Р Е Ш Е Н И Е № 1359
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета
година, след публично съдебно заседание на
дванадесети ноември 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2294 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира
следното:.
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, от страна на ответното дружество „Аниди“ ЕООД, гр. Чирпан, чрез пълномощник адв. И.Б., като изцяло се обжалва решение № 2291 от 05.06.2019 г., на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.с., постановено по гр. дело № 16951 от 2017г., като недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано, като се заявяват и съответните оплаквания в тази насока.
С обжалваното решение Районен съд Пловдив е уважил обективно съединени претенции, във връзка с разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ЗЗД. Решението се обжалва В ЧАСТТА, с която съдът приема оспорването на Рамково споразумение № РД-02-29-257/20.08.2014 г., страни по което са Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на възложител, от една страна и от друга - „ТСД Груп” ДЗЗД, „РЕБИЛД” ДЗЗД и „ВАМОС” ООД, в качеството им на потенциални изпълнители, заверен препис на който е приет като доказателство по гр. д. № 16951/17 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с., в частта му относно подписа положен срещу израза : „За изпълнителите .... Й. Б. ...”, за недоказано; В ЧАСТТА, с която се приема оспорването на Граждански договор за изработване на проекти от 16.02.2015 г., в който като страни са посочени „ТСД Груп” ДЗЗД, в качеството му на възложител, представлявано от Ц. Ц., лично и като пълномощник на Й. Б., редовно упълномощен с нотариална заверка на подписа с рег. № 1537 от 13.02.2015 г. по описа на нотариус М. З., с рег. № 641 на НК и район на действие – Районен съд – Пловдив, и Н.С., в качеството й на изпълнител, заверен препис на който е приет като доказателство по гр. д. № 16951/17 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с., в частта му относно подписите положени срещу израза „За възложителя : Ц. Ц. Управител „ТСД Груп” ДЗЗД, За Й. Б. – Ц. Ц. – пълномощник Управител „ТСД Груп” ДЗЗД, за недоказано; В ЧАСТТА, с която се приема оспорването на договори : № РД-02-29-69/16.02.2015 г.; № РД-02-29-73/16.02.2015 г.; № РД-02-29-80/16.02.2015 г.; № РД-02-29-78/16.02.2015 г.; № РД-02-29-77/16.02.2015 г.; № РД-02-29-82/16.02.2015 г.; № РД-02-29-67/16.02.2015 г.; № РД-02-29-160/15.06 .2015 г.; № РД-02-29-256/13.07.2015 г.; № РД-02-29-158/15.06.2015 г.; 11. № РД-02-29-157/15.06.2015 г.; № РД-02-29-161/15.06.2015 г.; № РД-02-29-171/15.06.2015 г.; № РД-02-29-167/15.06.2015 г.; № РД-02-29-168/15.06.2015 г.; № РД-02-29-159/15.06.2015 г.; № РД-02-29-163/15.06.2015 г.; № РД-02-29-219/07.07.2015 г.; № РД-02-29-221/07.07.2015 г.; № РД-02-29-218/07.07.2015 г.; № РД-02-29-220/07.07.2015 г.; № РД-02-29-217/07.07.2015 г.; № РД-02-29-156/15.06.2015 г.; № РД-02-29-250/13.07.2015 г.; № РД-02-29-252/13.07.2015 г.; № РД-02-29-255/13.07.2015 г.; № РД-02-29-254/13.07.2015 г.; № РД-02-29-248/13.07.2015 г.; № РД-02-29-251/13.07.2015 г.; № РД-02-29-328/04.08.2015 г.; № РД-02-29-329/04.08.2015 г.; № РД-02-29-315/30.07.2015 г.; № РД-02-29-442/16.09.2015 г.; № РД-02-29-443/16.09.2015 г.; № РД-02-29-600/30.10.2015 г.; № РД-02-29-598/30.10.2015 г.; № РД-02-29-599/30.10.2015 г.; № РД-02-29-165/15.06.2015 г.; № РД-02-29-170/15.06.2015 г.; № РД-02-29-169/15.06.2015 г.; № РД-02-29-222/07.07.2015 г.; № РД-02-29-258/13.07.2015 г.; № РД-02-29-316/30.07.2015 г.; № РД-02-29-321/30.07.2015 г.; № РД-02-29-445/16.09.2015 г. и № РД-02-29-444/16.09.2015 г., във всеки от който като страни са посочени от една страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на възложител и от друга – „ТСД Груп” ДЗЗД, заверени преписи на които са приети като доказателства по гр. д. № 16951/17 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с., в частта им относно подписите положени срещу израза : „Представляващ Й. Б.”, за недоказано; В ЧАСТТА, с която се приема оспорването на разрешения за строеж : № 171/17.08.2015 г., № 128/21.07.2015 г., № 115/07.07.2015 г., № 114/07.07.2015 г., № 178/21.08.2015 г., № 158/30.07.2015 г., № 111/03.07.2015 г., № 220/13.10.2015 г., № 234/16.10.2015 г., № 218/09.10.2015 г., № 229/16.10.2015 г., № 226/15.10.2015 г., № 189/12.09.2015 г., № 217/09.10.2015 г., № 225/15.10.2015 г., № 216/09.10.2015 г., № 310/03.12.2015 г., № 273/29.10.2015 г., № 261/23.10.2015 г., № 246/19.10.2015 г., № 233/16.10.2015 г., № 254/21.10.2015 г., № 232/16.10.2015 г., № 230/16.10.2015 г., № 253/21.10.2015 г., № 224/15.10.2015 г., № 242/19.10.2015 г., № 223/14.10.2015 г., № 309/03.12.2015 г., № 252/21.10.2015 г; № 282/16.11.2015 г., № 363/23.12.2015 г., № 345/16.12.2015 г., № 338/16.12.2015 г., № 337/16.12.2015 г., № 357/23.12.2015 г., № 197/17.09.2015 г., № 189/12.09.2015 г., № 258/22.10.2015 г., № 278/03.11.2015 г., № 244/19.10.2015 г., № 344/16.12.2015 г., № 305/01.12.2015 г., № 27/04.02.2016 г. и № 358/23.12.2015 г., заверени преписи на които са приети като доказателства по гр. д. № 16951/17 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с., в частта им относно подписите положени срещу израза : „Главен архитект на Столична община”, за недоказано; В ЧАСТТА, с която се приема оспорването на : приемо-предавателен протокол от 24.08.2015 г. по договор РД 0229-220/07.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 26.08.2015 г. по договор РД 0229-258/13.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 14.08.2015 г. по договор РД 0229-169/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 17.08.2015 г. по договор РД 0229-159/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 18.08.2015 г. по договор РД 0229-217/07.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 26.08.2015 г. по договор РД 0229-250/13.07.2015; приемо-предавателен протокол от 03.08.2015 г. по договор РД 0229-170/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 05.06.2015 г. по договор РД 0229-77/16.02.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 05.06.2015 г. по договор РД 0229-73/16.02.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 05.06.2015 г. по договор РД 0229-77/16.02.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 25.08.2015 г. по договор РД 0229-248/13.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 28.08.2015 г. по договор РД 0229-252/13.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 26.08.2015 г. по договор РД 0229-163/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 06.08.2015 г. по договор РД 0229-167/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 06.08.2015 г. по договор РД 0229-167/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 24.08.2015 г. по договор РД 0229-222/07.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 05.06.2015 г. по договор РД 0229-82/16.02.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 25.08.2015 г. по договор РД 0229-254/13.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 24.08.2015 г. по договор РД 0229-218/07.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 05.06.2015 г. по договор РД 0229-69/16.02.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 05.06.2015 г. по договор РД 0229-67/16.02.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 08.06.2015 г. по договор РД 0229-80/16.02.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 25.08.2015 г. по договор РД 0229-251/13.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 28.08.2015 г. по договор РД 0229-255/13.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 25.08.2015 г. по договор РД 0229-256/13.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 14.08.2015 г. по договор РД 0229-168/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 03.08.2015 г. по договор РД 0229-161/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 14.08.2015 г. по договор РД 0229-157/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 17.08.2015 г. по договор РД 0229-160/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 14.08.2015 г. по договор РД 0229-156/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 14.08.2015 г. по договор РД 0229-171/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 11.08.2015 г. по договор РД 0229-158/15.06.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 07.09.2015 г. по договор РД 0229-316/30.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 07.09.2015 г. по договор РД 0229-329/04.08.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 09.09.2015 г. по договор РД 0229-328/04.08.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 09.09.2015 г. по договор РД 0229-321/30.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 28.08.2015 г. по договор РД 0229-221/07.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 07.09.2015 г. по договор РД 0229-315/30.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 26.08.2015 г. по договор РД 0229-219/07.07.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 13.11.2015 г. по договор РД 0229-443/16.09.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 25.11.2015 г. по договор РД 0229-598/30.10.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 23.11.2015 г. по договор РД 0229-600/30.10.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 23.11.2015 г. по договор РД 0229-599/30.10.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 23.11.2015 г. по договор РД 0229-444/16.09.2015 г.; приемо-предавателен протокол от 13.11.2015 г. по договор РД 0229-442/16.09.2015 г. и приемо-предавателен протокол от 02.11.2015 г. по договор РД 0229-445/16.09.2015 г., заверени преписи на които са приети като доказателства по гр. д. № 16951/17 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с., в частта им относно подписите положени срещу израза : „За изпълнителя Й. Б.”, за недоказано; както и В ЧАСТТА, с която дружеството „АНИДИ” ЕООД, е осъдено да заплати на Н.Д.С., сумата от 6900 лв., представляваща припадаща се част от дължимо от последното, в качеството му на съдружник в „ТСД Груп” ДЗЗД, БУЛСТАТ *********, възнаграждение по сключен между последното и Н.С. на 16.02.2015 г. Граждански договор за изработване на проекти за изработката на 46 проекта по част „ПБЗ” за следните обекти : 1. гр. София, Столична община, район „Лозенец”, ул. „***, с РЗП на обекта 750.16 кв. м.; 2. гр. София, район „Красно село”, ул. „****, с РЗП на обекта 660.97 кв. м.; 3. гр. София, район „Изгрев”,ул. „***, с РЗП на обекта 1373.33 кв. м.; 4. гр. София, Столична община, район „Триадица”, ул. „**** 69, с РЗП на обекта 740.30 кв. м.; 5. гр. София, район Средец, ул. „****, с РЗП на обекта 2024.43 кв. м.; 6. гр. София, Столична община, район „Лозенец”", ул. „****, с РЗП на обекта 812.11 кв. м.; 7. гр. София, район „Оборище", ул. „***, с РЗП на обекта 1055.44 кв. м.; 8. гр. София, район „Средец”", ул. „***, с РЗП на обекта 887.52 кв. м.; 9. гр. София, район „Оборище", ул. „Стара планина” № 16, вх. Б, с РЗП на обекта 506.74 кв. м.; 10. гр. София, район „Лозенец”, ул. „*****, с РЗП на обекта 1703.13 кв. м.; 11. гр. София, район „Средец”, ул. „Цар И. Асен И" № 8-10, с РЗП на обекта 478.14 кв. м.; 12. гр. София, район „Оборище”, ул. „****, с РЗП на обекта 2402.20 кв. м.; 13. гр. София, район „Лозенец”, ул. „***, с РЗП на обекта 1075.72 кв. м.; 14. гр. София, район „Илинден”, ж. к. „*** вх. А и Б, с РЗП на обекта 1594.26 кв. м.; 15. гр. София, район „Лозенец”, ул. „*** № *, с РЗП на обекта 1180.60 кв. м.; 16. гр. София, район „Средец", ул. „*****, с РЗП на обекта 1049.48 кв. м.; 17. гр. София, район „Илинден”, ул. „*** №*, бл. 66, с РЗП на обекта 2327.65 кв. м.; 18. гр. София, район „Красна поляна”, ж. к. „***, с РЗП на обекта 2108.03 кв. м.; 19. гр. София, район „Люлин”, ж. к. „****, с РЗП на обекта 4274.45 кв. м.; 20. гр. София, район „Илинден”, ж. к. „3ахарна фабрика”, бл. 6, вх. А и вх. Б, с РЗП на обекта 1597.20 кв. м.; 21. гр. София, кв. Надежда II, бл. 262, Вх. Е, с РЗП на обекта 2786.16 кв. м.; 22. гр. София, кв. „Захарна фабрика”, Бл. 18, вх. А и Б, с РЗП на обекта 1593.81 кв. м.; 23. гр. София, район „Средец”, ул. „****, с РЗП на обекта 2196.33 кв. м.; 24. гр. София, район „Оборище”, ул. „****, с РЗП на обекта 1433.85 кв. м.; 25. гр. София, район „Триадица”, ул. „**** с РЗП на обекта 1285.17 кв. м.; 26. гр. София, район „Триадица”, ул. „**** 12, с РЗП на обекта 2296.15 кв. м.; 27. гр. София, район „Илинден”, ж. к. „Захарна фабрика" бл. 15, с РЗП на обекта 1595.27 кв. м.; 28. гр. София, район „Оборище”, ул. „Черковна" № 31, с РЗП на обекта 1531.03 кв. м.; 29. гр. София, район „Слатина”, ж. к. „Яворов”, бл. 54, с РЗП на обекта 2029.11 кв. м.; 30. гр. София, район „Младост”, ж. к. „Младост 4”, ***, с РЗП на обекта 2587.04 кв. м.; 31. гр. София, район „Лозенец”, ул. „****, с РЗП на обекта 1100.61 кв. м.; 32. гр. София, район „Красно село”, ул. „Христо Ботев” № 35, с РЗП на обекта 2213.20 кв. м.; 33. гр. София, ж. к. „Зона Б-19”, ул. „***, с РЗП на обекта 2665.90 кв. м.;34. гр. София, ж. к. „Надежда”, бл. 403, вх. А, Б и В, с РЗП на обекта 2138.76 кв. м.; 35. гр. София, ул. „***, с РЗП на обекта 925.00 кв. м.; 36. гр. София, ул. „***, с РЗП на обекта 699.00 кв. м.; 37. гр. София, ул. „****, с РЗП на обекта 2538.00 кв. м.; 38. гр. София, район „Илинден”, ж. к. „Захарна фабрика”, бл. 19, вх. А и Б, с РЗП на обекта 1264.87 кв. м.; 39. гр. София, район „Изгрев”, ул. „****, вх. А и Б, с РЗП на обекта 1795.39 кв. м.; 40. гр. София, район „Връбница", ж. к. „Модерно Предградие”, ул. „**, вх. В, с РЗП на обекта 1462.28 кв. м.; 41. гр. София, ул. „***, с РЗП на обекта 1133.30 кв. м.; 42. гр. София, район „Оборище”, ул. „***, с РЗП на обекта 1541.04 кв. м.; 43. гр. София, район „Средец”, ул. „Авицена” № 44, с РЗП на обекта 663.48 кв. м.; 44. гр. София, район „Младост”, ж. к. „Младост”, бл. 520, вх. 1, с РЗП на обекта 2093.24 кв. м.; 45. гр. София, район „Средец”, ул. „***, с РЗП на обекта 1314.03 кв. м. и 46 гр. София, ж. к. „Дианабад”, **, с РЗП на обекта 2202.63 кв. м., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2017 г., до окончателното й изплащане; както и е осъдено ответното дружество „АНИДИ” ЕООД, да заплати на Н.Д.С., сумата от 1296 лв. разноски по производството по главния иск.
Излагат се съображения за недопустимост на обжалваното решение, като в тази насока се сочи, че липсва активна легитимация на ищеца да води предявения иск, като се възразява относно представеното по делото, като доказателство за наличието на такава представителна власт, пълномощно с нотариална заверка, peг. № 1537/13.02.2015 г. на помощник нотариус Т. В. при нотариус М. З., с peг. № 642 и район на действие PC - Пловдив, като се сочи, че не съдържа подобно волеизявление. В тази насока се заявява, че видно от същото, то е издадено от Й. Т. Б., в лично качество, и не обвързва дружеството ответник и гражданското дружество, т.е. сочи че, подписалият договорът е действал в лично качество и без представителна власт. Прави се извод, в тази насока, че представеният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД, поради липса на съгласие за сключването на този договор. Поради това и се сочи от жалбоподателя е направено възражение за нищожност на Граждански договор, за изработване на проекти от 16.02.2017 г. на посоченото основание и се иска съдът да прогласи същата. Заявява се, освен това, че въпросният договор не е произвел правно действие и от него не са възникнали права и задължения, и, че това било добре известно на ищцата. В самия договор се твърди, че същият е сключен на 16.02.2015г. и неговият предмет е „Изработване на инвестиционни проекти по част ПБЗ. В Чл. 1 , ал. 2 от договора изрично се посочва, че „Конкретните обекти и срокове ще се уточняват с конкретни анекси към този договор, т.е. договорът представлява едно намерение за възлагане на конкретна работа, която следва да се извърши в конкретни срокове и обем след уточнение, както и се сочи от дружеството жалбоподател, че такова уточнение не е правено. Сочи се, че представеният договор от 16.02. 2015 г. не е произвел търсеното от него действие и не е породил права и задължения за страните. Освен това, се твърди, че самият договор не носи подпис на управителя на ответника, като в тази насока дружеството жалбоподател е направило и възражение за нищожност на този договор, на основание чл. 26, ал. 2, предложение първо и второ от ЗЗД, поради невъзможен предмет и липса на съгласие за неговото сключване. Посочено е, освен това, че изготвянето на инвестиционни проекти по част „ПБЗ“, не влиза в предмета на обществената поръчка, изпълнявана от ответника, т.е. не била налице необходимост от подобна работа при изпълнението на поръчката и възложилият работата е действал извън предмета на поръчката и във вреда на представляваното от него физическо лице Й. Т. Б.. Поради тази причина се твърди, че сключеният договор е нищожен и на основание чл. 40 от ЗЗД. От ответното дружество се сочи, че е направено възражение за нищожност на Граждански договор за изработване на проекти от 16.02.2017 г., на основание чл. 40 от ЗЗД, като се твърди, че същият е сключен във вреда на представлявания.
В тази насока се заявява, че в патримониума на ищеца не е възникнало материалното право да получи претендираната парична сума и той не е активно легитимиран да води такъв иск. Договорът от 16.02.2015г. касае отношения между Ц. Н. Ц. и ищцата, а не такива между нея и ответника. Заявява се, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като дружеството ответник е съдружник в „ТСД Груп“ ДЗЗД. Видно от договорът за образуване на гражданското дружество чл. 5 съдружниците участват в общата дейност с парично участие на всеки в размер на 505 лева и положен от работниците, служителите на съдружниците, труд. В тази насока се сочи, че предявеният иск е и недопустим, като се сочи, че достигайки до обратните изводи първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт и е дал защита на несъществуващо материално право. Сочи се от ответното дружество, че освен недопустимо постановеното решение е и неправилно и необосновано, като се сочи, че е неоснователен и недоказан изводът на съда, че правата на ищеца произтичат от граждански договор за изработване на проекти от 16.02.2015 г. Сочи се, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 предложение второ от ЗЗД, поради липса на съгласие за сключването му и на основание чл. 40 от ЗЗД. Прави се тълкуване на сочените разпоредби, като в тази насока се заявява, че за да е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск дружеството ответник е следвало от свое име и за своя сметка да възложи извършването на тази конкретна работа на ищеца с конкретен договор, такъв договор обаче по делото не бил представен. Договорът, от който ищецът твърди, че черпи права, освен че е нищожен, поради липса на представителна власт, за сключването му и действие във вреда на представлявания, не конкретизира сградите, за които е било възложено проектирането. Този договор е първоначално намерение за бъдещо конкретно договаряне, се сочи от жалбоподателя. Дружеството ответник от своя страна не е постигало никакви договорки с ищеца и не му е възлагало, на него лично, изработването на проектите, чието заплащане се претендира с исковата молба, т.е. ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Предвид всички изложени аргументи предявеният иск е недопустим, а като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. Излагат се конкретни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Заявява се, че е неоснователен и недоказан изводът на съдът, че между страните е постигнато съгласие за заплащане от 300 лв. за всеки проект и 40 лв. на час за авторски надзор. В тази връзка се сочи, че е неоснователно твърдението, че такава сума се дължи на ищеца, както и, че не са представени каквито и да е доказателства в тази насока. Неоснователен и недоказан е изводът на съдът, че въз основа на сключеното между „ТСД Груп“ ДЗЗД и МРРБ на 20.08.2014г. рамково споразумение № РД 02-29-257/20.08.2014г. гражданското дружество е възложило на ищеца изпълнението на проектите по част ПБЗ. Прави се тълкуване, че за да бъде валидно такова възлагане е необходимо между ищеца и гражданското дружество да бъдат сключени отделни 46 договора за проектиране или, ако той желае да черпи права от граждански договор от 16.02.2015г. трябва да бъдат сключени 46 анекса към този договор, с конкретизацията на обектите и срокът на изпълнение на проектирането. Такива договори или анекси се твърди не били сключвани и не са представяни по делото. Неоснователен и недоказан е изводът на съдът, се сочи от жалбоподателя, че ищецът е изпълнил точно и добросъвестно възложената му работа от „ТСД Груп“ ДЗЗД, както и, че подобна работа от страна на „ТСД Груп“ ДЗЗД не му била възлагана и конкретизирана по обем и срок на изпълнение, съответно и не е била предавана на гражданското дружество, представлявано заедно от двамата водещи членове на обединението. Неоснователен и недоказан е изводът на съдът, че изготвените от ищеца проекти са предадени на възложителя и съответно, той ги е предал на МРРБ, като съответно същите били приети без забележки и в тази връзка се сочи, че са били издадени и разрешения за строеж, въз основа на изготвените проекти и същите били изцяло заплатени на „ТСД Груп“ ДЗЗД. Неоснователен и недоказан е изводът на съдът, че общият сбор на сумата, за която се претендира възлиза на 13 800 лв. и ответникът дължи половината от нея, а именно 6 900 лв. Сочи се, че неоснователен и недоказан изводът на съда, че сумата от 13 800 лв. е следвало да се заплати на ищеца, тъй като всички проекти били предадени от него до 25.11.2015 г. и въпреки неговото добросъвестно поведение не му било платено, както и на останалите проектанти, поради бездействие на ответното дружество. Твърди се, че ответникът е проявил нужната активност съобразно задълженията си по договора за гражданско дружество тогава, когато такава активност е била необходима и обоснована, съобразно свършената и надлежно отчетена работа, възложена от същото гражданско дружество. Моли се да се постанови решение, с което да се отмените атакуваното решение и да се отхвърлят предявените искове.Претендират се разноски. Не се сочат нови доказателства.
С писмен отговор от ищцата Н.Д.С., чрез процесуалния й пълномощник адв. Н.Ш., се оспорва въззивната жалба като неоснователна като се правят доводи, във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания. Претендират се разноски по въззивното дело.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ищцата Н.Д.С., чрез процесуалния й пълномощник адв. Н.Ш., като се обжалва решение на Районен съд, В ЧАСТТА, в която се приема оспорването на : Удостоверение изх. № 02-01-53/15.02.2016 г., в който като издател е посочена Г. Б.– Директор на Дирекция „Жилищна политика” при Министерство на регионалното развитие /МРРБ/ в частта му относно подписа положен срещу израза „****”; Хонорар-справка искане относно : „Изработване на инвестиционни проекти по част „ПБЗ” за 46 обекта по проект : „Обновяване за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради по проект BG161PO001-1.2.01-0001 „Енергийно обновяване на българските домове” за гр. София към „ТСД Груп” ДЗЗД от Н.Д.С. от 10.12.2015 г. в частта му относно подписа изпълнен срещу израза : „Приел искането”; заверени преписи на които са приети като доказателства по гр. д. № 16951/17 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с., за доказано и изключва тези документи от доказателствата по делото. Изразява се несъгласие с така постановеното решение на първоинстанционния съд в частта, в която е прието за доказано оспорването на горепосочените два документа и същите са изключени от доказателствата по делото, като се моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като неправилно и необосновано, и вместо него да се постанови друго, с което да се приеме оспорването за недоказано. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции. Не се сочат нови доказателства.
Не е налице писмен отговор от страна на ответното дружество „Аниди“ ЕООД по насрещната въззивна жалба, подадена от ищцата чрез пълномощник адв. Н.Ш..
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени от надлежни страни по делото, в законния срок по чл. 259, съответно, чл. 263 ал. 2 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивните жалби по същество.
За да постанови обжалваното решение, в частите, в които приема, че оспорването на документите по делото, се явява недоказано, и с което уважава предявения осъдителен иск по чл. 266 ал. 1 от ГПК, районният излага съображения: По силата на рамково споразумение РД-02-29-257/20.08.2014г., сключено с МРРБ, „ТСД Груп” ДЗЗД имало задължение да има сключени договори с по-голямата част от екипа, като тези с ищцата Н.С. били подписани само от Ц. чрез пълномощно, тъй като другият управител отсъствал и го бил упълномощил да го представлява. В срока на действие на даденото му пълномощно и в рамките на учредената му с това пълномощно представителна власт Ц., разпитан по делото като свидетел, е сключил процесният граждански договор с ищцата, поради което неоснователно е възражението на ответника, че липсва съгласие за сключване на договора от страна на ответника, в качеството му на водещ член в „ТСД Груп” ДЗЗД. Намира оспорването на формалната доказателствена сила на договора за недоказано, както и че този граждански договор от 16.02.2015г. е породил правно действие спрямо ответника. Приема, че е налице изпълнение от страна на ищеца по процесния договор за изработка, като всеки един проект, включващ и част „ПБЗ”, за всеки един обект е предаван от свидетеля Ц. като ръководител на екипа на възложителя МРРБ и приеман с приемо-предавателен протокол и за всеки от процесните 46 обекта са издадени разрешения за строеж, като възложителя МРРБ ги е приел без възражения, поради което и последният е платил уговорените по рамковотоспоразумение възнаграждения на „ГСД Груп“ ДЗЗД. При което и приема, че качествено и в срок и ищцата като изпълнител по процесния договор е предала от своя страна възложените й за изработка 46 проекта по част „ПБЗ” за тези обекти на възложителя по процесния договор, поради което по силата на чл. 3, ал. 1 от него в правната сфера на всеки един от възложителите по договора – „АНИДИ” ЕООД и „ЦОНЕВСКИ ПК” ООД, /съобразно постигнатите помежду им договорености в Споразумение за обединение /договор/ от 17.02.2014 г. дяловете на съдружниците са равни/, е възникнало задължение да заплати на изпълнителя по ½ ид. ч. от уговореното в чл. 2, ал. 2 от договора възнаграждение в размер на 300 лв. за всеки отделен обект или по 6900 лв. в срок до 1 месец след приемане на работата от възложителя и от МРР. Като последният от изработените инвестиционни проекти по рамковото споразумение е предаден на 23.11.2015 г., то към датата на завеждане на исковата молба в съда-24.10.2017г. констатира, че едномесечният срок за плащане на уговореното възнаграждение е отдавна е изтекъл, при което и приема, че вземането на ищцата за плащане на уговореното възнаграждение за извършената работа е изискуемо. Като при липса на доказателства относно факта на плащане на уговореното възнаграждение по договора, налице е неизпълнение на това договорно задължение от ответника, поради което искът за реалното му изпълнение следва да бъде уважен в предявения размер.
Въззивният съд приема за правилен извода на съда за основателност на предявения иск с правно основание чл. 266 ал. 1 от ЗЗД, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба на ответното дружество, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата ищца, както и след преценка съгласно чл. 12 и чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на жалбата на ответника доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно, установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
Не е спорно между страните по делото, че наред с третото лице „ЦОНЕВСКИ ПК” ООД, ответното дружество е съдружник в „ТСД Груп” ДЗЗД - гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, създадено по силата на постигнато помежду им съглашение, обективирано в частен диспозитивен документ, наименуван : „Споразумение за обединение /договор/” с нотариална заверка на подписите рег. № 1067/17.02.2014 г. на Нотариус рег. № 171 по регистъра на Нотариалната камара – Адела Кац, с район на действие – Районен съд – Пловдив, /заверен препис на който е приет като доказателство по делото – лист 22-25/, видно от който дружеството се представлява заедно от водещите членове – „ЦОНЕВСКИ ПК” ООД, представлявано от управителя Ц. Н. Ц. и „АНИДИ” ЕООД, представлявано от управителя Й. Т. Б., като дяловете на съдружниците са равни, /раздел VІІ, чл. 13, ал. 1 и раздел V, ал. 2 от Споразумението за обединение/. След датата на учредяването на гражданското дружество съдружниците му са постигнали и съгласие обективирано в Анекс с нотариална заверка на подписите рег. № 3432/15.05.2014 г. на Нотариус рег. № 171 по регистъра на НК – Адела Кац, с район на действие – Районен съд – Пловдив, заверен препис на който е приет като доказателство по делото, да обединят усилията си за извършване на съвместна стопанска дейност с цел участие в открита процедури по ЗОП с възложител освен Столична община и с възложител Министерство на регионалното развитие /МРР/ след спечелване на същата за : „Изработване на инвестиционни проекти за обновяване на енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството” по проект BG161PO001-1.2.01-0001 „Енергийно обновяване на българските домове” по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 по седем обособени позиции” : Обособена позиция 5 .... и Обособена позиция 7 „Изработване на инвестиционни проекти и упражняване на авторски надзор на СМР за обновяване на енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на град София”, във връзка с което са се споразумели съдружниците да работят съвместно по изпълнението на дейностите описани в обществената поръчка, като обектите, включени в поръчката на МРР да бъдат разделени на две и да се изпълняват от екипите на двете дружества по реда на постъпването им, а при спечелване и на двете позиции, екипите да бъдат разделени териториално, като екипът предложен от „АНИДИ” ЕООД да изпълнява дейностите по обособена позиция 7, а екипът предложен от „ЦОНЕВСКИ ПК” ООД да изпълнява дейностите по обособена позиция 5.
Спорни въпроси, въведени и в оплакванията във въззивната жалба на ответника, остават -дали договорът от 16.02.2015г., от който ищцата черпи права, е валиден, респективно, дали същият е нищожен на основание чл. 26 ал. 2 предл. първо и второ от ЗЗД, както и на основание чл. 40 от ЗЗД. Дали договорът, от който ищецът твърди, че черпи права е договор, по който ответникът е постигнал договорки с ищеца и му е възлагал изработването на проектите, чието заплащане се претендира с исковата молба, тъй като този договор неконкретизирал сградите, за които е било възложено проектирането, дали работа от ответното дружество била възлагана на ищеца, както и конкретизирана по обем и срок на изпълнение, както и да е била предавана на гражданското дружество, представлявано заедно от двамата водещи членове на обединението.
Въззивният съд намира, че оплакванията в жалбата на ответника относно неправилния извод на съда за действителност на сключения граждански договор от 16.02.2015г., както и за пораждане на правно действие спрямо ответното дружество, се явяват изцяло неоснователни.
В тази насока, следва да се посочи, че при доказателствена тежест за ответника, арг.чл. 193 ал. 3 изр. първо от ГПК, по делото не са налице доказателства, от които да се направи извод, че не е истински подписът положен срещу израза:“За изпълнителите…Й. Б.“ в Техническа спецификация-Приложение № 2 към Рамково споразумение № РД-02-29-257/20.08.2014г. имащо за предмет възлагане от страна на МРРБ, в качеството му на възложител, на „ТСД Груп” ДЗЗД, „РЕБИЛД” ДЗЗД и „ВАМОС” ООД, в качеството им на потенциални изпълнители, да изпълнят обществена поръчка с предмет : „Изработване на инвестиционни проекти за обновяване на енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството” по проект BG161PO001-1.2.01-0001 „Енергийно обновяване на българските домове” по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 по седем обособени позиции”, обособена позиция 7 Изработване на инвестиционни проекти за обновяване за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството за територията на гр. София” съгласно Техническа спецификация – Приложение № 1, срещу заплащане на възнаграждение.
Въззивният съд констатира, още, че при доказателствена тежест за ответника, арг.чл. 193 ал. 3 изр. първо от ГПК, по делото не са налице доказателства, от които да се направи извод, че не са истински подписите положени срещу израза „За възложителя : Ц. Ц.Управител „ТСД Груп” ДЗЗД, За Й. Б. – Ц. Ц. – пълномощник Управител „ТСД Груп” ДЗЗД; като подписите са положени в Граждански договор за изработване на проекти от 16.02.2015 г., в който като страни са посочени „ТСД Груп” ДЗЗД, в качеството му на възложител, представлявано от Ц. Ц. лично и като пълномощник на Й. Б., /редовно упълномощен с нотариална заверка на подписа с рег. № 1537 от 13.02.2015 г. по описа на нотариус Михаела Здравкова, с рег. № 641 на НК и район на действие – Районен съд – Пловдив/, и Н.С., в качеството й на изпълнител.
При доказателствена тежест за ответника, арг.чл. 193 ал. 3 изр. първо от ГПК, се констатира от въззивния съд, че по делото не са налице и доказателства, от които да се направи извод, че не са истински подписите, положени срещу израза:“Представляващ Й. Б.“ в приложените към исковата молба заверени преписи на 46 броя договори сключени между възложител-МРРБ, и „ТСД Груп“ ДЗЗД, като изпълнител.
При доказателствена тежест за ответника, съгласно
чл. 193 ал. 3 изр. първо от ГПК във вр. чл.142ал.6 от ЗУТ, /с оглед качеството
им на официални документи/, се констатира от въззивния съд, че по делото не са
налице и доказателства, от които да се направи извод, че не са истински подписите,
положени срещу израза:“Главен архитект на Столична община“ в 46 броя разрешения
за строеж за всеки един от процесните 46 обекта, след приемането им от
възложителя МРРБ.
При доказателствена тежест за
ответника, съгласно чл. 193 ал. 3 изр. първо от ГПК, се констатира от въззивния
съд, че по делото не са налице и доказателства, от които да се направи извод,
че не са истински подписите, положени срещу израза: “За изпълнителя Й. Б.”, в приемо-предавателните протоколи за всеки от процесните 46 обекта.
Необосновано, при което и неправилно е оплакването във въззивната жалба на ответника, че пълномощното, представено по делото, е издадено от Й. Б. в лично качество, при което не обвързвало дружеството- ответник, и гражданското дружество. Волята на представлявания Б., ясно, е отразена в пълномощното, с което „упълномощава Ц. Н. Ц., да го представлява, в качеството му на съдружник и представител на дружеството по ЗЗД „ТСД ГРУП“, в т.ч.и пред всички физически и юридически лица, длъжностни лица“. Видно е, че в това качество от страна на Ц. е подписан за възложител и процесният договор с ищцата, сключен на 16.02.2015г., както и приемо-предавателните протоколи за приемане на работата по процесните 46 обекти. Съгласно показанията на свидетеля Ц., които се кредитират и от въззивния съд като обосновани и с писмените доказателства по делото, както и неоспорени от други доказателства по делото, всеки един проект, включващ и част „ПБЗ“, всеки един обект е предаван от Ц. като ръководител на екипа на възложителя МРРБ, съответно, приеман от възложителя с приемо-предавателните протоколи за всеки един от процесните 46 обекта. Задължителна част от договорите, сключени между МРРБ и изпълнителя „ТСД Груп“ ДЗЗД, съгласно т. 2 от Техническа спецификация към всеки индивидуален договор, е всеки работен проект да включва и част План за безопасност и здраве-ПБЗ. И тъй като, претенциите на ищцата се основават на извършена от нея част „ПБЗ“по всеки един от процесните 46 обекта, и изготвените от нея проекти са предадени от нея на свидетеля Ц., а от него, впоследствие и на възложителя по договора за обществена поръчка МРРБ, приети от последния, а възложителят е заплатил уговореното възнаграждение на ТСД Груп ДЗЗД по изпълнената от него обществена поръчка, то и са налице предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 266 ал. 1 от ГПК за изплащане от ответника в полза на ищцата уговореното възнаграждение за извършената работа. Относно заплащане на уговореното възнаграждение на „ТСД Груп „ ДЗЗД по изпълнената от него обществена поръчка е прието от съда заключение на ССЕ, което не е оспорено, при което и следва да се приеме, че искът е доказан в предявения размер от 6900 лева, възнаграждение, дължимо на ищцата от ответното дружество, за извършена работа по сключен на 16.02.2015г. Граждански договор за изработване на проекти за изработката на 46 проекта по част „ПБЗ“ за 46 броя обекти.
Предвид изложените съображения въззивната жалба на ответното дружество се явява изцяло неоснователна, поради което в обжалваната част решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно.
Относно насрещната въззивна жалба на ищцата.
Въззивният съд констатира, че при доказателствена тежест за ответното дружество, съгласно чл. 193 ал. 3 изр. първо от ГПК във вр.чл. 51 ал.4 от ЗОП, по делото не са налице доказателства, от които да се направи извод, че е неистински подписът положен срещу израза „***“, относно написаното „***“. Поради което и не следва да се приеме от съда, че оспорването на Удостоверение изх. № 02-01-53/15.02.2016 г., в който като издател е посочена Г. Б. – Директор на Дирекция „Жилищна политика” при Министерство на регионалното развитие /МРРБ/ в частта му относно подписа положен срещу израза „***”; се явява доказано и че същото следва да се изключи от доказателствата по делото. При което и в тази част решението на районния съд следва да се отмени, като вместо него се постанови друго решение, с което да се приеме, че оспорването на посочения документ е недоказано.
Въззивният съд констатира, че при доказателствена тежест за ищеца, съгласно чл. 193 ал. 1 изр. второ от ГПК, по делото не са налице доказателства, от които да може да се направи извод, че е истински подписът изпълнен срещу израза : „Приел искането”, положен в Хонорар-справка искане относно : „Изработване на инвестиционни проекти по част „ПБЗ” за 46 обекта по проект : „Обновяване за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради по проект BG161PO001-1.2.01-0001 „Енергийно обновяване на българските домове” за гр. София към „ТСД Груп” ДЗЗД от Н.Д.С. от 10.12.2015 г. . Поради което и оспорването му следва да се приеме за доказано от съда и да се изключи от доказателствата по делото. При което, в тази част решението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено от въззивния съд. В т.н. следва да се посочи и че не е изписано и името на този, който е „Приел искането“, при което е невъзможно да се приложи разпоредбата на чл. 193 ал. 1 изр. първо от ГПК.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на ответника, респективно, потвърждаване на решението на районния съд в частта на главния иск, то въззиваемата страна има право на разноски по въззивното дело, арг.чл. 78 ал. 3 от ГПК, в размер на платено адвокатско възнаграждение от 840 лева, съгласно списък на разноски, по договор за правна защита и съдействие по въззивното дело, платимо от жалбоподателя, ответник.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното на 05.06.2019г. Решение № 2291 на Пловдивски районен съд, ХІХ гр. състав, по гражданско дело № 16951 по описа за 2017 година, В ЧАСТТА, с която ПРИЕМА оспорването на : Удостоверение изх. № 02-01-53/15.02.2016 г., в който като издател е посочена Г. Б.– Директор на Дирекция „Жилищна политика” при Министерство на регионалното развитие /МРРБ/ в частта му относно подписа положен срещу израза „***”; заверен препис, на което е приет като доказателство по гр. д. № 16951/17 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с., ЗА ДОКАЗАНО и ИЗКЛЮЧВА ТОЗИ ДОКУМЕНТ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ОСПОРВАНЕТО на Удостоверение изх. № 02-01-53/15.02.2016 г., в който като издател е посочена Г. Б. – Директор на Дирекция „Жилищна политика” при Министерство на регионалното развитие /МРРБ/ в частта му относно подписа положен срещу израза „****”; заверен препис, на което е приет като доказателство по гр. д. № 16951/17 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с., ЗА НЕДОКАЗАНО.
ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „АНИДИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – пл. „Централен”, ул. „***, представлявано от управителя Й. Т. Б., да заплати на Н.Д.С. с ЕГН **********,***, сумата от 840 лв., разноски за платено адвокатско възнаграждение по въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/