Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 469
гр. Г.
О., 09.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2399 по описа на ГОРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 от ЗС.
Ищецът П.К.Б. от гр. Г. О.,
твърди, че наследниците на Е.Г.М., бивш жител на гр. Л., са си възстановили
правото на собственост на овощна градина с площ 4,401 дка., пета категория,
местност „Чокоев дол“, представляваща имот № 037015, по плана за земеразделяне
на гр. Г. О., с влязло в сила решение № 330/05.01.1999 г. на ПК гр. Г. О..
Сочи, че от 2006 г. до настоящия момент осъществявал фактическата власт върху
имота с намерение да я свои. Посочва, че от 2006 г. до настоящия момент не е
губил владението върху имота, обработва го, както и че недвусмислено
манифестирал владението си, че свои имота, както пред собствениците, така и
пред трети лица. С оглед изложеното
намира, че наследниците на Е.М. са изгубили правото на собственост върху
овощната градина, т.к. то било придобито от него на основание давностно
владение, продължило повече от 10 години. Иска от съда да признае за установено
спрямо ответниците, че е единствен собственик на овощната градина на основание
давностно владение.
В законоустановения срок не
е постъпил писмен отговор от ответника Е.Г.М., притежаващ 1/6 ид. част от
процесния недвижим имот.
В законоустановения срок не
е постъпил писмен отговор от ответника Л.Г.М., притежаващ 1/6 ид. част от
процесния недвижим имот.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от особения представител назначен на ответниците Г.Т.Г.,
притежаващ 1/3 ид. част от недвижимия имот и Л.Б.К., притежаваща 1/6 ид. част
от недвижимия имот. Особеният им представител – адв. В. П., взема становище, че
предявеният иск е неоснователен, т.к. общия принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност да се брани
поради неведение. Счита, че ищецът не е предприел едностранни действия, с които
по явен и недвусмислен начин да демонстрира намерението да придобие имота за
себе си, т.к не е свел до знанието на съсобствениците на имота намерението му
да владее имота им за себе си.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответниците Ц.Н.Г. и М.М.Г., чрез пълномощника им
адв. Л. Н. от САК, които вземат становище, че не оспорват исковата молба и
нямат претенции върху процесния недвижим имот.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС:
Видно
от представеното и неоспорено от страните писмено доказателство с решение № 330/05.01.1999
г. на ОСЗ гр. Г. О. е възстановено правото на собственост върху процесната
овощна градина на наследниците
на Е.Г.М..
Видно
от представените по делото удостоверения за наследници /стр.20, 32,43/,
наследници на Е.Г.М. са ответниците: Е.Г.М.,
притежаващ 1/6 ид. част; Л.Г.М., притежаващ 1/6 ид. част; Г.Т.Г., притежаващ
притежаващ 1/3 ид. част; Л.Б.К., притежаваща 1/6 ид. част; Ц.Н.Г., притежаваща
1/12 ид. част и М.М.Г., притежаваща 1/12 ид. част.
По отношение на твърдението
на ищеца, че е придобил процесния имот №
037015, чрез непрекъснато давностно владение за периода 2007 г.-до днес, съдът
намира следното:
Тълкувайки историческото развитие и нормативната
уредба на института на владението, съдебната практика последователно приема, че
материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за
себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни да го направят
годно да произведе гражданските последици, които произтичат от владението. За
да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо
упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато
/да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от
шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/,
да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за
това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за
това, че я държи за себе си/. Най-често спорове за явността и несъмнеността на
владението възникват, когато то е придобито от държател, който променя
намерението с което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и претендира
изключително владение.
Фактическата власт върху земеделската земя – имот № 037015,
м. „Чокоев дол“, землището на Община Г. О. е придобита от ищеца чрез
завладяване, като видно от показанията на разпитаните по делото свидетели – Й. Й.
и Г. Й., същото е извършено през 2000 г. От тогава ищеца обработва овощна
градина от около 15-10 дка., като в площта й е включен и процесния недвижим
имот. Свидетелите сочат, че овощната градина в м. Чокоев дол е оградена с
ограда поставена на циментови колчета, а ищеца полага грижи за поддържането и
облагородяването й, събира плодовете от вещта и ги продава.
При промяна на намерението на субекта, упражняващ
фактическата власт /interversio possessionеs/, намерението да се държи вещта
като своя, вместо за другиго, трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин,
т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по
отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при
превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно
да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след
придобиване на фактическата власт.
В тази връзка съдът намира, че ответниците на първо
място не твърдят, а и не проведоха успешно насрещно доказване, да са отблъснали
владението на ищеца или по някакъв начин, да са смутили явно и несъмненото му
владение върху недвижимия имот. Съдът намира, че ищецът доказа всички елементи
на придобивната давност, а именно явното и несъмнено владение върху вещта,
продължило повече от 10 години, според свидетелските показания започнало още
през 2000 г.
На следващо място
елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС се установиха от ищеца по делото при
условията на пълно и главно доказване. В разглеждания случай успешно доказване
в тази насока се проведе, с показанията на свидетелите Й. Й. и Г. Й., като следва
да се отчете обстоятелството, че същите успяха да индивидуализират и опишат
въпросната нива. Свидетелите индивидуализираха същата с белези за местоположението
й – до колкото е възможно да се опише със свидетелски показания, на какво
основание ги е обработвал ищеца, границите на имота. Съдът намира показанията
им за достоверни, обективни и пълни, поради което следва да бъдат ценени като
годно доказателствено средство, доказващо владението на ищеца.
Допълнително следва да се
посочи, че ответниците не проявиха активност и не оспориха твърденията на
ищеца, че същият в продължение да повече от 10 години е демонстрирал намерението
си за своене на вещта, и че е налице
оспорване или смущаване на владението му. Установяването на владението е
основна предпоставка, както и началния момент на упражняване на фактическата
власт. Този релевантен факт е изяснен с необходимата категоричност от
свидетелските показания.
Ето защо и при приложение
на последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва
да се приеме, че са се осъществили юридическите факти от хипотезата на чл. 79, ал. 1
ЗС, поради което твърдението на ищеца за настъпила придобивна давност върху просената
овощна градина е основателно.
Съдът намира за доказано,
че около 2000 година ищецът е променил намерението си на държател на вещта и е
предприел завладяване на имота, като това е намерило външно проявление, чрез
ограждане на овощната градина с бетонови колчета и телена ограда, действия, които недвусмислено отричат правата
на наследниците по закон, което по същество доказва следващия елемент от
основанията за придобиване на собственост по давностно владение, а именно
владението не е придобито по скрит начин.
С оглед
горното и предвид липсата на оспорване от страна на ответниците, съдът приема,
че в настоящия случай са налице предпоставките за изтекла придобивна давност,
поради което предявения иск се явява изцяло доказан.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца е
заявил, че не претендира съдебни разноски спрямо ответниците, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.Г.М., ЕГН ********** ***, Л.Г.М., ЕГН ********** ***, Г.Т.Г.,
ЕГН********** ***, Л.Б.К., ЕГН********** ***, Ц.Н.Г., ЕГН********** *** и М.М.Г.,
ЕГН********** ***/всички наследници на Е.Г.М., бивш жител на гр. Л./, че П.К.Б.,
ЕГН ********** ***, Е СОБСТВЕНИК на основание давностно владение на следния имот,
находящ се в землището на град Г. О.:
ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 4,401 ( четири декара
четиристотин и един квадратни метра) дка., V-та категория, местност „Чокоев дол“, представляваща
имот № 037 015 в землището на гр. Г. О., при граници и съседи: имот № 800 007-
полски път на Общ. Г. О.; поземлен имот № 037 014- овощна градина на
наследниците на И.П.Д.;имот № 037 008 – овощна градина на С.В.Р.; имот № 000
350- полски път на Общ. Г. О. ; имот № 037 016- овощна градина на насл. на Д.Х.П..
ОПРЕДЕЛЯ на страните
шестмесечен срок за отбелязването на
настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. О. на основание чл.
115, ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.