Р Е
Ш Е Н
И Е № 87
гр. Пловдив, 04 юни 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Арнаудова в.гр.д. № 277/ 2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба от К.К. против решение № 484/ 11.12.2018 г., постановено по
гр.д. № 751/2018 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателят твърди,
че решението е незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано по изложените
в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови
друго, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Н.К. счита,
че решението е неправилно.
Ответниците по жалбата „Д.“ ЕООД ***,
М.К., „Н.ф.“ ЕООД – Х.О.Х. Д. чрез Т. Д. ....., Й.Г., „П.и.б.“ АД ***, „Б. Д. “
ЕАД – С. и „У.Б.“ АД *** не са взели становище по тази жалба.
Постъпила е жалба и от Н.К. против
същото решение, като в нея се твърди, че то е постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и е необосновано и
незаконосъобразно, като разпределените разноски не са посочени конкретно и
съобразно предвидените привилегии, поради което се иска решението да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена изцяло исковата
претенция. Претендират се разноски.
Ответникът по тази жалба Й.Г. е подал писмен
отговор, но не е взел конкретно становище по нея.
Ответниците по жалбата К.К., „Д.“ ЕООД ***, М.К., „Н.ф.“ ЕООД – Х.О.Х. Д. чрез Т. Д.
....., „П.и.б.“ АД ***, „Б. Д. “ ЕАД – С. и „У.Б.“ АД *** не са взели становище
по тази жалба.
Съдът, след като взе предвид събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбите са подадени в срок и са налице
всички други законови изисквания за тяхната редовност, поради
което те са ДОПУСТИМИ и следва да бъдат разгледани по същество.
От приложеното копие от изп.д. № 20158750400396
на частен съдебен изпълнител З. З. с рег. № ...и с район на действие района на Хасковския
окръжен съд е видно, че то е било
образувано по молба на „У.Б.“ АД против „Н.ф.“ ЕООД ***, Н.Д.К., М.Т.К.,
К.И.К. и „Д.“ ЕООД *** и въз основа на изпълнителен лист от
03.02.2015 г. по ч.гр.д. № 205/2015 г. по описа на Районен съд - Х..
По-късно по
делото по реда на чл. 456 от ГПК са присъединени като взискатели
Й.Т.Г. и Н. Л. Ч., по реда на чл. 459 от ГПК са конституирани „Б. Д. “ ЕАД – С.
и „П.и.б.“ АД ***, в чиято полза са вписани възбрани, по реда на чл. 458 от ГПК
– Д. чрез Т. Д. ....., по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ГПК – О.Х. за
дължимия данък върху недвижимия имот, както и са присъединени вземания на
първоначалния взискател „У.Б.“ АД по изпълнителни
листове от 15.04.2015 г. и от 23.07.2015 г., и двете по ч.гр.д. № 763/2015 г.
по описа на Районен съд – Х..
С
разпределение от 19.09.2018 г., предявено на страните на 05.10.2018 г., е
разпределена сумата 73 600 лв., предложена като продажна цена от присъединения взискател Й.Г., обявен за купувач при проведената за
периода 20.07.2018 г. – 20.08.2018 г. публична продан на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ......по
кадастралната карта на гр. Х. с площ от 378 кв.м., ведно с построените в имота
½ ид.ч. от сграда с идентификатор ......със
застроена площ от 87 кв.м. и ½ ид.ч. от сграда
с идентификатор ......със застроена площ от 15 кв.м., както следва:
1.
Дължими такси
и разноски по изпълнителното дело:
- пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ – 1 887,79 лв. с ДДС;
- такси съгласно ТТРЗЧСИ в общ
размер на 4 769,29 лв., от които 3 899,29 лв. за взискателя
„У.Б.“ АД и 870 лв. с ДДС за ЧСИ, определени по суми и пера;
- ДТ и допълнителни разноски в общ
размер на 391,02 лв., от които 224,20 лв. за взискателя
„У.Б.“ АД и 166,82 лв. за ЧСИ;
- адвокатски хонорар от 1997,02 лв.
за взискателя „У.Б.“ АД;
2. Вземания на Д. за данъци върху
недвижими имоти – ДНИ в общ размер на 1 168,60 лв.
3. Вземания на взискатели,
обезпечени със залог и ипотека – 63 386,28 лв. за взискателя
„У.Б.“ АД,
като в двуседмичен срок от влизане
в сила на разпределението Й.Г. е задължен да внесе сумата 73 600 лв.
Против това разпределение е
постъпила жалба от Н.К., като в нея се твърди, че частният съдебен изпълнител е
допуснал грешка при разпределяне на сумата 73 600 лв., тъй като в
разпределението е включено вземането на „Б. Д. “ ЕАД в размер на 60 866,22
лв., но то е издължено по изп.д. № 20118740400790 по
описа на ЧСИ С. П., а вземането на „У.Б.“ АД е в неактуализиран размер, като не
й е било указано каква част от лихвите и каква част от главницата се погасява с
разпределението, респ. каква част остава да дължи.
С обжалваното решение е оставена
без уважение жалбата на Н.К. като неоснователна.
Настоящият състав споделя
направените от окръжния съд правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване
на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите по съразмерност.
Настоящият състав намира, че
разпределението, извършено при условията на чл. 495 от ГПК, макар да съдържа
определени специфики, по същността си не се различава от това по чл. 460 от ГПК.
Съдът приема за неоснователно
възражението на жалбоподателката за недължимост на
вземането на „Б. Д. “ ЕАД поради погасяването му по друго изпълнително дело.
От една страна установяване
съществуването или несъществуването на определено вземане не е в правомощията
на съдебния изпълнител, а единствено на съда в исков процес, поради което това
възражение не може да бъде разгледано в производството по повод
законосъобразността на извършеното разпределение.
От друга страна от удостоверение
вх. № 47049/28.08.2018 г. по изп.д. № 20138750400790
по описа на ЧСИ С. П. се установява, че към 23.08.2018 г., т.е. след провеждане
на публичната продан, вземането на „Б. Д. “ ЕАД, в т.ч. спрямо „Н.ф.“ ЕООД, К.К., М.К. и Н.К., е било в размер на 63 289,55 лв.
Тук следва да се добави, че
посоченото вземане на „Б. Д. “ ЕАД въобще не е било предмет на обжалваното
разпределение, като в полза на този взискател не са
разпределени суми.
Съдът намира за неоснователно и
второто възражение на К. за неактуалност на размера на вземането на „У.Б.“ АД,
като от приложеното копие от изпълнителното дело се установява погасяване единствено
на сумите 2,17 лв. и 51 706,36 лв., като вземанията на първоначалния взискател по трите приети изпълнителни листа е в значително
по-висок размер.
По отношение на дължимите такси и
разноски съдът счита, че разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е
приложена правилно, като съдебният изпълнител е определил размера на дължимите
такси на посочените основания, като подробно ги е посочил за всяка такса, в
т.ч. за тази по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като се е съобразил с възприетото в т. 6 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК и факта, че всички включени
суми касаят разноски, направени във връзка с образуване на изпълнителното дело
и осъществяване на изпълнителния способ, от който ще бъде получена сумата, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното
производство, поради което в тази част разпределението е правилно.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателката за това, че не й е указано какво остава да дължи към
съответния взискател, като тази информация длъжникът
може да получи от справка за актуалното състояние на дълга, но не и от
разпределението.
Следва да се добави, че извършеното
разпределение отговаря на изискванията на материалния и процесуалния закон,
съдебният изпълнител се е съобразил с разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД, определил
е размерът на вземанията на първоначалния взискател и
на конституираните допълнително такива, както и на таксите по ТТРЗЧСИ,
разпределението е изготвено и предявено на страните по съответните ред, форма и
срок и са спазени останалите законови изисквания във връзка с него, поради
което то е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено.
Доколкото до същите правни изводи е
стигнал и окръжният съд, решението му е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, а подадените против него жалби на Н.К. и на К.К.
следва да бъдат оставени без уважение.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
484/11.12.2018 г., постановено по гр.д. № 751/2018 г. по описа на Хасковския
окръжен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.