№ 3788
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100512322 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, уточнена с молба вх.№ 3517/13.01.2025 г., на Е. Ю.
К. (К. –К. преди развода), с която се обжалва изцяло решение № 11443/12.06.2024 г.,
постановено по гр. д. № 39450/2023 г. на СРС, ГО, 149 състав.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради
което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли
предявеният иск по чл. 128, ал. 1 СК, поради липса на интерес за детето М. И.а К. да бъдат
определяни мерки за лични отношения между него и бабата А. З. К. и дядото В. И. К. (виж
уточнена с молба вх.№ 3517/13.01.2025 г.).
В писмени бележки въззивникът К. доразвива съображенията си за неправилност на
първоинстанционното решение и поддържа искането си за неговата отмяна, като бъде
постановено друго, с което да бъде определен режим на лични контакти между бабата и
дядото по бащина линия с тяхната внучка изцяло съвпадащ с определения и подлежащ на
изпълнение режим на лични контакти на бащата с детето.
Въззивникът И. В. К. застъпва становище за правилност на решението, постановено
по гр. д. № 39450/2023 г. на СРС, ГО, 149 състав.
В срока по чл. 263, ал. 1, изр. първо ГПК въззиаемите А. З. К. и В. И. К. са подали
1
отговор на въззивната жалба, в който застъпват становище за допустимост, но
неоснователност на въззивната жалба, като развиват съображения за правилност на
атакуваното първоинстанционно решение.
В писмени бележки доразвиват съображенията си за наличие на интерес у детето М.
И.а К.да да познава родните си по бащина линия и да поддържа контакти с тях, но предвид
събраните пред въззивната инстанция доказателства смятат, че изпълнението на режима на
контакти първоначално следва да бъде в присъствието на специалист и на майката. В тази
връзка молят да се определи режим на лични контакти с внучката им М. К. по посочения в
писмените бележки начин.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни,
имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.
Последната отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл. 260 и чл.
261 ГПК. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, т.е
атакуваният първоинстанционен акт е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С обжалваното решение № 11443/12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 39450/2023 г.
на СРС, ГО, 149 състав, е определен, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, режим на лични
отношения на А. З. К. и В. И. К. с внучката им М. И.а К., както следва: за първите три
месеца от влизане в сила на решението - всяка първа събота на месеците януари, април,
август и декември, за времето от 10:00 до 16:00 часа, на територията на гр. София, без
преспИ.е и в присъствие майката; след изтичане трите месеца от влизане в сила на
решението - всяка трета събота от месеца от 10 часа до 16 часа, без преспИ.е на територията
на гр. София, и седем дни през лятото с преспИ.е, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката и бащата, като бабата и дядото взимат детето от дома на майката и го
връщат обратно там, като летният режим може да се изпълнява на територията на
населеното място, в което живеят бабата и дядото. Майката е задължена да посочва датите
на платения си годишен отпуск до 31.05. на текущата година.
За да постанови решението си СРС, 149 състав, въз основа на събраните
доказателства, е приел за установено, че ищците А. З. К. и В. И. К. са родители на бащата на
детето М. И.а К., род. на 24.03.2021 г. – ответника И. В. К., а майка на детето е ответницата
Е. Ю. К. -К.. Установил е капацитет, възможност и желание у ищците да поддържат
контакти с тяхната внучка М., както и че майката възпрепятства тези контакти, като на
практика детето не се вижда със своите баба и дядо по бащина линия, не ги познава, не е
оставало на саме с тях. Наред с това първоинстанционният съд е установил наличие на спор
2
относно личните контакти на бащата с детето, като майката претендира последните да са по-
ограничени. Районният съд не е установил причини, които да налагат рестрикции по
отношение на бабата и дядото. Анализирайки доказателсвената съвкупност е счел, че
отношенията между двамата родители, както и отношенията между майката и възходящите
на бащата, не следва да влияят на връзката на бабата и дядото с тяхното внуче, а от тук и
съобразявайки застъпеното в решение № 627/18.10.2010 г. по гр.д.№ 914/2010 г. на ВКС, ІV
г.о., че в интерес на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност – да
контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него, е приел, че бабата и
дядото имат право на лични отношения с детето, отделни от тези, които със съдебно
решение са определени на бащата, позовавайки се на разрешението, дадено в решение от
31.05.2018 г. на СЕС по дело C‑335/17 г. „Нели Вълчева срещу Георгиос Бабанаракис“), и е
определил горния режим на лични контакти между детето и неговите баба и дядо по бащина
линия, съобразявайки, че бабата и дядото живеят в друго населено място и детето все още
няма никаква изградена връзка тях.
Въззивният съд е изслушал възиваемите А. З. К. и В. И. К., както и въззивникът И.
В. К. (въззиникът Е. Ю. К., въпреки указанията и предоставената възможност не се е явила
лично в съдебно заседание за изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК), приел е заключението
на допуснатата съдебно-психологична експертиза, приобщил е към материалите по делото
ангажираните от страните писмени доказателства, социалните доклади на Д“СП“ - Красно
село и Д“СП“ – Ихтиман.
При изслушването от въззивния съд, проведено в съдебно заседание на 19.05.2025 г.
по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивникът И. В. К. заявява, че няма нищо против родителите
му да прекарат повече време с дъщеря му. Смята, че последните имат капацитет да
предоставят адекватна грижа за детето му в рамките на режим на лични контакти, а и това е
в интерес на М.. Въпреки, че живее заедно с родителите си, изразява желание те да имат
отделен режим, за да прекарат самостоятелно време с детето, като уточнява, че той към
момента контактува с дъщеря си в Център „Отворена врата“, съгласно влязло в сила съдебно
решение. Споделя за нарушената си комуникация с майката на дъщеря си, като добавя, че
последната няма личен конфликт с родителите му.
Въззиваемата А. З. К. заявява по реда на чл.59, ал.6 СК, че работи като детска
учителка на шест часови смени ( от 7 ч. до 13 ч. и от 12 ч. до 18 ч.), живее в с.Костенец в
една къща със сина си, но на различни етажи, няма здравословни проблеми, нито личен
конфликт с майката на внучката си. Добавя, че когато търси майката за срещи с детето,
майката или отлага срещите или те протичат в МОЛА вечер. Заявява, че детето познава нея
и съпругът й, но заради поведеното на майката не е изградило отношения с тях, поради
което смята, че е удачно първоначално срещите с детето да се провеждат при психолог.
Въззиваемата страна В. И. К. по реда на чл.69, ал.6 СК заявява, че се занимава с
отглеждането на животни, като е ангажиран 24 часа и след това 24 ч. почива. Сочи, че иска
да прекарва време с единственото си внуче, но майката по различни предлози осуетява това.
Добавя, че той по –малко от съпругата си е контактувал с М. и затова него тя по-малко го
3
познава, поради което смята, че следва да има преходен период за да може детето да свикне с
тях.
В хода на социалното проучване, извършено от Д“СП“- Ихтиман е констатирано, че
след родителската раздяла детето М. се отглежда от майката в гр.София. Въззиваемите А. и
В. К.и живеят на един и същ административен адрес със сина си - въззивникът И. К. в
с.Костенец, ул.“****, в къща, като въззиваемите обитават първият етаж, а въззиникът –
втория етаж от къщата. Установени са отлични битово- хигиенни условия в жилището,
добре подреден двор, в който за детето има място за игра и забавления.
Д“СП“ -Красно село е констатирала, че детето М. от раждането си и към момента се
отглежда от майката, която живее в гр.София, съвместно с родителите си, на чиито грижи и
помощ разчита при необходимост в грижите за детето. В хода на социалното проучване
майката е споделила, че няма нищо против детето да контактува с роднините си по бащина
линия, но без преспИ.е. Застъпено е становище, че е в интерес на М. да поддържа контакти с
разширеното семейство по майчина и бащина линия, за да запази родовата си идентичност.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите касаещи „правото на лични отношения“ с
него, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологическа експертиза.
Заключението се отнася до емоционалната привързаност на детето към бабата и дядото по
бащина линия, отношението на детето към всеки един от тях, емоционалното състояние на
детето, интензитета и начинът, по който следва да се провеждат контактите между
възходящите по бащина линия и детето с оглед добруването на последното и запазване на
психо-емоционалната му стабилност.
От неоспореното заключение на вещото лице З. М., се установява, че бабата и дядото
имат засилен и искрен интерес към детето, условия и възможности за полагане на адекватни
грижи за него, но след изграждане на емоционална и доверителна връзка с малолетната. Към
момента на експертното изследване е установено, че не е налице емоционална и
доверителна връзка между детето и бабата и дядото по бащина линия. За детето бабата и
дядото по бащина линия са непознати. В началото на съвместната среща пред вещото лице
детето е било малко притеснено, но сравнително бързо, с опознаване на обстановката и
присъстващите, се е балансирало и показало положителното си отношение. От направената
проективна методика вещото лице е заключило, че детето се чувства добре и приема и
възпроизвежда положителни емоции и преживявани, като въпреки ниската си възраст, то е
емоционално добре овладяно и с подходящо поведение в непозната обстановка, като за
кратко време в подкрепяща среда е допуснало баба си и дядо си до себе си. С оглед липсата
на изградена емоционална и доверителна връзка между подрастващата и нейните възходящи
по бащина линия експертът е препоръчал първоначално контактите между тях да бъдат
супервизирани от специалисти в областта на детските социални услуги. Срещите в началото
според експерта следва да са в присъствието на майката, за да не се превърне в травма
опитът за свързването на детето с бабата и дядото. Препоръчано е, с оглед ниската възраст
на М., тя да не се откъсва продължително от обичайната си среда, като в тази връзка е
4
уточнено, че обикновено след 5-тата година на децата, в случай че те не са се отделяли от
базовия родител и са отглеждани продължително на едно място, последните могат да
общуват извън обичайната си среда и то при наличие на връзка между тях и възрастните,
при които ще гостуват. Ето защо, според психолога следва да бъде предвиден по-дълъг
период, в който срещите между детето и бабата и дядото по бащина линия да бъдат
супервизирани в присъствието на майката. След това да се премине към наблюдаван
контакт, което означава, че бабата и дядото да вземат детето пред специалисти за
определено време и да го връщат на майката отново пред специалистите и едва след това да
се изпълнява самостоятелен режим.
Не е спорно между страните, а и на съда е служебно известно (от справка в
деловодната, достъпна система ЕИСС), че бракът между родителите на малолетната М. е
прекратен с влязло в сила решение. Родителските права по отношение на нея са
предоставени на майката, при която е определено местоживеенето на детето, а на бащата е
определен режим за лични отношения и последният е осъден да му заплаща издръжка на
дъщеря си (Решение № 10991 от 26.06.2023 г. по гр.д.№ 54350/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Г.О., 91-ви състав, изменено единствено в частта, в която на осн. чл. 59, ал. 2
СК е определен режим на лични отношения между детето М. И.а К. и баща И. В. К., с
Решение № 4983/28.08.2024 г. по в.гр.д.№ 11514/2023 г. по описа на СГС, ГО-Брачни
състави, ІІІ –ти въззивен брачен състав, последното не допуснато до касация с Определение
1959/16.04.2025 г. по гр.д.№ 127/2025 г. на ВКС, ІІІ Г.О., 3 състав). Определеният, с влязло в
сила съдебно решение, режим на лични контакти на бащата И. В. К. с детето М. И.а К. е
следният : първите 16 срещи между детето и бащата следва да се провеждат два пъти
ежеседмично, всяка събота и неделя, във времевия интервал между 10:00 часа и 16:00 часа, в
присъствие на психолог или друг специалист в Детски контактен център, намиращ се в
гр.София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет.4, офис 1, телефон 0878 396 499 и 0898 583
019 – З. М.. Контактите следва да се осъществяват с продължителност и при условия,
определени от служител на Детския контактен център, като страните следва предварително
да бъдат уведомени за продължителността на съответните срещи и за начален час. Майката е
задължена при съобразяване на уведомлението за времето на осъществяване на срещата от
страна на служител на Детския контактен център, да организира воденето и вземането на
детето – лично или чрез упълномощено от нея лице. Определените от съда дни от седмицата
и посочени часови интервали могат да бъдат променени само при взаимно съгласие на
страните и Детския контактен център, намиращ се в гр.София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“
№ 24, ет.4, офис 1; след провеждане на горепосочените шестнадесет срещи, за период от 3
месеца, считано от последно проведената среща в Детски контактен център, бащата има
право да вижда и взима детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10:00
часа до 18:00 часа в събота и от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя; както и всяка втора и
четвърта седмица за времето от 10:00 часа до 18:00 часа в сряда (а ако детето посещава
учебно заведение – след приключване на занятията), без преспИ.е и без присъствие на
майката; след изтичане на втория период бащата има право да вижда и взима детето, като
при осъществяване на режима на лични отношения бащата следва да взема и връща детето
5
от и в дома на майката, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от
09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, с преспИ.е в дома на бащата (този режим не се
прилага за период от 30 дни през лятото, когато майката ползва платения си годишен
отпуск), всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа в
сряда (а ако детето посещава учебно заведение – след приключване на занятията), тридесет
дни през лятото, разделени на два пъти по петнадесет дни, по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката, през четните години по време на Коледните празници
и за част от Коледната ваканция, определена от Министерство на образованието и науката за
съответната година, за времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 18.00 часа на 28-ми
декември, с преспИ.е, през нечетните години по време на Великденските празници от 10:00
часа на Разпети Петък до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспИ.е, както и за част от
Коледната ваканция, включваща Новогодишните празници, за времето от 10.00 часа на 29
декември до 18.00 часа на последният ден от Коледната ваканция с определена
продължителност от Министерство на образованието и науката за съответната година.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд, също както и
първоинстанционният съд, приема, че в настоящия случай е в интерес на малолетната М. да
поддържа лични отношения със своите баба и дядо по бащина линия. Правилно районният
съд е преценил, че са изпълнени законовите предпоставки за постановяване на мерки за
лични отношения между детето и неговите баба и дядо по бащина линия. Бабата и дядото
по бащина линия разполагат с капацитет да задоволяват потребностите на детето. Същите
са с отлични битови условия да приемат детето при себе си и да се грижат добре за него, и са
мотивирани да окажат съдействие при отглеждането и възпитанието на внучката си. Наред с
това, бабата по бащина линия е педагог по професия със знания и опит, които може да
предаде на детето, но с оглед възрастта на детето (същото към настоящия момент е на 4 г.),
липсата на установена емоционална и доверителна връзка между тях, както и
местоживеенето в различни населени места, съдът намира, че определеният от
първоинстанционният съд режим на лични отношения е неподходящ.
Нормата на чл.128, ал.1 в СК урежда лични отношения на близки с дете. Като такива
близки разпоредбата третира възходящи на дете по права линия от втора степен - баба и
дядо по майчина или бащина линия. В случая няма спор, че нормата на чл. 128, ал. 1 СК
урежда самостоятелно субективно право на бабата и/или дядото на непълнолетно дете да
искат от съда по настоящ адрес на детето определяне на мерки за упражняване на лични
отношения, когато това е в интерес на детето. Този иск би могъл да се предяви от всеки един
от тези възходящи на детето, заедно или поотделно дори в случаите, когато родителите се
намират в брак и живеят заедно. Правният интерес от такъв вид защита не е необходимо
непременно да се мотивира или да е налице, тогава, когато се пречи на поддържането на
този вид близки отношения. Съгласно § 1, т. 7 от ЗЗДет. бабата и дядото са част от семейната
среда на детето и част от неговия най-добър интерес е поддържането на отношения с тях.
Правото на лични контакти на дядото и бабата се гарантира и защитава от закона и
всеки от тях може да иска от съда да определи мерки за лични отношения, когато това е в
6
интерес и на детето. Следователно, не само когато се пречи на личните контакти с детето,
бабата и/или дядото може да искат от съда да определи режима на отношенията с него, за
разлика от отменената норма на чл. 70, ал. 2 СК/85 г., съгласно която ако се пречи на
поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството на внуците по
искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях, освен ако това не е в
интерес на децата.
Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се
преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и
възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност.
Целта на производството да се осигури най-добрият интерес на децата, който
принцип е залегнал в Общия коментар № 14 (2013 г.) на Конвенцията за правата на детето на
ООН. В този смисъл в т. 70 от Коментара е записано следното: „Запазването на семейната
среда обхваща запазване на връзките на детето в по-широк смисъл. Тези връзки се отнасят
до по-широкия семеен кръг, например баби и дядовци, чичовци и лели, както и приятели,
училищна и по-широка среда, и са от особено голямо значение, ако родителите са разделени
и живеят на различни места.“
Установяването на правото по чл. 128 СК е продиктувано от обичайните и
традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да
подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Нормата цели
утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод, респ. при раздяла
между родителите на децата, респективно при смърт на единия родител, и родителските
права да се упражняват само от единия родител.
Както бе посочено, при преценката относно определянето на лични отношения между
баба и дядо с тяхното внуче се изхожда винаги от интересите на детето. В съдебната
практика (вж. напр. Решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, IV г.о.)
понятието "интерес на детето" се определя като осигурена възможност то да расте, да се
отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин,
който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му
възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му
осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и
интереси. Прието е също така, че при определяне на конкретен режим на лични отношения
на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на
физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото,
техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за
развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения
на дете с баба и дядо следва да се съобрази също необходимостта детето да посещава
съответно учебно заведение от определена възраст, респ. детска градина, да се отчете
обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските
права работи, и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето.
7
Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази и с установения режим на детето с
родителя, на когото не е възложено упражняване на родителските права. Също така следва
да се взема предвид и местоживеенето на детето, съответно на бабата и дядото. При
определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи
най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със
съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да
възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот,
след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
Действително, както правилно е приел и районният съд правилното психическо и
емоционално развитие на детето М. налага то да контактува с близките си както по майчина,
така и по бащина линия. Тези контакти следва да се съобразят само с интереса на детето, без
значение от желанията на обкръжаващите го роднини, така, че от една страна детето да може
общува пълноценно с близките си по майчина и бащина линия, а от друга - родителят,
упражняващ родителските да прекарва достатъчно време с детето си, без да изпада в
положение, при което да не може да осъществява пълноценен контакт с детето, който да
съответства на правното положение, свързано именно с предоставеното му упражняване на
родителските права. Наред с това, според настоящият съдебен състав тези контакти следва
да се съобразят и с потребността на детето да поддържа регулярни и пълноценни отношения
и с пряко неотглеждащия го родител, тъй като безспорно е най –добре за едно дете да може в
спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите му ресурси за
хармонично развитие.
С оглед изложеното и конкретните особености на настоящия случай, въззивният
състав приема, че от първостепенна важност за защита най-добрия интерес на малолетната
М. е стабилизирането на взаимоотношенията с нейния баща. За да се случи това бащата
следва да има възможност да провежда самостоятелни контакти с детето, първоначално в
супервизирана среда, съобразно определения му със съдебно решение режим (посочен по-
горе) и така плавно и поетапно да се изгради връзката родител –дете, която към момента е
компрометирана, заради изключително ранната родителска раздяла и невъзможността на
родителите да превъзмогнат личностните си противоречия и да си партнират в отглеждането
и възпитанието на детето. Посоченото, налага извода, че не е удачно контактите между
детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на бащата, респ. извод за
неоснователност на възражението на въззивника К. за наличие на предпоставки за
съвместно осъществяване на контактите на въззиваемите и въззивника И. К. с детето М., тъй
като нуждите на детето налагат да се определи и допълнително време за самостоятелни
отношения между него и възходящите му по бащина линия.
На настоящият съдебен състав е известна съдебната практика по приложението на чл.
128 от СК, на която се позовава въззивникът К., насочена към охраняване интересите на
детето по начин, допускащ личните отношения между баба и дядо от една страна и внук от
друга, да се осъществяват в дните, определени за упражняване на лични контакти между
бащата и детето, когато на родителя, който не упражнява правата спрямо детето, е определен
8
широк режим на лични отношения с детето, той живее на едно и също място с дядото и
бабата, и отношенията между тях позволяват съвместно осъществяване на лични контакти.
В случая обаче, въпреки, че бабата и дядото живеят в една и съща къща с бащата и
съществуващите отношения между тях са много добри, общуват ежедневно, постоянно са
във връзка по повод на изпълнявания режим на лични отношения на бащата с детето, а и
бащата насърчава контактите на детето със своите родители, не може да се приеме, че най-
добрият интерес на подрастващата М. налага бабата и дядото да общуват с нея през времето,
когато тя е при бащата. Както бе посочено по- горе от първостепенна важност за М. е да
поддържа самостоятелни контакти с баща си така, че да бъде преодоляна емоционална
дистанция между тях, породена от липсата на активни контакти, да се изгради връзката
„родител –дете“ и да започне бащата пълноценно да участва в живота на детето. Липсата на
активна и пълноценна връзка между бащата и детето в случая е достатъчно основание съдът
да определи допълнително време за самостоятелни отношения между прародителите и
детето. Бабата и дядото имат право на самостоятелни лични контакти, каквито в случая не
могат и не следва да осъществят във времето, през което бащата осъществява своите,
независимо от съжителството в една и съща къща с последния и хармоничните отношения
между тях. Липсват предпоставки за определяне на съвместно упражняване на личните
контакти на прародителите и бащата с детето, защото бабата и дядото на свой ред
самостоятелно следва да изграждат доверителна връзка с внучката си. В тази връзка и
съобразявайки препоръките на вещото лице, съдът приема, че за да може да се подготви
детето да приеме контакт с хора, които не възприема като част от своето семейство и за да
се изгради сигурна и стабилна връзка, е необходимо да бъдат осигурени самостоятелни
отношения на прародителите с детето в подкрепяща и ненатрапчива среда, както и
достатъчно време за това. Отделно от това, по делото няма каквито и да е доказателства, а
дори и твърдения, че бабата и дядото по бащина линия вредят на развитието и възпитанието
на детето, поради което за детето е налице интерес от установяване на самостоятелен режим
на лични отношения с тях. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си
тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Индивидуалните особености на
случая налагат да бъде определен самостоятелен режим на лични отношения между детето
и неговите баба и дядо по бащата линия, като бъдат определени мерки за контакти,
съобразени както с достигнатата от детето четири годишна възраст, изграден режим,
обстоятелството, че местоживеенето на детето е в различно населено място от това, в което
живеят неговите баба и дядо, така и с обстоятелството, че контактите следва да осигурят
стабилна основа за изграждане на емоционална връзка на детето с бабата и дядото по
бащина линия, без обаче да натоварват прекомерно детето и без да го откъсват от
обичайната му среда, в която то се чувства сигурно и защитено. Определения режим на
лични отношения на бащата с детето и времето на този режим от една страна е по-малко от
времето, през което детето пребивава при майката, при която е определено местоживеенето
му, а от друга страна на бащата са определени два преходни периода, включващи и
супервизирани контакти, поради което е уместно и целесъобразно режимът на бабата и
дядото да включва дни и периоди, различни от тези, обхванати от режима на лични
9
отношения с неотглеждащия детето родител, респ. време, попадащо и във времето на
родителя, при когото е определено местоживеенето на детето.
С оглед всичко изложено до тук и препоръките на вещото лице, въззивната инстанция
намира, че личните отношения между бабата и дядото по бащина линия с тяхната внучка М.
следва да включват четири преходни периода, в които да се изгради връзка и доверие в
общуването им, като първият от тях следва да е с намесата на майката и съдействието на
специалисти, които да подпомогнат детето и възходящите по бащина линия, и да ограничат
стреса на детето относно "принудата" да осъществява лични контакти с непознати нему
лица. Вторият от тях следва да включва време, в което контактите да се осъществяват без
намесата на майката, но в присъствието на специалисти, след което режимът следва
постепенно да се разширява, като се включи и период от несупервизирани контакти, но без
преспИ.е, до достигането на режим, който да гарантира възможността детето пълноценно да
ползва потенциала и на своите баба и дядо чрез по-активно взаимодействие с тях, така, че да
може да пребивава на море, на планина или където и да е в България със своите баба и дядо.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено,
като се определи режим на лични отношения на А. З. К. и В. И. К. с детето М. И.а К.,
съобразно диспозитива на настоящото решение.
Страните не претендират разноски, поради което и такива не им се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11443/12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 39450/2023 г. на
Софийския районен съд, ГО, 149 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, следния режим на лични отношения
на А. З. К., ЕГН **********, и В. И. К., ЕГН **********, с внучката им М. И.а К., ЕГН
**********:
ПЪРВИ ПЕРИОД – бабата и дядото имат право да осъществят ЧЕТИРИ СРЕЩИ с
детето М., в присъствие на психолог или друг специалист в Детски контактен център,
намиращ се в гр.София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет.4, офис 1, телефон 0878 396
499 и 0898 583 019, всяка четвърта събота и неделя на месеца, във времевия интервал между
10:00 часа и 12:00 часа, като майката се задължава да осигури присъствието на детето и да
участва в срещите.
ВТОРИ ПЕРИОД - след провеждане на четири срещи, между прародителите и
детето, с участието на майката и в присъствието на психолог или друг специалист в Детския
контактен център, бабата и дядото имат право да осъществят СЛЕДВАЩИТЕ ЧЕТИРИ
срещи с детето М., без участието на майката, в присъствие на психолог или друг специалист
в Детски контактен център, намиращ се в гр.София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет.4,
офис 1, телефон 0878 396 499 и 0898 583 019, всяка четвърта събота и неделя от месеца, във
10
времевия интервал между 10:00 часа и 12:00 часа, като майката се задължава да организира
воденето и вземането на детето до и от детския контактен център.
ТРЕТИ ПЕРИОД - след осъществени четири срещи между прародителите и детето,
без участието на майката и в присъствието на психолог или друг специалист в Детския
контактен център, бабата и дядото имат право да осъществят СЛЕДВАЩИТЕ ЧЕТИРИ
срещи с детето, всяка четвърта събота и неделя на месеца, без участието на майката, като в
10:00 часа детето бъде водено от майката или лице, определено от нея лице, в Детски
контактен център, намиращ се в гр.София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет.4, офис 1,
телефон 0878 396 499 и 0898 583 019, а след 11.00 ч. без присъствие на представител на
детския контактен център, като детето бъде връщано от бабата и дядото в дома на майката
до 14:00 ч.
Определените от съда дни и посочени часови интервали в горните три периода могат
да бъдат променени по взаимно съгласие на страните и Детския контактен център.
ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД – след провеждане на срещите, посочени в третия период,
бабата и дядото имат право да осъществят ЧЕТИРИ срещи с детето, всяка четвърта събота и
неделя на месеца, като вземат детето в 10:00 часа от дома на майката и го връщат в дома на
последната до 18:00 часа.
След изтичане на горните ЧЕТИРИ ПЕРИОДА бабата и дядото имат право да
виждат и вземат при себе си детето, всяка ПЕТА събота и неделя на месеца от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя, с преспИ.е на детето в дома на бабата и дядото, както и 10
(десет) дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на родителите на детето,
като за осъществяването на личните отношения бабата и дядото имат задължение да вземат
детето от дома на родителя, при когото е определено местоживеенето на детето, и да го
връща там.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на Детски контактен
център, находящ се в гр.София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет.4, офис 1.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12