№ 103
гр. Видин, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20241320102158 по описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на П. И. Л. от гр.**********,
ЕГН ********** против Земеделски производител Л. К. П. от гр.Видин,
*****ЕГН **********,с която е предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответникът, в качеството на
регистриран земеделски производител, са уговорили наемни отношения с
предмет притежаваните от ищеца земеделски земи в област Видин,като в тази
връзка ,в гр.Габрово,са сключили договори за наем на една и съща дата
25.07.2022г.,които са подписани от името на ЗП Л. К. П. от И. К. Йо. - сестра
на земеделския производител.
Посочва се,че с договор за наем от 25.07.2022г. ищецът е предоставил
за временно и възмездно ползване на земеделски производител Л. К. П., за
срок от 1 стопанска година, следните земеделски земи в землището на град Д.,
област Видин, с обща площ от 8,503 дка /осем декара петстотин и три кв.м./, а
именно:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА в местността ”ДЕДО ЦЕНОВОТО” с
площ 3399 кв.м /три хиляди триста деветдесет и девет кв.м./, трета категория,
с кадастрален идентификатор № 24061.68.14 /две четири нула шест едно точка
шест осем точка едно четири/ по кадастралната карта и кадастралните
1
регистри на землище Д. с ЕКАГТЕ 24061, одобрени със Заповед РД-18-
683/13.03.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи:
имот № 24061.68.42, 24061.68.13, 24061.68.142, 24061.68.15;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА в местността ’’КОЧАЛИЯ” с площ
2556 кв.м /две хиляди петстотин петдесет и шест кв.м./, втора категория, с
кадастрален идентификатор № 24061.12.34 /две четири нула шест едно точка
едно две точка три четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри
на землище Д. с ЕКАГТЕ 24061, одобрени със Заповед РД-18-683/13.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи: имот №
24061.12.35, 24061.12.77, 24061.12.33, 24061.9.87;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА в местността ’’КОЧАЛИЯ” с площ
2548 кв.м /две хиляди петстотин четиридесет и осем кв.м./, втора категория, с
кадастрален идентификатор № 24061.8.1 /две четири нула шест едно точка
осем точка едно / по кадастралната карта и кадастралните регистри на
землище Д. с ЕКАГТЕ 24061, одобрени със Заповед РД-18-683/13.03.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи: имот № 24061.8.89,
24061.8.2, 24061.8.86, 24061.8.3.
Поддържа се,че срещу ползването на подробно описаните три имота
ЗП Л. К. П. се е задължил да заплати наем в размер на 75 лв. на декар в срок
до 5 дни след подписване на договора, като е уговорено, че при забавяне на
плащането от страна на наемателя, същият дължи неустойка в размер на 1%
на ден от дължимата сума за всеки ден забава.
Излага, че петдневният срок за плащане е изтекъл на 30.07.2022г. без
задължението да бъде платено и без обяснение от страна на ответника.
Сочи се,че са подписани и още четири договора за наем, свързани с
други имоти.
Подържа се,че с оглед изминаването на значителен период от време и
натрупването на неустойки по всички договори за наем, ищецът изпратил
нотариална покана с напомняне за дължимостта на задължението и за
уговорената неустойка. Поканата е представена на нотариус Т. А. на
01.03.2023г. и е връчена на ответника на 08.03.3023г. За връчването
нотариусът удостоверява, че Л. П. се е запознал със съдържанието на
поканата, но след като я е прочел, е отказал да я получи.
Излага се,че на 23.03.2023г. ищецът е получил плащане на наемната
2
цена за ползваните от П. имоти, по банков път,като претендираните неустойки
не са платени.
Твърди, че ищецът е изпълнил своите задължения по договора за наем.
Ответникът обаче дължи плащане на уговорената в чл.8 от Договора
неустойка, което до настоящия момент не е сторено и няма индикации, че ще
бъде направено.
Сочи, че ползваните имоти, съгласно договора за наем, са с обща площ
от 8.503 дка. Уговорената наемна цена е 75 лв. на декар, тоест наемът за една
стопанска година е в размер на 637.73 лв. Заплащането на наемната цена е
извършено с 236 дни закъснение.
Излага, че съгласно чл.8 от Договора за наем неустойката е в размер на
1% на ден от дължимия наем за всеки ден забава. Следователно дължимата
неустойка е в размер на 236% от дължимия наем тоест 236% от 637.73 лв.,
което е равно на 1505.04 лв.
Заявява, че клаузата за неустойка е уговорена по начина, посочен в чл.8
от Договора за наем като са взети в предвид:
-предварително ясното задължение на наемателя, начин на плащане по
банков път и качеството му на регистриран земеделски производител;
-че уговорката за получаване на наемната цена от наемодателя е това
да стане в кратък срок (5 дни) след подписването на договора , което
предполага, че към датата на подписване на договора наемателят има
финансова готовност да направи плащането;
-репутацията на наемателя на човек, който просрочва плащания по
отношение на партньорите си, както за малки, така и за сериозни суми.
Твърди, че неплащането в срок на задълженията на земеделски производител
Л. К. П. към „Теди” ООД, за което е водено съдебно дело - т.д. 1 / 2021г. на
Окръжен съд Видин и последния е осъден да заплати суми над 180 000 лева
задължения по договор и над 40 000 лева неустойки.
Поддържа, че с уговарянето на неустойката по горепосочения начин
ищецът е искал да мотивира ответника да заплати бързо и в срок
задължението за наемна цена, а ответникът е приел да се задължи с такава
неустойка при просрочие.
Иска се от съда да осъди земеделски производител Л. К. П., ЕГН:
3
**********, да заплати на П. И. Л., с ЕГН **********, сумата от 1505.04 лв.
(хиляда петстотин и пет лева и четири стотинки) ,представляваща неустойка
за неизпълнение в срок на задължение по договор за наем от 25.07.2022г. за
недвижими имоти с кадастрални идентификатори: 24061.68.14; 24061.12.34 и
24061.8.1, обхващащо периода от 31.07.2022г. до 23.03.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
издължаване на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът, в едномесечен срок, е представил писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска.
Сочи, че ищецът неправилно се е позовал на чл.8 от Договора,
доколкото в чл.5,буква „В” от раздел III на договора - „Права и задължения на
страните” е уговорено между страните, че при „Забавяне на наемното
плащане, Наемателят дължи на НАЕМОДАТЕЛЯ неустойка в размер на
законната лихва”.
Излага, че ако се дължи неустойка, то тази неустойка е в размер на
законната лихва, но не и в претендирания от ищеца размер.
Считам, че неустойката, в размера, посочен в чл.8 от договора е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави и прави възражение в тази
насока.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, нищожни
са договорите, които накърняват добрите нрави.
Поддържа, че от доказателствата по делото в конкретния случай е
видно, че дължимата главница е в размер на 637,73 лева, доколкото
претендираната неустойка за забавяне на това плащане е 1504,04 лева, т.е. два
пъти и половина повече, или в процентно измерение 236% по 1% за всеки
просрочен ден. Това означава, че на годишна база, претендираната неустойка
би била 365%, което като лихвен процент няма аналог и противоречи не само
на добрите нрави, но и на общоприетото начало за добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения. Още повече, че в конкретния
случай от забавата няма причинени вреди, а поведението на ответника е
изцяло добросъвестно.
Сочи, че видно от доказателствата по делото, наемната цена е
заплатена на 23.03.2023г. При съпоставяне съдържанието на процесната
4
клауза за неустойка с така очертаните критерии за нищожност, поради
накърняване на добрите нрави в цитираното ТР № 1/15.06.2010 г., ТД№
1/2009г., ОСТК, става ясно, че договорената в чл.8 от договора за наем между
страните неустойка за забава за всеки просрочен ден в размер на 1 % от
задължението до окончателното издължаване е нищожна, поради две причини
на първо място, противоречи на добрите нрави, и на второ място, противоречи
на чл.5, буква „В” от раздел III на договора - „Права и задължения на
страните” от договора.
Излага, че ако се приеме, че така посочената в чл.8 от договора
неустойка не противоречи на добрите нрави по съображенията, изложени по-
горе, прави възражение за прекомерност на договорената неустойката.
Направено е възражение и по отношение на претенцията за законна
лихва, върху претендираната неустойка, като счита, че лихва за периода от
завеждане на исковата претенция в Съда до окончателното издължаване не се
дължи, поради санкционния характер на неустойката.
Съдът , като взе предвид постъпилата искова молба и с оглед на
събраните по делото доказателства , намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен договор за наем от 25.07.2022г., от който е
видно, че ищецът е отдал под наем на ответника, 3 броя земеделски земи,
находящи се в в землището на гр. Д., общ. Видин, обл. Видин с обща площ от
8.503 дка, а именно: недвижими имоти с кадастрални идентификтори
24061.68.14 ; 24061.12.34 и 24061.8.1.
Договорът е сключен за срок от една стопанска година, считано от
01.10.2022г. до 01.10.2023г.
От същия е видно,че страните са уговорили наемателят да заплати на
наемодателя за наетата земя годишен наем в размер на 75.00 лева за декар в
срок до пет дни след подписване на договора. В чл. 8 от договора е отразено
че при забава в плащането от страна на наемателя, същият дължи неустойка в
размер на 1% на ден от дължимата сума за всеки ден на забавата. В договорът
обаче, е налице и втора клауза за неустойка, а именно - в чл.5, б.“В“ , раздел II
„Права и задължения на страните“,в която е уговорено, че в случай на
забавяне на наемното плащане, наемателят дължи на наемодателя неустойка в
размер на законната лихва.
5
По делото е представена и нотариална покана от ищеца, отправена до
ответника чрез нотариус с район на действие – РС – Видин - Т. А. за
заплащане на наемната цена на процесните земеделски земи и неустойка за
забава в размер на 1% за всеки ден забава. Поканата е получена от ответника
на 08.03.2023г. при отказ, след запознаване със съдържанието й, видно от
представената разписка и удостоверение от 09.03.2023г., издадени от
нотариуса. От представените преводни нареждания от 23.03.2023г., е видно че
ответникът е превел на ищецът дължимият наем на земеделските земи -
предмет на процесният договор.
Освен процесният договор между страните ,на същата дата-25.07.2022
г., са сключени и други четири договора за наем на земеделска земя,които са
приложени по делото.
При установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна: неоснователно се явява възражението на ответника за
недопустимост на иска, поради липса на пасивна процесуална легитимация да
отговаря по предявения иск.
Процесният договор действително е сключен от негово име, от лицето
И. К. Йо./негова сестра/ без да е налице доказателство за представителна
власт, но земеделският производител, занимаващ се по занятие с дейност по
наемане на земеделски земи, видно от множеството идентични договори, има
задълженията на търговеца, и като не е възразил в законовия 6 – месечен срок
относно сключването на процесния договор от негово име, той е произвел
действие.
По делото е представено и прието като доказателство писмо изх. №РД-
12-02-3311/17.12.2024г. на Общинска служба Земеделие – Видин, от което е
видно, че договорът за наем е представен в службата от ответникът, който е
обработвал имотите. Ответникът не е възразил и в нотариалната кантора
срещу претенциите на ищеца по отправената към него нотариална покана,
след запознаване със съдържанието и. Отделно безспорен факт за наличието
на договорните отношения между страните е и заплащането на наемната цена
по договора от ответника.
С оглед установеното по делото съдът приема за безспорно,че между
страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на
процесният договор за наем на земеделска земя.
6
В случая ищецът е изправна страна по договора, тъй като е представил
ползването на отдаваните под наеми недвижими вещи.
Съгласно чл. 232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да заплати
наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
С чл. 7 от договора, наемателят се е задължил да заплати наемната
цена в срок от 5 дни от подписване на договора, което е сторил, но със
закъснение - 236 дни.
В чл. 8 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението
за заплащане на наемната цена, наемателят дължи неустойка на наемодателя в
размер на 1% на ден от дължимата сума за всеки ден на забавата.
В случая възражението на ответника за нищожност на така
договорената и претендирана неустойка в размер на 1% за всеки ден на
забавата от дължимата се сума е неоснователно.
За уговарянето на неустойка без краен предел или без фиксиран срок,
до който тя може да се начислява, и в този смисъл противна на добрите нрави,
ВКС в ТР № 1 от 15. 06. 2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г., ОСТК приема, че
неустойката не може да бъде нищожна единствено на това основание,
доколкото „преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора“.
Нищожна на основание накърняване на добрите нрави ще е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката следва да се направи към момента на
сключване на договора
От данните по делото е установено, че ищецът е изпълнил поетото
задължение и е предоставил на ответника процесната земеделска земя, а
ответникът е неизправна страна, тъй е като е забавил изпълнението със срок
от 236 дни, като забавата е единствено поради виновно неизпълнение от
страна на наемателя
Неустойката е уговорена в процент на ден като крайният срок е
настъпил – с датата на плащането на цената по договорите.
Същевременно обаче, в процесният договор - в чл.5, б.“В“ , раздел II
„Права и задължения на страните“ е уговорено, че в случай на забавяне на
7
наемното плащане, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на
законната лихва.
Съдът намира, че в случая е налице т. нар. алтернативна неустойка,
тъй като в договора са посочени два вида право на обезщетение на вреди за
кредитора в случай на забавено изпълнение: в чл.5, б.В от договорите –
неустойка в размер на законната лихва и в чл.8 от договорите /но не
кумулативно/ - неустойка в размер на 1% на ден от дължимата се сума за
всеки ден забава.
При това положение, кредиторът има право на избор на обезщетението
за вреди, което да претендира от длъжника.
Избирайки едното от тях, то той се отказва от другото обезщетение.
В тази връзка по делото се претендира договореното обезщетение за
вреди за забавено плащане в определения в чл.8 от договора размер - 1 % от
дължимата се сума за всеки просрочен ден.
В случая процесната неустойка по чл.8 от договора е за забава, тъй
като е уговорена наред с дължимото, а не вместо него.
Забавянето на изпълнението на парично задължение винаги уврежда
кредитора със законната лихва, което не изключва възможността той да
претърпи в действителност и по - големи вреди.
Между страните е установено, че е налице виновно забавено
изпълнение от страна на наемателя, както и че вредите по чл.8 от договора за
забавеното плащане са договорени в размер на 1 % от дължимата се сума за
всеки просрочен ден..
Тази неустойка обаче е прекомерна,като преценката за накърняване на
добрите нрави в тази връзка , може да се направи към всеки един момент.
Следва обаче да се отчете обстоятелството, че задължението, което
ответника е поел, надхвърля значително размера на вземането на ищеца,като
в случая, при 1% от дължимата се сума на ден, неустойката, при цена на
договора – 637,73 лева,възлиза в размер на 1504,04 лева, като по този начин
превишава цената на самия договор повече от два пъти /235.84 %/за
процесния период от около 8 месеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че претенираната неустойка
следва да бъде намалена, поради прекомерност до размера на законната
8
лихва,впрочем както е и предвидено в чл.5, б.“В“ , раздел II от процесния
договор,за изчислението на която не се изискват специални знания, и която
съдът изчисли в размер на 43.87 лева върху общо дължимата се главница от
667.73 лв.за процесния период.
По отношение на претендираната лихва за забава върху неустойката - в
конкретния случай, при положение, че е налице паричен дълг, макар и под
формата на неустойка, то няма основание да се отрече възможността при
неизпълнението му на падежа, да се търси обезщетение и под формата на
законна лихва в рамките на допустимите от законодателството предели.
Доколкото неустойката е предвидена в самия договор, очевидно е, че тя
съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена.
А когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на
задължението за плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично
задължението по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за
присъждане на обезщетение в размер на законната лихва.
Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта
на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и
независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на
договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а
задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и
неизпълнено задължение за неустойка. /Решение № 1418/03.10.2002 г. по гр. д.
№ 2313/2001 г. V г. о. на ВКС; Решение № 597/06.06.2005 г. по т. д. № 914/2004
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да понесе направените от
ищеца разноски/ държавна такса в размер на 60.20 лв. лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева/,но съразмерно уважената част от иска
,или сумата от 19.42 лв. , а ищецът следва да понесе направените от ответника
разноски за платено адвокатско възнаграждение/620 лв./, съразмерно
отхвърлената част от иска, или сумата в размер на 601.93 лв. лева.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника се явява неоснователно,тъй като същото е в граници близки до
предвидения законов минимум и близо като размер до адвокатското
9
възнаграждение на другата страна ,а в случая е и съобразено с
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Земеделски производител Л. К. П. от гр.Видин, *****ЕГН
********** да заплати на П. И. Л. от гр.**********, ЕГН **********,
сумата от 43.87 (четиридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки) лева,
представляваща неустойка за забавено плащане на наемната цена по Договор
за наем от 25.07.2022г. на недвижими имоти с кадастрални идентификатори
№24061.68.14 ; №24061.12.34 и №24061.8.1, находящи се в гр.Д., общ.Видин,
обл. Видин, за периода от 31.07.2022г. до 23.03.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.08.2024г. - датата на подаване на
исковата молба, до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния претендиран размер от 1504,04 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Земеделски производител Л. К. П. от гр.Видин, *****ЕГН
********** да заплати на П. И. Л. от гр.**********, ЕГН **********,
разноски по делото, съразмерно уважената част от иска, в размер на 19.42 лв..
ОСЪЖДА П. И. Л. от гр.**********, ЕГН **********, да заплати на
Земеделски производител Л. К. П. от гр.Видин, *****ЕГН **********,
разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска, в размер на 601.93
лв.
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10