Решение по дело №1291/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на А. Б. А. от гр. Варна, чрез адв. Ж. Г., срещу ОД на МВР - Варна с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в която обективно са съединени два иска за присъждане на обезщетение в общ размер от 8000лв. (осем хиляди), от които първият в размер на 6000лв. (шест хиляди), представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди, а вторият – в размер на 2000лв. (две хиляди), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на издадените и отменени по съдебен ред ЗППАМ № 23-0819-000746/21.06.2023г. и ЗППАМ № 23-0819-000745/20.06.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на настоящото дело в съда до окончателното му изплащане, както и всички направени по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа иска и моли съда да го уважи.

Ответната страна – Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Варна, в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт Г. Г., който в хода на производството, в това число и в пледоарията по същество на спора, оспорва исковите претенции на ищцата А. Б. А. – И. като неоснователни и недоказани както по размер, така и по основание. Настоява съдът да ги отхвърли като такива. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава заключение за неоснователност на обективно съединените искове като излага доводи, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000лв. е нередовен доколкото в него не е посочено в какво точно се изразяват претърпените от нея имуществени вреди и за какъв период се претендира обезщетението. Освен това исковата претенция е останала недоказана, тъй като от ищцата не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези искания. Аналогично становище е изразено и по втория предявен от А. А. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Посочва в пледоарията по същество на спора, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не обосновават наличие на пряка причинно-следствена връзка между двете отменени заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Закона за движението по пътищата и претърпените от ищцата неимуществени вреди, а по-скоро са резултат от поведението на друг/други участници в инцидента от 20.06.2023г., предшестващ постановяването на двете заповеди. Пледира за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото е видно, че на 20.06.2023г. в гр. Варна, А. Б. А., прибирайки се към дома си и управлявайки собствения си л.а. Мерцедес С 350 с рег. № [рег. номер], в гр. Варна, на [улица]в близост до № 6, около 19,00 ч. попаднала в критична ситуация на пътя с друг участник в уличното движение – дете (на около 11 г.) на велосипед. С действията си ищцата успяла да избегне съприкосновение с велосипедиста и настъпването на ПТП. Последвала бурна размяна на реплики между нея и детето по повод токущо избегнатия пътен инцидент. И двамата били афектирани от случилото се. Някои реплики на детето били възприети от ищцата като ругатни - прекалено груби и нехарактерни за дете на такава възраст. В разговора се намесил минаващия от там по това време Г. Н., който познавал детето като приятел на неговия син, с когото той често играел на улицата. Н. поискал да разбере какъв е поводът за скандала. Скоро след това на място дошла и майката на детето, но това не довело до потушаване на конфликта. Напротив – същият се задълбочил. Във връзка със скандала на публично място бил подаден сигнал на спешен телефон 112, на който се отзовал полицейски екип от Първо РУ при ОДМВР-Варна. По предложение на участник в скандала било поискано съдействие и от екип на Пътна полиция. След пристигането им на място полицаите от Пътна полиция на А. е извършена проверка за употреба за алкохол с техническо средство Alkotest Dreger, модел 7510, с фабр. № 0165, който отчел 0 ‰ съдържание на алкохол в издишания въздух. След това А. А. е тествана с техническо средство Drаger Drug Test 5000 с фабр.номер ARРК-0014, проба 113, за употреба на наркотични вещества, което отчело положителен резултат за амфетамин.

На А.Б. А. е издаден талон за изследване и е насочена от полицейските служители към ВМА – Варна. Същата не се възпротивила и се съгласила да направи изследването. Придружена от полицаите, А. А. посетила лечебното заведение, където дала биологични проби за изследване – кръв и урина. След вземане на пробите за изследване във ВМА ищцата била задържана за 24 часа в сградата на I-во РУ на МВ – Варна.

С оглед положителния резултат от полевия тест за употреба на наркотични вещества служителите на Пътна полиция съставили против А. А. АУАН серия GА № 916734 за извършено то нея нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, въз основа на който е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000-745/20.06.2023г., с което на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на автомобила на А. за срок от 6 (шест) месеца. Със същата заповед били иззети и регистрационните номера на автомобила и Свидетелството за регистрация на моторното превозно средство /СРМПС/. Въз основа на същия АУАН на следващия ден - 21.06.2023г. е издадена друга ЗППАМ – ЗППАМ № 23-0819-000-746, с която от ищцата временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността й, но за не повече от 18 месеца.

На 20.06.2023г. срещу А. Б. А. е образувано досъдебно производство /ДП/ № 942/2023г. за извършено от нея престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния Кодекс.

В деня след инцидента – 21.06.2023г., сутринта А. А. посетила частна лаборатория в гр. Варна и по свое желание направила още веднъж тест за употреба на наркотични вещества. Резултатът излязъл още същия ден и бил отрицателен както за амфетамини, така и за кокаин, марихуана, метаанфетамин и опиати. Ищцата предоставила тези резултати на разследващите органи. Изследването било приложено към възражения УРИ 819-000-36301/28.06.2023г. срещу съставения АУАН. На 28.06.2023г. А. си направила ново изследване за наличие на наркотични вещества в друга частна лаборатория, като резултатите също били отрицателни.

Въпреки, че тези резултати били своевременно представени на полицията и на разследващия полицай, досъдебното производство срещу нея не било прекратено. Едва след излизане на резултата от кръвната проба, дадена във ВМА, с Постановление на наблюдаващия прокурор от 20.11.2023г. досъдебното производство срещу А. Б. А. е прекратено предвид факта, че не са открити наркотични вещества или техни аналози в кръвната проба на ищцата.

Двете заповеди за прилагане на принудителни административни мерки - ЗППАМ № 23-0819-000-745/20.06.2023г. и ЗППАМ № 23-0819-000-746/21.06.2023г. са своевременно оспорени пред Административен съд – Варна. Във връзка с подадените жалби в съда са образувани Адм. дело № 1656/2023г. и Адм. дело № 480/2023 година. И двете производства са приключили с решения (Решение № 1195/ 21.09.2023г. и Решение № 1415/26.10.2023г.), с които жалбите на А. А. са приети за основателни, а оспорените заповеди са отменени като незаконосъобразни. По аргумент от чл. 172, ал. 5 ЗДвП решенията на първоинстанционния съд са окончателни, поради което са влезли в сила от датата на постановяването им.

В исковата молба се твърди, че в продължение на 5 месеца ищцата е била лишена от възможността да управлява автомобила си, съответно – това я е лишило и от възможност да работи. С оглед на наложените принудителни административни мерки се е наложило да търси други начини да се придвижва при изпълнение както на служебните си, така и на личните си ангажменти. В исковата молба се твърди, че до отмяна на издадените две ЗППАМ и до прекратяване на образуваното срещу нея Досъдебно производство А. се е чувствала притеснена, уплашена, психически разстроена. Била е стресирана с оглед на обстоятелството, че с образуване на тези производства срещу нея неоснователно е накърнено нейното достойнство и е дискредитирано доброто й име в обществото. Чувствала се безперспективна и безнадеждна, напрегната и тревожна. Била депресирана. Изпитвала непреодолим страх, нервност и отчаяние от грозящата я опасност да бъде осъдена без вина. Това повлияло негативно и на социалните контакти на А.. Според нея, всички тези негативни емоции и състояния, които тя преценява като нематериални щети, са резултата от незаконосъобразното поведение на полицейските служители, работещи в структурата на ответника, а именно – несправедливо повдигнатото обвинение срещу нея, в следствие на което е лишена от право да управлява личния си лек автомобил, лишаването й от правото да шофира, както и от задържането й под стража за 24 часа в полицейското Районно управление (I-во РУ) на ОД на МВР – Варна. Счита, че посочените действия, извършени от служители на ответника, са в нарушение и на чл. 5, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 04.11.1950 година.

Към доказателствата по делото е приложено Досъдебно производство № 942/2023 година. Към същото са приложени протоколи от разпити на свидетелите и участниците в свадата от 20.06.2023година. Приложена е Съдебно-химическа експертиза № Е-298 от 30.10.2023г. по ДП № 942/2023г. по описа на I-во РУ на МВР – Варна, заключението на която гласи: „ В предоставените за изследване обекти – биологични проби (кръв и урина), иззети на 20.06.2023г. в 23:01ч. от лицето А. Б. А. с [ЕГН], не се откри наличие на наркотични вещества или техни метаболити (в т.ч. отрицателен резултат за АМФЕТАМИН), което се установи чрез имунохимичен скрининг и се доказа по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ“.

По настояване на ищцата и на нейния процесуален представител съдът е допуснал по делото да се изготви Съдебно-психологична експертиза с въпроси: 1/ Какво е психичното състояние на А. Б. А. – И. след инцидента и наложило ли е това търсене на специализирана психиатрична помощ?; 2/ Как се е отразила промяната в психичното й състояние от инцидента до момента, в който отново е потърсена специализирана психиатрична помощ?; 3/ Какво е психичното й състояние към момента на нейното освидетелстване?

Експертизата е изготвена в срок, не е оспорена от страните и се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. В заключението си вещото лице посочва, че по време на освидетелстването А. А. е цялостно ориентирана за време, място, собствена личност. Разбира въпросите и отговаря съответно. Речта е флуентна, на моменти прекъсвана от емоционални паузи. Освидетелстваната е вътрешно напрегната, вълнува се. Налице е значителна хипопросексия, устойчивост, обем. Проявява затруднена адаптация. Припомнянето на негативни събития – психотравми, я прави лабилна. При обследването А. е съобщила на вещото лице за психотравми от нейното детство – израснала е в семейство, в което бащата често е упражнявал домашно насилие върху майката и върху нея самата, когато се е опитвала да защити майка си от неговата агресия. В експертизата вещото лице възпроизвежда разказа на освидетелстваната относно събитията от 20.06.2023 година. Позовава се на представен от ищцата А. А. лист/АЛ/ от 11.09.2023г. от преглед при психиатър, при който на същата е поставена диагноза F43.2 по МКБ – разстройство в адаптацията. В отговора по поставения въпрос № 1 експертът отговаря, че до стресиращото събитие профилът на ищцата е бил на личност с нормално хармонично развитие, добър социален и професионален статус. В резултат на приложените психологични методики е установена висока степен на невротизация с няколкократно надхвърляне на „нормата“ за здрави лица по ЛОП. Посочва, че след инцидента психичното състояние на ищцата е наложило тя да потърси специализирана помощ от психиатър и се определя по МКБ като F43 – Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията. Пак там експертът посочва, че дори не така тежък стрес може да отключи началото или да допринесе за появата на много широк кръг от разстройства. Стресогенното събитие или продължаващите неприятни обстоятелства са първостепенен и с най-голяма степен причинен фактор, т.е. без неговото въздействие разстройството не би възникнало. Посочва се, че състоянието на обследваното лице представлява неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес поради това, че то пречи на механизмите на справяне и по този начин води до нарушение на социалното функциониране. Налице е протрахиран (продължителен във времето) отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха /краткотрайна или по-продължителна/, които са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. Ако са налице предразполагащи фактори, те могат да снижат прага за възникване на този синдром или да утежнят протичането му, но не са нито необходими, нито достатъчни, за да обяснят появата му. Според заключението, типични симптоми за състоянието на обследваната, диагностицирано по МКБ като F43 са: епизоди на повтарящо се изживяване на травмата, сънища и кошмари с повтарящо се чувство на „вцепененост“, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анхедония, избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата. Чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи за първоначалната травма или реакцията спрямо нея – всички изброени са елементи на ПТСР и са симптоми, очертаващи картината на „Разстройство в адаптацията“. Според заключението на експерта, между началото на заболяването и травмата има латентен период от няколко седмици до месец, рядко повече от 6 месеца. Разстройство в адаптацията – състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Стресорът може да засяга целостта на социалното обкръжение на индивида или по-широката система от социална подкрепа /група, общност/. Индивидуалното предразположение или ранимостта на личността са от най-голямо значение; но разстройството не би възникнало без наличието на стресогенен фактор. Видно от заключението, клиничната картина варира: депресивно настроение, тревожност, безпокойство /или смесица от тях/, чувство за несправяне със ситуация.

Именно такова са били симптомите на състоянието, в което е била обследваната от травматичното събитие до момента, в който е потърсила специализирана психиатрична помощ /отговор на въпрос 2/. Посочва се, че това нейно състояние не е отшумяло и до момента.

В момента на освидетелстване, вероятно и поради връщането й към инцидента, състоянието на ищцата се влошава. По време на изследването е емоционално лабилна, с мигрена, с малоценностни изживявания и с цяла палитра от психични симптоми като високо ниво на тревога, безпокойство, страхове, фатализъм, очакване да се случи нещо лошо. Не е отзвучал срамът, неудобството пред съпруга и неговите колеги, понесеното опозоряване пред дома с намеса на случаен минувач, който е възвърнал психотравмата от детството и когото освидетелстваната е оприличила на бащата - насилник. Всичко това е предизвикало у нея мъчителни чувства и е „разровило“ тежка психотравма, довело е до ирационален страх и регрес; преживяла се е беззащитна и безпомощна. Актуалният конфликт е съживил основен конфликт „любов-справедливост“. За освидетелстваната справедливостта стои много високо в нейната ценностна система.

В съдебна зала вещото лице отново обръща внимание върху факта, че ищцата е израснала в семейство с прояви на домашно насилие, където бащата е малтретирал майката и нея. Според експерта, това е довело до сенсабилизиране (повишена чувствителност) на ищцата към случаи на агресия и други инциденти с насилствен характер. Обидните квалификации и епитети, с които се обръщал към нея оказалият се на място Н. в присъствието на нейния съпруг, са „възкресили“ в нея спомени за преживяното в детството насилие от бащата. По този начин новото стресогенно събитие се е срещнало с една предварително невротизирана личност и по този начин двата фактора взаимно са се обусловили и са довели до нейното настоящо състояние. Потвърждава, че тя и към момента на освидетелстването е много емоционално лабилна. Продължава да се лекува и да посещава психолог. Изразява становище, че пълното й възстановяване ще отнеме много време.

Пред съда са разпитани и двама свидетели – П. Н. Н. и Г. К. Г.. Пред съда св. П. Н. заявява, че вероятно тя е първият човек, на когото А. А. е съобщила по телефона за пререканието на улицата, за тестовете, на които е била подложена от полицейските служители, и за положителния резултат от теста за употреба на наркотици. В първия момент свидетелката не повярвала, че тестът за наркотици действително се е оказал положителен, тъй като се познават от много години и знае, че нейната приятелка нито пие, нито пуши. След проведения телефонен разговор свидетелката Н. отишла пред сградата на I-во РУ да чака да я освободят. При пристигането на място полицаите тъкмо отвеждали А. до ВМА за даване на биологичен материал за изследване. От районното управление я освободили няколко часа по-късно. Пред съда свидетелката заявява, че отсъства от страната за продължителни периоди от време, но въпреки това добре познава ищцата А. А.. Описва я като деен човек. Усмихнат. Инициатор на приятелски събирания. След събитията от 20.06.2023г. се променила - затворила се в себе си и не искала да се среща с хора.

Свидетелят Г. К. Г. заявява пред съда, че се познават с ищцата от деца. Била весела и жизнерадостна. Коментираните събития силно повлияли на личността й – затворила се в себе си, предпочитала да стои вкъщи вместо да излиза навън.

Изложената по-горе фактическа установеност налага следните правни изводи:

Обект на съдебна защита по настоящото дело е претендираното от ищцата А. Б. А. право на обезщетение по предявените от нея обективно съединени искове срещу ответника – ОД на МВР – Варна. Исковете са обосновани с твърдения за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди във връзка с отменените след съдебно оспорване - ЗППАМ № 23-0819-000-745/20.06.2023г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС (л.а. Мерцедес С 350, с рег. № [рег. номер] – собственост на ищцата) за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер]. и ЗППАМ № 23-0819-000-746/21.06.2023г., с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, и са отнети СУМПС [номер] и контролен талон № 7674137.

Съгласно правилото на чл. 205 от АПК, приложимо на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. И двете отменени заповеди са издадени от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, поради което правилно исковите претенции са насочени срещу ОД на МВР – Варна.

Общата сума на двата иска е в размер на 8000 (осем хиляди)лева, от които 6000 (шест хиляди) лева за имуществени вреди и 2000 (две хиляди) лева за неимуществени вреди, свързани с изживените от ищцата притеснения, стрес, тревожност, унижение и др. от фалшиво позитивния полеви тест за употреба на наркотици, направен  на 20.06.2023 година.

Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на държавата и общините по удовлетворяването на правото на обезщетение на граждани и юридически лица при следните законови предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде уважена претенцията на ищеца, посочените законови условия следва да съществуват в кумулативно единство. Липсата на който и да е от посочените предпоставки е основание за отхвърляне на иска.

Между страните в настоящото производство липсва спор относно наличието на първата предпоставка – и двете заповеди за налагане на ПАМ са отменени като незаконосъобразни.

Относно иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:

Настоящият състав на съда счита, че искът за присъждане на обезщетение в размер на 6000 (шест хиляди) лева за претърпени от ищцата имуществени вреди е неоснователен. От страна на ищцата не се ангажираха доказателства за наличие на такива вреди, с оглед на което нейните твърдения за претърпени такива са останали голословни и неподкрепени с доказателства. Не се посочи в какво се изразяват вредите – дали за заплатен адвокатски хонорар за осъществената процесуална защита при съдебното оспорване на заповедите за прилагане на ПАМ, дали за транспортни разходи във връзка с необходимостта да ползва друг начин да се придвижва при осъществяване на служебните и личните си ангажименти, за лечение или друго.

При липсата на категорични доказателства за настъпили имуществени вреди в патримониума на ищцата, искът се явява неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер, и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

Относно иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ повелява, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице / чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ/.

"Пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени – не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт или незаконното действие, като същите трябва да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Съдът намира, че от така събраните по делото доказателства се доказаха негативни преживявания за А. А. в следствие на отменените заповеди за налагане на ПАМ. Чрез тях ищцата е била лишена от възможността да управлява както собствения си автомобил, така и други, поради което й е причинено неудобство при пътуването й до работа, тъй като от представения на лист 15 от делото трудов договор от 31.05.2023г. е видно, че към момента на издаване на заповедите ищцата е била назначена на длъжност салонен управител в Б. Б. „Санта Марина“, гр. Созопол, с работодател „ВЕН-М ГРУП“ ЕООД. Ето защо отнемането на възможността да управлява собствения си автомобил или друг несъмнено е създал за нея трудности за придвижване до работното й място и обратно.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели относно личностните характеристики на ищцата и начина, по който е повлияла не нейните поведение, привички и характер стресът от инцидента от 20.06.2023г., както и наложените й две заповеди за прилагане на ПАМ. С оглед на твърденията на свидетелите, че ищцата А. А. не пие и не пуши, а още по-малко – употребява наркотични вещества, както и с оглед изводите на вещото лице за наслагване на нова стресогенна ситуация с предишни психотравми, както и обстоятелството, че отменените заповеди за прилагане на ПАМ са издадени срещу нея за нарушение, което тя реално не е извършила, съдът счита за доказани нейните твърдения, че се е почувствала унизена и наказана без вина. Още повече, че резултатите от назначената в хода на ДП № 942/ 2023г. газ-хроматографска експертиза по безспорен начин са отрекли тя да е употребявала наркотични вещества.Нещо повече! От доказателствата по делото, в това число и от тези, съдържащи се в ДП № 942/2023г. на I-во РУ на МВР – Варна, е видно, че на 20.06.2023г. няма регистрирано настъпило ПТП с автомобила на ищцата. Никой от лицата, разпитани като свидетели в хода на досъдебното производство, в т.ч. и полицейските служители, които са били повикани на [улица], не са възприели лично и непосредствено ищцата А. А. да управлява моторно превозно средство. Полицейските служители са пристигнали на място във връзка с възникнал на публично място битов скандал. Именно по повод на този скандал А. е била тествана за употреба на алкохол и наркотици, а не за извършено от нея и констатирано по предвидения в закона ред нарушение на правилата на ЗДвП. Ето защо издаването на заповедите за прилагане на ПАМ, с които реално са ограничени правата  като водач на МПС, а с това и възможността тя да се придвижва със собствения си автомобил, я засягат неблагоприятно и я ограничават в по-голяма степен от обичайното, в по-голяма степен от тази, за която законодателят е предвидил прилагането на такива мерки, а именно за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях - аргумент от чл. 22 ЗАНН. Конкретните факти по делото сочат, че в случая принудителни административни мерки са приложени спрямо нея за цели, различни от тези, заложени от законодателя в Закона за движението по пътищата. Това мотивира съда да приеме за доказано субективното преживяване на ищцата, че е наказана за деяние, което реално не е извършила. Това е било достатъчно у нея да възникне усещане за унижение, незащитеност и страх, както се твърди в исковата молба. Искът в тази част е доказан по основание.

Горното обаче не е основание претенцията на А. да се уважи изцяло до пълния размер на претендираното обезщетение от 2000лева. Споделя се становището на участващия в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна и на представляващия ответника, че част от преживените от А. А. негативни усещания като унижение, страх, усещане за безпомощност и др. са резултат от поведението на други участници в битовия скандал в късния следобед на 20.06.2023година. Разменените между участващите в скандала груби реплики и по-точно тези, насочени персонално към нея, несъмнено се свързват в съзнанието на ищцата с по-стари травми, свързани с прояви на насилие в нейното първично семейство, което се установява и от заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза. Ответникът няма касателство към тези стари травми, поради което не може да бъде ангажирана неговата отговорност за това.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД предвижда обезщетението за неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост. Преценката за справедливост на размера на обезщетението е въпрос на вземане предвид на редица обективно съществуващи обстоятелства и в случая съдебният състав има предвид конкретните такива, относно причинените на А. А. емоционални и психически страдания и последиците от тях от отменените две заповеди за прилагане на ПАМ.

С оглед горните изводи настоящата инстанция относно интензитета на въздействие на стресогенното събитие върху психиката на ищцата и продължителния период на нейното възстановяване счита, че обезщетение в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева е справедливо и достатъчно да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди. В останалата част искът е неоснователен.

С оглед този изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата пълната сума за внесения депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 (триста) лв., както и внесената държавна такса в размер на 10лв. Адвокатско възнаграждение също следва да се присъди, но съразмерно с уважената част от иска. Предвид този изход на спора следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху уважената част от главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2024г., до нейното окончателно изплащане. Пълният размер на исковата претенция е 8000 (осем хиляди) лв., а уважената част от иска е 1200 (хиляда и двеста) лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1100 (хиляда и сто) лева, която сума, редуцирана съобразно уважената част от иска съставлява сума в размер на 165 (сто шестдесет и пет) лв. или общо при това положение, дължими за ищцата се явяват разходи в размер на 475 (четиот стотин седемдесет и пет) лева. От процесуалния представител на ответника до съда също е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 10, ал. 4, пр. 2 от ЗОДОВ, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24, изр. 2 от НЗПП, такова следва да му се присъди съобразно отхвърлената част от иска – 102 (сто и два) лева. След извършване на служебна компенсация на взаимно дължимите се суми, до размера на по- малката от тях, на ищцата А. Б. А. следва да се присъдят разноски в общ размер на 373 (триста седемдесет и три) лева.

Водим от горното, и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна, да заплати на А. Б. А., [ЕГН] сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменените като незаконосъобразни ЗППАМ № 23-0819-000-745/20.06.2023г. и ЗППАМ № 23-0819-000-746/21.06.2023г., издадени от служители в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Варна, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.06.2024г., до нейното окончателно заплащане, като искът за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер от 2 000 лв. /две хиляди лева/, се ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на А. Б. А., [ЕГН] за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 6000 (шест хиляди) лв. от отменените като незаконосъобразни ЗППАМ № 23-0819-000-745/20.06.2023г. и ЗППАМ № 23-0819-000-746/21.06.2023г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна, да заплати на А. Б. А., [ЕГН] сума в размер на 373 (триста седемдесет и три) лева, представлаваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.