РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 31.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 39 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за налагане на ПАМ № 11161/21.12.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е наложена на „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10, представлявано от управителя Н.Н.Н., ПАМ: запечатване на търговски обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10 и експлоатиран от „***“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10, представляващ Н.Н.Н., и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Заповедта е издадена, за това че:
На 14.12.2021 г. в 11:00 часа е извършена проверка на търговски обект (ТО) по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни и нехранителни стоки, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10 и експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10 и представляващ Н.Н.Н.. Извършена е проверка за правилното спазване и прилагане на данъчно - осигурителното законодателство.
При проверката е установено следното:
Обектът на проверката представлява нает магазин за хранителни и нехранително стоки, в който се извършват продажби на пакетирани захарни изделия, безалкохолни и алкохолни напитки, тютюневи изделия, шоколадови изделия, ядки.
В обекта няма програмен продукт за управление на търговската дейност. В обекта няма ПОС-терминално устройство.
Налично е едно монтирано фискално устройство, което към момента на проверката не работи, тъй като е с изтекъл договор за сервизно обслужване.
Представени са изисканите документи на ФУ.
Преди легитимация от проверяващия екип е извършена контролна покупка на един брой минерална вода 1,5 л. „Банкя“ на стойност 1,20 лв. (един лев и двадесет стотинки), като стойността е заплатена от Х.Д. - СИП е три монети от по 0,50 (50 стотинки) лв. всяка, а сумата е получена лично от А.А.М. - лице, което извършило продажбата, приело плащането и върнало ресто, но не издало фискална касова бележка (ФКБ) от наличното в обекта фискално устройство (ФУ), нито бележка от кочан, който да е прошнурован и прономерован, поради липса на такъв в обекта.
След легитимация е установено, че в обекта се съхраняват парични средства на две места - в чекмедже каса - 90,00 (деветдесет ) лв., и картонена чаша - 60,00 (шестдесет) лв. Посочените суми са описани в опис от представляващия Н.Н..
Поради липсата на сервизно обслужване и валиден договор за такова, МФО и КЛЕН не са разпечатани от наличното ФУ.
В обекта е установено един брой заето лице.
Работното време на обекта е от 8:00 ч. до 22:00 ч. всеки ден.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА №0285862/14.12.2021 г., който е връчен на представляващия, както е видно от положения подпис на стр.3 от ПИП, като така проверяваното лице е уведомено за началото на производството, като същото е приложило писмени бележки,
Прието е, че задълженото лице „***“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10 и представляващ Н.Н.Н., е извършило нарушение: на чл. 7, ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Прието е, че това изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Закона за данък върху добавената стойност и е основание за прилагане на принудителна административна мярка.
С оглед на изложените констатации, за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях е прието, че са налице обосновани предпоставки за налагането на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
При определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото.
Местоположението на търговския обект в населеното място, удълженото му работно време и без почивен ден, популярността на обекта с оглед местоположението и разнообразието от продукти, което е обосновало комплексно значимостта на търговския обект - магазин за хранителни и нехранителни стоки и обема на упражняваната дейност, предвид данните от последните отчети в ИС на HAП. От анализа им се налага изводът, че стопанисваният от задълженото лице обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - липса на функциониращо съгласно закона фискално устройство - накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби, а като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи на стопанисващия го търговец. Също така се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация. Създадената организация в този търговски обект няма за цел да и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни е видно, че една от целите пред задълженото лице е именно отклонение от данъчното облагане, което води до негативни последици за фиска.
Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността, е прието, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. В конкретния случай задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността.
С оглед на констатираното нарушение и търговския потенциал на обекта се налага заключение за нарушаване на съществен държавен фискален интерес, което обуславя предприемането на мерки за защита на фиска, тъй като спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защитата на обществения интерес и правилното функциониране на държавата.
Допълнително в заповедта са изложени и мотиви, че: При определяне продължителността на мярката се взеха предвид вида и обема на упражняваната в обекта дейност с оглед информацията, съдържаща се в ИС на НАП и събраните при проверката данни. Срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в проверения търговски обект, като е съобразена необходимостта за постигането на тези цели да бъде създадена организация в проверения търговски обект, имаща за цел да и водеща до изпълнение на установените правни регламенти, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. Срокът е подходящ, за да може търговецът да анализира какви са причините за допуснатото нарушение в обекта и да организира ефективно стриктното спазване на законовите разпоредби при упражняване на дейността му, както и за превенцията над бъдещи нарушения, за постигането на което прилагането на мярката за по-дълъг срок би било прекомерно. Отчетено е, че категорично е налице важен държавен интерес от преустановяване на констатираното противозаконно поведение.
Следва да се отбележи, че защитимият държавен интерес се обосновава не само от размера на извършваните услуги, а и от самия факт за неизпълнение при всяка продажба търговеца да издава фискални касови бележки.
Налагане на ПАМ, от една страна, ще предотврати възможността да се допусне отново административно нарушение от същия търговец, при това такова, което води до задълбочаване нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга - препятства опасността от превръщане на незаконосъобразното поведение в практика, като представлява и превенция на непосредствено настъпващите от нарушението вреди.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10, представлявано от управителя Н.Н.Н., който в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подал настоящата жалба с твърдения за нарушение на изискванията за форма на акта, на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. Сочи се, че заповедта е издаден преди да бъде издаден АУАН, като се твърди, че към момента на подаване на жалбата АУАН още не е съставен. Сочи, че не са обсъдени обясненията на представляващия в нарушение на чл. 35 от АПК. Отрича се висока степен на обществена опасност, като се сочи, че след констатиране на нарушението е подновен договора за сервизно обслужване на фискалното устройство. В заключение се моли съда да отмени изцяло оспорената заповед. Не се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата, като се акцентира, че ПАМ трябва да е съразмерна на извършеното нарушение. Сочи се, че към момента на проверката обектът не е работил, а още на следващия ден след проверката е подновен договорът за сервизно обслужване на фискалното устройство, за което в съдебно заседание се представя договор за абонаментно обслужване на фискални устройства от 15.12.2021 г.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Д.И. в съдебно заседание и в писмена защита намира жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Ответникът сочи, че не се оспорват фактическите констатации от ПИП, като не се отрича нарушението. Ответникът сочи, че заповедта съдържа достатъчно мотиви, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито нарушение на материалния закон и целта на закона. Ответникът претендира и разноски за юрисконсултска защита.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Предмет на оспорване в настоящето съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11161/21.12.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10, представлявано от управителя Н.Н.Н., ПАМ: запечатване на търговски обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10 и експлоатиран от „***“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10, представляващ Н.Н.Н., и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок, видно от разписката, съдържаща се в обжалваната заповед и дата на съобщаване на същата на 22.12.2021 г., като жалбата е входирана при ответника на 05.01.2022 г. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение със законните последици от това. Съображенията на съда, за да направи този правен извод са следните:
Доколкото нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС регламентира, че обжалването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки се разглеждат по реда на АПК, то съдът е длъжен, в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, да обсъди не само основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /на л. 12 от делото/ изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от М.Д.К. - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, видно от заповед на л. 13 от делото, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /на л. 12 от делото/, издадена от изпълнителният директор на НАП.
Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка - по чл. 186 от ЗДДС. Отделно видно от заповед на л. 12 от делото, се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й М.Д.К. е заемала длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 11161/21.12.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа подробно описание на фактически и правни основания за издаване на акта, включително и препраща към съдържанието на протокол за извършена проверка, в който са обективирани констатациите на органите по приходите в рамките на извършената проверка в търговския обект. От една страна съдът намира, че в обжалваната заповед за изложени достатъчно правни и фактически основания, а от друга страна, мотивите могат да се съдържат и в административната преписка, поради което съдът намира, че в обжалваната заповед са изложени достатъчно фактически основания.
Необходимо е изрично да бъде посочено, че органът, издал оспорваната заповед, е изложил изрични подробни мотиви, в които е изложил аргументите си включително относно продължителността на срока, за който се налага принудителната административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него.
Ето защо въз основа на представените доказателства съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден при спазване на законовите изисквания за форма на акта, поради което не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Противно на твърдяното от дружеството-жалбоподател, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица незаконосъобразност на същата.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
От съдържащите се в преписката документи се установява, че проверката на търговския обект е извършена от органи по приходите, в рамките на чиито служебни задължения е да извършват такива проверки, че констатациите, направени в хода на проверката са обективирани в протокол за извършена проверка АА № 0285862/14.12.2021 г. /на л. 9 - 10 от делото/.
Липсват данни, а и не се твърди от жалбоподателя същият да е поискал служебно събирането на други доказателства, които са от значение за изясняване на правно релевантните факти и органите по приходите да са отказали събирането на такива. Преди да издаде оспорваната заповед за прилагане на ПАМ, административният орган е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства, като в издадената ЗНПАМ ясно е посочил какво приема за установено от фактическа страна, какви са правните основания, въз основа на които издава въпросния административен акт.
Жалбоподателят твърди, че не са обсъдени неговите възражения, поради което е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК. Видно от писмени обяснения на л. 11 от делото, в същите не се сочи нещо различно от приетото за установено от фактическа страна в обжалваната заповед. В същите писмени обяснения се сочи от управителя и представляващ Н., че: „в магазина бяхме аз и моя дядо А.А.М., който ми помагаше. В магазина влезна клиентка, която си закупи една минерална вода. Дядо взе парите и при опита да извади касов бон се установи, че касовият апарат не функционира. При последващите действия на служителите на НАП се установи, че сервизния договор на ФУ е с изтекъл срок“. Видно е, че в същите обяснения на представляващия Н. не се отрича извършването на административното нарушение, а се сочи, че магазинът не е работил, защото магазинът се намира в непосредствена близост до Езиковата гимназия в Ловеч, като липсата на ученици поради епидемията е „рефлектирало“ на работата на магазина.
Видно от съдържанието на сочените писмени обяснения, с които не се отрича административното нарушение, нито се сочат доказателства, не е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, т.к. обжалваната заповед е издадена след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са обсъдени обясненията на управителя на дружеството.
От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не се представят доказателства, които да дават основание на съда да счита, че действително случилото се по време на проверката и при извършване на контролната покупка е различно от обективираното в протокола за проверка и възпроизведено в обстоятелствената част на оспорвания акт. Следва изрично да бъде посочено, че декларативното и голословно твърдение, че при издаване на оспорената ЗНПАМ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е налице основание за отмяна на оспорвания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, само по себе си е крайно недостатъчно, за да се приеме, че този довод е основателен и че де факто е налице порок при издаването на оспорвания акт, правещ същия незаконосъобразен.
Отделно неоснователно е възражението на оспорващия, че заповедта е издаден преди да бъде издадена АУАН, като се твърди, че заповеди от вида на обжалваната се издават само въз основа на АУАН, какъвто към датата 21.12.2021 г. не е съставен. АУАН поставя началото на административнонаказателно производство – чл. 36 от ЗАНН, което е съвсем различно от настоящото административно производство, поради което съставянето на АУАН има отношение при проверка законосъобразността на наказателното постановление в административнонаказателното производство, но датата на съставянето на АУАН няма отношение към настоящото производство, а и никъде в ЗДДС няма изискване заповеди от вида на процесната да се съставят едва след съставянето на АУАН.
Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 7, ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. /в приложимата редакция/ - Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. /в приложимата редакция/ - Не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.
По делото е безспорно установено, че на 14.12.2021 г. проверяващите от НАП са извършили контролна покупка на един брой минерална вода от 1,5 л. на стойност 1,20 лв. (един лев и двадесет стотинки), като стойността е заплатена от Х.Д. - СИП с три монети от по 0,50 (50 стотинки) лв. всяка, а сумата е получена лично от А.А.М. - лице, което извършило продажбата, приело плащането и върнало ресто, но не издало фискална касова бележка (ФКБ) от наличното в обекта фискално устройство (ФУ), нито бележка от кочан, който да е прошнурован и прономерован, поради липса на такъв в обекта.
Обстоятелството, че фискалното устройство не е работило, поради изтекъл договор за сервизно обслужване не оневинява жалбоподателя, който е бил длъжен да следи дали фискалното устройство работи, респ. дали е изтекъл договорът за сервизно обслужване на същото. Отделно няма доказателства, че магазинът е бил затворен, напротив - фактът, че двамата проверяващи от екипа на НАП са влезли в обекта и са осъществили т.нар. „контролна покупка“ означава, че магазинът е работил и е обслужвал клиенти.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "б" от ЗДДС законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "б" са формулирани така - Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Няма спор, а и се установява от всички доказателства по делото, че в деня на проверката на 14.12.2021 г. фискалното устройство не е работило. Обстоятелството, че веднага след проверката оспорващото дружество е сключило договор за абонаментно обслужване на фискални устройства на 15.12.2021 г. се дължи именно на проверката и констатираното вече нарушение от органите на НАП на 14.12.2021 г. По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя за какъв период от време фискалното устройство не е работило, за да може съдът да извърши преценка дали наложеното с обжалваната ЗНПАМ е съразмерно на нарушението.
Твърденията на жалбоподателя, че в деня на проверката на 14.12.2021 г. магазинът не е работил остават недоказани, въпреки дадената възможност и указания до жалбоподателя да сочи гласни доказателства. От друга страна всички писмени и гласни доказателства по делото водят до извод, че на 14.12.2021 г. магазинът е работил, не е бил затворен, поради което и органите на НАП са могли да извършат „контролна покупка“. Остава неясно за какъв период от време магазинът е работил, но без работещо в него фискално устройство, като самият факт, че липсва работещо фискално устройство предполага извършването на потенциално много на брой покупки без издаване на ФКБ.
По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата - Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Нито в административното производство, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят оспорва извършването на административното нарушение.
Ето защо и въз основа на писмените доказателства съдът намира, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН.
Отделно в съдебно заседание съдът събра и гласни доказателства, като разпита свидетелката Х.К.Д. – съставила ПИП, която е извършила контролната покупка, както и свидетелката Р.Б.М., подписала ПИП. Свидетелите Д. и М. потвърдиха констатациите в ПИП, който е официален документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила. Свидетелите Д. и М. потвърдиха, че за извършената контролна покупка не е издадена фискална касова бележка, както и че ФУ не е работило. Остава неясно за какъв период от време ФУ в обекта не е работило, но хипотетично е възможно този период да е бил продължителен, което означава неиздаването на неясно колко на брой фискални касови бележки. От друга страна няма спор, че работното време на обекта е от 8 часа до 22 часа всеки ден, без почивен ден, което означава и потенциална възможност при неработещо в обекта ФУ да не са издавани множество на брой ФКБ.
От друга страна установено е, че в обекта се съхраняват парични средства – на две места - в чекмедже каса - 90,00 (деветдесет ) лв., и картонена чаша - 60,00 (шестдесет) лв. Посочените суми са описани в опис от представляващия Н.Н..
Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушението на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол (ПИП) № серия АА № 0285862/14.12.2021 г. /на л. 9-10 от делото/.
Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Отделно фактическата обстановка, описана в ЗНПАМ, се доказа и от гласните доказателства по делото.
По делото не са представени доказателства от жалбоподателя, че не е извършено процесното нарушение. Аргумент в подкрепа на гореизложеното са и установените от органите по приходите налични пари в брой в обекта.
При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
При установяване по съответния ред неспазване на задължението по чл. 186, ал. 1, б. "б" от ЗДДС административният орган при условията на обвързана компетентност налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Несъмнено анализът на събраните в хода на това съдебно производство доказателства налага като единствено възможен, логичен и обоснован извод този, че са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за прилагане на конкретната принудителна административна мярка.
Следователно оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, който да налага отмяната й като незаконосъобразна.
Ирелевантни за настоящото производство са доводите, че извършеното административно нарушение е незначително. Действително касае се за контролна покупка с в размер на 1,20 лв., но аргументите за маловажност на случая са относими единствено в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН по повод обжалване на наказателно постановление.
Също ирелевантно е дали жалбоподателят е санкциониран с наказателни постановления, преди издаване на обжалваната ЗНПАМ, поради което ирелевантно е твърдението на жалбоподателя, че не е издаден АУАН и НП преди датата на издаване на обжалваната заповед.
С обжалваната в настоящото производство заповед е наложена ПАМ, а не е наложено административно наказание, поради което, макар и основателни, доводите на жалбоподателя за маловажност на случая са неотносими в настоящото производство.
Съдът се съобрази и с константната практика на ВАС по идентични на настоящото дела:
Решение № 9497 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 4657/2020 г. на ВАС, Решение № 4615 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 969/2020 г. на ВАС, Решение № 34 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 7511/2019 г. на ВАС, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. по адм.д. № 8437/2019 г. на ВАС, Решение № 14501 от 29.10.2019 г. по адм.д. № 6045/2019 г. на ВАС, Решение № 15256 от 10.12.2018 г. по адм.д. № 4726/2018 г. на ВАС, Решение № 15702 от 17.12.2018 г. по адм.д. № 6785/2018 г. на ВАС и др.
Както беше посочено по-горе, опровергани от доказателствата по делото са и твърденията на жалбоподателя, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като незаконосъобразна, със законните последици от това поради това, че в ЗНПАМ са изложени бланкетни мотиви относно продължителността на наложената принудителна административна мярка. Настоящият съдебен състав изцяло споделя аргументите на административният орган, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на приходите от дейността на търговеца.
Несъмнено неиздаването на касова бележка, поради неработещо в обекта ФУ, представлява неизпълнение на нормативно установеното задължение за отчитане на всички извършвани продажби в търговския обект чрез издаване на фискален бон или касова бележка, което винаги води до негативни последици за фиска и е индиция за укрити приходи и съответно до отклонение от данъчно облагане. Съдът намира за обосновани и основателни и доводите на органите по приходите, че с оглед направените по време на проверката констатации и то по отношение на търговец, който има магазин за хранителни и нехранителни стоки в района на Езиковата гимназия в гр. Ловеч, конкретният търговец е създал организация на работа в търговския обект, която няма за цел и не води до изпълнение на нормативно установеното задължение за реално, действително отчитане на всички извършени продажби, като неработещото в обекта ФУ създава предпоставки за извършване на много на брой нарушения във връзка с неиздаването на ФКБ дори фискалното устройство да не е работило само един ден.
Точно, за да бъде дадена възможност да подобри организацията на робата в търговския обект по начин, че да гарантира изпълнението на нормативно установени задължения по отчитане на извършените продажби, а и за да предотврати извършването на ново нарушение, като е наложил процесната ПАМ и определил срок на конкретната ПАМ от 14-дни, административният орган е издал един обоснован и законосъобразен акт, съобразен с принципа на съразмерност.
Както беше посочено по-горе, без правно значение за законосъобразността на атакувания административен акт е и това дали извършената контролна покупка е на стойност 1-2 или 3 лв. или 1,20 лв., като без значение е стойността на извършената контрола покупка.
В конкретния случай не се касае за ангажиране отговорност на дружеството, тъй като производството по налагане на принудителна административна мярка няма санкционен характер. Производството, в което се налага наказание за извършено нарушение е това, завършващо с издаването на наказателно постановление.
Неотносими в това съдебно производство са и всички доводи във връзка с пороци при съставяне на АУАН и евентуално наказателно постановление, т.к. всички доводи относно законосъобразността на наложената административна санкция са относими в друго производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, пред съответните съдилища.
На последно място, заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Видно от изложените мотиви в обжалваната заповед, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В същия смисъл е практиката на ВАС: Решение № 9497 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 4657/2020 г. на ВАС, Решение № 4615 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 969/2020 г. на ВАС, Решение № 34 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 7511/2019 г. на ВАС, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. по адм.д. № 8437/2019 г. на ВАС, Решение № 14501 от 29.10.2019 г. по адм.д. № 6045/2019 г. на ВАС, Решение № 15256 от 10.12.2018 г. по адм.д. № 4726/2018 г. на ВАС, Решение № 15702 от 17.12.2018 г. по адм.д. № 6785/2018 г. на ВАС и др.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10, представлявано от управителя Н.Н.Н., срещу Заповед за налагане на ПАМ № 11161/21.12.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на жалбоподателя ПАМ: запечатване на търговски обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10 и експлоатиран от „***“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10, представляващ Н.Н.Н., и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Никола Петков“ № 10, представлявано от управителя Н.Н.Н., да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: