РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Пловдив, 03.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХXVIIІ състав, в открито заседание на четвърти декември,
през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Петя Добрева,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2840
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Л.К.В., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. Н. против Решение № Ц1040-02-122/15.10.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № Д-02-000-00-01412440/01.09.2020
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на
НОИ-Бургас, за разпоредено на основание чл.40, ал.4 от КСО спиране на
образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по издадения му болничен
лист № Е20201923903, считано от 01.09.2020г.. Жалбоподателят в жалбата си до съда, счита издадения административен акт за
незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и
в нарушение на административно производствените правила. Редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от адв.Н., която поддържа жалбата. По
същество в приложена писмена защита
застъпва становище, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са
неправилни и незаконосъобразни, издадени при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон и моли за отмяната им. Изложени са подробни
съображения относно кумулативните изисквания на чл.40 ал.1 от КСО за възникване
на правото на парично обезщетение при временна неработоспособност поради общо
заболяване с твърдение, че в случая всички са налице. Счита, че не е посочено
на основание на коя от трите точки по чл.40 ал.4 от КСО е спряно производството
по отпускането или изплащането на обезщетението, съответно коя хипотеза от
посочените се приема за осъществена, което представлява
нарушение на изискванията за форма по чл.59, т.4 от АПК. Изтъкнато е, че
истинността на трудовият договор на жалбоподателя не е оспорена, както и че към
датата на издаване на разпореждането и решението на Директора на ТП на НОИ са
налице само съмнения относно определени обстоятелства за осигурителя „Балканкар
електробуси“ ЕООД и за наличието на липса на основания по възникналото
осигурително правоотношение. Относно липсата на внесени осигурителни вноски,
жалбоподателят посочва, че материалните предпоставки за възникване на правото
на парично обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване
са установени в чл.40, ал.1 от КСО не касае тяхното незаплащане от осигурителя,
като съобразно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО жалбоподателят не се явява
самоосигуряващо се лице, поради което необходимо и достатъчно условие за
възникване и упражняване правото на обезщетение е осигурителните вноски да са
внесени или дължими от страна на осигурителя. Прави се
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Бургас, в писмено
становище подадено от процесуалния представител главен юрисконсулт Д. ,
изразява становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че необходимостта
от изясняване полагането на труд при осигурителя на жалбоподателя и
коректността на подадените от него данни в Регистъра на осигурените лица, не
дава възможност за категоричен извод за наличието на право на обезщетение и
неговият размер. Поради това и изложените мотиви за необходимостта от
извършване проверка в достатъчна степен обосновавали разпореждането по чл.40,
ал.4 от КСО. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
се възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение,
предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съдът, като изслуша становищата на
страните и се запозна с доказателствата по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателят е бил издаден
болничен лист за временна неработоспособност с №Е202021923903/17.08.2020г. за
отпуск по болест за времето от 14.08.2020г. до 12.09.2020г.. От осигурителя
„Балканкар Електробуси“ ЕООД в ТП на НОИ- Бургас било представено удостоверение
- приложение № 9 към чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване /съкр.НПОПДОО/ за правото да му се изплаща
парично обезщетение. Междувременно във връзка с анализирани данни за неизрядни
осигурители, които периодично подават данни по чл.5, ал.4 от КСО с високи
осигурителни доходи на лица с регистрирани трудови договори, но впоследствие
данните се използват за определяне и отпускане на осигурителни плащания, била
издадена Заповед № ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на ръководителя на контрола
по разходите на ТП на НОИ – Бургас за извършване на проверка в осигурителя
„Балканкар Електробуси“ ЕООД с ЕИК *********. Затова с разпореждане №Д-02-000-00-01412440
от 01.09.2020 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ-Бургас на основание чл.40, ал.4 от КСО било спряно образуваното
производство по изплащането на парично обезщетение по болничния лист, считано
от дата 01.09.2020г.. Като мотиви за това било посочено, че от анализа на данните
в информационната система на НОИ относно осигурителния статус на В., се
установявали факти и обстоятелства, представляващи индиция за липса на правно
основание за получаване на парично обезщетение. Посочено било още, че се
извършва проверка от контролните органи на НОИ, относно упражняването на
трудова дейност от лицето и коректността на подадените данни от осигурителя
„Балканкар Електробуси“ ЕООД във връзка с правото и размера на паричното
обезщетение по представения болничен лист. Заключено е, че с оглед установените
доказателства за липсата на възникнало основание за изплащане на парично
обезщетение, производството е спряно до изясняване на горепосочените факти и
обстоятелства. Жалбоподателят В. обжалвал въпросното разпореждане пред Директора
на ТП на НОИ - Бургас, който се произнесъл с оспореното по настоящото дело
Решение № Ц1040-02-122/15.10.2020 г., в което изложил подробни мотиви, като
посочил, че са налице конкретни данни относно управлението на дружеството,
местонахождението на неговия управител извън страната, както и опитите за
контакт с пълномощници на дружеството в България, голяма част от които
неуспешни поради неоткриване на такива, или неотзоваването им на покани, които
касаят неяснота по сключените трудови договори и начислените осигурителни
вноски. Приел, че от представените данни относно броя на наетите по трудови
договори лица от дружеството в периода 2015 г. - 2020 г. са отразени месечни
осигурителни доходи на работещите за периода 2018 г. – 2019 г. в много висок диапазон:
от 1500 лева до 3000 лева. Посочено
било, че в ТП на НОИ – Бургас постъпило сигнал в писмо от 24.02.2020 г. от ТД
на НАП - Бургас, в което било посочено, че във връзка с установени липсващи
осигурителни вноски за лицата, работещи по трудово правоотношение и
самоосигуряващи се лица в „Балканкар електробуси“ ЕООД, срещу дружеството било
образувано изпълнително дело №*********/2018 по описа на ТД на НАП Бургас на
23.02.2018 г., по което е наложен запор
на банковите сметки на дружеството на територията на страната, а сметката на
задълженото лице в ЦКБ АД били без авоар. Описано било, че документите по
изпълнителното дело не можело да бъдат връчени на дружеството поради неуспешни
опити за откриване на управителя му украински гражданин, че била извършена проверка
на паричните потоци и начините на разплащане на задълженото лице, като било
установено, че дружеството няма декларирани приходи от продажба за 2018г.,
дружеството декларира, че не извършва плащания през чужда банкова сметка ***,
че било извършено пълно проучване на имущественото състояние на задълженото
лице, изпратени били запитвания до ОД „Земеделие“, Община Бургас, Община
Пловдив, Община Несебър, сектор „ПП“ към ОД на МВР, Министерство на
земеделието, храните и горите, извършени били справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД
„Гражданска въздухоплавателна администрация“, Морска администрация, ИКАР,
регистър „Заеми“ и било установено, че задълженото лице не притежава активи,
които да послужат за удовлетворяване на публичното вземане. Посочено било още в
оспореното решение и че към 12.03.2020г. било изпратено писмо до ТП на НОИ -
Пловдив за осъществяване проверка на дружеството с оглед установяване
действителното полагане на труд от наетия персонал, уточняване на реда на
възникване трудовите правоотношения с лицето, подписвало документите в
дружеството, в резултат на която проверка бил съставен констативен протокол от
01.09.2020г., според който било установено, че управителят на дружеството е
извън пределите на България от 2018г., че е осъществена връзка с лице, което
заявило, че при него са счетоводните документи на дружеството, както и че от
пълномощници били представени през април и юли 2020г. в ТП на НОИ - Пловдив
документи, съставляващи ведомости за заплати, присъствени форми, че част от
лицата, за които се установило, че имат сключени трудови договори с дружеството
не се явили в ТП на НОИ - Пловдив, други две лица се явили и дали конкретна
информация, а с жалбоподателя бил проведен разговор по телефона. От документите
било установено, че в дружеството са начислени възнаграждения с високи
осигурителни доходи на лицата, работещи по трудови правоотношения, но липсват
подписи по ведомостите за заплати, както и че голяма част от назначените лица
са с роднински връзки помежду си. В крайна сметка било посочено в констативния
протокол, че са възникнали съмнения относно представените документи за
дружеството, защото нямало пълномощно за представилото ги лице, а положените
подписи по документите били от името на управителя, който не бил в България. В
тази връзка били изразени съмнения от контролните органи за упражняване на
трудова дейност в дружеството и действително полагане на труд от наетия
персонал. Било изпратено и писмо до Районна прокуратура - Бургас за
предприемане на действия по компетентност спрямо осигурителя. От всичко това
административният орган приел, че в случая е налице хипотезата на чл.40, ал.4,
т.2 от КСО като условие за спиране на производството, при която са налице
доказателства, които не могат по категоричен начин да обосноват извод за
правото на обезщетение, респективно неговия размер, напротив тяхната преценка
от органа би довела до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението. Изрично било посочено в решението, че изискването
за наличие на осигурителен стаж по смисъла на чл.40, ал.1 от КСО и правилата за
определяне на размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност,
предполагат предоставяне на данни, които безпротиворечиво да обосноват правото
на обезщетение и неговият размер, а в случая, в който следва да бъде изяснено
полагането на трудова дейност от лицето при осигурителя „Балканкар Електробуси“
ЕООД и коректността на подадените от него данни в регистъра на осигурените
лица, категоричен извод за наличието на право на обезщетение и неговият размер
с оглед събраните по преписката доказателства не може да бъде направен. Отделно
като основание за потвърждаване на оспореното пред него разпореждане за спиране
Директорът на ТП на НОИ - Бургас посочил в обжалваното решение, че спирането
охранява интересите на жалбоподателя, защото, ако се установи, че обезщетение
му е отпуснато неправомерно или в неправилно определен размер, можело да се
стигне до неговото връщане с лихви, тъй като очевидно било, че са налице
достатъчно данни, които можели да доведат до издаване на разпореждане за отказ
или прекратяване на изплащането на обезщетението, или намаляване на размера му.
Недоволен от това решение , Л.В. инициирал и настоящото съдебно призводство.
Горната фактическа обстановка се
установява от приобщените по делото писмени доказателства, касаещи материалите
по административна преписка по издаване на оспорения акт и тези, приложени с
жалбата.
При така установеното от фактическа
страна, на база събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок,
подадена от лице имащо правен интерес от оспорване, за което оспореният акт е
неблагоприятен, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения:
Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Бургас, са издадени от
материално компетентния административен орган, по аргумент на чл.117, ал.1,
т.2, б.“ж“ от КСО.
Според чл.40 ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат
право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца
осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
Разпоредбата на чл.41 от КСО определя начина на изчисление на паричното
обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, като се взема
за основа трудовото възнаграждение, съответно осигурителния доход, а според
нормата на чл.1 ал.2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на
размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от Наредбата се извършва
въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични
листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра
на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови
договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър
„Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и
рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и
данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11 ал.1 и 2 от наредбата. Съгласно
§1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и
за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В тази насока и
действително, за определяне на обстоятелството дали едно лице има право на
обезщетение за временна неработоспособност по представен болничен лист и какво
следва да е то, е необходимо да се провери дали лицето е осигурено такова за
съответния осигурителен риск и съответно какъв е бил размерът на брутното му
трудово възнаграждение, върху което са внесени, или са дължими, осигурителни
вноски. Съгласно чл.40, ал.4 от КСО, в редакцията на разпоредбата към издаване
на обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него
разпореждане на Ръководителя по изплащане на обезщетенията в ТП на НОИ, длъжностното лице по ал.3 /длъжностното
лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и
помощите/ издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или
изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова
злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и
отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато: са обжалвани актове на
органите на медицинската експертиза; са представени доказателства, които могат
да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението; не са предоставени данни за издадените болнични листове и
решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО. В конкретният случай, като правно основание е посочена
разпоредбата на чл.40, ал.4 от КСО, без обаче да е конкретизирано коя хипотеза
на посочената разпоредба се има предвид с оглед изброяването на три различни
такива. От фактическа страна се сочи, че са установени доказателства за липсата
на възникнало основание за изплащане парично обезщетение. Непосочването
на правното основание за издаването на потвърденото разпореждане от 23.07.2020
г. съставлява действително нарушение на изискването относно формата на
административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което го прави
незаконосъобразен и на което се позовава и жалбоподателят. Отделно, в самите мотиви на издаденото разпореждане са налице
вътрушни противоречия относно обстотялествата, на които административният орган
се позовава. Така в него е посочено като фактическото основание за издаване на процесното
разпореждане, че били „установени доказателства за липсата на възникнало
основание за изплащане на парично обезщетение“, което не е обективно необходимо
обстоятелство за нито една от хипотезите на чл.40, ал.4 от КСО /в редакцията на
кодекса към момента на издаване на акта/. Ако тези фактически обстоятелства
действително са били налице, те са основание не за спиране на производството, а
за постановяване на отказ от изплащане на такова обезщетение. Ето защо, щам от
органите по осигуряване е прието, че доказателствата сочат, че няма основание
за изплащане на парично обезщетение, то компетентният административен орган е
следвало да се произнесе по същество с отказ, а не с разпореждане за спиране на
производството. В оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ - Бургас, това обстоятелство по разпореждането не е било
отчетено, като е направена конкретизация на правното основание и изрично е
посочено, че спирането е на основание чл.40, ал.4, т.2 от КСО, поради наличието
на доказателства, „които не могат по категоричен начин да обосноват извод за
правото на обезщетение, респективно неговият размер, а преценката им би довела
до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.“
Посоченото фактическо основание отново е некоректно такова и несъответно
напълно на посочената правна норма, защото в първата си част отново сочи на
извод за липса на доказателства за правото на лицето, спрямо което е образувано
производството, което пък е основание за отказ от изплащане на обезщетение. Ето
защо както в разпореждането, така и в решението на Директора на ТП на НОИ-Бургас,
не е конкретизирано кои са тези доказателства, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, каквото е именно изискването на чл.40, ал.4, т.2 от КСО
в приложимата редакция на разпоредбата. В процесното решение е изложена единствено
подробна хронология на редица действия, извършени в резултат на започнала още
преди образуване на административното производство с участието на жалбоподателя
проверка на осигурителя „Балканкар Електробуси“ ЕООД, както и данни за други
производства, провеждани спрямо същия осигурител от други административни
органи, свързани с проверяване действителното полагане на труд в дружеството, в
която връзка от всички събрани по преписката документи, контролните органи са
„изразили съмнение“ за упражняване на трудова дейност на въпросното дружество и
в това число действителното полагане на труд от наетия персонал, като в тази
връзка била сезирана съответната прокуратура за предприемане на действия по
компетентност. Следва да се има предвид обаче, че никъде в оспореното решение,
още по-малко в потвърденото с него разпореждане, е конкретизирано
доказателството, или доказателствата, въз основа на които е направен извод за
наличие основанието по чл.40, ал.4, т.2 от КСО. Вместо това се сочат различни
факти и обстоятелства, но нормата на чл.40, ал.4, т.2 от КСО говори за
доказателства, а не за обстоятелства. Нещо повече, цитираният в решението
констативен протокол за установеното от възложената проверка като дата на
съставяне /01.09.2020 г./ е от датата на издаване на разпореждането / също от 01.09.2020г./,
което поражда основателни съмнения дали този протокол и неговите констатации
реално са били взети предвид и съобразени от Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при постановяване на неговото разпореждане. В
констативния протокол, освен това, се сочи, че във връзка с всички събрани
документи по преписката е изразено съмнение за упражняваната трудова дейност в
проверяваното дружество. Описаните „индиции“ и „съмнения“ относно наличието или
липсата на основание за получаване на обезщетението от жалбоподателя по
съществото си не могат да бъдат приети като такива, които обосновават
приложението на хипотезата по чл.40, ал.4, т.2 от КСО. Посочената в оспореното
решение констатация за невнесени от
осигурителя „Балканкар Електробуси“ ЕООД осигурителни вноски, предвид факта, че
същите са дължими, не може също да е мотив за спиране на производството, нито
такъв може да е декларираният висок осигурителен доход на наетите лица. От
друга страна, няма спор между страните, че жалбоподателят е сключил трудов
договор с „Балканкар електробуси“ ЕООД, като в решението очевидно се изразява
съмнение относно истинността му, но нито се твърди, нито са ангажирани
доказателства за това да е започнало или да е било проведено производство по
оспорване истинността на този договор по надлежния ред.
Действително, сега действащата последна
редакция на чл.40, ал.4, т.2 от КСО /ДВ,
бр. 103/2020 г., в сила от 1.01.2021г/ сочи,
че се спира производството, когато е необходимо да бъде извършена
проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение
за правото или размера на обезщетението, но същевременно е предвидено, че в
този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6
месеца. Тази норма обаче, не е била в сила към момента на постановяване на
оспорения административен акт, а освен това, в конкретния случай, посочената от
издателя му проверка, на която фактически се основава спирането, е била
започната много преди започване на процесното административно производство, или
още през м. февруари 2020г., като до момента на издаване на разпореждането от 01.09.2020г.
за администрацията, според посоченото в решението на Директора на ТП на НОИ
Бургас, все още не е била налице яснота относно обстоятелствата, които са
релевантни за постановяване на разпореждане по същество за отпускане или отказ
от отпускане на заявеното обезщетение. Налице е нарушение на принципа за
съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, като издадения акт и неговото изпълнение засягат права
и законни интереси на жалбоподателят в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Това е така, защото
обстоятелствата, посочени в издаденото разпореждане касаят започналите и
незавършени проверки, които явно продължават неопределено във времето, още
повече, че е видно да е сезирана и прокуратурата, която също вероятно ще
проведе свое разследване по случая и не става ясно, в крайна сметка,
резултатите от същата ли следва да се очакват, за да може компетентният
административен орган да се произнесе по заявлението за обезщетение по
болничния лист. Административните органи в случая са се
позовали на започнала и незавършила проверка на осигурителя „Балканкар
електробуси“ ЕООД, но разпоредбата на чл.40, ал.4, т.2 от КСО в съответната приложима редакция/ е
изисквала да бъдат представени доказателства, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или за прекратяване на обезщетението. Такива
доказателства обаче, както вече се посочи, които да могат да доведат до отказ
или до прекратяване на обезщетението не са изобщо конкретизирани, а наличието
само на заявено съмнение за липса на възникнало основание за изплащане парично
обезщетение, не може да бъде основание за спиране, тогава, когато не е
подкрепено с конкретни доказателства, обосноваващи такъв извод. В крайна
сметка, според съда, налице са достатъчно доказателства към настоящия момент,
които да бъдат надлежно анализирани и в резултат от които да се направи и
конкретен извод за това дали жалбоподателят има или не право на такова
обезщетение.
В заключение следва да се отбележи, че
в КСО е регламентиран специален ред за възстановяване на неоснователно получени
суми за осигурителни плащания /чл.114 от КСО/. В този смисъл, ако в резултат на
инициираните проверки бъдат събрани конкретни доказателства, които имат
значение за определяне на правото или размера на обезщетението, а жалбоподателят
е получил обезщетение по болничния лист, възстановяването на получените без
основание суми би могло да се извърши с разпореждане на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ. В
тази връзка напълно несъстоятелен и неотносим към съответния предмет на
производството е доводът на органа, че спирането на изплащането на паричното
обезщетение за временна неработоспособност, охранявало интересите на
жалбоподателя В., доколкото можело да се стигне до връщането му ведно със
съответните лихви, което, както се каза, би било предмет на отделно друго
производство. Предвид изложеното атакувания даминистративен акт се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а преписката на
основание чл.173, ал.2 от АПК да се върне на административния орган за
продължаване на административното производство по искането за отпускане на
парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО и произнасяне съобразно със събраните
доказателства по същество, включително, в случай на преценка, че жалбоподателят
няма качеството на осигурено лице, чрез издаване разпореждане за отказ за
отпускане на обезщетение на парично обезщетение за временна неработоспособност
по болничния лист.
При посочения изход на
спора и при своевременно заявената претенция за разноски, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени такива съобразно с чл.143,
ал.1 от АПК. Същевременно, с оглед доказателствата за договорено и заплатено
възнаграждение за адвокат от 600 лева и направеното възражение от процесуалния
представител на ответника за прекомерност на същото на основание чл.78, ал.5 от ГПК, приложим съгласно препращането на чл.144 от АПК, съдът счита, че следва да
уважи така направеното възражение. Съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, когато делата са по КСО, какъвто е настоящият случай,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 350 лева. В конкретния
случай се констатира, че процесуалното представителство на жалбоподателя от
упълномощения му адвокат се е изразило в депозиране на жалбата срещу оспореното
решение, участие на адвоката в проведеното единствено съдебно заседание и
депозиране на писмена защита. Поради това и според съда съответен на
фактическата и правна сложност на делото и на изискването по чл.36, ал.2 от ЗА
се явява размер на адвокатско възнаграждение от 400 лева, в какъвто размер и ще
следва да се уважи искането за присъждане на разноски.
По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на Л.К.В. *** Решение №
Ц1040-02-122/15.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ -Бургас, с което е потвърдено
Разпореждане № Д-02-000-00-01412440/01.09.2020г. на Ръководителя по изплащането
на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Бургас за спиране на образуваното
производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е20201923903/17.08.2020г.,
считано от 01.09.2020 г.
ВРЪЩА
преписката на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ - Бургас, за
продължаване на административното производство с произнасяне по същество по
искането за отпускане на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО по
болничен лист за временна неработоспособност с № Е20201923903/17.08.2020г,
издаден на Л.К.В..
ОСЪЖДА
ТП на НОИ - Бургас да заплати на Л.К.В. ЕГН ********** с адрес *** сумата от
400.00 /четиристотин/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.119, вр. с чл.117, ал.1, т.2 б.“ж“ от КСО.
СЪДИЯ: