Решение по дело №928/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. К., действащ като ЕТ с фирма К.-А. К. – [населено място], [област], против Решение №197 от 04.07.2023г., постановено по анд №407/2023г. по описа на Районен съд Хасково. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение било неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В хода на съдебното производство било установено, че при издаването на оспорения електронен фиш е допуснато нарушение на чл.53, ал.1 във вр. с чл.28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не извършил преценка за наличието на предпоставките за маловажност. В отклонение от нормативните изисквания и от задължителните указания, дадени от ВКС в ТР №1/12.12.2007г. по тд №1/2007г. на ОСНК на ВКС, тази преценка не била осъществена. Съдът не възприел изложеното в жалба по отношение реда и начина на ангажиране на отговорността – не било установено авторството, както и виновното извършване на деянието. Освен това съдът не съобразил и че таксата по чл.10, ал.1 от ЗП била платена – представена била разписка за маршрутна карта, платена по банков път с посочен номер на виртуален ПОС и номер на финансова трансакция. Но при въвеждането на данните вместо ДКН СТ 08 93 ВМ било въведено неправилно СТ 08 94 ВМ. Превозното средство било преминало през съответния участък, за което била платена съответната сума. В този смисъл деянието било маловажно – формално по своя характер, с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Не били засегнати отрицателно обществените отношения. Таксата била заплатена и водачът не бил имал за цел да управлява без заплатена такса за процесното ППС. Нямало вредни последици за бюджета. Съдът не бил съобразил и чл.3, ал.2 от ЗАНН – налице били промени в ЗДвП и ЗП, в сила от 10.02.2023г., ДВ бр.14/2023г., като тези промени били и по отношение неправилно декларирани данни. Иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде отменен електронният фиш, като претендира направените разноски.

Ответната страна – Агенция Пътна инфраструктура – София, оспорва касационната жалба. Иска да бъде оставено в сила решението на районния съд, като се претендират разноски пред РС Хасково, касационната инстанция и в частното производство през ВАС.

В допълнително становище от ответната страна се излагат съображения, свързани със задължителното тълкуване на Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 на СЕС, както и правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Изрично се сочи, че освен неправилно посочен рег.номер на ППС, била неправилно посочена и посоката на движение.

Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Електронен фиш №********** на Агенция Пътна инфраструктура - София, с който на ЕТ К.-А. К. – [населено място], за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3а е определена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.

За да потвърди ЕФ, въззивният съд е приел, че за електронния фиш няма изискване да има реквизитите по чл.57 от ЗАНН, а оспореният в настоящия случай ЕФ съдържа място, дата, точен час на извършване на нарушението, рег.номер на ППС, собственик на ППС и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби от закона и съответния размер на санкция, както и е в утвърден образец. Заснемането на ППС било извършено от техническо средство, като са приложени по делото снимки, установяващи модела и рег.№ на ППС. Като допуснал движението на процесния влекач по платена пътна мрежа без заплащане на пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, собственикът е извършил нарушението, описано в ЕФ. Счетено е, че не се касае за маловажен случай и не са нарушени срокове по чл.34 от ЗАНН, както и че техническата грешка не е извинителна.

При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Направените от въззивния съд правни изводи за законосъобразност на електронния фиш се явяват неправилни.

В случая следва да се има предвид, че с Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 на СЕС, е дадено тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., съгласно което посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Като се има предвид задължителния характер на така даденото тълкуване на СЕС, то следва извод, че налагането на имуществена санкция във фиксиран размер от 2 500,00 лева, за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, което обстоятелство на самостоятелно правно основание обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ. В Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г. е посочено, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Според СЕС единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране освен че не е във връзка с поведението на ползвателя или водача на МПС /не позволя да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение/, не отчита и характера и тежестта на нарушението. Посочено е още и че при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие. При тези съображения следва да се посочи, че законодателното предвиждане на една абсолютна по размер имуществена санкция изключва възможността съда да извърши преценка относно съразмерността на наказанието и да наложи размер различен от фиксирания такъв.

Поради това настоящата инстанция приема, че като е потвърдил електронния фиш, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон при постановяването на обжалваното решение, което е основание за неговото касиране. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, и следва да бъде отменено, като вместо него се отмени и ЕФ.

При извода за основателност на касационната жалба, то жалбоподателят има право на разноски. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение пред РС Хасково 650,00 лева и пред ХАС – 750,00 лева, но следва да се има предвид направеното от другата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и като има предвид минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., както и правна и фактическа сложност по делото, съдът счита, че възражението следва да се уважи. Ответната страна следва да заплати минималния предвиден в Наредба №1/2004г. размер на адвокатско възнаграждение, а именно – по 550,00 лева възнаграждение за двете инстанции. Поради това общият размер на разноските, които следва да се заплатят на касационния жалбоподател, е 1100,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №197 от 04.07.2023г., постановено по АНД №407/2023г. по описа на Районен съд Хасково, което е допълнено в частта на разноските с Определение №202/21.07.2023г., вместо което

ОТМЕНЯ Електронен фиш №********** на Агенция Пътна инфраструктура – София, с който на ЕТ с фирма К.-А. К. – [населено място], [област], за извършено на 18.06.2022г. нарушение на чл.102, ал.2 от Закон за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП е определена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева, както и съответна такса по чл.10б, ал.5 от Закон за пътищата в размер на 167,00 лева.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура – София, да заплати на ЕТ с фирма К.-А. К. – [населено място], [област], ЕИК *********, направените пред въззивната и касационна инстанция разноски от общо 1100,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.