Р E Ш Е Н И Е
град София, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение – брачни
състави, II-ри брачен въззивен
състав,
в открито съдебно заседание на десети
юни,
през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, и с участието
на прокурора от Софийска градска прокуратура Ива Цанова, като разгледа
докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 8411 по описа за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д.С.В. срещу Решение
№ 124846 от 18.06.2020 г. постановено по гр. дело № 71445 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 149-ти състав, с
което е оставена без уважение молбата на Д.С.В., ЕГН **********, с правна
квалификация чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), за допускане
на промяна на собственото име на молителката от “Д.“ на “Д.“.
Въззивницата е изложила
съображения, че така постановеното решение било в противоречие с практиката на
Върховния касационен съд по прилагането на чл. 19, ал. 1 ЗГР, според която не
следвало да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име,
когато е известно в обществото с това име и исканата промяна няма за цел
въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. Според
въззивницата тези “важни обстоятелства“ са налице, като тя била известна в
обществото с името “Д.“. Въззивницата поддържа жалбата в хода на въззивното
производство, чрез пълномощник.
Столична община, Район “Сердика“
е предоставила писмено становище по жалбата, като е изложила съображения за
нейната неоснователност. Сочи, че в хода на първоинстанционното производство
молителката не е ангажирала доказателства, че настоящото й име й създавало
дискомфорт, трудности в общуването и административни пречки при идентификацията
на самоличността й пред държавни институции в чужбина.
Столична община не е взела становище по жалбата.
Представителят на Софийска градска
прокуратура пледира за уважаване на жалбата, като основателна.
Жалбата
е допустима. Подадена е в
законоустановения срок от молителката в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският
градски съд, като прецени
относимите доказателства и доводи, приема
следното:
Името е основен елемент на
правната индивидуализация на физическите лица. Правото на име е субективно,
лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект.
Физическите лица са задължени да имат име, като основен индивидуализиращ белег
в обществото. Отчитайки тези обстоятелства при уредбата на избора на името и
неговата правна промяна, законодателят е създал определени изисквания, които
следва да се спазят при избора на име с оглед необходимостта от стабилитет на
правната индивидуализация на лицата в обществото. От друга страна, при
определени предпоставки, е отчетен и интересът на лицата да променят името си,
което е тяхно субективно потестативно право. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Въззивницата – молител не се е
позовала на това собственото й име да е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, с оглед на което произнасянето на въззивния съд е ограничено до
това налице ли са “важни обстоятелства“, които да обуславят допускане на
исканата промяна на собственото й име, което е следвало да бъде предмет на
доказване в настоящото съдебно производство.
В закона не са посочени какви
обстоятелства следва да се преценяват като “важни”, за да са основание за
промяна на името, т. е. липсва легална дефиниция на това понятие. Законодателят
е предоставил на съда да преценява дали изложените пред него доводи за
направеното искане за промяна на име представляват “важни” такива по смисъла на
закона.
Въззивницата е родена на *** ***. При
раждането й тя е приела имената Д.С.В..
От изисканите справки по делото не се установи наличие на евентуален
користен мотив за исканата промяна – въззивницата е с чисто съдебно минало,
срещу нея не се водят наказателни производства и не са й налагани принудителни
административни мерки и санкции по ЗБЛД.
С кредитираните показания на свидетелката Е.С.А.(майка на въззивницата), дадени пред настоящата
инстанция, се доказа, че от малка дъщеря й се назовавала с името “Д.“. Посочи, че като четяли книги
на дъщеря й като малка, тя харесала много това име и започнала да се представя с
него на своите приятели и на всички в къщи. Впоследствие и близките й, като
разбрали, че това име много харесва на въззивницата и с него се чувства добре и
спокойно, също започнали да се обръщат към нея с името “Д.“. Въззивницата така
се представяла и в обществото. Свидетелката уточни, че и самата тя се обръщала
към дъщеря си с името “Д.“, защото самата въззивницата използвала това име като
свое и с него се чувствала добре. Св.А.посочи, че при избора на името на дъщеря
й бабата по бащина линия много авторитетно се наложила за името “Д.“ и затова
бащата я записал така, но св.А.желаела дъщеря й да бъде с друго име. Предвид тези
разногласия дълго време назовавали дъщеря им като “бебка“, “бейби“. Заяви, че
въпреки раздялата им, с бащата на дъщеря й имали еднакво мнение по въпроса за
нейното собствено име като “Д.“ – да я подкрепят след като това име й носи
положителна нагласа за живота и самата тя се представяла така. Св.А.посочи и многото
затруднения и объркването в комуникациите на дъщеря й, вкл. и в чужбина (посочи, че сега въззивницата работела и учела в Англия), което се случвало заради това, че дъщеря й по документи
е със собствено име Д., но използвала и се представяла с името “Д.“. Такива
затруднения тя е имала още в училище, като това било “голяма драма“ и било
много трудно на свидетелката да обясни на учителите защо дъщеря й се наричала с
името “Д.“, а по документи е със собствено име “Д.“.
Въззивният съд намира, че
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
обосновава извод, че са налице “важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал.
1 ЗГР, които са направили лично и обществено неудобно за молителката носенето
на името в частта, в която се иска неговата промяна. Обстоятелството, че в
обществото, сред роднини, близки, приятели и колеги въззивницата е известна с
името “Д.“, което име желае да носи и с него последователно се представя в
комуникациите й още от ранна възраст, както и това, че иска промяна на
собственото й име не по съображения да въведе в заблуждение органите на реда
или други институции, а поради лични причини, съответстващи и на установеното
фактическо положение, обуславят основателност на молбата й по чл. 19, ал. 1 ЗГР
за промяна на собственото й име от “Д.“ на “Д.“.
Съобразно изложеното и поради несъвпадане
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява основателна.
Въззивният съд приема, че обжалваното
решение, като неправилно, следва
да бъде отменено, а молбата за промяна на собственото име на
молителката – да се уважи.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 124846 от 18.06.2020 г. по гр.
дело № 71445 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 149-ти състав, и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА НА СОБСТВЕНОТО ИМЕ на Д.С.В.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, от “Д.” на “Д.”.
СЪОБЩЕНИЯ за промяната да се изпратят на служба ГРАО – София и
на Бюрото за съдимост при Софийския районен
съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.