ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№469
01.03.2021 г., гр. Бургас,
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас,
осемнадесети състав, в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: М.
Николова
като разгледа докладваното от съдия Николова
адм.дело № 428 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 166 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искане на Д.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. А. Андонов за
СПИРАНЕ на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0769-001753/20.08.2020 год., издадена от Росица
Паязова – Началник Група в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, с която на
основание чл.171, т. 4 от Закона за движение по пътищата, на Д.И.Р. е наложена
принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление
на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Това особено искане е включено в
жалба и заявление, подадени от Д.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв.
А. Андонов срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0769-001753/20.08.2020 год., издадена от Росица Паязова – Началник Група в Сектор
„ПП“ при ОДМВР гр. Бургас. Жалбата, ведно с преписката е постъпила в Административен съд Бургас, като не е изразено становище по искането и
жалбата.
Административен съд Бургас, осемнадесети състав, за да се произнесе по реда
на чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК, намира следното:
Видно от съдържащата се в материалите Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0769-001753/20.08.2020 год., издадена от Росица
Паязова – Началник Група в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, същата е издадена
срещу Д.И.Р., ЕГН: **********, като е посочено в мотивите й, че на водача са
отнети всички контролни точки с посочени НП.
Жалбата, съдържаща искането за
спиране е подадена от Д.И.Р. - лице, което е адресат на ЗППАМ, поради което
искането e процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано
по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата – „Подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.“
Разпоредбата
на чл.172, ал.3, както и тази на чл.172, ал.4 от ЗДвП, сочат случаите, в които
свидетелството за управление и/или регистрационните табели се изземват още със
съставянето на акт за установяване на нарушението, т.е. в които изобщо не се
налага издаването на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Във
всички случаи обаче на издаване на заповед за налагане принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП,
какъвто е процесният случай, обжалването не спира изпълнението на мярката.
Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен
акт. Налице е допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение на
акта, което от своя страна означава, че законодателят презюмира наличието на
особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато
с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително
изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК,
в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и
подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага
конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона.
Обратно,
целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на
лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез
които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното
изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий
възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното
изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да
могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК,
съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за
жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/.
В тежест
на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и
обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта е основателно. За да
се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо
адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то
би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването
й следва да е достатъчно вероятно.
В случая,
в жалбата си, Р., чрез адв. Андонов акцентира на незаконосъобразността на
издадения административен акт, като изложените доводи, касаят въпроси по
съществото на спора и са неотносими към настоящото произнасяне. Никъде в
жалбата не се сочат конкретни трудно поправими вреди и по делото не са
ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно
поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното
изпълнение на оспорения административен акт. Не са налице и нови обстоятелства,
а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на
административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на
молбата.
Отчитайки всичко изложено
по-горе, настоящият съдебен състав намира, че искането на Д.И.Р. следва да бъде
оставено без уважение.
Ето защо
и на основание чл.166 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Д.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. А. Андонов за СПИРАНЕ на предварителното
изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0769-001753/20.08.2020 год., издадена от Росица Паязова – Началник Група в
Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, с която на основание чл.171, т. 4 от Закона
за движение по пътищата, на Д.И.Р. е наложена принудителна административна
мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са
му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
оспорване по аргумент от чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: