Решение по дело №115/2024 на Административен съд - Силистра

 

Делото е образувано по предложение на наблюдаващ прокурор в Районна прокуратура [населено място],Териториално отделение [населено място], по досъдебно наказателно производство №259ЗМ-8/2024г. по описа на РУ-Дулово, в хода на което е било установено, че санкционирано нарушение на чл.303 ал.3 КТ,на основание чл.414 ал.1 КТ,попълва състав на престъпление от общ характер по чл.192а ал.1 НК. Подателят на искането, поддържа, че е налице основание по чл.70 ал.2 т.5 ЗАНН за възобновяване на приключило административнонаказателно производство с влязло в сила Наказателно постановление №19-2300248/20.12.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) [населено място], издадено срещу работодателя „Алатурка 97“ЕООД [населено място], за нарушение на чл.303 ал.3 КТ, което предлага да бъде отменено. Със същото, за релевантните факти в наказателния процес, е приключило вече едно наказателно производство, по автономния смисъл на понятието от чл.6 §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и чл.4 от Протокол №7 към същата, което е пречка според прокурора, за продължаване на процеса по НПК и ангажиране на наказателната отговорност на физическото лице, управител на дружеството, Ф. Ю. Ф. от [населено място].

Ответникът - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], чрез представител по пълномощие ст. юрисконсулт И. А., поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване на административно-наказателното производство.Твърди, че същото, макар и допустимо, не намира опора в закона, защото субектите на отговорността по двете релевирани наказателни производства са различни,което ги отклонява от опасността за нарушаване на принципа ne bis in idem, съгласно който никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също правонарушение. С НП №19-2300248/20.12.2023г. е ангажирана обективната/безвиновна отговорност на търговското дружество - работодател по смисъла на §1 т.1 ДР КТ, а в ДП №259ЗМ-8/2024г. по описа на РУ-Дулово е привлечен като обвиняем Ф. Ю. Ф. - управител и едноличен собственик на капитала на ЕООД-работодател, който категорично е различен субект. Счита,че по дефиниция, наказателната отговорност е винаги лична с иманентно присъщ признак - вина, като субективното отношение на дееца към извършеното правонарушение. Ето защо поддържа, че двете производства, водени срещу различни субекти, макар и за идентични обективни факти, следва да приключат независимо едно от друго, тъй като не се нарушава забраната едно и също лице да бъде съдено/наказано два пъти за едно и също деяние.Това било така, защото несъмнено лицето „не е едно и също“,а и предметът на защита (засегнатите обществени отношения) в двете производства е различен. Настоява искането да бъде оставено без уважение.

Заинтересованата страна - “Алатурка 97“ЕООД,с ЕИК:***************и адрес на управление в [населено място], чрез упълномощен адвокат Вл.Г. от АК-Силистра, поддържа неоснователност на искането за възобновяване на приключилото административнонаказателно производство срещу търговското дружество - работодател,чиято юридическа отговорност по НК е изключена. Счита за необосновано искането за възобновяване на производство с наказателен характер, съгласно критериите Engel, срещу юридическо лице, каквото е санкционираното ЕООД с процесното НП на ответния орган, с цел премахване на пречките за ангажиране на личната отговорност на управителя на същото това дружество. Ето защо моли сезиралото съда искане да бъде оставено без уважение.

Производството е по реда на Раздел VІІІ - „Възобновяване на административно наказателни производства” от глава Трета на ЗАНН, във връзка с чл.425 НПК.Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите в искането, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното:С Наказателно постановление №19-2300248/20.12.23г., издадено от Директора на ДИТ-Силистра,на „Алатурка 97“ЕООД [населено място], в качеството му на работодател, на основание чл.414 ал.1 КТ, е наложено административно наказание, по вид „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.303 ал.3 от Кодекса на труда КТ).

Фактическото административно обвинение е описано като: работодателят е приел на работа на 09.11.2023г. непълнолетното лице А. Б. Ф. (роден на [дата].) без да е поискано и получено предварително разрешение от ДИТ-Силистра. Като необжалван юрисдикционният акт е влязъл в сила. С него е ангажирана обективната отговорност на ЕООД, в качеството му на работодател, по разума на §1 т.1 ДР КТ, а не на „виновното длъжностно лице“, съобразно нормативната регламентация от същия чл.414 ал.1 пр.2 КТ.Нарушената забранителна норма е подредена систематично в Глава петнадесета „Специална закрила на някои категории работници и служители“, Раздел I „Специална закрила на непълнолетните“ на КТ.

С Постановление от 08.03.2024г. (л.24-л.25 от приложеното ДП №259 ЗМ-8/24г. на РУ-Дулово, пр.пр.№3823/23г. на РП-Силистра) е привлечен като обвиняем Ф. Ю. Ф. от [населено място] затова, че на неустановена дата през м.11.2023г. в [населено място], в заведение за бързо хранене „Алатурка“, стопанисвано от ЕООД“Алатурка 97“ [населено място], без надлежно разрешение от ДИТ,изискуемо по чл.303 ал.3 КТ,вр. с чл.15 от Наредба №6/24.07.2006г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години (Обн.ДВ,бр.64/06г.,посл.изм.ДВ,бр.64/17г.),приел на работа лице, не-навършило [възраст] възраст,а именно-непълнолетният А. Б. Ф.,[възраст].Престъпление по чл.192а ал.1 НК.

Настоящото предложение е подадено от активно легитимиран орган и в срока от чл.71 ЗАНН.Със ЗАНН са определени основанията за възобновя-ване, сроковете и компетенциите.Според чл.72 ал.1 т.1 пр.2 ЗАНН предложение за възобновяване в случаите по чл.70 ал.2 т.5 „деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление“ се прави от наблюдаващия прокурор и се разглежда от съответния Административен съд.Това е процесуалният способ за извънинстанционен контрол в настоящия случай. Конститутивното право за възобновяване е упражнено в съответствие с процесуалните правила, от компетентен орган, с оглед нормативно възложени му правомощия. Ето защо, искането е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Наблюдаващият прокурор по ДП №259 ЗМ-8/2024г. по описа на РУ- Дулово, след преценка на доказателствата по дознанието и предвид Постановление от 08.03.2024г., е установил, че привлеченият към наказателна отговорност по чл.192а ал.1 НК, Ф. Ю. Ф. от [населено място], е едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество „Алатурка 97“ЕООД, което е било санкционирано за същото фактическо обвинение с Наказателно постановление №19-2300 248/20.12.2023г. на директора на ДИТ-Силистра.Приел е, че последното е пречка за извършване на пълноценна процесуална дейност по НПК, съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, в контекста на ТР №3/22.12.15г. ОСНК, ВКС,което е мотивирало настоящото предложение за възобновяване на административнонаказателното производство на основание чл.70 ал.2 т.5 ЗАНН.

Конкретната преценка на характера на релевираното производство по ЗАНН за нарушение на чл.303 ал.3 КТ, сочи несъмнено на неговото естество като наказателно, съгласно автономното значение на последното от чл.6 §1 от Конвенцията за защита на правата но човека и основните свободи, във връзка с чл.4 §1 от Протокол №7 към същата.Съобразявайки задължителността на ТР №3/2015г. на ВКС,по аргумент от чл.130 ал.2 ЗСВ, съдът следва да прецени допустимостта на едновременното протичане на две наказателни производства, макар и срещу различни правни субекти, за едно и също деяние като фактически признаци, без значение от правната квалификация на еднаквата (същата) фактическа съвкупност, разбрано в ракурса на тълкувателното решение и практиката на Европейския съд по правата на човека,както и на СЕС.Критерият за определяне на тъждеството на деянието по приключило административнонаказателно производство и по дознанието на РУ-Дулово, е „историческия акт“, съвкупността от неразривно свързани помежду си факти, независимо от юридическата им квалификация или от защитавания правен интерес. Следователно, без значение е обстоятелството, че в състава на възведено със специален закон нарушение са включени част от установените по делото факти, а с наказателния кодекс - са релевирани друга част от тях, или им е придадено различно значение, поради причинно-следствената връзка между тях и обекта на посегателство, респ. на защита. Ето защо, приложението на правилото ne bis in idem (чл.4 §1 от Протокол №7 към Конвенцията), не може да бъде изключено заради различия в правната квалификация на едно и също деяние (съвкупност от действия, бездействия и субективни намерения) или с оглед критерия „тъждество на защитения правен интерес“,който може и да не е еднакъв. Следователно, забраната за двойно преследване и наказване означава само едно, че не може да се провеждат две или повече наказателни по своя характер производства за деяние, което произтича от идентични факти или от такива, които по същество са „значително същите“- сходни.В случая са налице идентични факти по двете обвинения, но същите са вменени в отговорност на различни правни субекти, което изключва опасността за нарушаване на базовия принцип за ненаказуемост два пъти за едно и също деяние, тъй като същият е въведен с оглед защита правата на физическите лица („човека“) по разума на Конвенцията и, не съдържа забрана за санкциониране на два отделни/различни субекти на юридическа отговорност, които могат да я понесат самостоятелно, на съответните правни основания от националното право.

С настоящото сезиране на съда се поддържа,че в процеса по ДП №259 3ЗМ-8/2024г. по описа на РУ-Дулово,пр.пр.№ 3823/2023г. на РП-Силистра, е привлечен към наказателна отговорност (обвиняем) Ф. Ю. Ф. от [населено място], в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „Алатурка-97“ЕООД [населено място], за престъпление по чл.192а ал.1 НК, затова, че без надлежно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“, изискуемо по чл.303 ал.3 и ал.4 КТ,вр. с чл.15 от Наредба №6/24.07.2006г., приел на работа непълнолетното лице А. Б. Ф. - [възраст].

За същото деяние е приключило административнонаказателно производство с НП №19-2300248/20.12.2023г., издадено от директора на ДИТ [населено място],с което е наложено административно наказание,по вид „имуще-ствена санкция“ (арг.чл.412а т.2 КТ) на работодателя, допуснал нарушение на чл.303 ал.3 КТ-„Алатурка 97“ЕООД [населено място]. Наблюдаващият прокурор е приел, че реализираната административнонаказателна отговорност за същото нарушение (на чл.303 ал.3 КТ), според критериите „Енгел“, е пречка за продължаване на разследването по горепосоченото досъдебно наказателно производство, поради което поддържа,че е налице основанието от чл.70 ал.2 т.5 ЗАНН. Вносителят на искането по чл.72 ал.1 т.1 ЗАНН настоява да бъде възобновено приключилото производство с НП №19-2300248/20.12. 2023г. на директора на ДИТ-Силистра и, да бъде отменено наказателното постановление, за да се отстранят пречките пред обвинителната власт за приключване на разследването срещу едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД - работодател, допуснал нарушение на чл.303 ал.3 КТ.

В настоящия случай не се установяват елементи на нарушаване на принципа ne bis in idem, иманентно присъщ на пеналното право, занимаващо се по хипотеза с личната отговорност на физически лица, което ирелевира процесният юрисдикционен акт, включително наказателното по своя харак-тер производство, в чиито рамки същият е издаден срещу юридическо лице - работодател. Нормативната конструкция от чл.83 и сл. ЗАНН, релевира в същия сегмент на пеналистиката, безвиновната/обективна отговорност на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към държавата/общините при осъществяване на тяхната дейност, свързана с налагане на „имуществени санкции“. Действайки в периметъра на горната нормативна рамка, битуваща в отклонение от принципа за личния характер на административно-наказателната отговорност, съгласно чл.24 ал.1 ЗАНН, ответният орган е ангажирал отговорността на работодателя по чл.414 ал.1 КТ, за нарушение на трудовото законодателство в лицето на чл.303 ал.3 КТ, който работодател е различен от привлечения като обвиняем в наказателно-то производство правен субект. Последният виновно е извършил деяние, преценено от обвинителната власт като престъпление по чл.192а ал.1 НК, систематично намиращо се в Глава четвърта, Раздел II „Престъпления против младежта“ от НК. Щом привлечените към наказателна по своя характер отговорност (съгласно критериите Енгел) лица са различни, то няма как да бъде нарушен принципът за ненаказване на едно и също лице за същото деяние (idem),два пъти.Ето защо,приключилото административно-наказателно производство срещу „Алатурка 97“ЕООД в качеството му на работодател, по смисъла на §1 т.1 ДР КТ,не е пречка за законосъобразното провеждане и приключване на наказателното производство срещу Ф. Ю. Ф. от [населено място], с [ЕГН].

Следователно, искането за възобновяване на административнонаказателното производство и отмяна на влезлия в сила юрисдикционен акт, с прекратяване на същото, в хипотезата на чл.33 ал.2 ЗАНН, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, воден от което и на основание чл.73 ал.4 ЗАНН (per argumentum a contrario), Административният съд гр. Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предложение на наблюдаващ прокурор по ДП №259ЗМ-8/ 2024г. по описа на РУ-Дулово, пр.пр.№3823/2023г. на Районна прокуратура [населено място], Териториално отделение [населено място], за възобновяване на административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила Наказателно постановление №19-2300248/20.12.23г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] и за отмяна на същото, с прекратяване на производството по ЗАНН.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.