Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр. Перник, 12.10.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В.** и участието на
прокурор Б. К.** от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 524 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.1,
ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е
по искова молба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
П., ж.к., представлявано от управителя М.С., чрез адв. Я.С. ***, срещу Агенция
за хора с увреждания – гр. С., ул. ***, за осъждането на ответника да му
заплати сумата от 830,00 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в
производство по оспорване на Наказателно постановление №
12/0023-3800/29.06.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за
хората с увреждания, което е отменено като незаконосъобразно след разглеждането
му по съдебен ред в производствата по АНД № 11645/2018 г. по описа на *** и
КАНД № 9693/2020 г. по описа на ***, както и направените разноски.
Ищецът обосновава исковата си
претенция с твърдения, че ответникът /чрез оправомощено длъжностно лице/ е
издал спрямо него посоченото наказателно постановление, което е обжалвано по
съдебен ред в производството по АНД № 11645/2018 г. по описа на **и КАНД №
9693/2020 г. по описа на **. В тези съдебни производства
дружеството-жалбоподател е било представлявано от адвокат, комуто е заплатило
възнаграждение в размер на по 830,00 лв. /осемстотин и тридесет лева/А. Тъй
като наказателното постановление е отменено същият претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди от 830,00 лв. /осемстотин и тридесет лева/,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство само пред първата съдебна инстанция.
В подкрепа на твърденията си ищецът прилага писмени доказателства, в т.ч.
заверени преписи от Решение № 70904/03.04.2020 г. по АНД № 11645/2018 г. по
описа ***, Решение № 7117/09.12.2020 г. по КАНД № 9693/2020 г. по описа на ** и
Определение № 4709/25.06.2021 г. по КАНД № 9693/2020 г. по описа на **.
В съдебно заседание, ищецът – редовно призован, се представлява
от адв. Я.С., която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена предявената
претенция.
Ответникът
– Агенция за хора с увреждания – гр. С., редовно призован, не изпраща
представител. Становище по делото и основателността на исковете е изложил в Отговор на исковата молба вх. № 2333/14.07.2022 г. Оспорва исковата
молба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а предявения иск да остави
без уважение като неоснователен и недоказан. Преди съдебното заседание е
представил Становище вх. № 2479/03.08.2022 г., в което прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лв.
Окръжна прокуратура Перник - редовно призована, се представлява от прокурор Бисер
Ковачки, който счита, че искът е доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде уважен.
Административен
съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за
установено следното:
От фактическа
страна:
Не се спори по делото /поради което
по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи
на нарочно доказване/, че оправомощено длъжностно лице от ответната агенция е
издало срещу ищеца Наказателно постановление №
12/0023-3800/29.06.2018 г., с което му наложил имуществена санкция в размер
на 10 000 лева. Последното е обжалвано по съдебен ред, за което пред **е
образувано АНД № 11645/2018 г. Постановено е Решение №
70904/03.04.2020 г., с което наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно. То е обжалвано пред ***. Образувано е КАНД № 9693/2020 г.,
по което съдът се е произнесъл с Решение № 7117/09.12.2020 г. С него е оставено
в сила Решение № 70904/03.04.2020 г. Същевременно, с Определение №
4709/25.06.2021 г. по КАНД № 9693/2020 г. на *** е допълнено Решение №
7117/09.12.2020 г. като Агенция за хората с увреждания е осъдена да заплати на
„***“ ЕООД – гр. П.** направените разноски по КАНД № 9693/2020 г., които също
са в размер на 830,00 лв.
В
производството по АНД № 11645/2018 г. по описа на **ищецът „***“ ЕООД – гр. П. се е представлявал от адв. К.С.**. Въз
основа на Договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019 г. е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 830,00 лв., които са платени в брой в
момента на подписването му.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени
доказателства: Наказателно постановление № 12/0023-3800/29.06.2018
г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, Договор за
правна защита и съдействие от 08.10.2019 г., Решение № 70904/03.04.2020 г. по АНД № 11645/2018 г. на ***, Решение № 7117/09.12.2020 г. по КАНД № 9693/2020 г. на ***и Определение №
4709/25.06.2021 г. по КАНД № 9693/2020 г. на ***.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл. 205 от АПК е именно
ответникът по иска – Агенция за хора с увреждания – гр. София, в качеството й
на юридическо лице, чийто орган е издал незаконосъобразния административен акт.
Разгледан по
същество, той е основателен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателно
постановление, което след протекло съдебно производство е отменено като
незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна,
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът
се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия
са причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ).
Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради
което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да
проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на
предявения иск, а за съда съществува
задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в
кумулативна даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния
случай, съдът намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление № 12/0023-3800/29.06.2018 г., издадено от изпълнителния директор
на Агенция за хората с увреждания, представлява административен акт. Неговата незаконосъобразност е установена и доказана
след разглеждането му по съдебен ред - в производствата по АНД № 11645/2018 г. на **и по КАНД № 9693/2020 г. на **. С оглед на това попада в хипотезата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е
и условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК –
административният акт да е отменен „по съответния ред“ /обжалване по
административен и/или съдебен ред/, във връзка с което лицето е ползвало
адвокатска защита. Дължимият и платен хонорар е непосредствена последица от
това, тъй като дружеството е упражнило законоустановеното си право да защити
своите права и интереси. Взаимната връзка между издадения акт, който лицето
оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита е пряка и непосредствена,
тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като
никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
законните му права и интереси.
От друга
страна, от приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019 г., сключен между
„***“ ЕООД – гр. П. и адв. К.С.**, а и
от Решение № 70904/03.04.2020 г. по АНД № 11645/2018 г. на **се установява, че ищецът е бил представляван по делото от упълномощения
адвокат и е заплатил за това възнаграждение в размер на 830,00 лв. Този факт е
отбелязан в договора и следва да се приеме, че вписването има характер на
разписка. С оглед на това, както и предвид горните съображения, следва че е
налице вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка между нея и
отменения като незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на „***“ ЕООД – гр. П.** е доказан не само по основание, но и по
размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и репарира
действително причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, в което е
отменен като незаконосъобразен издаден срещу него административен акт.
Ищцовото дружество е направило и
разноски и в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и
представя списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано
по същество е основателно, тъй като искът му е уважен изцяло, поради което и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
внесената държавна такса, която видно от вносната бележка от 11.11.2021 г. е в
размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, както и възнаграждението за един
адвокат, което според представения Договор за правна защита и съдействие от
21.10.2021 г. е 300,00 лв. /триста лева/.
Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Агенция за хора с увреждания – гр. София, ул. С. Врачански № 104-106, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П.**, ж.к.
**, представлявано от управителя М.С.,
сумата от 830,00 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в
производство по оспорване на Наказателно постановление №
12/0023-3800/29.06.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за
хората с увреждания, което е отменено като незаконосъобразно след разглеждането
му по съдебен ред в производствата по АНД № 11645/2018 г. по описа на **и КАНД
№ 9693/2020 г. по описа на **.
ОСЪЖДА
Агенция за хора с увреждания – гр. С., ул. С.***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к., представлявано от
управителя М.С., сумата от 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски, от които: 25,00 лв. /двадесет и
пет лева/ - внесена държавна такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/п/