл.
последно НК и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал.
1 НК. В настоящия случай, пострадалите лица са 4 на брой -
свидетелите У., Г., Т. и И., като най-тежкият резултат е нанесеното увреждане
на св.У., което се квалифицира като средна телесна повреда. К. е осъществявал
уврежданията спрямо всеки един от пострадалите лица едно след друго, като е
формирал решенията за всяка следваща телесна увреда непосредствено след
нанасянето на предната и е предприемал незабавни действия към реализирането им.
С оглед на всичко изложено до тук, следва да се посочи, че настоящият състав не
споделя изводите на горната инстанция, изложени в Решение №168/05.11.2019 г. по
ВНОХД №981/2019 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, и по-конкретно, че деянията срещу телесната
неприкосновеност на четиримата свидетели представляват категорично отделни
престъпления по глава Втора от Наказателния кодекс. Те не са извършени в
условията на продължавано престъпление, още повече, че в случая има и законова
забрава, регламентирана в чл.26, ал.6 от НК. Според тази разпоредба, чл.26 от НК
не се прилага по отношение на престъпление против личността на различни
граждани, какъвто е процесният случай.
К. от субективна страна е
осъществил деянието си с пряк умисъл –предвиждал е, че нанасяйки ударите на пострадалите
с процесните средства, ще предизвика подобни травматични увреждания, съзнавал е
общественоопасните последици от това деяние и е допуснал настъпването им.
Квалификацията на престъплението
при условията на т.12 на чл. 131, ал.1 от НК по отношение на К. се определя от
обстоятелството, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Тази
квалификация е налице, тъй като той е целял чрез причинените телесни повреди на
пострадалите да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата
на морала и към човешката личност. Според Постановление № 2/1974 г. на Пленума
на ВС, хулиганските действия са прояви, скандализиращи обществото, чрез които
се изразява брутална демонстрация против установения ред и с които се изразява
открито висока степен на неуважение към личността. По делото е установено, че
между К. и четирите пострадали лица няма никаква връзка – лична или от друго
естество, която би го мотивирала да осъществи процесното деяние. Безразборното
нанасяне на удари от подсъдимия на публично място пред много присъстващи лица,
съпроводени със словесни закани, категорично изключва наличието на личен мотив
при извършването на деянието. Неговото поведение, съчетано с отправените
заплахи е израз на физическо превъзходство и то в нарушение на общоприетите
законови и морални норми на поведение. Той е действал единствено,
демонстрирайки пренебрежение и незачитане на обществото и отделната личност,
като е нарушил основни принципи за зачитане на човешката личност, здраве и
достойнство. Осъществявайки своите действия, той е създал тревожност и е внесъл
смут в обществото, като намиращите се на място граждани, освен пострадалите
лица, са били притеснени от неговото поведение.
Уповавайки се на комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, съдът достигна до
категоричен извод, че към момента на извършване на процесните престъпления на
11.08.2012 г. подсъдимият е бил вменяем, т.е. могъл е да разбира свойството или
значението на своите постъпки и да ги ръководи.
Трите престъпления, в
извършването на които К. бе признат за виновен, са осъществени в условията на
съвкупност, тъй като са реализирани преди да има влязла в сила присъда, за
което и да е от тях.
По наказанието:
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
При индивидуализация на
наказанието съдът взе предвид, че за извършените от подсъдимия престъпления по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 6
години. За престъплението по чл. 131, ал. 1, т.4, предл. последно и т. 12, вр.
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК се предвижда
наказание от две до десет години „лишаване от свобода“.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия и за трите
престъпления съдът определи наказанията при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 НК.
Като смекчаващи отговорността на К.
обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало /той е реабилитиран/, изразеното
от него съжаление за стореното, както и обстоятелството, че подсъдимият е
трудово и социално ангажирана личност, видно от представените при предходно
разглеждане на делото договори. На следващо място, К. е и семейно ангажирана
личност, като същият заедно със съпругата си полага грижи за две деца.
Действително, същият е бил трудово и семейно ангажиран и към датата на
деянията, но това не е основание тези обстоятелства да не се отчетат при формиране
на крайните изводи относно санкцията, която следва да понесе. На следващо
място, следва да се посочи, че е еднозначна практиката както на Върховната
съдебна инстанция, така и на Европейския съд по правата на човека, че времевата
протяжност на наказателното преследване следва да се третира в полза на
предаденото на съд лице. В конкретния случай, следва да се отчете в позла на К.
обстоятелството, че от извършване на деянието до постановяване на крайния
съдебен акт от настоящата инстанция са минали повече от седем години и то
поради независещи от него причини. Забавянето се дължи както с оглед
необходимостта от извършване на действия по разследване, така и най-вече с
оглед на обстоятелството, че материалите
са били изгубени и впоследствие се е наложило тяхното възстановяване. Настоящият
съдебен състав категорично не може да се съгласи, че той следва да понесе
отговорността за това, че материалите по делото са били изгубени и
производството се е проточило заради това, още повече, че той е имал добро
процесуално поведение.
Всички тези обстоятелства
мотивираха съда да определи наказанията и за трите престъпления при приложение
на чл.54 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства към
средния размер, а именно:
За двете извършени престъпления
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК на К., съдът наложи наказания „Лишаване от
свобода“ за срок от по 3 години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали
наказанията с 1/3 на по ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 131, ал. 1, т.4, предл. последно и т. 12, вр. чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК съдът му наложи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 години и половина /54 месеца/, като на
основание чл. 58а, ал. 1 НК намали наказанието с 1/3 на ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от
свобода”. При определяне размера на наказанието за третото деяния, което е
против телесната неприкосновеност, съдът отчете като отегчаващо обстоятелство и
фактът, че К. е посегнал на здравето на четирима отделни граждани и само
своевременната намеса на полицейските органи е преустановила една евентуална
последваща негова дейност в тази насока срещу други лица.
На основание чл. 23, ал. 1 НК
съдът определи и наложи на подсъдимия Б.Д.К. едно общо наказание измежду
наказанията, наложени му по настоящото дело в размер на най-тежкото от тях, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като деянията са били
осъществени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Съобразно трайната съдебна
практика /Р 169-74-I, Р 378-77-II, Р 93-79-II/, след определяне на общото наказание за съвкупността, съдът следва да се
занимае с въпроса дали са налице установените в закона предпоставки за
приложение на чл.66 от НК.
Настоящият съдебен състав счита,
че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно,
доколкото настоящото деяние се явява изолиран случай в живота на подсъдимия. Действително,
макар срещу К. да не е била упражнявана процесуална принуда, той не е извършвал
други противообществени прояви. Не следва да се пренебрегва и продължителният
период от време, който е изминал от датата на извършване на деянието, а именно
повече 7 години. Това следва да бъде отчетено, тъй като колкото по-отдалечено
от деянието е наложеното за него наказание, толкова по-трудно същото би
постигнало целите си и толкова повече се превръща в самоцел. Подсъдимият е имал
качеството на обвиняемо лице продължителен период от време, през който е търпял
негативи и е тегнела угроза над него от наказателната репресия. Всичко това
мотивира съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на
обществена опасност, поради което и целите на наказателната репресия, упражнена
спрямо него, ще бъдат постигнати с едно условно наказание. Това, от друга
страна, ще бъде компенасирано, като спрямо същия бъде определен изпитателен
срок за един по-продължителен период от време.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66,
ал. 1 НК, доколкото към момента на извършване на деянието подс.К. е
реабилитиран, а срокът на наложеното общо най-тежко наказание е до три години
лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от пет години,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът
намира така наложеното наказание за справедливо и за отговарящо в максимална
степен на обществената опасност на деянието и на дееца. С това наказание ще
бъдат постигнати в максимална степен целите, визирани в чл.36 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на К. и наред с това ще му въздейства предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се
постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
По веществените доказателства:
Съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства: един брой дръжка - нож; два броя кухненски ножове с
изкривени остриета; два броя остриета от нож; един брой тест дрегер Drug check
1200STK, които след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени.
По разноските:
С оглед
обстоятелството, че подсъдимият К. беше признат за виновен в извършване на
престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в негова тежест бяха възложени и разноските по делото общо в размер на
6753.58 лева, направени в досъдебно производство за изготвяне на
експертизи.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.