№ 337
гр. Варна, 06.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Въззивно
гражданско дело № 20253100500099 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът С. В. Й., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г. Т.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Д.Г. „В.Л.“ - В., редовно призована, представлява се от
директора Д.Д. и от адв. М. Д., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, с Определение рег. № 429/23.01.2025г. е дал указания на въззивника С. Й. да
отстрани нередовностите на въззивната жалба, като представи доказателство за надлежно
учредена представителна власт на адвокат Д.. Същата е сторила това с молба вх. №
2977/31.01.2025г.
ДА СЕ ПРИШИЕ към делото молба вх. № 2977/31.01.2025 г. от С. Й., ведно с
пълномощно от 31.01.2025 г.
1
СЪДЪТ ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 785/11.02.2025г., с което
определение е извършен доклад на въззивната жалба, както и на депозирания срещу жалбата
писмен отговор.
АДВ. Т.: Поддържам жалбата така, както е подадена от колегата Д..
АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам внесения отговор на въззивната
жалба.
Искам да направя едно уточнение, във връзка с Ваше определение от 11.02.2025 г., че
има фактически грешки в датите, посочени на втора страница, във връзка с нашия отговор.
Отчетен е ползвания годишен отпуск на 14.02.2024 г., а не 14.12.2023 г. Също така заповедта
за дисциплинарно наказание е издадена на 15.02, а е връчена на 16.02. Датите са объркани.
Така е и в отговора ни. Допусната е техническа грешка. Въпросът е във възпроизвеждането
на нашите основания в отговора. Там има допуснати грешки. Заповедта за ползван
законоустановен отпуск е от месец декември 2023 г.
СЪДЪТ, на база на изложеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна КОНСТАТИРА, че в разпоредителното заседание от 11.02.2025 г. са допуснати две
технически грешки в посочването на дати, упоменати в отговора на въззивната жалба, като
вместо 14.12.2023 г. следва да се чете 14.02.2024 г. и вместо 16.12.2024 г., в частта по
отговора на въззивната жалба да се чете 16.02.2024 г.
АДВ. Т.: Нямам искания.
Противопоставям се на приемането на представената заповед за платен годишен
отпуск, защото първо нито в отговора на исковата молба, нито в първоинстанционния съд
това обстоятелство е твърдяно от противната страна. То се явява недопустимо, с оглед на
факта, че не е представено в сроковете, които законодателят е дал.
АДВ. Д.: Писменото доказателство е представено и прието по делото, предвид на
обстоятелството, че е представено изисканото дело от лично трудово досие, включително в
протокола от съдебното заседание от 28.10.2024г. е описана тази заповед. Представям я, с
оглед на по-голяма прецизност, така че тази заповед не е ново доказателство. Тя е
фигурирала и тя е описана.
АДВ. Т.: Аз считам, че това е ново доказателство, след като не е коментирано, а
отделно е излишно приемането на трудовото досие и на това доказателство.
Считам, че след като тази заповед е толкова релевантна за спора, тя би следвало да
2
бъде приета специално като доказателство по спора.
Аз не приемам, че е приета, защото няма в този смисъл определение на Районен съд.
Те приемат личното досие, но не приемат тази заповед.
АДВ. Д.: Поименно са изписани всички документи от личното трудово досие в
протокола от съдебното заседание, включително тази заповед.
СЪДЪТ:
С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, страните не заявяват нови
доказателствени искания.
Възражението на процесуалния представител на въззивника – адвокат Т. за не
приемане на представеното към въззивната жалба писмено доказателство е основателно и в
този смисъл са мотивите на произнасянето на въззивната инстанция с определението от
11.02.2025 г. Факт е обаче, че това писмено доказателство не се приема във въззивната
инстанция, защото вече е част от личното трудово досие на работника, представено пред
първата инстанция и прието като надлежно доказателство. Дали следва да бъде обсъждано и
дали е обсъждано от първоинстанционния съд, е въпрос по съществото на правния спор. В
този смисъл съдът намира, че не следва да бъде прието в настоящата инстанция като част от
доказателствения материал по делото.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА във въззивна инстанция нови доказателства, тъй като коментираната
Заповед № ЛЗ-272/13.12.2023г. вече е приобщена към доказателствения материал в рамките
на първоинстанционното производство.
АДВ. Д.: Представям списък на разноските и доказателства за плащането им.
АДВ. Т.: Също представям списък на разноските.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от
3
ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Т.: Нямам други доказателствени искания.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Т.: Поддържам жалбата, подадена от колегата Д.. Тя е достатъчно мотивирана.
Изложени са точно нашите съображения. Ще добавя само няколко съображения.
Ние по принцип не държим да се приеме непременно, че е погасена отговорността,
защото считаме, че по принцип виновно поведение нямаме и няма каква отговорност да се
погасява. За нас е важно да бъде отменено решението и да бъде прието, че няма извършено
нарушение, защото освен това че тя е наказана със заповедта за последно предупреждение за
уволнение, тя е наказана и парично, като при така нареченото „диференцирано заплащане“
за 2023 г., по принцип, за нея не са предвидени около хиляда лева допълнителни средства,
които получават останалите служители. Именно мотивирано с наличието на това наказание,
макар че то все още не е влязло в сила. Причините да искаме да отмените решението
основно се свеждат до две.
Първо: Едно от сериозните законово определени нарушения - това е по чл. 187, ал. 1,
т. 8 от КТ, каквото противната страна е вменила във вина на моята доверителка, а именно
злоупотреба с доверието на работодателя; уронване на доброто име и нарушаване на някаква
тайна. Категорично е изложил Районен съд своите съображения защо това не е налице.
Първо, защото тя не е търсила никаква облага материална и морална за себе си или за някой
друг. Второ, защото не е действала от името на детската градина, за да бъде уронено доброто
име. Освен това тук въобще не става дума за името на детската градина, а за отношение
между две служителки и съответно няма някаква тайна, която тя да е длъжна да пази. Няма
защо да го коментирам. Районният съд го е видял и го е докладвал. А всъщност това е най-
тежкото нарушение, ако то съществува и би обусловило нейната дисциплинарна
отговорност, защото дисциплинарната отговорност е такава за нарушение на задълженията
по индивидуалния трудов договор. Индивидуалният трудов договор е съставен въз основа на
принципното положение на Кодекса на труда, неразделна част от него представлява и
длъжностната характеристика, и съответно правилника за трудовия ред, защото това са три
основни документа, които Кодекса на труда изисква да има при всеки един работодател по
отношение на работата на работник или служител. В конкретния случай се встъпва на един
4
етичен кодекс, който не е законово определен. Внасянето на записващи устройства
представлява нарушаване на личното пространство на човека, което се защитава от
Конституцията на Република България. Следователно в момента моята доверителка преди да
знае какво съдържание има, но отчитайки факта, че на 12.12.2023 г. и на 14.12.2023г., на
бюрото, на което тя работи и се закача един и същ елек и широко се отваря неговия джоб, в
който седи едно устройство, за което тя е проверила в интернет, че отговаря на описанието
си на записващо такова. Следователно тя, в този момент, не е извършила никакво
нарушение. Би било укоримо за това, че е бръкнала в джоба на колежката си, но така или
иначе, тя не го е направила без да има присъстващи. Имало е хора, което означава, че
другите две колежки М. и Н. са възприели това действие. Т. е. тя не е целяла да го открадне,
да го присвои, да лиши собственика му от това устройство. Т. е. тя не е извършила нито
престъпление, нито нарушение на трудовия ред, а е предприела действия в защита на
собственото си лично пространство.
Останалите изброени от работодателя нарушения биха могли да се възприемат като
нарушаване на някакви морално-етични норми, защото те са си направили един кодекс,
който етичен кодекс не е направен въз основа на закона. Нито в Закона, който регламентира
отношенията в детската градина, нито кодекса на труда, нито някакъв друг специален закон
създава право на работодателя да съставя такъв кодекс и да търси отговорност по него. С
оглед на което аз считам, че първо, за това, че е отчетено нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 от
КТ няма, то не би следвало да има и дисциплинарна отговорност. Но дори да приемете, че
другото, което е по някакъв измислен кодекс, е нарушение, то вече става с много по-ниска
степен и не може да понесе предпоследно по сила наказание, а именно наказанието,
предвидено в закона, като последно преди да бъдеш уволнен дисциплинарно. Т. е. степента
на тази отговорност намалява, ако изобщо има основание тя да бъде търсена. А щом
степента намалява, то съответно и наложеното по степан наказание не може да бъде същото.
Какво прави впечатление в този процес. С една допълнителна молба след доклада на съда,
тя е подадена на 05.09.2024 г., противната страна излага свои съображения за поведение на
доверителката ми в минали години, като иска трима свидетели и всичко онова, което е
написано в тази молба и исканията в нея не са относими към конкретния случай.
Основанията, които се сочат в тази молба не са визирани в заповедта за наказание и не могат
да бъдат разглеждани, тъй като се измества спора. Обаче независимо от това, без да отчете
това обстоятелство, Районен съд допуска тези доказателства, с които не се установява нищо
ново, извън всичко установено до този момент: че на 12-ти моята доверителка е видяла това
устройство, но не е знаела какво е и още тогава в нея не е събудено някакво сериозно
съмнение. След като проверява в интернет, разбира, че това е записващо устройство и едва
тогава на 14-ти, след като го вижда отново там на своето работно място, поставено явно с
някаква цел, прави на въпрос наличието му.
Вижте какво е най-важното в този случай. Според противната страна, най-важното е,
че в момента, в който доверителката ми звъни на полицията, на директорката се звъни една
минута по-късно. Т. е. тя е прескочила йерархичната си подчиненост. Аз мисля, че тук има
5
нещо съвсем друго - в мотивите си районният съд е посочил, че през времето от месец юни
2020 г. до месец август 2022 г. тази длъжност е изпълнявана от моята доверителка. Тя е
потенциална заплаха за този директор, поради което аз считам, че тук има едно разчистване
на лични сметки.
Моля, като възприемете нашите оплаквания и анализирате всички факти, да стигнете
до извода, че в случая не е налице основание да бъде наказана доверителката ми. За
работодателят не е възникнало правото да налага наказание. С оглед на което, моля да
постановите решение, с което да отмените решението на Районен съд – П. и съответно да
отмените наложеното наказание като незаконосъобразно наложено. Моля да присъдите на
доверителката ми разноските и за двете инстанция по представения опис.
АДВ. Д.: Моля да отхвърлите въззивната жалба и да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, като постановено при
спазване на съдопроизводствените правила. Подробно в отговора на въззивната жалба съм
изложила това наше искане, което поддържам и в днешно съдебно заседание.
При издаването на Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, няма
процедурни нарушения по отношение на сроковете. Това се доказва от всички събрани по
делото доказателства. Има нарушение на трудовата дисциплина, което е подробно описано в
издадената и връчена заповед за дисциплинарно наказание. То е посочено по един разбираем
за служителите начин и има установено нарушение на трудовата дисциплина, което е
квалифицирано в чл. 187, ал. 1, т. 8 и 10 от КТ. Самата въззивница не отрича и не е оспорила,
че има получен сигнал до нея от помощник-възпитател за намерен предмет, изпаднал от
елека на колежката, който оприличава на записващо устройство и е дала нареждане да се
върне от където е изпаднало и да не споделя с никой. Т. е. има едно премълчаване на
открития факт. Има едно не уведомяване на директора и даване на нареждания, които са
нарушение и на трудовата дисциплина, на нейни задължения и като възпитател и като
учител, но и нарушение на Етичния кодекс. Спорният момент беше тук по отношение на
Етичния кодекс. Етичният кодекс е един от задължителните елементи в системата на
училищното и предучилищно възпитание. Т. е. то се приема от Педагогическия съвет.
Задължение е на учители и с подписаните от тях длъжностни характеристики, това е един
основен документ, след Кодекса и Закона за предучилищното и училищното възпитание,
който трябва да се познава и спазва. Това е задължение при изпълнение на трудовите
функции и в приетия правилник за вътрешния трудовия ред. Всеки един служител, правилно
и квалифицирано и по чл. 62, ал. 1 от този Етичен кодекс, че служителят трябва да уведоми
ръководителя на Детската градина за всяка получена от него информация, която касае деца,
служители, родители. Просто това е негово задължение. В този случай има точно това
неуведомяване, това прикриване на тази информация и даване на указание, което е
наложило до възникване на дисциплинарната процедура; потърсена е дисциплинарна
отговорност не само от въззивницата, но и от другите две служителки, които са имали
отношение към случая. Колегата тук твърди, по отношение на съразмерност на наказанието,
6
с нарушението, но в тяхната искова молба никъде няма основания, твърдейки по чл. 179, че
наложеното наказание е несъразмерно. Просто такива твърдения в момента се представят и
то днес в съдебно заседание. Считаме, че мотивите на първоинстанционния съд са
обосновани. Взети са предвид всички събрани доказателства по делото, в това число и
разпитаните двама свидетели, а не трима, които са допуснати в съдебно заседание.
Моля да оставите в сила първоинстанционното решение и да ни присъдите
направените по делото разноски. Моля за решение в този смисъл.
АДВ. Т. (реплика): Първо се цитира текста от етичния кодекс, според който
доверителката ми е била длъжна да съобщи на директора, защото в нея пишело, че тя била
длъжна да съобщава всичко, свързано с деца, учители и родители. В случая не става дума за
нещо, което касае децата, техните родители или някой друг служител, а това касае лично
нея. Тя вижда нещо, което, мислейки, стига до убеждението, че е насочено срещу нея –
преднамерено, последователно поставено до нейното бюро, така че да извършва запис.
Фактът, че докато дойде полицията, това устройство изчезва, какво говори. Говори, че има
повод да бъде скрито, защото в противен случай можеше да се търси наказателна
отговорност.
Освен това, за несъразмерност – не съм длъжна да го отбележа в исковата молба, но
съдът е длъжен да го прецени така, както закона. Поради което не считам за необходимо да
се прави възражение в този смисъл.
Освен това доверителката ми е казала да не се прави на въпрос този случай, преди тя
да разбере какво е. Смятам, че е едно съвсем нормално поведение, защото да не се разглежда
въпрос, който няма никакво отношение.
Още един довод – ако тя беше намерила един труп в коридора на детската градина, на
кого първо щеше да се обади. Има съмнение за нарушение на Закона, съответно щеше да се
обърне към пазителите на реда. Моля да ги имате предвид тези неща.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:01 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7