№ 2956
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20231100507003 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5182/03.04.2023г. по гр.д. № 7450 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 65-ти състав „Дженерали Застраховане”АД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на „Елко Транс”ЕООД, ЕИК ********* на
основание на чл. 405 от КЗ и чл. 86 сумата от 7998,20лв., ведно със законната
лихва от 19.07.2021г, до изплащането й, представляващи дължимо
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск – увреждане
на застраховано имущество – товарно ремарке м. „Ламберт” рег. № Е
*********, собственост на „Елко Транс”ЕООД, реализирал се на 30.03.2018г. ,
покрит по договор за застраховка „Пълно Каско” полица №
0320170185020535/06.10.2017; сумата от 1886,20лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.04.2019г.
до 18.07.2021г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1198,80лв.,
като са отхвърлени иска за горницата над 7998,20лв. до 15000лв. и за
горницата над 1866,20лв. до 4445,84лв. и за периода от 15.08.2018г. до
31.03.2021г., като Елко Транс”ЕООД е осъдено да заплати на Дженерали
Застраховане”АД на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 328лв.
1
представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
107870/19.04.2023г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
18.04.2023г- от ответника по исковете „Дженерали Застраховане”АД, ЕИК
********* в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения,
че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по
делото не било установено ищецът да е носител на процесното вземане,
направил възражение за същото с отговора на исковата молба, но районният
съд не се произнесъл по същото. Застрахован по договора било 3-то лице –
УниКредит булбанк”АД, договорът бил сключен в полза на трето лице, само
то имало право да търси от ответника плащане на суми по този договор.
Ищецът можел да иска изпълнение, но само в полза на бенефициента какъвто
не бил случая. Плащането на сума от ответника на ищеца в размер на
9304,20лв. доброволно било след съгласуване с това трето лице, посочило на
застрахователя по коя банкова сметка да бъде платена сумата. Размер на
присъденото обезщетение бил неправилно определен. Неправилно било
кредитирано заключението по автотехническата експертиза, следвало да се
допусне друга експертиза, ремаркето било купено за значително по-ниска
цена, вещото лице работело само по една оферта. Не бил изпаднал в забава на
плащането на главницата, защото доказателства за прекратяването на
регистрацията на ремаркето не били ангажирани. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец Елко Транс”ЕООД, ЕИК ********* не е изразил
становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
6953/19.07.2021г. по регистъра на ОС-Благоевград, изпратена по подсъдност
на СРС депозирана от Елко Транс”ЕООД, ЕИК ********* срещу
„Дженерали Застраховане”АД, с която е поискал от съда на основание на
чл. 405 от КЗ и чл. 86 да осъди ответника да му заплати сумата от 15000 лв.,
ведно със законната лихва от 19.07.2021г., до изплащането й, представляващи
неплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди по застрахован при ответника по застраховка
2
„Каско” полица № 0320170185020535/06.10.2017г. собствен на ищеца ремарке
м. „Ламберт” рег. № Е *********, настъпили на 30.03.2018г. на ТИР-паркинг
в района на гр. Симитли от пожар; сумата от 4445,84лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.08.2018г.
до подаването на исковата молба. Навел е твърдения, че е собственик на
ремаркето, сключил с ответника договора за имуществена застраховка,
покриващо риска „пожар”, застрахователна сума била 25000лв., през март
2018г. паркирал същото на ТИР-паркинг и там то останало 15-20 дни, на
30.03.2018г. гражданин подал сигнал за пожар, той бил потушен, но ремаркето
било увредено до степен на невъзможност да бъде ползвано. До момента
извършителят на пожара не бил установен, наказателното производство било
спряно, поискал от ответника да му заплати обезщетението на 02.04.2018г., ,
представил и допълнително поисканите му документи, имало тотална щета,
платена му била само сумата от 10 000лв., неплатени останали процесните
суми. Претендирало е разноски.
Ответникът „Дженерали Застраховане”АД, ЕИК 030269049в
предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че
погасителната давност за вземанията била три години и бил изтекла. Ищецът
нямал материална легитимация да предявява иска, защото застрахован по
договора било трето лице. Платеното от ответника доброволно сума от
9304,20лв. на ищеца било направено след съгласуване н третото ползващо се
лице- УниКредит Булбанк” АД и поради посочена от последното банкова
сметка, по която да се платят сумите. Претендирания размер бил недължим,
защото не съответствал на условията по договора. Причинените вреди на
ремаркето били само онези за които била платена доброволно сумата, размер
на същите бил правилно определен. Нямало причинно-следствена връзка
между всички посочени вреди и процесния пожар. При този пожар ремарке не
било увредено до степен да не може да се ползва по предназначение. При
пълна загуба отговорността му била до 70% от стойността на ремаркето към
дата на събитието съгласно Общите условия по договора. „Елко Транс”ЕООД
придобило собствеността върху ремаркето на 22.08.2016г. за 9600лв. , налице
било надзастраховане. Не била изплатена изцяло премията, правел
възражение за прихващане с дължимия остатък от 290лв. Не били представени
доказателства за дерегистрацията на ремаркето и не дължал обезщетение за
забава. Претендирало е разноски.
3
По делото са приети неоспорени от страните свидетелство за
регистрация, , договор за покупка на МПС, съгласно които на 22.08.2016г.
Феличита”ЕООД е продало на Елко Транс”ЕООД полуремарке Ламберт-
хладилник, рег. № Е********* за сумата от 9600лв.
Приета е неоспорена от страните застрахователна полица №
0320170185020535/06.10.2017г., Общи условия, съгласно които на
06.10.2017г. Елко Транс”ЕООД като застрахован и Дженерали
застраховане”АД като застраховател са сключили договор за застраховка
„Пълно Каско” за товарно ремарке Ламберт, рег. № Е********* при
застрахователна сума от 25000лв. за територията на Европа и на Турция за
периода от 06.10.2017г. до 05.10.2018г. с право на доверен сервиз, като
застрахованият е заявил, че е запознат и приема Общите условия. Съгласно
раздел ІІ от ОУ, клауза „Пълно Каско” включва риск пожар и експлозия.
Съгласно раздел Х, т. 64 от ОУ при тотална щета се изплаща обезщетение в
размер на 70% от стойността на превозното средство към дата на
увреждането, от която сума се приспадат изплатените обезщетения и
предстоящите за плащане такива, а увреденото МПС съответно частите от
него стават собственост на застрахователя. Съгласно раздел ХІІ, т. 71.34
„тотална щета” е увреждане при което разходите за ремонт надвишават 70% от
действителната стойност на МПС .
Приети са съобщение за произшествие, , статистически лист, писмо ,
телефонограма, експертно пожаротехническо заключение по ДП 7852зм-
185/2018г., Постановление за спиране на наказателно дело по ДП №
185/2018г., съгласно които на 30.03.2018г. в РСПБЗТ Благоевград е получено
съобщение за пожар с материални загуби по ремарке рег. № Е*********
собственост на Елко Транс”ЕООД по пътя за с.Черниче, община Симитли, на
паркинг за тирове, ремаркето е било унищожено почти изцяло, точен
механизъм за възникване на пожара не може да се установи, наказателното
производство е спряно поради неустановяване на извършителя.
Прието е искане, опис, писма, съгласно които на 02.04.2018г. ищецът е
поискал от ответника да му заплати обезщетение за вредите от пожара по
ремаркето, сочейки че той е застрахованото лице по полицата от 06.10.2017г. и
своя банкова сметка, по която да му бъде платено същото, на 04.04.2018г.
ответникът е огледал ремаркето и е установил вреди по 40 елемента от него,
4
ответникът е поискал от МВР и от Прокуратура представяне на доказателства
по наказателното производство, на 07.12.2018г. застрахователят е посочил на
ищеца, че е налице тотална щета и следва да му представи доказателства за
прекратяване на регистрацията.
Прието е заключение по единична авто-техническа експертиза, с което
вещото лице след запознаване с документи по делото и оглед на ремаркето е
посочило, че процесните вреди са настъпили при пожар, увредените детайли
са за подмяна-панел, гуми, лайсни, джанти, стопове, гумени тампони,
ел.инсталация задна част, задни врати, 6бр. въздушни възглавници окачване,
задни и средни греди шаси-по 2 бр., 4 бр. калници. Вещото лице е посочило,
че ходовата част на ремаркето също била увредена –спирачни барабани,
спирачни агрегати, , накладки и др. , като с оглед на високата температура
безопасността на ползването на ремаркето водело до нецелесъобразност на
възстановяването. Ремарке не можело да се възстанови в състояние, което е
безопасно за ползването му предназначение и било налице тотална щета. На
вторичния пазар от запазените части можело да се реализира само хладилния
агрегат, останалите можело да се предадат само за скраб. Пазарна стойност на
ремаркето към дата на увреждане било 25132лв., 70% от стойността му била
17592,40лв. Последната сума съобразявала стойността на запазените части от
30%, в която били включени цените на хладилния агрегат, средна цена на
който била около 5500лв.
С прието пред въззвиния съд заключение по тройна съдебно-
автотехническата експертиза вещите лица след запознаване с документи по
делото и проучвания на пазара, оглед на ремаркето от едно от вещите лица, са
посочили, че хладилният агрегат е имал отделно захранване от останалата
част на полуремаркето. Посочили са, че при сравнение на оферти за 7
ремаркета със сходни характеристики включително и година на производство
и на оферти за още 34 ремаркета със сходни други характеристики с
процесното, то действителната стойност на ремаркето към дата на пожар през
март 2018г. е 35 341лв. Ремаркетата не били като автомобилите, защото
ремаркетата не се ползвали ежедневно, а само от време на време – при
необходимост. Затова при определянето на цената на ремаркето не била
водеща годината на производство. В България не се произвеждали такива
ремаркета, посочената държава на производство на ремаркето не означавало,
че тези ремаркета са предназначени за пазара в държавата, в която е
5
произведено ремаркето, затова и съобразили посочените от тях оферти.
Щетите по ремаркето съответствали на описа на застрахователя. В резултат
на пожара ремаркето било негодно за ползване по предназначение, защото при
термичното въздействие върху носещи метални елементи, възли и агрегати се
променяли якостните качества на тези елементи, възли и агрегати и не можело
да се гарантира заложената им проектна механична якост. Размер на вредите
надвишавал 80% от стойността на ремаркето и имало тотална щета .
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2018г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.
Правото на застрахователно обезщетение за имуществени вреди е
имуществено право и като такова е наследимо, прехвърлимо.
Обемът на застрахователната отговорност при имущественото
застраховане , каквото е застраховка „Автокаско” се определя по правилата на
КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са свободни да уговарят
както основания за носене на отговорност, така и основания за освобождаване
от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на
6
застрахования уговореното застрахователно обезщетение съобразно чл. 396 от
КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна увреда,
като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, при условие, че тя не надхвърля уговорената застрахователна сума
и отразяват реалната стойност. Застрахователната сума при имущественото
застраховане е максималният размер на отговорността на застрахователя за
изплащане на обезщетение за претърпени вреди от застрахования при
настъпване на застрахователно събитие. Застрахователната сума е стойността
на имуществото към момента на сключване на договора за застраховка.
Застрахователното обезщетение, което следва да изплати застрахователя при
настъпване на застрахователно събитие, е сума в размер на реално
претърпените вреди от застрахования поради настъпването на
застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени по размер към
момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична и при
пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли
действителната стойност на вредите. Това е стойността срещу която може да
се закупи застрахованото имущество от същото качество при пълна увреда.
Възстановителната стойност е стойността, срещу която може имущество да се
възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за
транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н. При определяне на
действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност не се
прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна
стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие. При частична
увреда релевантна е възстановителната стойност на имуществото към
момента на настъпване на застрахователното събитие. (В този смисъл:
Решение от 30.01.2012г. н по т.д.№ 1069/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение
№ 109/14.1.2009г. по т.д.№ 870/2010г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
115/09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение №
79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, І-во Т.О.; всички постановени по
реда на чл. 290 от ГПК).
7
Съдът приема, че в конкретния случай по делото е установено, че на
30.03.2018г. на паркинг на пътя за с. Черниче, община Симитли е било
увредено застраховано от ищеца при ответника по имуществена застраховка
„Каско” включваща риска „пожар” собствено на ищеца ремарке Ламберт –
хладилник с рег. № Е*********, за което ищецът своевременно е уведомил
ответника, по образуваното наказателно прозиводство е установено, че
вредите се дължат на пожар, възникнал по неустановена причина и от
неустановен извършител, за обезщетяването на вредите ответникът е платил
на ищеца сумата от 9304,20лв. Тези обстоятелства не са спорни по делото , а и
се установяват от приетите по делото неоспорени по делото застрахователна
полица, постановление по досъдебно производство, съобщения, признато от
страните плащане на сумата.
Неоснователни са доводите на въззивника, че договорът за застраховка бил
сключен в полза на 3-то лице, по чието нареждане платил на ищеца сумата от
9304,20лв. По делото не е представено и не е приет документ, сочещ тези
обстоятелства , не са ангажирани и други доказателства за установяването им.
Приетата по делото полица сочи ищеца като застрахован по договора с
ответника . В нито един от документите по делото като застрахован по делото
не е посочен „УниКредит булбанк“АД, каквито са твърденията на въззивника.
Доказателства, че това 3-то лице е посочило на въззивника да плати
9304,20лв. на ищеца не са ангажирани. Искането за изплащане на обезщетение
сочи като правоимащ ищеца , той е негов автор и със същото е посочена
банкова сметка на ищеца, по която да се плати обезщетението. Писмата на
въззивника до ищеца във връзка с преписката по застрахователната щета не
съдържат твърдение, че 3-то лице има право да получи обезщетението. При
така събраните доказателства съдът приема, че недоказани остават по делото
твърденията на въззивника, носещ доказателствена тежест за същите, че
ищецът не е застрахованото лице по полицата и че няма право да получи
застрахователно обезщетение.
Спорен въпрос по делото и размер на дължимото обезщетение. Във
въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите на
8
районния съд за увредените при пожара части. От приети по делото описи,
заключения по съдебно автотехническата експертизи по делото се установява,
че установените като повредени от застрахователя части са били действително
увредени при пожара, че реално цялото ремарке не е годно за употреба по
предназначение поради механизма на настъпване на вредите, характеризиращ
се с термичното въздействие върху носещи метални елементи , възли и
агрегати , при което се променял якостните качества на тези елементи , възли и
агрегати и не може да се гарантира заложената им проектната . Така съдът
приема, че в случая ремонт , който да възстанови ремаркето до степен то да се
ползва безопасно по предназначение е невъзможен, поради което и е налице
тотална щета по смисъла на ОУ по договора за застраховка.
Съдът приема, че стойността на ремаркето към датата на пожара –
30.03.2018г. , е била не по-ниска от тази, възприета от районния съд. За този
извод съдът съобрази, че вещото лице по единичната експертиза е посочило
такава в размер на 25 132лв., но тройната експертиза, приета във въззивното
производство е обосновало извод за пазарна стойност на същото в размер от
35341лв.. Съдът кредитира заключението по тройната съдебно-
автотехническа експертиза като вярно и задълбочено, резултат от изводи на
три вещи лица, които са категорични, изведени след извършен оглед на
ремаркето от едно от тях, запознаване с общо 44 оферти, от които 7 са
съпоставими по година на производство с процесното ремарке, а те както и
останалите съобразени оферти са за ремаркета със съпоставими други
технически характеристики на процесното ремарке. Действително, вещите
лица са посочили, че взели предвид цените по всички тези оферти, но
доколкото са обосновали извода си с обстоятелство, че година на производство
за ремаркета не е от решаващо значение поради естеството на ползване на
ремаркето /от време на време, при необходимост, а не постоянно както при
леките автомобили/, то съдът приема, че изводите им са правилни. Вещите
лица са посочили, че ремарке като процесното не се произвежда в България,
че държава на производство не е равнозначно на държава, за чийто пазар е
предназначено ремаркето, поради което и съдът приема, че обстоятелство, че
вещите лица са съобразили оферти за ремаркета с различни държави на
производство не дискредитира изводите на вещите лица. По делото
установено от приетия договор, че процесното ремарке през 2016г. ремаркето
е закупено за значително по-ниска стойност, но това не разколебава извода на
9
съда, че заключението по тройната съдебно-автотехническа експертиза е
правилно. Пазарът на моторни превозни средства е динамичен, зависи от
търсеното и от предлагането, поради което и не е невъзможно стойността на
процесното ремарке към март 2018г. да е по-висока от посочената в договора
за продажба от 2016г. Отделно, не е установено по делото посочената в
договора от 2016г. цена да е била пазарната такава на ремаркето. Страните по
договора разполагат с договорна свобода и субективна преценка за
еквивалентност на престациите, която не е задължително да е съобразена с
пазара.
С оглед гореизложеното съдът приема, че релевантната пазарна стойност
на ремаркето, която следва да се съобрази при определяне на дължимото
обезщетение е в размер не по-малък от приетата от СРС сума от 25132лв.
Във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите
на районния съд за приложимостта на разпоредбата на т. 64 от ОУ, за
основателността на възражението за прихващане с неплатените премии, за
стойността на запазените части, за приспадане на платената доброволно сума,
за възражението за погасителна давност. При обосноваване на тези изводи
районния съд не е допуснал нарушение на императивна материално-правна
норма.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд в
частта, в която е уважил иска за сумата от 7998,20лв. е правилно и следва да се
потвърди.
По иска за обезщетение за забава :
Изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ при тотална щета застрахователят да
изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета, не е условие за уважаване
на иска за заплащане на застрахователно обезщетение. Същото не се отразява
на дължимостта на самото обезщетение, а е от значение само за
поставянето на застрахователя в забава.(В този смисъл Решение №
44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, І-во Т.О., Решение №
140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, ТК, І-во Т.О.). Тази
разпоредба следва да се съобрази при произнасяне по искането за мораторна
10
лихва и за законната лихва, поискана от ищеца с начален момент – подаване на
исковата молба. Такава следва да се присъди от представяне на
застрахователя на удостоверение за прекратяване на регистрацията на
товарния автомобил.
В случая не се твърди и не се установява застрахован да е представил на
застрахователя доказателства, че превозното средство е с прекратена
регистрация, поради което съдът приема, че следва да отмени решението на
СРС в частта, с която е присъдена лихва от подаване на исковата молба до
представянето на удостоверението да дерегистрация на автомобила, както и за
изтекла мораторна лихва до подаването на исковата молба в размер на
1866,20лв..
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на
страните съобразно уважената част от исковете.
При така възприето решението на районния съд в частта, с която е
присъдил на ищеца съдебни разноски от 226,80лв. следва да се отмени, а на
ответника следва да се присъдят разноски за делото пред СРС в размер на още
63,48лв.
За въззивното дело на въззивника се следват разноски в размер на 37,32лв
за държавна такса, сумата от 398,46лв. за възнаграждение за вещи лица и
сумата от 28,38лв. за възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК от база от 150лв. присъобразяване на сложността на
делото пред въззивния съд.
Въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват за
въззивното дело.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5182/03.04.2023г. по гр.д. № 7450 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 65-ти състав в частта, с която „Дженерали
Застраховане”АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Елко
Транс”ЕООД, ЕИК ********* сумите на основание и в размери, както
следва: на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 1866,20лв.,
11
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от
7998,20лв. за периода от 01.04.2019г. до 18.07.2021г.; лихва за забава на
плащането на главницата от 7998,20лв. в размер на законната лихва за забава
за периода от 19.07.2021г. до представяне от Елко Транс”ЕООД на Дженерали
застраховане”АД на удостоверение за прекратяване на регистрацията на
полуремарке Ламберт-хладилник, рег. № Е*********; на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 226,80лв. , представляващи съдебни разноски и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете предявени с искова молба вх.№
6953/19.07.2021г. по регистъра на ОС-Благоевград, изпратена по подсъдност
на СРС, депозирана от Елко Транс”ЕООД, ЕИК ********* срещу
„Дженерали Застраховане”АД ЕИК ********* за заплащане на основание
на чл. 86 от ЗЗД на сумата от 1866,20лв., представляващи обезщетение за
забава за периода от 01.04.2019г. до 18.07.2021г. на плащането на главницата
от 7998,20лв. като застрахователно обезщетение по полица №
0320170185020535/06.10.2017г; за заплащане на законна лихва за забава за
периода от 19.07.2021г. до представяне от Елко Транс”ЕООД на Дженерали
застраховане”АД на удостоверение за прекратяване на регистрацията на
полуремарке Ламберт-хладилник, рег. № Е*********. на плащането на
главницата от 7998,20лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5182/03.04.2023г. по гр.д. № 7450 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 65-ти състав в останалата
обжалвана част, с която „Дженерали Застраховане”АД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Елко Транс”ЕООД, ЕИК ********* на основание на
чл. 405 от КЗ и чл. 86 сумата от 7998,20лв., ведно със законната лихва от
представяне от Елко Транс”ЕООД на Дженерали застраховане”АД на
удостоверение за прекратяване на регистрацията на полуремарке Ламберт-
хладилник, рег. № Е********* до изплащането й, представляващи дължимо
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск – увреждане
на застраховано имущество – товарно ремарке м. „Ламберт” рег. № Е
*********, собственост на „Елко Транс”ЕООД, реализирал се на 30.03.2018г. ,
покрит по договор за застраховка „Пълно каско” полица №
0320170185020535/06.10.2017; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
972лв.
12
ОСЪЖДА „Елко Транс”ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Дженерали Застраховане”АД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от общо 527,64лв. /петстотин двадесет и седем лева и 0,64лв/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13