Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 537 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.09.2018 г. по гр.д. № 81475/17г.,
СРС, ІІ ГО, 168 с-в е осъдил Агенция по заетостта, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „Б.С.“
ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД сумата 7 189
лева, представляваща стойност на извършена охранителна услуга
за м.март 2015 г. и сумата 11 437,44 лева, представляваща
стойност на извършена охранителна услуга за периода от 01.04.2015 г. до
07.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
завеждане на исковата молба-15.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумите;
на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 310,33 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 7 198,43
лева за периода от 01.02.2016 г. до 15.11.2017 г. и сумата 2 081,96 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 11 437,44
лева за периода от 01.02.2016 г. до 15.11.2017 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 1 232 лева - разноски по делото
като е отхвърлил главните претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 7198.43
лева, представляваща възнаграждение за извършена и приета работа за м. март
2015 г. по договори за обществена поръчка от 29.02.2012 г. и сумата 11 437,44
лева, представляваща възнаграждение за извършена и приета работа от 01.04.2015
г. до 07.04.2015 г. по договори за обществена поръчка от 29.02.2012 г. като
неоснователни.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Агенция по заетостта, ЕИК *******със седалище и адрес
на управление:***, представлявана от Изпълнителния директор Д.Д.Н., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Н.В.-П.по
съображения, изложени в жалбата. Твърди се, че на 29.12.2012 г. между Агенция
по заетостта като възложител и „Бат Секюрити“ като
изпълнител били сключени 9 бр. договора за обществена поръчка с предмет на
дейност „Осигуряване и физическа охрана“ и охрана със СОТ за нуждите на Агенция
по заетостта“. Безспорно е, че договорите били сключени за период 3 години от
момента на двустранното под писване на протоколите за приемане на обекта под
охрана, че общата договорена стойност по договори № 42-55/29.02.2012 г. е в
размер на 1 764 631,20 лв., които били изплатени, видно от приетата
по делото справка за изплатени средства за периода от 2012г.-2015 г., че след
изтичането на срока на договорите за обществена поръчка, същите са продължени
до реализирането на сумата от
20 000 лв. без ДДС при условията на чл.14, ал.5, т.2 от ЗОП от 2004
г./отм./, за което е издадена фактура № **********/01.04.2015 г. на стойност
23 998,80 лв./ 19 999 лв. без ДДС/ и изплатена на 17.04.2015 г. Ето
защо счита за правилен изводът на съда, че с настъпването на прекратителното условие, а именно извършване на услуги по
охрана на стойност 23 998,80 лв. с ДДС продължените по реда на чл.14,
ал.5, т.2 от ЗОП/отм./ договори между страните са се прекратили и претенциите
за плащане на възнаграждение за осъществена охрана на обекти на Агенцията по
заетостта с правно основание чл.79, са неоснователни. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че за да е
основателна претенцията на ищеца по
смисъла на чл.59 от ЗЗД, ищецът следва да установи, че за времето от 01.03.2015
г. до 07.04.2015 г. той е осъществявал реално охрана на обекти на Агенция по
заетостта. Отново заявява, че общата сума за трите години по договорите е в
размер 1 764 631, 20 лв. или 36 месечни вноски по 49 017,54 лв.,
че тази сума е изплатена, че за охранителната дейност, осъществена по реда на
чл.14, ал.5, т.2 от ЗОП от 2004 г. /отм./ е издадена и платена фактура № **********/01.04.2015
г. на стойност 23 998 лв. като е спазен законовият праг от 20 000 лв.,
т.е. всички суми са заплатени. В този смисъл приема за неоснователни изводите
на съда, че за осъществена на извън договорно основание услуга от ищеца,
ответникът Агенцията по заетостта следва да заплати остатъка от сумата за месец
март и април 2015г. до определената от вещото лице месечна стойност в размер на
49 017,54 лв. Неоснователен е и изводът на съда, че липсата на представени
оригинални фактури от ищеца, не прави претенцията неоснователна и че те служат
единствено да уведомят насрещната страна, че следва да извърши плащане. В
законодателството не е предвидено задължение да се извърши плащане по
представена проформа фактура, както и че издаването на оригинални фактури се извършва в
5-дневен срок от получаване на плащане по проформата.
Проформа фактурите са били издадени чак на следващата
година и към тях няма приложени приемо-предавателни
протоколи за извършена работа, следователно плащането по тях би било неправомерно.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СРС и да
постанови друго такова, с което да отхвърли предявения иск/ сигурно се има
предвид този по чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД/ като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемото дружество „Б.С.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощника по делото
адв. О.М. от Адвокатска кантора „М.и
партньори“, със съдебен адрес:***, Адвокатска
кантора „М.и партньори“, оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски
за двете инстанции в размер общо на 800 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на Агенция по заетостта да заплати сумата 7198,43 лева,
представляваща възнаграждение за извършена и приета работа за м. март 2015 г.
по договори за обществена поръчка от 29.02.2012 г. с предмет на дейност
„Осигуряване на физическа охрана и охрана със СОТ за нуждите на Агенция по
заетостта“ и сумата 11437,44 лева, представляваща възнаграждение за извършена и
приета работа от 01.04.2015 г. до 07.04.2015 г. по договори за обществена
поръчка от 29.02.2012 г. с предмет на дейност „Осигуряване на физическа охрана
и охрана със СОТ за нуждите на Агенция по заетостта“ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 1310,33 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 7198,43 лева за периода от 01.02.2016 г. до 15.11.2017 г. и сумата
2081,96 лева -обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
11 437,44 лева за периода от 01.02.2016 г. до 15.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба - 16.11.2017 г.
до окончателното изплащане на сумите. Предявени са в условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за осъждане на Агенция по заетостта да заплати
гореописаните суми за месец март 2015 г. и за месец април 2015 г., на основание
отговорността за неоснователно обогатяване.
Ищецът „Б.С.“ ЕООД, ЕИК *******твърди,
че с ответника Агенция по заетостта са се намирали в договорни отношения за
периода от 29.02.2012 г. до 01.03.2015 г. по силата на сключени по реда на
Закона за обществените поръчки девет договора за услуга с № 44 до № 52 вкл.,
изразяваща се в осигуряване на физическа охрана и охрана със СОТ за обекти на
възложителя из цялата страна. За извършваните услуги е издавал фактура за всеки
месец, като заплащането им е било извършвано общо с една фактура по всички
договори, за съответния месец. Въпреки изтичането на срока на договорите е
продължил да осъществява охранителната дейност в пълен обем до 07.04.2015 г.
без противопоставянето от страна на възложителя. За предоставената и след срока
на договора услуга ищецът е издал фактури, които обаче не са били заплатени в
цялост от ответника. Твърди, че е издал фактура № 29624/01.04.2015 г., отразяваща
част от извършената през месец март 2015 г. охрана на стойност 23 998,80
лева с ДДС. Останали са незаплатени от страна на ответника част от извършената през месец март
2015 г. охранителна дейност в размер на 7 198, 43 лева, както и
възнаграждението за извършена и приета работа от 01.04.2015 г. до 07.04.2015 г. в размер на 11 437,44 лева, за които
суми е издал проформа фактури № 9307/21.01.2016 г. и
№ 9308/21.01.2016 г.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Агенция по заетостта, ЕИК *******е постъпил писмен отговор, в който оспорва исковете.
Твърди, че по сключените с ищеца 9 договора предоставянето на
услугата е започнало, респ. приключило по различно време за всеки от тях.
Общата стойност на договорите, която е окончателна, възлиза на 1 764 631,20
лева и в нея са включени всички разходи за изпълнение на поръчката. Твърди, че
всички представени от ищеца за плащане фактури са били платени. За
охранителната дейност извън срока на договора до сключването на нов договор е
била издадена на основание чл. 14, ал. 4 ЗОП /отм./ фактура № 29624/01.04.2015
г. на стойност 23 998,80 лева с ДДС, която била платена от ответника на
17.04.2015 г. С плащането и на тази фактура е заплатил в пълен обем дължимата
сума по договори № 44-52/29.02.2012 г., сключени с ищеца. Не дължи плащане по представените
проформа фактури, тъй като извършването на услугите е
приключило на 07.04.2015 г., а представените фактури са издадени едва на
следващата година, което също е в разрез с установената между страните практика
плащане да се извършва само за предходен месец и само след представяне на
оригинална фактура
По направените във въззивната жалба възражения настоящата инстанция излага
следните мотиви:
Преди всичко следва да
бъде отбелязано обстоятелството, че въззивната жалба
е предявена срещу решението като цяло, но от съдържанието на същата е видно, че
решението е обжалвано само в осъдителната част по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и по чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
посочените суми. Това е видно от изложените доводи, че е правилен изводът
на съда, че с настъпването на прекратителното
условие, а именно извършване на услуги по охрана на стойност 23 998,80 лв.
с ДДС продължените по реда на чл.14, ал.5, т.2 от ЗОП/отм./ договори между
страните са се прекратили и претенциите за плащане на възнаграждение за
осъществена охрана на обекти на Агенцията по заетостта с правно основание
чл.79, са неоснователни.
По
делото е безспорно, че след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка на 29.02.2012
г. между Агенция по заетостта като възложител и „Б.С.“ ЕООД като изпълнител са
били сключени 9 броя договора за обществена поръчка с предмет на дейност
„Осигуряване на физическа охрана и охрана със СОТ за нуждите на Агенция по
заетостта“ по обособени позиции с № 1 до № 9 вкл., подробно описани в Техническото
задание и Техническото предложение, че съгласно представените договори с номера
от № 44 до №52 включително, срокът им за изпълнение е 3 години, считано от
момента на двустранно подписване на протокол за поемане на обекта под охрана,
като протоколът става неразделна част от договора. Общата договорена стойност по
всички договори е в размер на 1 764 631,20 лева, а общо платената сума по
договори № 42-52 е 1 764 626,45 лв. Безспорно е, че след изтичане на
срока на договорите за обществена поръчка, същите са продължени със съгласието
на двете страни на основание чл. 14. ал. 6 вр. ал. 5,
т. 2 ЗОП /отм./ до реализирането на сумата от 20 000 лева без ДДС. За
извършената охранителна дейност извън срока на договорите за обществена поръчка
ищецът издал фактура № **********/01.04.2015 г. на стойност 23 998.80 лева с
ДДС, както и проформа фактури № 9307/21.01.2016 г. за
сумата 7198,43 лева с ДДС и с № 9308/21.01.2016 г. за сумата 11437,44 лева с
ДДС. По делото е доказано, че за извършената охранителна дейност извън срока на договорите за обществена
поръчка, от своя страна ответникът е заплатил на 17.04.2015 г. сумата от 23 998,80
лева с ДДС по фактура № **********/01.04.2015 г., с което бил изчерпан
финансовия ресурс от 24 000 лева с ДДС. Законосъобразно съдът е посочил, че с настъпване
на прекратителното условие - извършване на услуги по
охрана на стойност 24 000 лева с ДДС договорите между страните са се
прекратили. Ето защо, предоставената след
достигане на законовия праг от 24 000 лева услуга
от страна на ищеца не е била по силата на валидна договорна връзка с
ответника, поради което и исковете правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за месец март 2015 г. и
за месец април 2015 г. по договори по обществена поръчка от 29.02.2012 г. с
предмет на дейност „Осигуряване на физическа охрана и охрана със СОТ за нуждите
на Агенция по заетостта“ са неоснователни.
Относно
искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД-за да се уважи исковата
претенция по чл. 59 от ЗЗД следва
да са налице
следните кумулативни предпоставки: увеличение на имуществото на едно лице
за сметка на имуществото на друго лице;
обедняване на друго лице, свързано
със съответното обогатяване, отсъствието на правно основание
за обогатяването, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтича от един и същ факт
или от обща
група факти; да липсва друга
възможност за правна защита на
обеднелия. За успешното провеждане на иск по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не следва
да съществува валидна договорна връзка между страните,
нито да е налице възможност за ищеца да
реализира правата си по друг
ред. Съдът е посочил, че за да е основателна претенцията по
чл.59, ал.1 от ЗЗД е необходимо ищецът да е
установил при условията на пълно и главно доказване, че за времето от
01.03.2015 г. до 07.04.2015 г. е осъществявал реално охрана на обекти на
ответника/защо това е неоснователно според въззивната
жалба не става ясно/, но освен това и цената на осъществената услуга, че
ответникът се е възползвал от осъществената услуга, както и че услугата
предоставена в обектите на ответника при липса на валидно основание е довела до
имуществено разместване. Съгласно приложените месечни констативни протоколи за
охраняваните обекти възложителят е приел без възражения извършваната от ищеца през месец март 2015 г. охранителна дейност.
Установено е по делото, че месечно
стойността на извършената от ищеца услуга възлиза на 49 017,54 лева. По отношение на част от обектите, поети след
01.03.2012 г. за охрана, и за част от месец март 2015 г., услугата е
предоставена в изпълнение на договорите за обществена поръчка от 29.02.2012 г.,
поради което ищецът е получил плащане на сумата 12 123,01 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за месец март 2015 г., за което е издал фактура № **********/07.04.2015 г.
За осъществената охранителната дейност през месец март 2015 г. на основание чл.
14, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗОП /отм./ до достигане на
законовия праг от 24000 лева ищецът е получил и плащане на сумата 23 998,80
лева, видно от представеното платежно нареждане от 17.04.2015 г. Според
заключението на вещото лице, от
определената от него месечна стойност на предоставената услугата от 49 017,
854 лева е останала за доплащане за
месец март 2015 г. сумата от 12 895,
73 лева. За ответника, който е ползвал услугата, предоставена от ищеца при
липса на договорни отношения между тях, тази сума е спестена (обогатяване),
съответно - ищецът е бил лишен от възможността да я получи (обедняване), без да
се установява основание за това имуществено разместване. Изводът е, че е реализиран фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД и исковата претенция за месец март 2015 г. се явява
основателна и искът следва да бъде уважен за сумата 7 198,43 лева/ толкова е претендиран/
предвид диспозитивното начало в процеса.
По делото е безспорно, че ищецът е продължил да охранява обектите на
ответника до 07.04.2015 г., на която
дата са подписани и приемо-предавателните протоколи
за сдаване на обектите, приобщени
като доказателства по делото. За месец април
2015 г. вещото лице е посочило, че стойността на предоставената услуга
възлиза на 11 437,44 лева /при
месечно възнаграждение 40 847,95 лева : 30 дни = 1361,30 лева на ден без
ДДС/. Установено е, че ответникът е извършил плащане за месец април 2015 г. по фактура № **********/07.04.2015 г. на
стойност 5692, 55 лева, която сума е част от дължимото по договора за
обществена поръчка възнаграждение, договорено при възлагане на поръчката. Ето
защо, за осъществената на извън договорно основание услуга ответникът следва да
заплати нейната стойност за периода от 01.04.2015
г. до 07.04.2015 г. възлизаща на 11 437,
44 лева. За ответника, който е ползвал услугата, предоставена от ищеца при
липса на договорни отношения между тях, тази сума е спестена (обогатяване),
съответно - ищецът е бил лишен от възможността да я получи (обедняване), без да
се установява основание за това имуществено разместване. Ето защо е реализиран
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД и исковата
претенция за периода 01.04.2015 г. до 07.04.2015 г. се явява изцяло основателна.
Относно доводите за липсата на представени оригинални фактури от ищеца, то
съдът е посочил, че става въпрос за суми, които се претендират за извършени
услуги след изтичане срока на
договорите. Ето защо по отношение на издадените проформа
фактури не намира приложение уговореното между страните в договорите, а и проформа фактурите не са официални документи и служат
единствено да уведомят насрещната страна, че следва да извърши плащане.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1,
І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция възизвникът
следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв. на стр. 3 от първоинстанционното
производство е приложено пълномощно, в което изрично е посочена тази сума,
включително и като платена. Неправилно СРС е приел, че липсват доказателства,че
сумата е платена в брой/ след като изрично е посочено, че е платена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 26.09.2018 г. по
гр.дело № 81475/17г. на СРС, ІІ ГО, 168 състав.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта, ЕИК *******със седалище и адрес
на управление:***, представлявана от Изпълнителния директор Д. Д. Н.., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Н.В.-П.да заплати на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощника по делото
адв. О.М. от Адвокатска кантора „М.и
партньори“, със съдебен адрес:***,
Адвокатска кантора „М.и п.“ направените разноски за настоящата инстанция
във вид на адвокатснко възнаграждение в размер на 800лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.