№ 105
гр. Габрово, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Д.а
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20254200500201 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Г. И. Н., проц. представител на Р. Д. Я.,
против решение № 588/16.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1736/2024 г. по описа на
Районен съд Габрово.
Твърди се, че решението, в частта му, с която е уважен предявения иск е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, без да се
посочват конкретни оплаквания.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата се
оспорва, като се иска да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема
следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно:
Пред първоинстанционният съд са предявени съединени искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца 9 789.89 лв. главница, 1326.75 лв.
възнаградителна лихва, 600.07 лв. и 289.17 лв. мораторна лихва, за посочени в молбата
периоди. Задълженията са възникнали въз основа на заявление-договор за издаване кредитна
карта visa от 24.07.2008 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за заплащане на възнаградителна и
мораторна лихва, като е уважил претенцията за главница от 9789.89 лв.
Прието е, че между „Юробанк България“ АД и Р. Д. Я. на 24.07.2008 е сключен
1
договор за издаване на кредитна карта VISA, както и, че Р. Я. има качеството на потребител
по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП. При преценка на договорените клаузи, съдът е
установил, че договорът е сключен в противоречие с разпоредбата на чл.7 т.4 ЗПК, тъй като
в него не е посочен кредитния лимит. Поради констатирано нарушение на цитирания текст
от закона, е прието, че договорът е недействителен, поради което ответникът дължи на
ищеца само чистата стойност в размер на главницата. С първоинстанционното решение е
прието, че съобщението до длъжника за предсрочна изискуемост на задължението по
договора не е валидно връчено, но въпреки това за 20 месеца от спиране на плащането,
което е станало на 10.06.2019 г., главницата е била изискуема изцяло. Поради това е
направен извод, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение дължимата главница по кредита е била изискуема.
С отговора на исковата молба наред с други възражения, проц. представител на
ответника е направил и възражения за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните суми, както и че реално не му е предаден платежния инструмент- кредитна
карта.
При така изложените съображения първоинстанционният съд е уважил предявения
иск, като е признал за установено, че ответникът държи на ищцовото дружество главницата
по договора за кредитна карта, която съобразно заключението на вещото лице е в размер на
9789.89 лв. Останалите искове за заплащане на мораторни лихви и възнаградителна лихва са
отхвърлени.
Решението е обжалвано само в частта, с която е уважен иска за заплащане на сумата
от 9789.89 лв.
Безспорно е установено, че на 24.07.2008 е сключен договор за издаване на кредитна
карта VISA между „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“ АД и и Р. Д. Я., при общите условия на
банката, подписани от двете страни.
Пред първоинстанционният съд е допусната и приета съдебно счетоводна експертиза,
която е дала заключение, че кредитния лимит по договора е бил 10 000 лв. Ответникът е
теглил в брой 23 212.32 лв. и за покупки 17 962.67 лв., като заедно с таксите и лихвите общо
дължимата сума е в размер на 56 796.33 лв. По договора са направени вноски от ответника в
размер на 47 006.44 лв. Разликата между двете суми експертизата определя като дължима
главница в размер 9 789.89 лв., който извод е възприет и от първоинстанционния съд. В
заключението си вещото лице отбелязва, че същото е изготвено въз основа на единствения
предоставен от банката документ – извлечение от операциите по сметка на карта VISA от
24.07.2008 г. на името на ответника, като останалите документи били унищожени поради
изтичане на срока за съхранение.
При тези данни, съдът намира, че заключението на съдебно икономическата
експертиза, изготвено само на основание представен от банката документ извлечение от
сметка, не доказва по несъмнен и категоричен начин, че претендирата сума като главница се
дължи от ответника.
2
В чл.10.1 от ОУ е създадено задължение за банката да изпраща на картодържателя с
обикновена поща или по електронен път, месечно извлечение, което да отразява всички
операции с картата, задължението по предходното извлечение, новото задължение,
минимална месечна вноска, дата на издължаване на минималната месечна вноска,
разполагаем кредитен лимит. В чл.11.1 от ОУ е посочено, че картодържателят може да
изплати задължението си в срок до датата на издължаване, посочена в месечното
извлечение. От изложеното следва извода, че всяка вноска е с различен падеж и той следва
да бъде посочен в месечното извлечение, което се изпраща на картодържателя.
По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че банката е
изпълнявала задължението си да изпраща месечни извлечения, съдържащи данните
посочени в чл.10.1 ОУ. В извлечението от счетоводните книги, приложено към заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, е посочено, че са пропуснати плащания
по 46 бр. месечни извлечения, които обаче не са представени по делото и не са предоставени
на вещото лице. Дори и такива извлечения да са издадени, няма данни и твърдения от
ищеца, че същите са връчвани на ответника, съобразно изискването на чл.10.1 от ОУ. В
резултат на това не е установен размерът на всяка от падежиралите минимални месечни
погасителни вноски и какъв е остатъкът до пълния размер на усвоената главница, ако има
такъв, кога е настъпил падежът на всяка от тях, кои вземания - минимални месечни вноски,
възнаградителна лихва, лихва за забава, остатъчна главница- и в какъв размер са погасени с
извършените от кредитополучателя частични плащания, като се отчете договорената в чл.
11.2 от общите условния поредност на погасяване, какъв е размерът на непогасената
главница извън стойността на падежиралите минимални месечни вноски, ако има такава.
Поради изложеното не може да се установи по отношение на кои от месечните вноски е
изтекла погасителна давност и техния размер.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед предмета
на предявените претенции, ищецът "Юробанк България" АД е следвало при условията на
пълно и главно доказване да установи, че между страните е сключен договор за издаване на
кредитна карта, съдържащ твърдените права и задължения, в това число настъпил падеж на
вноските и размера на претендираната главница.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
установителният иск за главница за недоказан и като такъв – неоснователен. При
доказателствена тежест за ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, по делото не се
установява, ответникът да дължи претендираната с исковата молба сума, като главница по
договора.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 588/16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1736/2023 г. по описа
на Районен съд Габрово В ЧАСТТА , с която е признато за установено, че Р. Д. Я. ЕГН
3
********** дължи на „ЮРОБАНКА БЪЛГАРИЯ“ АД сумата 9789.89 лв. главница по
договор ** от 24.07.2008 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателното
изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение № 244/30.03.2023 г., по ч.гр.д. №
496/2023 г. по описа на РС Габрово, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЮРОБАНКА БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път" № 260, против Р. Д. Я.
ЕГН **********, гр. Габрово, ул. **, за заплащане на сумата 9789.89 лв., главница по
договор ** от 24.07.2008 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателното
изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение № 244/30.03.2023 г., по ч.гр.д. №
496/2023 г. по описа на РС Габрово.
ОСЪЖДА "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Околовръстен път" № 260, да заплати по сметка на Окръжен съд
Габрово на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 196 лв., държавна такса за въззивното
производство.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4