Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Даяна Петрова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4936 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск
с правно основание чл.
79,
ал.1 вр. чл.284, ал.2 ЗЗД от
„К.Г.”ЕООД срещу К.Д.Т. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 370 лева, представляваща дължима сума, получена от
ответника в качеството му на довереник по Договор за цесия от 19.05.***.,
сключен между цедента „К.Г.”ЕООД и цесионера „И.”ЕООД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
19.05.2020г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се излага, че през ***.
. „К.Г.”ЕООД е предявило срещу „Енерго
Про Продажби” АД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от
1846.16 лева, представляваща без основание стойност по корекция на сметка за
периода 11.11.2010г. до 09.05.2011г., по който с Решение №560/04.***.,
постановено по гр.д. №11054/***. на ВРС претенцията била уважена изцяло. С
оглед уважения иск в полза на дружеството били присъдени разноски в размер на
400 лева. На 19.05.***. „К.Г.”ЕООД в качеството си цедент, действащ чрез
пълномощник в лицето на адв.К.Т. прехвърлило това свое вземане на стойност 400
лева – разноски по делото на цесионера „И.”ЕООД за цена от 370 лева. Съгласно
т.3 от сключения договор цесионерът „И.“ ЕООД бил заплатил продажната цена размер на 370 лева в брой на адв.К.Т., като
изрично било посочено, че сключеният договор служи за разписка за извършеното
плащане. До настоящия момент К.Т. не
бил отчел получената от него сума в касата на „К.Г.”ЕООД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който е изразено становище за
неоснователност на иска.
Отправя възражение за
изтекла погасителна давност за предявяване на иска.
Оспорва, че е получил
процесната сума от „И.”ЕООД. Излага, че в т. 3 от процесния договор било записано,
че сумата от е платена от цесионера „Инейк”ЕООД на цедента „К.Г.”ЕООД, а не че
е платена на пълномощника на „К.Г.”ЕООД –адв.К.Т.. В тази част от договора се
съдържало признание за изпълнение, но не и че парите са лично получени от
ответника. В този смисъл било и Решение №1216/25.03.***. по гр.д. №12008/***.
по описа на ВРС, 9 с. по идентичен спор между страните.
Твърди, че т.3 от процесния договор, касаеща факта на реално
плащане и размера на цената на цесията, е привидна – била налице частична
симулация. Сочи, че е налице изменение на процесния договор за цесия от 19.05.***.
, обективирано в анекс от същата дата между „К.Г.”ЕООД и „И.” ЕООД, съгласно
което „К.Г.” ЕООД е върнало обратно на цесионера „И.”ЕООД паричната сума,
предмет на иска. Този анекс представлявал обратно писмо за реалните уговорки на
страните в това число за цената на цесията и плащането по същата. Това се
потвърждавало и от тристранно споразумение от 23.10.***. относно главницата по гр.д.
№11054/***. на ВРС.
В
пълномощното към ответника била учредена представителна власт да се разпорежда
с вземания на ищеца при условия каквито намери за добре, включително да сключва
и прекратява договори за прехвърляне на вземания. Сочи, че е разполагал с
представителна власт да и да изменя сключения договор за цесия.
Сочи,
че съгласно сключения анекс към процесния договор за цесия страните приели за
установено помежду си, че цялото дело е финансирано изцяло от „И.”ЕООД чрез
адв.К.Т./ държавни такси, експертизи, депозити и свидетели/, както и че
първоначалните цеденти са всъщност клиенти на ответника в качеството му на
адвокат. Твърди, че след приключване на делото именно той е върнал обратно
сумата на първоначалния цедент – С.А.М., за което била
налице разписка. От своя страна „И.”ЕООД е назначило юрисконсултите на „К.Г.”
ЕООД на отделен трудов договор и им заплащало отделно трудвово възнаграждение,
благодарение на което те се явявали на делата на „К.Г.”ЕООД. Ответникът като
пълномощник на „И.”ЕООД от своя страна заплащал заплатите и осигуровките на
служителите на „К.Г.” ЕООД. Последното се задължило да прехвърли на „И.”ЕООД
вземането си за платените „И.”ЕООД /чрез специалната адвокатска сметка на
ответника/ разноски по делото вкл.
разноските за юрисконсултско възнаграждение за първа и втора инстанция след
установяването им по размер с последваща цесия, като страните се съгласили
цената на цесията да бъде заплатена директно от „И.” ЕООД на С. Мехмед. Поради
горното се изменила цената на сключения договор, която следвало да бъде 370
лева, дължима в полза на С. Мехмед съгласно подписаното Тристранно споразумение
от 23.10.***. в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на осъдителното
решение по гр.д. №11054***. по описа на ВРС. „К.Г.”ЕООД върнало.предало/ на „И.”ЕООД
платената сума от 370 лева, за което страните се съгласили, че е платена изцяло
и в брой от „К.Г.”ЕООД на „И.”ЕООД при подписване на анекса, като същият служил
за разписка за извършеното плащане.
Сочи,
че е налице неясно основание на
вземането на ищеца поради липса на индивидуализация на договора за поръчка и
недоказаност на този договор. В исковата молба не били наведения твърдения кога
е сключен договора, каква е неговата форма, какъв е срока, в който
пълномощникът е следвало да върне сумата, предмета на поръчката и т.н. Оспорва
се съществуването на договор за поръчка между ответника и „К.Г.”ЕООД.
В
условията на евентуалност отвтеникът отправя възражение за съдебно прихващане с
негови вземания от ищеца.
Твърди,
че по силата на договор за цесия от 01.07.**. е
встъпил в правата на кредитор по вземане на „И.“ ЕООД срещу „К.Г.”ЕООД за сумата от 370 лева,
представляваща част от дължимо и незаплатено от ищеца възнаграждение, присъдено
с влязло в сила решение от 27.05.**. по арб.д.№174/***.
на Арбитражен съд –варна при Сдружение за правна помощ и медиация.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
С Договор за прехвърляне на вземане от 25.06.***. С.А.М. чрез пълномощника си адв.К.Д.Т. в прехвърлил на „К.Г.“ЕООД
вземанията си от „Енерго Про Продажби“АД
– 1846.16 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия за периода 11.11.2010г. до 09.05.2011г. за обект с
абонатен №** и
клиентски №**,
за което е издадена фактура №**********/17.05.**.
срещу сумата от 1746.16 лева, която е следвало да с изплати в срок от шест
месеца, считано от датата на подписване на договора.
С Договор за прехвърляне на вземане от 19.05.***. „К.Г.“ ЕООД чрез пълномощника си адв.К.Д.Т. е прехвърлило
на „И.“ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про Продажби“АД – сумата от 400 лева, представляваща присъдени разноски по гр.д. №983/***. на ВОС
за сумата от 370 лева, за която сума е посочено, че е платена изцяло и в брой
от цесионера на цедента при подписване на договора, като същият служи за
разписка за извършеното плащане.
Представено
е пълномощно от „К.Г.“ЕООД към адв. К.Т., с което последният е упълномощен за представителство
пред различни институции вкл. и с права да се разпорежда с всички вземания на
дружеството при условия каквито намери за добре.
Представени
са нотариални покани до К.Т. и „И.“ЕООД, с които ‚К.Г.“ ЕООД е отправило искане
за предоставяне на договори за цесия, сключени на 23.10.***.
Съгласно Споразумение от 23.10.***. към Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.***. страните С.А.М., представляван от пълномощника адв.К.Д.Т., „К.Г.“ЕООД, представлявано от адв.К.Д.Т. и „И.“ЕООД, представлявано от управител Т* Н* Д* са се споразумяли, че по договор за цесия от 29.04.***., сключен със С.А.М. цената в размер на 1746.16 лева не е заплатена като падежът настъпва на 25.12.***. Посочено е, че към 23.10.***. „К.Г.“ЕООД е завело гражданско дело пред Районен съд-Варна по отношение на вземането, предмет на договора за цесия, но е в невъзможност да заплати задължението си по същия с първата страна в срок до 25.12.***., както и да заплаща възнаграждение на юрисконсултите, които осъществяват процесуално представителство по делото и да поеме разноските по делото /вкл. да възстанови разходите на адв.Т. за завеждане на делото/ , поради което приема „И.“ЕООД да встъпи като съдлъжник по задължението и да заплати на кредитора – първата страна на падежа 25.12.***. , като в замяна се задължава да прехвърли срещу цена от 50 лева вземането си от „Енерго Про Продажби“АД по договора за цесия, както и да уведоми „Енерго Про Продажби“АД за прехвърлянето в полза на „И.“ЕООД , като сумата от 50 лева е дължима в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на осъдителното решение по гр.д. №11054/***. по описа на Районен съд –Варна, 35с., което цедентът е завел срещу „Енерго Про Продажби“АД с предмет вземането по договора за цесия. Посочено е, че договор за прехвърляне на вземане от 23.10.***. между „К.Г.“ЕООД и „И.“ЕООД, сключен чрез Д* Т* А* е сключен от лице без представителна власт, поради и което се изменя съобразно съдържанието на споразумението, надлежно подписано от законния представител на „И.“ЕООД . Първата страна С. Мехмед, действащ чрез пълномощника си адв.К.Т. е заявил, че е съгласен да получи дължимата му сума по договора за цесия на падежа от третата страна - „И.“ЕООД , на основание чл.22, изр.2 ЗЗД, която да му заплати сумата по договора за цесия вкл. е съгласна „И.“ЕООД да встъпи като съдлъжник по договора за цесия на „К.Г.“ЕООД, на основание чл.101 ЗЗД. „И.“ЕООД е заявило, че приема вземането от „Енерго Про Продажби“АД да му бъде прехвърлено от „К.Г.“ЕООД в хода на висящ процес, като заявява, че ще финансира воденото на съдебното дело пред първата и въззивната инстанция за своя сметка/ разходи за съдебни експертизи, свидетели и др./, ще назначи юрисконсултите на „К.Г.“ЕООД, като им осигури възможност да се подготвят и явяват по воденото от „К.Г.“ЕООД дело, а „К.Г.“ЕООД се задължава да прехвърли на „И.“ЕООД вземането си за заплатените от „И.“ЕООД /чрез специалната адвокатска сметка на адв.К.Т./ разноски по делото вкл. разноските за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции след установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5 лева. Адв. К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ЕООД връща/предава/ на „И.“ЕООД сумата от 1746.16 лева, за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от авд.К.Т. на „И.“ЕООД при подписване на споразумението, което служи за разписка за извършеното плащане.
С Анекс от 19.05.***. към договор за прехвърляне на вземане от 19.05.***. „К.Г.“ЕООД, представлявано от адв.К.Т. и „И.“ЕООД са се споразумели, че по силата на договор за цесия от 19.05.***. „К.Г.“ЕООД, представлявано от адв.К.Т. е прехвърлило вземането си от „Енерго Про Продажби“АД за сумата от 400 лева, представляваща присъдени разноски по гр.д. №983/***. на ВОС срещу „Енерго Про Продажби“АД, като съгласно договора „И.“ЕООД следва да заплати цена в размер на 370 лева, която е платена в брой при подписване на договора. Посочено е, че на 23.10.***. е подписано тристранно споразумение между „К.Г.“ЕООД, „И.“ЕООД и С. Мехмед, съгласно което „И.“ЕООД е встъпило като съдлъжник на основание чл.101 ЗЗД и е приело финансирането на воденото от „К.Г.“ЕООД гражданско дело, а „К.Г.“ЕООД се задължило да прехвърли на „И.“ЕООД вземането си за заплатените от „И.“ЕООД /чрез специалната адвокатска сметка на адв.К.Т./ разноски по делото вкл. разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции след установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5 лева, поради и което се изменя цената на сключения договор, която следва да бъде 5 лева, дължима в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на осъдителното решение по гр.д. №11054/***. по описа на ВРС, 35с. Изложено е, че адв.К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ЕООД връща/предава/ на „И.“ЕООД платената сума от 370 лева, за което страните се съгласяват, че изплатена изцяло и в брой от адв.К.Т. на „И.“ЕООД при подписване на споразумението, като същото служи за разписка за извършеното плащане.
Представена е разписка за предаване на сумата от 2679.45 лева на дата 13.11.***. на С.А.М. от адв.К.Т., представляваща присъдени суми по гр.д. №11054/***. на ВРС.
С решение от 27.05.**. по арб.дело №174/**. на Арбитражен съд Варна, влязло в сила на 16.06.**., „К.Г.“ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „И.“ЕООД сумата от 30000 лева, частичен иск от общо дължима сума в размер на 89 744.45 лева, представляваща неустойка по чл.9 от Спогодба –Анекс към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.***. между „К.Г.“ЕООД и „И.“ЕООД, както и разноски в размер на 2 935 лева.
С Договор за прехвърляне на вземане от 01.07.2020г. „И.“ЕООД е прехвърлило на К.Д.Т. вземанията си „К.Г.“ЕООД за сумата от 370 лева, представляваща част от присъдено юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1500 лева по арб.дело №174/**. на Арбитрежен съд Варна за цена от 369 лева.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.284,ал.2 ЗЗД довереникът
е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко в изпълнение на
поръчката.
В настоящия случай се касае за упълномощителна сделка, за която не се спори от страните, че е била на лице и по силата на която отвтеникът е бил овластен да представлява ищцовото дружество „К.Г.“ЕООД, което се установява и от посоченото качество на адв.К.Т. в процесния договор за цесия, който е вписан и е действал в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ЕООД.
Упълномощаването е едностранна правна сделка, при която последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между представител и представляван / в този смисъл и Решение №20/12.02.**. по гр.д. №3830/***. по описа на ВКС, IV г.о./ Упражнената представителната власт обвързва пълномощника с договор за мандат със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието, доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя и в този случай пълномощникът има задълженията на довереник и следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката и ако не е сторил това, доверителят разполага с правото по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на поръчката.
Установява се, че ответникът е действал в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД при сключване на Договор за прехвърляне на вземане от 19.05.***. с „И.“ЕООД. Предмет на този договор е вземане на „К.Г.“ЕООД от „Енерго Про Продажби“АД за сумата от 400 лева, представляваща присъдени разноски по гр.д. №983/***. по описа на ВОС. В т.3 от договора е посочено, че вземането се прехвърля срещу цена от 370 лева, за която страните се съгласяват, че платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписване на договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане. Съдът не възприема доводите на ответника, че продажната цена е била платена на „К.Г.“ЕООД, а не на него, тъй като е очевидно, че сумата е платена при подписване на договора- момент, в който единствен представител на дружеството „К.Г.“ЕООД в отношенията с „И.“ЕООД по прехвърляне на вземането е бил именно адв.К.Т., при което следва логичният извод, че сумата в брой е предадена именно на пълномощника. Нещо повече щом след като е посочено, че договорът служи за разписка за извършеното плащане и същият е подписан от адв.К.Т., то следва, че тази сума е получена точно от него- като лице подписало разписката. Това се потвърждава и от представения от самия ответник Анекс от същата дата на сключване на договора за цесия 19.05.***., в който е посочено, че адв.К.Т. връща/предава/ на „И.“ЕООД платената сума от 370 лева изцяло и в брой, което също сочи, че тази сума е била в негово държане.
Съгласно споразумението от 23.10.***., представено от ответника, „И.“ЕООД е поело задължение да финансира съдебното дело пред първата и въззивната инстанция за своя сметка, като в насрещно задължение на „К.Г.“ЕООД, представлявано от К.Т. се вменява да прехвърли на „И.“ЕООД вземането си за платените от „И.“ ЕООД разноски по делото за двете инстанции след установяването им по размер с последваща цесия за сумата от 5 лева при. В тази връзка и е съставен Анекс от 19.05.***. към договора за цесия от 19.05.***., с който се посочва, че се изменя цената на сключения договор, като същата следва да е 5 лева, дължима в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.д. №11054/***., а платената вече сума от 370 лева се връща на „И.“ЕООД.
Съдът не споделя съображенията на ищеца, че анексът е нищожен поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и че пълномощникът е действал във вреда на представлявания. Видно от представеното тристранно споразумение от 23.10.***. е била налице уговорка между „К.Г.“ЕООД, С. Мехмед и „И.“ ЕООД за встъпване в дълг по отношение на дължимото към С. Мехмед. Налице е и поето задължение от страна „И.“ЕООД да финансира воденото от „К.Г.“ЕООД гражданско дело срещу което от своя страна „КАМ Груп“ЕООД е поело задължение да прехвърли вземането си за разноски срещу „Енерго Про Продажби“АД срещу цена от 5 лева. Тези договорки не заобикалят закона, нито противоречат на добрите нрави. Не е налице и вреда за „К.Г.“ЕООД, тъй като същото получава насрещна престация – финансиране на воденото от него гражданско дело. По делото обаче липсват представени доказателства „И.“ ЕООД да е финансирало делото, поради и което съдът намира, че не се е сбъднало условието, при което „К.Г.“ЕООД е следвало да прехвърли вземането си за разноски срещу цената от 5 лева. Това обстоятелство обуславя липса на основание за сключване на анекса от 19.05.***. и въз основа на него връщане на получената цена от 370 лева и предоговарянето й на 5 лева.
Съобразно мотивите на решение №338/27.03.2018г. по гр.д.
№706/2017г. на ВКС, когато
с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството
на довереник, същият е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин,
да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението,
да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил в изпълнение на
поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в изпълнение на
поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът не изпълнява задълженията си
по договора за поръчка, поради което носи отговорност за това неизпълнение. По
тези съображения съдът счита, че ответникът дължи плащане на сумата от 370 лева на „К.Г.“ЕООД,
независимо от обстоятелството, че е
върнал същата на „И.“ЕООД.
Несъстоятелно
е направеното възражение за погасяване на вземането по давност от страна на
ответника. Независимо, че ищецът е представил договор за цесия, в който за дата
на сключването на посочена 19.05.***., то от представения от ответника Анекс от
19.05.***. се установява, че датата на сключване на процесния договор е 19.05.***.,
като в него е посочено и конкретно решение на ВОС, постановено на 18.05.***.,
по което са присъдени разноските предмет на цесията, което обективно не би
могло да бъде установено и посочено към ***. На тези съображения при възникване
на задължението на пълномощника да предаде полученото по мандата на датата на
получаване на насрещната престация 19.05.***. и датата на предявяване на иска
19.05.2020г. вземането не е погасено по давност.
По направеното възражение за прихващане на исковата
сума с вземане за разноски по арб.дело
№174/2018г.
От приложеното Решение от 27.05.**. по арб.дело №174/**. на Арбитражен съд Варна се установява, че „К.Г.“ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „И.“ЕООД сумата от 30000 лева, частичен иск от общо дължима сума в размер на 89 744.45 лева, представляваща неустойка по чл.9 от Спогодба –Анекс към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.***. между „К.Г.“ЕООД и „И.“ЕООД, както и разноски в размер на 2 935 лева. Ответникът е придобил част от вземането за разноски в размер на 370 лева срещу „К.Г.“ЕООД с договор за цесия от 01.07.**. Възражението за прихващане е основателно поради което следва да бъде уважено, а предявеният иск следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на
ответника следва да се присъдят реализираните от същия разноски в производството
по делото. В полза на процесуалния
представител на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, на основание чл.38, ал. 2 ЗАдв.
На горните съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „К.Г.“ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление *** срещу К.Д.Т.,ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 79,
ал.1 вр. чл.284, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 370 лева, представляваща дължима сума, получена от ответника в качеството му
на довереник по Договор за цесия от 19.05.***., сключен между цедента „К.Г.”ЕООД
и цесионера „И.”ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 19.05.2020г. до окончателното
изплащане, като погасен чрез прихващане
на насрещно вземане на К.Д.Т.,ЕГН: ********** с
адрес *** срещу „К.Г.“ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление ***, предявено по реда на
чл.298,ал.4 ГПК в размер на 370 лева, представляващо присъдени разноски в полза
„И.“ЕООД по Решение от 27.05.**. по арб.дело №174/*. на Арбитражен съд Варна, което вземане е прехвърлено на К.Д.Т.
с договор за цесия от 01.07.2020г.
ОСЪЖДА
„К.Г.“ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П. Н. К. да заплати на адв.П. Ч.Г., ЕГН: ********** с
адрес *** 22 сумата от 300/триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение,на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: