Решение по адм. дело №401/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на В. А. М. от ***, чрез адвокат Р. И., срещу Заповед №388 от 02.04.2025 г. на директора на Агенция „Митници“ гр. София, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, считано от 03.04.2025 г.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие е целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Искането е за отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – директорът на Агенция „Митници“, чрез процесуалните си представители, в писмени бележки и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед №388 от 02.04.2025 г. на директора на Агенция „Митници“ гр. София, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на длъжността главен инспектор в Агенция „Митници“, Отдел „Митнически мобилни групи“, Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ Централно митническо управление на Агенция „Митници“, длъжностно ниво - 6, експертно ниво-2, ранг III старши, считано от 03.04.2025 г. Като причина за прекратяване на правоотношението е посочено съкращаване на длъжността. Заповедта е издадена във връзка със Заповед № ЗАМ-604/32-32-102996 от 02.04.2025г. на директора на Агенция “Митници" за определяне на структурата на Централно митническо управление (ЦМУ), считано от 03.04.2025 г. и утвърдено длъжностно разписание на ЦМУ, в сила от 03.04.2025 г. Разписанието предвижда ЦМУ да е с обща численост от 628 щ. бр. като за общата администрация е определена обща численост от 148 щ. бр; Специализираната администрация от 449 щ. бр. За Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ - 165 щ. бр., като за отдел „Административна взаимопомощ и закрила на интелектуалната собственост“ - 16 щ. бр.; отдел „Административна дейност и разследващи органи“ - 11 щ. бр.; Отдел Разузнавателна информация и анализ на риска - 25 щ. бр.; Отдел „Наркотици, оръжия и прекурсори“ - 23 щ. бр.; Отдел „Разузнаване и разследване на акцизните нарушения“ - 75 щ. бр.; Отдел „Рентгенови системи“ - 14 щ. бр.

С административната преписка са представени: длъжностно разписание на ЦМУ, в сила от 01.04.2025 г.; поименни разписания на ЦМУ от 03.04.2025 г. и 19.03.2025 г.; Длъжностна характеристика на В. А. М. за длъжността „главен инспектор“ в Агенция „Митници“, Отдел „Митнически мобилни групи“; годишни оценки на В. А. М. за 2022 г, 2023 г. и 2024 г.

По делото са представени още: функционална характеристика на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ от 2024 г.; функционална характеристика на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ от 2025 г.; обява за конкурс за две щатни бройки за длъжността „старши инспектор“ в Агенция „Митници“, сектор „Митнически мобилни екипи“; длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в Агенция „Митници“, сектор „Митнически мобилни екипи“; Трудов договор на В. А. М. и допълнителни споразумения към него.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, директорът на Агенцията упражнява функциите на орган по назначаването и освобождаването на държавните служители, поради което следва да се приеме, че актът за едностранно прекратяване на служебното правоотношение е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Спазени са изискванията за форма и съдържание на административния акт. Същият е в писмена форма и съдържа минимално предвиденото в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. съдържание. Посочени са дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. При постановяване на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. В закона липсва установена специфична процедура за издаване на заповед на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Единственото изискване е наличието на отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, но това изискване не е абсолютно, доколкото неспазването на едномесечния срок на предизвестие може да бъде компенсирано с обезщетение, съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл., както е в случая.

Спорът е изцяло материалноправен относно наличието на реално съкращаване на длъжността.

Според легалното определение на чл. 2, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията - длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Изложеното установява основните белези на понятието: нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика.

За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тоест следва да се установи, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и кумулативно не съществува като система от функции, задължения и изисквания или те са толкова значително изменени, че да налагат извод за качествено нова длъжност. Съкращаване на длъжността е налице и в случаите на съкращаване на щатни бройки.

Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на ответника като орган по назначаването, тоест органът по назначаването носи доказателствената тежест за обстоятелството, че е извършено реално, а не фиктивно съкращаване на процесната длъжност.

В случая прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е обосновано с утвърждаването на ново длъжностно разписание на администрацията, считано от 03.04.2025 г.

От описаните по-горе длъжностни разписания в сила от 03.04.2025 г. и от 01.04.2025 г. се установява, че е запазена щатната численост в дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ - 165 щ. бр. Закрит е Отдел „Митнически мобилни групи“, който е бил със численост 68 щ. бр., а е увеличена числеността на Отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“ от 13 на 75 щ. бр. и на Отдел „Рентгенови системи“ от 8 на 14 щ. бр.

По отношение на длъжността заемана от жалбоподателя главен инспектор в Агенция „Митници“ промяната в Отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“ от 0 на 16 щ. бр., а в Отдел „Рентгенови системи“ няма промяна. В закрития Отдел „Митнически мобилни групи“ на тази длъжност са били 17 щ. бр. Следователно, длъжността, заемана от жалбоподателя - главен инспектор в Агенция „Митници“ продължава да съществува в новото длъжностно разписание от 03.04.2025 г., но е намалена с една щатна бройка.

Намаляването на щатните бройки е една от формите на съкращаване на длъжността. Изцяло в оперативната самостоятелност на органа по назначаване е да определи общата численост на администрацията, с какви конкретни длъжности ще осъществява изпълнителните функции. Безспорно в случая е налице намаляване на щатните бройки за длъжността главен инспектор в Агенция „Митници“. Преценката за намаляване броя на длъжностите е изцяло в оперативна самостоятелност на органа и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а съдът не осъществява контрол за целесъобразност.

Както се посочи, реално съкращаване на длъжността е налице, когато длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания престане да съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. В обобщение, с оглед събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че формално главен инспектор в Агенция „Митници“ е съкратена, считано от 03.04.2025 г., поради което по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение.

В случая обаче, със закриването на Отдел „Митнически мобилни групи“ не се променя броят на щатните длъжности в цялата Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ и тя запазва същия брой щатни бройки - 165, нещо повече с новото длъжностно разписани на Централното митническо управление общата численост на персонала остава същата - 628 щатни бройки.

В тази насока са основателни възраженията изложени в жалбата, че не става ясно в коя от тези длъжности се трансформира длъжността заемана от В. А. М. - главен инспектор в Агенция „Митници“, за да се прецени дали трансформираната длъжност е качествено различна, с различни функции и задачи по длъжностна характеристика. Това е така поради обстоятелството, че има механично прехвърляне на щатни бройки от Отдел „Митнически мобилни групи“ (68 щ. бр.), който се закрива, към Отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“ (нови 62 щ. бр.) и на Отдел „Рентгенови системи“ (нови 6 щ. бр.). В заповедта за утвърждаване на длъжностното разписание от 03.04.2025 г. липсват мотиви, а изложените в предхождащата я докладна записка от 02.04.2025 г. са бланкетни.

Изложеното поставя под въпрос дали в случая е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя и по този начин е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение.

Дори и да се приеме, че е налице реално, а не формално съкращаване на щата, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 АПК, който задължава административният орган да упражнява правомощията си добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел, което е самостоятелно основание за отмяната й по чл. 146, т. 5 АПК.

Действително, реорганизацията и вътрешното преструктуриране е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и съответно не подлежи на контрол за законосъобразност. Упражняването на правомощията обаче, следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията посредством оптимизиране на дейността й.

От наличните по делото длъжностни характеристики за длъжностите главен инспектор в Агенция „Митници“, Отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“ и главен инспектор в Агенция „Митници“, Отдел „Рентгенови системи“ (и двете утвърдени на 30.04.2025 г.) е видно, че те имат незначителни отличия от длъжностната характеристика на жалбоподателя, а в допълнение на това, само три месеца след закриването на Отдел „Митнически мобилни групи“ в Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ е открит Отдел „Национален координационен център“ с включен в него Сектор „Митнически мобилни екипи“. Длъжностната характеристика за длъжността главен инспектор в сектор „ Митнически мобилни екипи“ е напълни идентична с длъжностната характеристика на жалбоподателя от 16.09.2024 г.

С оглед изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при упражняване правомощията на директора на Агенция „Митници“ по недобросъвестен и несправедлив начин, с който са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. В случая чрез свободния избор на органа не се преследва най-доброто функциониране на съответните звена, тоест на целта, заложена от законодателя, а на други цели, за което свидетелства хронологията на събитията. Извършването в един ден на утвърждаването на новото длъжностно разписание, с което формално се премахва щатната бройка за длъжността, заемана от жалбоподателя и заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение сочи, че преследваната цел от органа е насочена именно към прекратяване на служебното правоотношение със служителя, а не към оптимизиране на работата на администрацията. Налице е пример за превратно упражняване на власт, защото в случая чрез свободния избор на органа не се преследва най-доброто функциониране на съответните звена, тоест на целта на закона, а на други цели.

Описаното представлява отменително основание по чл.146, т.5 от АПК - несъответствие с целта на закона.

Проверката за законосъобразност на административния акт, дори и издаденият по целесъобразност, освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона.

Предвид изложено съдът намира, че оспорената заповед на директора на Агенция „Митници“ е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане за присъждане на разноски, възлизащи на сумата от общо 1 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г. и списък по чл. 80 от ГПК, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед №388 от 02.04.2025 г. на директора на Агенция „Митници“ гр. София, с която е прекратено служебното правоотношение с В. А. М., считано от 03.04.2025 г.

ОСЪЖДА директора на Агенция „Митници“ гр. София да заплати на В. А. М. сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.