№ 4636
гр. Варна, 08.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Р. Ц. Райкова
Р. Каменова
като разгледа докладваното от Р. Ц. Райкова Въззивно гражданско дело №
20253100501693 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 55636/20.06.2025г.
/вх. No на ВРС/, подадена от „ВиК Енерджи Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Алабин No 16-20,
представлявано от Атанас Валентинов Ковачганев – управител, срещу
Решение № 1827/ 21.05.2025г., постановено по гр.д. № 14302 / 2024г. по описа
на РС – Варна, 25 –ти състав, с което са отхвърлени следните искове,
предявени от „ВиК Енерджи Груп“ ЕООД срещу „Електроразпределение
Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258:
1/ искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 55, ал.
1, предл. първо, вр. чл. 34 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1,
ал. 2, вр. с чл. 3 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на клиенти
от търговец на електрическа енергия № РД22-42/04.10.2022 г. в частта му,
касаеща предоставянето от „Електроразпределение Север" АД на мрежова
услуга „Пренос средно напрежение" за точка ****************, с
наименование: гр. Шабла, ВЕЛ „Ябълка" поради невъзможен предмет, и за
осъждане на „Електроразпределение Север" АД да върне на „ВиК ЕНЕРДЖИ
ГРУП" ЕООД сума в размер на 8677,54 лв., представляваща платени от
последния без основание такси за мрежови услуги „пренос през
разпределителната мрежа средно напрежение" за периода м. май 2023 г. до м.
април 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 12.11.2024 г., до окончателното й изплащане, и
сума в размер на 206,98 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.09.2024 г. до 11.11.2024 г.;
2/ искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД и чл. 55,
1
ал. 1, предл. първо, вр. чл. 34 ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза на чл.
1, ал. 2, вр. с чл. 3 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на
клиенти от търговец на електрическа енергия № РД22-42/04.10.2022 г. в частта
му, касаеща предоставянето от „Електроразпределение Север" АД на мрежова
услуга „Пренос средно напрежение" за точка ****************, с
наименование: гр. Шабла, ВЕЛ „Ябълка" поради липса на основание, и за
осъждане на „Електроразпределение Север" АД да върне на „ВиК ЕНЕРДЖИ
ГРУП" ЕООД сума в размер на 8677,54 лв., представляваща платени от
последния без основание такси за мрежови услуги „пренос през
разпределителната мрежа средно напрежение" за периода м. май 2023 г. до м.
април 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 12.11.2024 г., до окончателното й изплащане, и
сума в размер на 206,98 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.09.2024 г. до 11.11.2024 г.;
3/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
„Електроразпределение Север" АД да върне на „ВиК ЕНЕРДЖИ ГРУП"
ЕООД сума в размер на 8677,54 лв., представляваща платени от последния без
основание такси за мрежови услуги „пренос през разпределителната мрежа
средно напрежение" за периода м. май 2023 г. до м. април 2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
12.11.2024 г., до окончателното й изплащане, и сума в размер на 206,98 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.09.2024 г.
до 11.11.2024 г.;
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост.
Поддържа, че неправилно съдът бил приел, че услугата, предмет на
договорите, била предоставена от ответника. Последната обективно не е било
възможно да се предостави от последния. Видно от доказателствата по делото
и от експертното заключение, ВЕЛ ,,Ябълка“ е присъединен със собствените
си съоръжения към електропреносната мрежа, собственост на ,,ЕСО“ ЕАД.
Самото вещо лице сочи, че ,,от гледна точка на собственост, експлоатация и
поддръжка ВЕЛ ,,Ябълка“ е самостоятелно съоръжение, чрез което се пренася
ел. енергия с U = 20 KV до трафопостове, собственост на ,,ВиК Добрич“ АД, а
оттам до съоръжения за водоснабдяване – сондажи и помпени станции“.
Оборудването е на ,,ЕСО“ ЕАД, като ВЕЛ ,,Ябълка“ е собственост на ,,ВиК
Добрич“ АД, като захранва съоръжения на дружеството и се обслужва от него
от 2016-та година, като освен мрежата, която чрез ВЕЛ ,,Ябълка“ захранва
обектите на ,,ВиК Добрич“ АД, то негова собственост са включително
трафопостове, апаратура и сервитутна зона. С оглед на посоченото в
противоречие и с правото на собственост ищецът е заплатил недължими суми,
като съдът не е взел предвид, че собственикът има пълно и неограничено
право да се разпорежда, да владее и да ползва собствената си вещ, като това
право е абсолютно и като такова е противопоставимо на всички трети лица.
След като ВЕЛ ,,Ябълка“ е собственост на ,,ВиК Добрич“ АД, ползването,
2
вкл. предоставяне на услуги чрез ВЕЛ ,,Ябълка“ към трети лица, какъвто е
ищецът, не би могло да се осъществи законосъобразно. Услугата, която
ответникът следва да предоставя по силата на договорните отношения между
ищеца и ответника, следва да се извършва чрез собствената за ответника вещ,
а именно мрежата, през която се пренася електрическа енергия. В случай, че
ответникът не е собственик на вещта – както е безспорно в настоящия случай
– то той не разполага със законовите правомощия в рамките на правото на
собственост, с които вещта може да се използва, за да се предоставят мрежови
услуги. Позовава се на Решение № 657 от 14.06.2024 г. на ОС - Варна по в. гр.
д. № 525/2024 г., с което бил разрешен вече въпросът за собствеността.
Неправилно ВРС приел, че след като липсва изрична норма, която да
предвижда изключение, при което не се дължи заплащането на мрежова
услуга, то тогава същата е дължима, поради това, че ,,ВиК Добрич“ АД следва
да се счита за част от електроразпределителната мрежа. Този извод на съда е
неправилен, след като за ответника е обективно невъзможно да извърши
услугата чрез вещ, която не е негова собствена. Подобен извод нарушавал и
установения в чл. 17 от Конституцията принцип на правото на собственост. В
тази връзка следвало да се има предвид, че ответното дружество разполага с
господстващо положение. Като такова, то налагало своите условия, а от друга
страна ищецът, както и третото лице ВиК-Добрич нямали избор освен да
влизат в отношения с ответника и да заплащат изискваните от него такси за
твърдените като предоставяни от ответника услуги. Доколкото това е така,
ищецът няма друга възможност за правна защита, освен да оспори
дължимостта на сумите, които ответникът изисква да бъдат заплащани на
основание фактическата невъзможност ответникът да предостави процесните
услуги. Обобщава, че при така направените констатации, бил налице начално
невъзможен предмет на сделката, което водело до нейната нищожност, на осн.
чл. 26 ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. Това било така защото била налице изначална
невъзможност за реализация на предоставянето на такива услуги именно
поради факта, че вещта, ползвана за предоставяне на услугите, не е
собственост на ответника, а оттам той нямал правото да предоставя мрежови
услуги чрез нея.
На следващо място сочи, че ВРС допуснал съществено процесуално
нарушение като не бил разгледал първоначално предявения евентуален иск по
чл. 79 от ЗЗД. Излага, че ВРС въпреки последната уточнителна молба на
ищеца, както и възраженията в първо осз срещу проекта за доклад и
впоследствие срещу окончателния доклад, разгледал недопустимо иск с
правно основание чл. 55 от ЗЗД, а не реално предявения по чл. 79 от ЗЗД.
Излага, че белезите на последния били напълно различни от иск по чл. 55 от
ЗЗД, така че не би могло да се приеме, че съдът имал основание да разгледа
иск по чл. 55 от ЗЗД вместо иска по чл. 79 от ЗЗД, преквалифицирайки
претенцията на ищеца. Ищецът с иска по чл. 79 от ЗЗД в условията на
евентуалност се домогвал да докаже неизпълнение на договорно отношение, а
преквалифицирането на иска като такъв по чл. 55 от ЗЗД, променял характера
3
на предявеното спорно материално правоотношение.
На трето място подчертава, че съдът не взел предвид всички
доказателства по делото, не бил мотивирал решението си и неправилно
заключил, че услугата е реално предоставена от ответника. Моли за отмяна на
решението.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало
да бъде потвърдено. Оспорените 11 бр. Фактури, издадени на „ВиК Енерджи
Груп" ЕООД за периода от 05.2023г. - 04.2024-г. от „Електроразпределение
Север" АД, относно дължимостта на мрежова такса „пренос средно
напрежение" за обект въздушен електропровод с диспечерско наименование
ВЕЛ 20 кВ „Ябълка" от ЕП 110/20 „Шабла", на обща стойност 8677.54 лв.,
били издадени на годно правно основание. Основанията за заплащане на
пренос средно напрежение от крайни клиенти или лица, с които крайните
клиенти са в облигационна връзка (договори за комбинирани услуги) били
нормативно въведени, а „Електроразпределение север" АД било нормативно
овластено да ги събира от крайните си клиенти. Потребената от ищцовото
дружество електрическа енергия, за която били издадени процесните фактури,
компонент от съдържанието, на които била и оспорената мрежова услуга, била
преминала през средство за търговско измерване и измерена правилно на
определените съгласно ЗЕ подзаконови нормативни актове по прилагането му,
места. Дължимостта на мрежовите услуги, конкретно „пренос СрН" било
поставено в зависимост от правилното монтиране на средствата за търговско
измерване и формалното им съответствие с техническите изисквания на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му (ПИКЕЕ). Измерването
на електрическата енергия на ВЕЛ 20 kV „Ябълка" се извършвало от
измервателна група, монтирана в подстанция 110/20 kV „Шабла" и от
измервателни трансформатори, монтирани във възлова станция„Горичане".
Съгласно чл. 120, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ, границата на собственост върху
електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване
се определят от оператора на електроразпределителната мрежа, съгласно
изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, въз основа на начина на
присъединяването и вида на съоръженията за присъединяване (чл. 28 от
наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ). В конкретния случай границата на
собственост между електрическите съоръжения било мястото на
присъединяване на клемите за присъединяване на проводниците към уредба
средно напрежение на съответния мрежови оператор. „Електроразпределение
Север" АД нямало други клиенти, присъединени към въздушен електропровод
20 kV с диспечерско наименование „Ябълка". По постъпило заявление с вх. №
4220615 от 15.07.2016 г. от „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, бил
сключен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД №
4220615 от 02.08.2016 г. при общи условия. С този договор се уреждали
отношенията между страните във връзка с начин на измерване за ел. енергията
4
за обект ВЕЛ 20 kV „ Ябълка“. На основание сключен между страните
Договор № 4220615 от 02.08.2016 г. при общи условия дължимите мрежови
услуги за обект: ВЕЛ „Ябълка" били заплащани въз основа на измереното
количество електрическа енергия на определените в договора места за
търговско измерване. Правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване в съответствие с техническите изисквания по ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му било основание за дължимост на
мрежовите услуги, вкл. цената за „пренос средно напрежение".
Обстоятелството, че връзката на съоръжението на ищцовото дружество не е
директно с подстанцията, а е опосредена от съоръжения на ответното
дружество, находящи се в подстанция „Шабла" е индиция за извършваната
услуга „пренос СрН" и основание за дължимост на цената за оспорената
мрежова услуга. Доставката на закупуваната от потребителя ел. енергия за
стопанските нужди на производствения обект е била договорена от него, в
съответствие с изискванията на Общи условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго Про
Мрежи" АД, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР (отм.), чрез
договаряне на двете мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа и
за пренос на закупеното използвано количество през тази мрежа до мястото на
доставка в обекта на потребителя. (Договор №4220615/02.08.2016г.).
Обобщава, че в процесният случай несъмнено бил осъществен пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа към крайния
клиент, тъй като връзката на предприятието и трафопоста към него не е била
директно с подстанцията, подаваща средно напрежение, а категорично
включвала и съоръженията на разпределителното дружество, представляващи
част от разпределителната мрежа, поддържана от „Електроразпределение
Север" АД. Затова, като краен клиент, получаващ закупена ел.енергия, този
клиент несъмнено използвал както преносната, така и разпределителната
мрежа и дължал цената за достъп и пренос през съоръженията на високо и
средно напрежение. Спорът между „Водоснабдяване и канализация - Добрич"
АД и „Електроразпределение Север" АД за представляваща цена на пренос
„средно напрежение" извод „Ябълка" е бил многократно отнасян за решаване
пред компетентния съд, като към днешна дата били постановени множество
съдебни актове, в които претенциите на водоснабдителното дружество били
окончателно отхвърлени. Макар и да не били постановени между същите
страни ( доколкото в случая претенцията била заявена не от „ВиК Добрич"
АД, а от „ВиК Енерджи Груп" ЕООД), в производствата били установявани по
идентичен начин фактически положения и правни отношения във връзка
дължимостта на доставчика на ел. енергия и/ли на оператора на
разпределителната мрежа на цена за пренос „средно напрежение". Посочва
решение по т.д.№ 67/2021г. на ОС – Добрич, отменено с решение на
въззивната инстанция по в.т.д. № 291/2023г. на АС – Варна и недопуснато до
касация с Определение 3071/21.11.2024 година на ВКС - Търговска колегия, I
търговско отделение, т.д.№ 552 по описа на ВКС за 2024г. и решение по т.д. №
5
150/2021г. на Окръжен съд - Добрич, отменено с решение № 304 от
03.11.2023г. по в.т.д. № 277/2023г. на Апелативен съд – Варна, което не е
допуснато до касация с Определение № 1677/31.05.2025г. постановено по т.д.
№ 590/2024г. по описа на ВКС. Моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноските.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят се позовава на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото с оглед на неправилна правна квалификация на предявения
в условията на евентуалност иск.
С определение No 4145/ 10.09.2025г., въззивната инстанция е
констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност,
като съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No
27323 / 26.09.2025г. нередовностите са отстранени, като ищецът е направил
уточненията. Препис от молбата следва да се връчи на насрещната страна с
указания за възможността да изрази становище в едноседмичен срок от
получаването на същата.
По оплакванията за допуснато процесуално нарушение във връзка с
доклада:
Не се налага на този етап от производството на страната да се дават нови
различни указания от вече дадените от първата инстанция. По твърденията за
неправилната правна квалификация, съдът ще се произнесе по съществото на
спора с крайния си акт.
Страните не са направили доказателствени искания.
Въззивната инстанция, обаче, с оглед на разпоредбата на чл. 267 ал.2 от
ГПК, намира, че следва да изслуша повторно вещото лице в рамките на
насроченото осз, което да разясни отговора по т.8 от заключението по
отношение на това какви услуги се предоставят реално на „ВиК Добрич“ АД.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 55636/20.06.2025г. /вх.
No на ВРС/, подадена от „ВиК Енерджи Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Алабин No 16-20,
представлявано от Атанас Валентинов Ковачганев – управител, срещу
Решение № 1827/ 21.05.2025г., постановено по гр.д. № 14302 / 2024г. по описа
на РС – Варна, 25 –ти състав, с което са отхвърлени следните искове,
6
предявени от „ВиК Енерджи Груп“ ЕООД срещу „Електроразпределение
Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258:
1/ искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 55, ал.
1, предл. първо, вр. чл. 34 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1,
ал. 2, вр. с чл. 3 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на клиенти
от търговец на електрическа енергия № РД22-42/04.10.2022 г. в частта му,
касаеща предоставянето от „Електроразпределение Север" АД на мрежова
услуга „Пренос средно напрежение" за точка ****************, с
наименование: гр. Шабла, ВЕЛ „Ябълка" поради невъзможен предмет, и за
осъждане на „Електроразпределение Север" АД да върне на „ВиК ЕНЕРДЖИ
ГРУП" ЕООД сума в размер на 8677,54 лв., представляваща платени от
последния без основание такси за мрежови услуги „пренос през
разпределителната мрежа средно напрежение" за периода м. май 2023 г. до м.
април 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 12.11.2024 г., до окончателното й изплащане, и
сума в размер на 206,98 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.09.2024 г. до 11.11.2024 г.;
2/ искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД и чл. 55,
ал. 1, предл. първо, вр. чл. 34 ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза на чл.
1, ал. 2, вр. с чл. 3 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на
клиенти от търговец на електрическа енергия № РД22-42/04.10.2022 г. в частта
му, касаеща предоставянето от „Електроразпределение Север" АД на мрежова
услуга „Пренос средно напрежение" за точка ****************, с
наименование: гр. Шабла, ВЕЛ „Ябълка" поради липса на основание, и за
осъждане на „Електроразпределение Север" АД да върне на „ВиК ЕНЕРДЖИ
ГРУП" ЕООД сума в размер на 8677,54 лв., представляваща платени от
последния без основание такси за мрежови услуги „пренос през
разпределителната мрежа средно напрежение" за периода м. май 2023 г. до м.
април 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 12.11.2024 г., до окончателното й изплащане, и
сума в размер на 206,98 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.09.2024 г. до 11.11.2024 г.;
3/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
„Електроразпределение Север" АД да върне на „ВиК ЕНЕРДЖИ ГРУП"
ЕООД сума в размер на 8677,54 лв., представляваща платени от последния без
основание такси за мрежови услуги „пренос през разпределителната мрежа
средно напрежение" за периода м. май 2023 г. до м. април 2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
12.11.2024 г., до окончателното й изплащане, и сума в размер на 206,98 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.09.2024 г.
до 11.11.2024 г.;
7
ДОПУСКА повторно изслушване на вещото лице инж. К. М., което да
бъде призовано за датата на насроченото осз.
УКАЗВА на въззивника – ищец в седемдневен срок от получаване на
настоящото определение да внесе предварителен депозит за изслушване на
вещото лице в размер на 50 лв., като в същия срок представи и доказателства
за заплащането му. ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че в случай, че остане
задължена за разноски, то съдът ще постанови определение по реда на чл. 77
от ГПК за принудителното им събиране.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.11.2025г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните и
вещото лице с препис от настоящото определение.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на въззиваемата страна - ответник, препис от молба с
вх. No 27323 / 26.09.2025г., ведно с призовката по делото, с указания за
възможността да изрази становище в едноседмичен срок от получаването, но
не по-късно от датата на насроченото осз.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в
случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8