№ 5996
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110156734 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Ищецът В. С. С. е предявил срещу ответника „Ай Ти Еф Груп" АД кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.1
ЗЗД, с които се иска да бъдат прогласени за нищожни чл. 4 от Приложение № 5 към договор
за потребителски кредит № 653435, сключен на 28.03.2024 г., предвиждащ заплащането на
неустойка при непредоставяне на поръчител, и Приложение № 3 към същия договор,
възлагащо на потребителя да заплати сума в размер на 30 лв. възнаграждение за ВИП
обслужване, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който
се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 5 лв. /частична претенция от
общо 89, 10 лв./, представляваща недължимо платени суми по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (25.09.2024 г.)
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 28.03.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит №
653435 с ответника. Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 към договора било предвидено
задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита заедно с редица
неизпълними условия за гаранта, а в чл. 4 била предвидена неустойка при неизпълнение на
това задължение. Изложени са доводи за неравноправност на така предвидената неустойка
поради противоречие с императивни законови разпоредби и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК
и чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че
посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв.
Сочи се още, че в Приложение № 3 е била уговорена допълнителна услуга условия за
ползване на преференциално ВИП обслужване, която противоречи на чл. 10а ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като недопустими поради липса на правен интерес. По същество,
исковете се оспорват и като неоснователни с доводи, че при сключването на договора са
били спазени всички императивни законови изисквания. По отношение на уговорената
неустойка се поддържа, че същата не представлява разход по кредита, който да се включи в
годишния процент на разходите, а обезщетение за неизпълнение. По предявения иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД излага доводи, че липсват доказателства за заплащане от страна на ищеца
на претендираната сума. Направено е искане по чл. 213 ГПК за съединяване на дела между
същите страни.
По доказателствената тежест
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е възникнало е възникнало облигационно отношение по договор за
1
потребителски кредит № 653435, сключен на 28.03.2024 г., който е съдържал уговорка за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител,
както и уговорка за заплащане на възнаграждение за ВИП обслужване, както и че
посочените уговорки противоречат на закона и добрите нрави.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а
ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание. На ищеца
следва да бъде указано по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това да е
заплатил посочената в исковата молба сума, предмет на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй
като документите, предмет на искането са представени от двете страни по делото. Искането
на ищеца за издаване на съдебно удостоверение е неотносимо и не е необходимо, поради
което също следва да бъде оставено без уважение.
Искането на ответника по реда на чл. 213 ГПК следва да бъде оставено без уважение,
доколкото настоящото дело не е най-рано образуваното, а освен това всички описани дела се
намират на различни процесуални етапи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2025 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за служебно съединяване на дела
по реда на чл. 213 ГПК.
УКАЗВА на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това да
е заплатил посочената в исковата молба сума, предмет на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2