ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1181
Бургаски
окръжен съд граждански състав
На 24.11.2017г. две хиляди и седемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев
гражданско дело номер 504 по описа за 2015година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба на ,,БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,Младост“, бул.,,Цариградско
шосе“№115, представлявано от Атанасиос
Куцопулос- Главен изпълнителен директор и Емил Ангелов Ангелов- Зам.Главен
изпълнителен директор, чрез пълномощниците си
адв. Т.Ч. и адв Н.К., с
която се иска да бъде прогласена нищожността поради противоречие със закона,
невъзможен предмет и симулативност на сключената
на 21.05.2014г. между А. З.К., ЕГН **********
и Ф.Д.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** и ,,Ален мак- 2002“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“, бл.44, вх.2, ет.6,
ап.17, сделка за покупко- продажба, обективирана в Нотариален акт №50, томІІ,
рег. №4770, дело №174 от 2014г. на нотариус
Виктория Дралчева, рег.№491 на НК, район на действие БРС, на следните недвижими
имоти :
- сграда с идентификатор
№678000.8.873.2 по кадастралната карта на гр.Созопол, с адрес: гр.Созопол,
местност ,,Буджака“, сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор
67800.8.873, със застроена площ 85 кв.м., брой етажи- един, начин на трайно
ползване- друг вид сграда за обитаване;
- сграда с идентификатор
678000.8.873.3 по кадастралната карта на гр.Созопол, с адрес: гр.Созопол,
местност ,,Буджака“, сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор
67800.8.873, със застроена площ 72
кв.м., брой етажи- един, начин на трайно ползване- друг вид сграда за
обитаване, която сделка е обективирана в нотариален акт №50, т.ІІ, рег.№4770,
дело №174/2014г. на нотариус Виктория Дралчева, район на действие- Бургаски
районен съд.
Предявен е в условията на евентуалност
и иск за обявяване относителната недействителност на горецитираната сделка спрямо ищеца.
Претендират се и направените по делото разноски.
С Определение № 326 от 16.03.2016г., на основание
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, Бургаският окръжен съд е спрял производството по
настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по
т.д.№187/2014г. и т.д.№188/2014г. по описа на БОС; в.гр.д.№292/2015г. Съдът е
намерил, че спорът относно вземането по горепосочените висящи дела е
преюдициален за изхода на главния и евентуален иск, предмет на настоящото дело.
На 26.10.2017г. е постъпила молба от пълномощника на ищеца, с искане за
възобновяване на делото.
Посочва се, че решение №137/12.12.2015г.
по в.гр.д. №292/2015г. по описа на Бургаския апелативен съд е влязло в сила на
21.04.2017г., поради недопускането му до касационно обжалване (Определение
№232/21.04.2017г. по т.д.№1548/2016г. по описа на ВКС, І т.о). По силата на горецитирания
съдебен на БАС, било отменено Решение №203/ 17.17.2015г. по гр.д.№2064/2013г.
по описа на БОС.
Безспорно е в настоящия случай, че съгласно решение №137/12.12.2015г. по в.гр.д. №292/2015г. по описа на БАС, ищецът се
легитимира като кредитор, поради което за
него възниква правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на
атакуваната правна сделка, независимо от изхода на спора по останалите две
дела- по т.д.№187/2014г. и т.д. №188/2014г. по описа на БОС. Правният интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен
иск, какъвто по своя характер е искът за обявяване на нищожност по чл.26 от ЗЗД.
Съдът намира, че предвид изложеното, производството
по настоящото дело следва да бъде възобновено на основание чл.230, ал.1 от ГПК.
По делото е
извършена размяна на книжа между
страните по делото(по реда на глава тридесет и втора от ГПК).
Съдът е изпратил исковата молба и приложенията
към нея на ответниците по делото, на които е указана възможността за подаване
на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В
определения от съда двуседмичен
срок, ответниците са депозирали
писмени отговори на исковата молба.
Писмените отговори на ответниците са изпратени на ищеца, като му
е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок по
чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал
допълнителна искова молба.
Същата е изпратена на ответната
страна с възможността за подаване на допълнителен отговор.
В предоставения законов срок, допълнителен
писмен отговор е депозиран от ,,Ален мак
2002“ООД.
При това положение съдът намира, че книжата по
делото са разменени редовно.
По отношение на
възраженията на ответниците за недопустимост на исковите претенции:
Налице е правен интерес за ищеца от
предявяването на исковете за нищожност на сделките, сключени между ответниците.
Ищецът, макар и трето за сделките лице, има правен интерес, който произтича от
твърденията, че е кредитор на продавачите по сделката – ответниците А.К. и Ф.К.. Целта на предявените искове по чл. 26
от ЗЗД е обявяването на сделките за нищожни, които в случай на уважаване, ще
имат за последица възможността ищецът да се удовлетвори от имуществото, предмет
на нищожните сделки /имуществото ще се счита, че никога не е напускало патримониума
на длъжника/.
По отношение на възраженията за недопустимост на иска по чл. 135 от ЗЗД,
поради липсата на качеството кредитор на ищеца към момента на извършване на
атакуваните сделки, съдът счита, че те също са неоснователни. В производството
по чл. 135 от ЗЗД не се изследва пълно и главно, дали лицето, предявило иск по
чл. 135 от ЗЗД е кредитор на ответника по иска. Правоотношението, от което
произтича вземането на кредитора не става предмет на делото по Павловия иск /то
не се полза със СПН/ и съдът не може да преценява дали това правоотношение
съществува. В
производството по Павловия иск съдът
изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените
факти.
Искът
е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна
и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от
страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на
съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да
водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е
допустим.
С
оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на
предявените искове, съдът намира, че следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на
основание чл.374, вр. чл.146 ГПК, като в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът
твърди в исковата си молба, че бил кредитор по отношение на първите двама
ответници- А. З.К.
и Ф.Д.К., по предоставени банкови кредити: договор за кредит срещу ипотека
№1721/R/2006 от 31.07.2006г., ведно с Анекс №236/AMR/09 от
25.05.2009г. и Анекс №2 от 07.04.2010г.; договор за предостявяне на кредитна
линия с ипотека №1495/ R/2007г. от 20.04.2007г. и сключения към него Анекс №236//AMR/09 от
25.05.2009г. и Анекс №2 от 30.04.2010г.; договор за кредит №1331/ R/20.04.2007г.
и сключените към него Анекс №238/ AMR/09 от 25.05.2009г. и Анекс №2/07.04.2010г.
Излага се, че поради настъпило просрочие и спиране
обслужването на горепосочените кредити, ищецът обявил същите за предсрочно
изискуеми, като изпратил нотариална покана до ответниците ( получена на
27.02.2013г.).
Посочва се, че
след подаване заявления по реда на чл. 417 от ГПК, Районен съд- Бургас издал заповеди за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ. Подробно се описват задълженията
на ответниците по всеки един от договорите.
Твърди се, че във връзка с образувани срещу
длъжниците изпълнителни производства, в полза на ,,БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, били възложени част от
ипотекираните имоти:
-
С постановление от 07.03.2014г. на ЧСИ Илко Бакалов, издадено по изп. Дело №362/2013г.
и влязло в сила на 09.05.2014г.- УПИ ХХІІ-8658 по плана на местността
,,Буджака“, с площ от 933кв.м. (понастоящем с идентификатор 67800.8.873.1 по
кадастралната карта на гр. Созопол), на стойност 1 126 224лв.
-
С постановление от 09.12.2014г. на ЧСИ Станимира Николова, издадено по
изп.дело №336/2014г. и влязло в сила на 05.02.2015г.- 1/2ид.ч.от ПИ с
идентификатор 67800.505.66, с площ от 169 кв.м. и търговски обект с площ от
127кв.м.(понастоящем с идентификатор 67800.505.66.1.4), с адрес: гр.Созопол, ул.,,Милет“
№32, първи сутеренен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата, на стойност 288 000лева.
В резултат
на възложените в полза на кредитора недвижими имоти, размерът на задълженията
на А.З.К. и Ф.Д.К. възлизали на 414 147.83 евро и
42 391.50лева.
След
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и образуване на изпълнителни
производства, длъжниците предприели действия по узаконяване на две постройки,
находящи се в ипотекирания в полза на ищеца поземлен имот с идентификатор
67800.8.873 по кадастралната карта на гр.Созопол, с административен адрес: гр.Созопол,
п.к.8130, местност ,,Буджака“.
С договор
за покупко- продажба, обективиран в нотариален
акт №50,т.ІІ,рег.№4770, дело №174/2014г. на нотариус Виктория Дралчева, район
на действие- Бургаски районен съд, А.К.
и Ф.К. продали на ,,Ален мак- 2002“ ООД сгради с идентификатор №678000.8.873.2
и №678000.8.873.3, за сумата от 51 000лв.
Навеждат се доводи, че извършената разпоредителна
сделка била нищожна, поради противоречие със закона, липса на предмет и симулация, тъй като страните не желаели
настъпването на правни последици от продажбата.
Ищецът подчертава, че продадените на ,,Ален мак-
2002“ ООД постройки нямали самостоятелен характер- били предназначени да
обслужват основната сграда с идентификатор 67800.8.873.1 и прилежащата площ от
дворното място с изградени басейни и съоръжения. Предвид горното, в справката,
издадена от СГКК- Бургас, се посочвало,
че същите са с предназначение ,,друг вид сграда за обитаване“. Поради
спомагателния характер на сградите, не
следвало същите да бъдат предмет на
сделка на разпореждане.
Твърди, че при извършения въвод в поземлен имот с
идентификатор 67800.8.873 по кадастралната карта на гр.Созопол и сграда с
идентификатор 67800.8.873.1, извършен на
12.06.2014г. по силата на влязло в сила
постановление за възлагане на ЧСИ Илко Бакалов по изп.д. №362/2013г., цялото оборудване
от къщата за гости било изнесено в сгради с идентификатори 67800.8.873.2 и
67800.8.873.3.
Излагат се аргументи, че волеизявленията на страните не били насочени
към реално прехвърляне на собствеността върху процесните имоти. Посочва се, че
продажната цена се равнявала на данъчната оценка. Развиват се подробни
съображения за симулативност на сделката (включително за самото плащане по
банков път).
На следващо място се заявява, че видно от годишния
финансов отчет на ,,Ален мак 2002“ООД, към 31.12.2013г., дружеството
разполагало със свободни парични средства в размер на 11 000 лева и за същата
година отчело счетоводна загуба в размер на 396 000лева. Установявало се от заявения
за обявяване годишен финансов отчет за 2014г., че към 31.12.2014г. наличните
парични средства възлизали на 28 000лв., а текущата загуба- 313 000лв.(задължения
в общ размер- 1 495000лв.). В тази връзка се подчертава, че по време на извършване
на процесната сделка, търговското предприятие на ,,Ален мак 2002“ООД било заложено за сумата от 110 000лева
( договор за особен залог от 30.09.2013г.) в полза на ,,Боги 6“ООД. Същевременно дружеството имало и учредена ипотека в полза
на Юробанк България от 16.09.2013г.
Излага се освен това, че според отбелязванията,
извършени от СВ- гр.Самоков, на 05.11.2012г.,
ТД на НАП- гр. София наложила възбрана върху недвижим имот на ,,Ален мак
2002“ООД, находящ се в с.Говедарци, общ.Самоков, като имотът бил прехвърлен на
трето лице на 05.03.2015г. По-
нататък се твърди, че на 04.03.2014г. ответното
дружество сключило договор за наем на заведението на А. и Ф. Киселови, находящо
се в гр. Созопол, представляващо имот с идентификатор 67800.505.66.1.4, с адрес:
ул. ,,Милет“ №32 (впоследствие възложено на ,,Банка Пиреос България“АД).
Отбелязва се, че процесните имоти били нанесени в кадастралната
карта на гр. Созопол със Заповед №18-6718/16.05.2014г., а сделката, изповядана
при нотариус на 21.05.2014г. Предвид изложените обстоятелства, ищецът намира,
че сделката, обективирана в нотариален акт №50, т.ІІ, рег.№4770,
дело№174/2014г. на нотариус Виктория Дралчева, район на действие- Бургаски
районен съд, била симулативна и в
този смисъл- нищожна съгласно чл.26,ал.2 от ЗЗД.
Излагат
се и доводи, че ако съдът не приеме сделката за нищожна по смисъла на чл.26, ал.1
и 2 от ЗЗД, то е налице хипотезата на чл.135, ал.1, предл.
второ от ЗЗД за обявяването й за относително недействителна спрямо ,,Банка Пиреос България“АД.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Правна квалификация:
Ищецът е предявил, при условията на
пасивно субективно и обективно евентуално съединяване претенции, които имат
своите правни основания в чл. 26, ал. 1, предл. 1; чл.26 ал. 2, предл.
1 и предл. 5 от ЗЗД и чл.135 ЗЗД.
В депозирания писмен отговор, ответникът- ,,Ален мак
2002“ООД, навежда доводи за нередовност, недопустимост и неоснователност
на исковите претенции.
Твърди, че липсвал правен интерес
от предявяване на иска за нищожност на сключения договор за покупко- продажба.
Излага аргументи. Оспорва доводите за симулативност на сделката.
Възразява срещу наведените от ищеца
твърдения, че продадените на ,,Ален мак- 2002“
ООД постройки нямали самостоятелен характер (с предназначение да обслужват основната сграда). Посочва, че същите били регистрирани в кадастъра
като отделни сгради съгласно Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Подчертава, че продажната цена на имотите отговаряла на състоянието,
степента на завършеност и възможностите за реализация на приход, след
приспадане стойността на необходимите допълнителни вложения. Пояснява, че
понастоящем сградите не се ползвали,
което се дължало на недобрите възможности за финансиране и недостатъчен
пътнико- поток.
Намира за несъстоятелно твърдението на ищеца, че при
извършения на 12.06.2004г. въвод в поземлен имот с идентификатор 67800.8.873 по
кадастралната карта на гр.Созопол и сграда с идентификатор 67800.8.873.1, по силата на влязло в сила постановление за
възлагане на ЧСИ Илко Бакалов по изп.д.№362/2013г., оборудването от къщата за гости било изнесено
от А.К. и Ф. К. в сгради с
идентификатори 67800.8.873.2 и 67800.8.873.3. Отбелязва, че изнасянето на вещите
се извършило от техния собственик със съгласието на ответното
дружество.
Излага
становище относно наведените в исковата молба доводи за симулативност на
сделката.
Навежда
аргументи за неоснователност на предявения при условията на евентуалност иск по
чл.135 от ЗЗД, като в тази връзка твърди, че при сключване на сделката по
покупко- продажба, ответното дружество действало добросъвестно.
Оспорва
качеството кредитор на ищеца, излагайки аргументи в тази насока. Посочва също така, че по единия договор за
кредит, ответниците Киселови не били
кредитополучатели, а солидарни длъжници (обезпечителна функция), с цел гарантиране с имуществото си един дълг.
Предвид горното, предявяването на Павлов иск спрямо поръчителите било
недопустимо. Излага аргументи за акцесорност на задължението на солидарните
длъжници, позовавайки се на практика на ВКС.
По-
нататък твърди, че от представената от ищеца справка за определяне размера на
задълженията не ставало ясно кои са длъжниците и размера на погасеното
задължение.
Развити са подробни съображения във връзка с
направените от ищеца доказателствени искания.
По делото е постъпил писмен отговор от ответниците А.К. и Ф.К., като на
първо място се твърди недопустимост на иска за нищожност на процесната сделка,
поради липса на правен интерес.
Навеждат се доводи, че ищецът нямал качеството
кредитор. Размерът на твърдените в исковата молба задължения по всеки един от
трите договора за кредит, не отговарял на действителния. Издадените
изпълнителни листове били обезсилени(с изключение на този по
ч.гр.д.№4239/2013г. на БРС). Голяма част от вземанията се основавали на
недействителни клаузи от договорите за кредит, даващи право на банката да
променя едностранно приложимата към кредита лихва.
Подчертава се наличието на висящи
правни спорове, преюдициални спрямо спора по настоящото дело, касаещи
установяване вземанията на банката(както и качеството й кредитор и наличието на
правен интерес)- т.д.№187/2014г.; т.д.№188/2014г. по описа на БОС ;
в.гр.д.№292/2015г. по описа на БАС), предявени срещу ответниците.
Оспорва се твърдението на ищеца, че
процесните сгради били прилежащи към хотела. Подчертава се тяхното отразяване в
кадастъра като отделни сгради съгласно Наредба№3 от 28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Развиват се подробни съображения
във връзка с наведените в исковата молба доводи за симулативност на
волеизявленията на страните по процесната сделка (включително цената и
извършване на плащането).
По- нататък се излага становище
относно неоснователността на предявения при условията на евентуалност Павлов
иск. Не било налице знание у страните за увреждане на банката- ищец. Посочва
се, че видно от имотния регистър- нито учредените ипотеки, нито наложените
възбрани обхващали по някакъв начина процесните сгради. Горното било
констатирано от нотариуса при изповядване на сделката.
Ответниците оспорват качеството
кредитор на ищеца. Намират за невярна, представената от ищеца с исковата молба,
справка за задълженията по договорите за кредит.
Излага се още, че по договора за кредит №1721/R/2016, ответниците Киселови не били
кредитополучатели, а солидарни длъжници, а поетото задължение- акцесорно спрямо
главното по договора за кредит. Позовават се на практика на ВКС.
Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Ищецът, с депозираната допълнителна
искова молба, изразява становище във връзка с наведените в отговорите на
ответниците доводи.
На първо място, оспорва
възраженията за недопустимост на предявените искови претенции. Посочва, че
правният интерес на ищеца се извеждал от твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба.
Намира за несъстоятелни и
твърденията, че тъй като процесните постройки съставлявали приращения към
земята и нямали самостоятелен характер, ищецът следвало да се брани с иск за
собственост. Излага аргументи в тази насока.
По- нататък посочва, че
отразяването на вида на дадена постройка в кадастралната карта нямало
обвързваща доказателствена сила. В тази връзка, неоснователни били и
възраженията, че процесните сгради имали самостоятелен статут, поради нанасянето
им по този начин.
Излага становище за симулативност
на процесната сделка. Привидно било и изявлението за плащане на продажната цена
по банков път. Следвал извод за поредица от привидни сделки, насочени към
съхраняване имуществото на ответниците А. и
Ф. Киселови (с участието на ,,Ален мак 2002“ООД).
Отбелязва периода на извършване на
всички банкови преводи по сметка на
първите двама ответници, открита в ,,СИ БАНК“АД (21.05.2014г. до 29.05.2014г.).
Към посочения момент банковите сметки на А. и Ф. Киселови били запорирани за
удовлетворяване вземанията на банката- ищец.
Счита, че всички действия на
ответниците били насочени не към присъщия за договора за покупко- продажба
резултат- придобиване собственост от купувача, за сметка на ефективно заплащане
съответната цена от продавача, а към прикриване действителния собственик с цел
осуетяване удовлетворяването на кредитора. Твърди нищожност на извършената
сделка.
В тази връзка неоснователни били възраженията
на ответниците за недопустимост на искането за назначаване на съдебно-
оценителна експертиза с оглед определяне пазарната стойност на процесните
сгради. Навеждайки аргументи, се позовава
на съдебна практика (Решение №403/05.08.2010г. по гр.д.№684/2009г.,ІІІг.о.).
Оспорва изложеното становище в
отговора на ,,Ален мак 2002“ООД за липса на тежести върху процесните постройки.
Заявява, че правният интерес от
предявяване на настоящите искови претенции се обосновавал от качеството кредитор по три
договора за кредит, подробно описани в първоначалната искова молба (договор за кредит срещу ипотека №1721/R/2006 от
31.07.2006г., ведно с Анекс №236/AMR/09 от 25.05.2009г. и Анекс №2 от 07.04.2010г.;
договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №1495/ R/2007г. от
20.04.2007г. и сключения към него Анекс №236//AMR/09 от 25.05.2009г. и Анекс №2 от
30.04.2010г.; договор за кредит№1331/ R/20.04.2007г. и сключените към него Анекс №238/ AMR/09 от
25.05.2009г. и Анекс №2/07.04.2010г.). Развива съображения във връзка с искането по
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.
В предоставения законов срок, ответникът ,,Ален мак
2002“ООД е депозирал допълнителен писмен отговор.
Счита, че с допълнителната искова
молба, ищецът не е изложил аргументи във връзка с установяване правния си
интерес. Възразява срещу доводите за наличие на връзка между стопанските
планове и дейност на ответното дружество и твърдяната симулативност на
процесната сделка.
Оспорва твърденията за привидност
на извършеното плащане, както и относно знанието за увреждане на ищеца чрез
процесната сделка. Поддържа изложеното в първоначалния писмен отговор. Излага
становище във връзка с направените от ищеца с допълнителната искова молба,
доказателствени искания.
По отношение на доказателствените
искания:
Съдът намира направените от ищеца и ответниците
доказателствени искания- за приемане на представени при предварителната размяна на книжата
писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством
тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по- горе факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Следва да се уважи искането на ищеца за извършване на
съдебно- оценителна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените от него въпроси, тъй като същите са от значение за изясняване предмета на делото.
Ищецът е поискал назначаване и на съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от него въпроси в исковата молба и допълнителната такава. Горното искане следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси са относими към предмета на спора.
Според настоящия състав основателно
се явява доказателственото искане, направено с допълнителната искова молба и в
отговора на исковата молба, за назначаване на съдебно- техническа експертиза.
Във връзка с молбата за предоставяне на информация от
Българска народна банка – Централен кредитен регистър относно кредитната
експозиция на ,,Ален мак 2002“ООД към 21.05.2014г. и към настоящия момент, съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание,
след конкретизиране обстоятелствата, които ще се доказват.
Ищецът е
поискал допускане на четирима свидетели в режим на довеждане, като е посочил фактите и обстоятелствата, които ще се
доказват посредством разпита им.
Аналогични искания са направили ответниците ,,Ален мак 2002“ООД, А.К. и Ф.К..
Исканията са основателни като за изясняване на посочените факти и обстоятелства
по мнение на съда следва да бъдат допуснати до разпит по един свидетел на всяка
страна по делото.
Направено е доказателствено искане
на основание чл.190 от ГПК за задължаване на ищеца и ответниците А. и Ф.
Киселови да представят заверени преписи от подадените възражения против
издадените заповеди за изпълнение по ч.гр.д. №4239; ч.гр.д. №4240 и ч.гр.д. №4241
по описа за 2013г. на БРС, както и съответните влезли в сила съдебни актове за
установяване вземанията на ищеца; да
бъдат задължени ответниците А. и Ф. Киселови да представят заверено копие от
договора за покупко- продажба на движимите вещи, които са се намирали в хотела
и част от които се намират в хотела.
Съгласно разпоредбата на чл.190 от ГПК, всяка страна може да иска от съда да задължи другата да представи намиращ
се у нея документ, като обясни значението му за спора. Съдът ще се произнесе в
насроченото открито съдебно заседание, след като бъдат конкретизирани обстоятелствата, които ще се
доказват.
Във връзка с направеното искане с основание чл.192 от ГПК, за
задължаване ЧСИ Илко Бакалов, рег.№705,
район на действие- БОС, да представи заверен препис от протокол за въвод във
владение от 12.06.2014г. по ИД№362/2013г.
съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно
заседание, след уточняване на фактите, които ще се доказват с посочения документ.
Доказателствена тежест:
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че сключените сделки са нищожни на
основанията, въведени от него – нищожност поради противоречие със закона,
поради невъзможен предмет, поради привидност.
Ищецът носи тежестта пълно и главно
да установи, че извършените разпоредителни действия го увреждат и че третото
лице- купувач по увреждащите сделки, е знаело за увреждането му. Ищецът следва
да установи качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да
провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес.
Ответниците носят тежестта да
установят фактите и обстоятелствата, относими към направените от тях
възражения.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр.
чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА на
основание чл. 230, ал. 1 от ГПК производството по търговско дело №504/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 05.01.2018г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА
представените от страните при предварителната размяна на книжа, писмени
доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно- оценителна и техническа експертиза, която да отговори на поставените от ищеца и ответника въпроси, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300лева, вносими от страните/200лева от ищеца и 100 лева от ответника/ по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тодорка Чанкинова, която да се уведоми след внасяне на депозита.
ДОПУСКА
извършването на съдебно- счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените от ищеца въпроси, като
определя депозит за възнаграждение на вещото лице, вносим от ищеца в размер на 400 лева по депозитната сметка на
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любимка Вълкова, която да се уведоми след внасяне на депозита.
ДОПУСКА до разпит по един свидетел на всяка от страните по делото в режим на довеждане.
УКАЗВА на страните, че по останалите, направени от тях доказателствени искания, съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото
определение, като им обявява и доклада си по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от допълнителния писмен отговор
на ,,Ален мак 2002“ООД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия: