РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Пловдив, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20255001000424 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №2379/22.05.2025г. от А. В. Й. ЕГН
********** от гр. К., обл. К., .ж.к"З.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.* - чрез
пълномощника му адв. В. Т., със съдебен адрес: гр. К., ул."Т.м." №*, ет.*
против решение №16/25.04.2025г., постановено по т.д. №70/2024г. по описа на
Окръжен съд – Кърджали, в частта с която е отхвърлена претенцията на
жалбоподателя А. В. Й. за заплащане на законна лихва върху сумата 150 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
настъпило ПТП на 05.08.2021г. за периода 27.10.2021г. до 24.02.2023г.
Жалбоподателят счита, че застрахователят е бил редовно уведомен за
настъпване на застрахователното събитие на 27.10.2021г., за което по делото е
представено уведомление с входящ номер и печат на дружеството от
посочената дата. Намира, че това е по-ранната дата по смисъла на чл.429 ал.3
от КЗ, от която се дължи лихва и моли решението в посочената обжалвана
1
част да бъде отменено, а върху обезщетението да бъде присъдена законна
лихва, считано от 27.10.2021г. до окончателното изплащане на главницата.
Постъпила е въззивна жалба вх. №2472/28.05.2025г. от ЗЕАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София, пл. „Позитано“ №5, ЕИК *********
– чрез пълномощника главен юрисконсулт Б. А. против решение
№16/25.04.2025г., постановено по т.д. №70/2024г. по описа на Окръжен съд –
Кърджали, в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД да заплати на А. В. Й. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 05.08.2021г., за
разликата над 100 000 лева до размер от 150 000 лева , ведно със законната
лихва от 24.02.2023г. до окончателното и изплащане, сумата 10 000 лева –
адвокатско възнаграждение на адв. Т. и сумата 6 633.36 лева – държавна такса
и разноски за вещо лице – по сметка на ОС - Кърджали.
Жалбоподателят счита, че размерът на определеното от съда
обезщетение не съответства и на критериите за справедливост и е прекалено
завишено. Намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, което счита, че е поне в размер на 30 %. Моли решението да
бъде отменено в обжалваната част. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от А. В. Й. чрез пълномощника
му адв. В. Т., с който е изразено становище за нейната неоснователност.
Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. №3054 от 25.06.2025 г. от А.
В. Й. ЕГН ********** от гр. К., обл. К., .ж.к"З.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.* - чрез
пълномощника му адв. В. Т., със съдебен адрес: гр. К., ул."Т.м." №*, ет.*
против решение №16/25.04.2025г., постановено по т.д. №70/2024г. по описа на
Окръжен съд – Кърджали, в частта с която е отхвърлен предявения от А. В. Й.
против ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 05.08.2021г. за разликата над 150 000 лева до пълния
предявен размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.10.2021г. до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за
нарушение на материалния закон. Счита, че при определяне на обезщетението
съдът не е взел предвид наличието едновременно на няколко травми,
2
фрактури и на двата крака, дългия възстановителен период и предвижданията,
свързани с него. Намира, че размерът на определеното обезщетение не
съответства на критерия за справедливост и не репарира в пълен обем
претърпените вреди.
Моли за уважаване на претенцията в пълния и предявен размер.
Не е постъпил отговор от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД
– гр. София.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът А. В. Й. ЕГН ********** от гр. К., обл. К., .ж.к"З.", бл.*, вх.*,
ет.*, ап.* твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 05.08.2021г. в гр. К., причинено противоправно от водача С.А.Х.
при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил М.С.****
с рег. № ****. Твърди, че е управлявал мотопед „С.“, рег. №*** с посока на
движение от пресечката за кв. З. в гр. К. към кръстовището с ул. „К.Б.“.
Твърди, че достигайки кръстовището е подал зяв мигач, спрял е на знак
„Стоп“ и изчакал преминаващите по ул. „К. Б.“ автомобили, за да се включи в
движението. Твърди, че водачът на товарния автомобил Х. е нарушил
правилата за движение по пътищата като при завой на ляво за навлизане към
кв. „З.“ навлязъл в лентата му за движение и с предната си дясна част се
ударил в предната гума на мотопеда на ищеца. Твърди, че в резултат на удара
паднал на платното и заедно с мотопеда, който паднал върху него, бил избутан
в другото платно за движение.
Твърди, че с Определение №33 от 22.12.2021г. по нохд №86/2021г. по
описа на РС – К. е одобрено споразумение, с което С.А.Х. се признава за
виновен в това, че на 05.08.2021г. в гр. К., на ул. „К. Б.“ на кръстовището за кв.
„З.“ в посока на движение от с. В. към гр. К., кв. „З.“ при управление на
товарен автомобил М.С.**** с рег. № ***, е нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.2 и чл.25 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на А. В. Й., изразяващи
се в счупване на двете кости на дясната подбедрица в долния им край, довело
до трайно затрудняване движението на десния крак за повече от един месец и
счупване на лявата петна кост, довело до трайно затрудняване движението на
3
левия крак за повече от един месец.
Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при
ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № ****, със срок на
действие от 25.12.2020г. до 24.12.2021г.
Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични увреждания,
изразяващи се в счупвания на други части на дясната подбедрица, закрито,
луксация на дясна глезенна става, счупване на лява петна кост, открито,
открита рана на ляво стъпало. Петната кост е била раздробена на множество
фрагменти. Извършено е оперативно лечение и отрито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула и открито наместване с
вътрешна фиксация на петна кост. Твърди, че болничното му лечение е
продължило 28 дни, през който период не е могъл да се самообслужва, бил
обездвижен, изцяло на постелен режим, и двата му крака били гипсирани от
коленете до пръстите. Твърди, че и след изписването му от болницата, е
останал на легло до януари 2022г., когато започнал да се придвижва с помощта
на две патерици, със забрана да стъпва на левия крак. Започнал да стъпва на
него едва в средата на месец март 2022г. с помощта на патерици се е
придвижвал до м. май 2022г., а след това – самостоятелно, като при нужда
ползвал бастун.
На 31.10.2021г. е претърпял нов оперативна интервенция за премахване
на имплатираните два броя метални тела – Киршнирови игли от лявата петна
кост.
През октомври 2022г. е извършена нова оперативна интервенция за
отстраняване на металните тела, поставени по повод фрактура на дясната
подбедрица.
На 31.05.2023г. е извършена нова оперативна интервенция, поради
незарастваща рана на лявата пета и констатирано наличие на неподвижна
формация с продълговата форма в лявата пета, болезнена при палпация и
движение.
На 29.08.2023г. е извършена нова оперативна интервенция, отново
поради незарастващата рана на лявата пета.
На 27.10.2023г. е извършена нова оперативна интервенция -
трансплантация на цяла кожа, която била взета от лявата му ръка и поставена
4
на петата.
Твърди, че с експертно решение на ТЕЛК от 27.02.2024г. му е
определена 60 % трайно намалена работоспособност за срок от три години
като му е противопоказан тежък физически труд и такъв със статично и
динамично натоварване на долните крайници.
Твърди, че домашното му лечение е продължило десет месеца – до
31.05.2022г., но и след това, поради наложилите се операции и непълното
възстановяване, се е наложило за преустанови работа за периодите: от
31.10.2022г. до 01.12.2022г., от 30.05.2023г. до 04.07.2023г. и от 28.08.2023г. до
28.12.2023г. Посочва, че дълго време е разчитал на чужда помощ при
лечението и възстановяването си, изпитвал неудобства от това, чувствал се
безпомощен и безполезен. Твърди, че все още изпитва болки и не се е
възстановил, изпитва болки при изкачване и слизане, затруднява се да стои в
клекнало положение, не можи да се движи продължително време, а това е
негатив в ежедневието на работното му място, където се налага да бъде в
движение.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД –
гр. София. Твърди, че с Уведомление вх. №3482/27.10.2021г. е информирал
ответника за настъпилото застрахователно събитие. Твърди, че е заявил своите
претенции пред застрахователя с молба-претенция, получена от последния на
01.02.2023г. Твърди, че ответникът не му е определил, нито заплатил
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и с писмо изх.
№432/28.04.2023г. изрично е отказал да стори това.
Моли съда да осъди ответника ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕАД – гр. София, пл. „Позитано“ №5, ЕИК ********* да му заплати 200 000
лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.08.2021г. в гр. К.,
причинено противоправно от водача С.А.Х. при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил М.С.**** с рег. № ***, за който
автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователя ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
5
ЕАД, ведно със законната лихва от 27.10.2021г./датата на уведомяване на
застрахователя от пострадалия за възникналото събитие/ до окончателното
плащане на сумата, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на вредите на ищеца би било в размер на 150 000 лева и е уважил
претенцията до този размер. Присъдил е законната лихва, считано от
24.02.2023г., когато е приел, че застрахователят е сезиран с искане за
обезщетение.
Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София,
пл. „Позитано“ №5, ЕИК ********* – чрез пълномощника главен
юрисконсулт Б. А. оспорва предявения иск по основание и размер. Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на МПС - товарен автомобил М.С.**** с
рег. № ****. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия А. В. Й., поради това, че същият е спрял на кръстовище по
средата на пътното платно върху маркирана пешеходна пътека. Счита, че с
това е нарушил разпоредбите на ЗДвП – чл.15 и чл.98 ал.1, с което е
допринесъл за ПТП. Намира претенцията за необосновано завишена по размер
и неотговаряща на критериите за справедливост. Счита, че не е налице забава
на застрахователя и че не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията за
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че липсват нарушения от
негова страна, които да са в пряка причинна връзка с неговото настъпване. По
отношение на наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
МПС - товарен автомобил М.С.**** с рег. № ****, което се оспорва с
отговора на исковата молба, се позовава на влязъл в сила акт на наказателния
съд по НОХД №86/2021г. на РС – К., който е задължителен за гражданския съд
относно извършването на деянието, противоправността му и виновността на
дееца.
Допълнителен отговор от страна на ответника не е постъпил.
С уведомление вх. №3482 от 27.10.2021г. /стр.52 от делото на ОС/
ищецът е информирал ответника за настъпилото застрахователно събитие. С
молба – застрахователна претенция, получена от ответника на 02.02.2023г.
6
ищецът е поискал от ответника изплащане на застрахователно обезщетение за
вредите от ПТП, настъпило на 05.08.2021г. С отговор изх. №432/28.04.2023г.,
ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София е уведомило ищеца,
че отказва заплащане на застрахователно обезщетение по претенцията. Не се
спори, че по образуваната преписка по щета не е определено, нито е заплатено
обезщетение за вреди на ищеца. Горното води до извод за наличие на
предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на
ищеца против застрахователя.
Не се спори, че е налице е сключен застрахователен договор за
моторното превозно средство - товарен автомобил М.С.**** с рег. №*** с
полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на
процесното ПТП. Следователно е налице валидно застрахователно
правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е
причинител на увреждането. С.А.Х. като водач на товарния автомобил се
явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие.
Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Видно от приложеното НОХД №86/2021г. по описа на РС – К. с
Определение №33 от 22.12.2021г. по нохд №86/2021г. по описа на РС – К. е
одобрено споразумение, с което С.А.Х. е признат за виновен в това, че на
05.08.2021г. в гр. К., на ул. „К.Б.“ на кръстовището за кв. „З.“ в посока на
движение от с. В. към гр. К., кв. „З.“ при управление на товарен автомобил
М.С.**** с рег. № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП - На пътно платно с двупосочно движение на
7
водача на пътно превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне;
2. когато платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се
движи в крайната лява лента; навлизането и движението в средната лента е
разрешено само при изпреварване или заобикаляне;
3. когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение, чл.20 ал.2 от ЗДвП -
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни
незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат
аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат
своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да
причинят значителни материални вреди и чл.25 ал.1 от ЗДвП - Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение и по непредпазливост е
причинил средни телесни повреди на А. В. Й., изразяващи се в счупване на
двете кости на дясната подбедрица в долния им край, довело до трайно
затрудняване движението на десния крак за повече от един месец и счупване
на лявата петна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия
крак за повече от един месец.
Съгласно чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за
8
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От посоченото се установява, че процесното ПТП е причинено в
резултат на противоправното поведение на водача на товарен автомобил
М.С.**** с рег. № **** - С.А.Х.. С действията си той е нарушил конкретни
изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
По възражението за съпричиняване на вредосния резултат от
пострадалия:
От заключението на вещото лице инж. В. Д. по допуснатата съдебна
автотехническа експертиза се установява, че причините са настъпване на
процесното ПТП се дължат на субективните действия на водача на товарния
автомобил С.А.Х., който е извършил маневрата завой наляво неправилно, като
е навлязъл частично в лентата за насрещно движение от ръкава на
кръстовището. В този момент той е бил загубил контрол над пътната
обстановка пред автомобила /поради заслепяване/. В момента на тази загуба
той е трябвало да преустанови движението на автомобила или да прекрати
маневрата до получаването на видимост. При извършването на маневрата е
следвало да използва дясната лента на ръкава, което не би довело до
пресичане на траекториите на движение на МПС и удар между тях.
Водачът на мотопеда Й. е бил спрял и е изчаквал преминаването на
ППС, движещи се по пътя с предимство, преди извършване на маневрата
„завой наляво“. Той е бил спрял на пешеходната пътека, в прилежащата му
пътна лента и се е намирал на 2 метра от непрекъснатата осева линия на
ръкава и на 1.50 метра от тротоара, изграден от дясната страна на ръкава на
кръстовището. Тъй като на пешеходната пътека не е имало преминаване на
пешеходци, той се е придвижил напред към нея, за да се подобрят условията
му на видимост. Не е отнел нито предимството на пешеходци, нито на ППС,
движещи се по пътя с предимство.
В случая, при така установената обстановка, изобщо не може да се
говори за нарушение на чл.98 ал.1 от ЗДвП, тъй като не се касае за паркирано
пътно превозно средство или за превозно средство в престой. Съгласно чл.93
9
ал.1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. В случая
не се касае за престой или паркиране на пешеходна пътека, а за продължаващо
движение на мотопеда и придвижване към кръстовището след спиране на
маркираната стоп линия, за да се подобрят условията на видимост на водача
му. След като не е имало преминаване на пешеходци по пешеходната пътека,
той е продължил движението си в посока към кръстовището, където е
изчаквал възможност за извършване на маневрата „завой наляво“ и включване
в движението по пътя с предимство. Останал е в прилежащата му лента за
движение, не е отнел ничие предимство и не е съставлявал опасност или
пречка за движението. Да, ако е останал спрял на ширината на пътен знак Б2
траекториите на движение на двете МПС не биха се пресекли. Но неговото
движение напред след спирането му на ширината на пътен знак Б2 не
представлява нарушение на норми от ЗДвП, тъй като е правомерно движение
напред в прилежащата му лента, в посока към кръстовището за извършване на
маневрата и включване в движението по пътя с предимство, когато това е
възможно.
Следователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия А. В. Й., поради това, че същият е спрял на кръстовище по
средата на пътното платно върху маркирана пешеходна пътека и с това е
нарушил разпоредбите на ЗДвП – чл.15 и чл.98 ал.1 и е допринесъл за ПТП, е
неоснователно.
От заключението на вещото лице д-р Н. Д. М. по допусната съдебно
медицинска експертиза и от представените писмени доказателства се
установява каква е била поставената диагноза на пострадалия при ПТП и
предприетото лечение, има ли невъзстановени увреждания и каква е
прогнозата за тях. На ищеца са били причинени травматични увреждания:
многофрагментно счупване на лявата петна кост, голяма разкъсно – контузна
рана на лявото стъпало, счупване на големия пищял на дясната подбедрица в
долния му край, изкълчване на дясна глезенна става. И двете счупвания са
довели трайно затрудняване движението на съответния крайник за срок по-
голям от един месец. Уврежданията са изисквали и наложили болнично и
оперативно лечение и наблюдение, последващи хоспитализации и оперативни
намеси.
10
Първоначално е извършено оперативно лечение и отрито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула и открито наместване с
вътрешна фиксация на петна кост. На 31.10.2021г. е претърпял нова
оперативна интервенция за премахване на имплатираните два броя метални
тела – Киршнерови игли от лявата петна кост. През октомври 2022г. е
извършена нова оперативна интервенция за отстраняване на металните тела,
поставени по повод фрактура на дясната подбедрица. На 31.05.2023г. е
извършена нова оперативна интервенция, поради незарастваща рана на лявата
пета и констатирано наличие на неподвижна формация с продълговата форма
в лявата пета, болезнена при палпация и движение. Под анестезия е
извършено щателно почистване на оперативното поле и разсичане на мека
тъкан като е взет материал за биопсия. На 29.08.2023г. е извършена нова
оперативна интервенция, отново поради незарастващата рана на лявата пета.
Констатирано е, че има оток, хиперкератоза, тъканите са флегмонозно
променени. Извършена е радикална ексцизия на кожна лезия. На 27.10.2023г.
е извършена нова оперативна интервенция - трансплантация на цяла кожа,
която била взета от друго място от тялото му и поставена на петата.
С експертно решение на ТЕЛК от 27.02.2024г. му е определена 60 %
трайно намалена работоспособност за срок от три години като му е
противопоказан тежък физически труд и такъв със статично и динамично
натоварване на долните крайници.
Травматичните увреждания са последица от ПТП на 05.08.2021г.
При прегледа на ищеца, извършен от вещото лице към датата на
заключението – т.е. февруари 2025г., се установява, че походката му е
анталгична, той накуцва с левия крак. По външната повърхност на петата на
лявото стъпало се установява рана със суховати лющещи се ръбове,
жълтеникаво – сивкаво дъно и размери 3.5/0.5 см. Съобщава за болка в петата
при стъпване с левия крак. Та се дължи, според вещото лице, на забавеното
зарастване на травматичните увреждания. В областта на дясната глезенна
става е налице белег от извършена хирургична интервенция. По отношение на
дясната подбедрица възстановяване е настъпило. По отношение на лявата
пета обаче възстановяването продължава вече четири години, извършено е и
оперативно, и терапевтично лечение в съответствие с добрата медицинска
практика, но раната съществува и към настоящия момент, поради което
11
експертът не би могъл да даде прогноза дали и кога ще настъпи
възстановяване.
Показанията на разпитания свидетел А. О. Й. - съпруга на ищеца са
обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че
вследствие на катастрофата ищецът е имал много силни болки, прекарал е
един месец в болницата, където свидетелката и сина им са се редували да се
грижат за него. Повече от два месеца е бил с гипсирани крака. Трудно се е
раздвижил, тъй като мускулната маса била атрофирала и е трябвало да стъпва
само на единия крак. Всеки е трябвало да му сменят превръзките на лявата
пета. Започнал да се придвижва постепенно, с помощта на патерици и с много
болка, разстройвал се и казвал, че никога няма да проходи, притеснявал се, че
е в тежест на семейството си и изпадал в депресивни състояния. Едва на
деветия месец излязъл навън, с помощта на бастун. Като се върнал на работа,
установил, че не може да се справя със задълженията си, поради това, че не е
възстановен и се наложило да излезе в отпуск. От това изпаднал в още по-
голяма депресия, че няма да може да работи. Имал и продължава да има
болки в краката, глезените му се подуват и понастоящем и не може да кляка.
Преди катастрофата бил жизнен и енергичен човек, имали градина, за която се
грижил, но много се променил. В момента не излиза никъде след работа,
прибира се и ляга. Работи на облекчен режим в предприятието, в което е бил
***.
От показанията на свидетеля В. А. Й. – син на ищеца се установява, че
болничното лечение след ПТП е продължило месец. И двата крака на баща му
били гипсирани и повдигнати на леглото. Ищецът бил много разстроен,
плачел, изпитвал жестоки болки, изпаднал в депресия. Два месеца след
прибирането им в къщи бил свален гипса на десния крак, но минали още два
месеца преди да почне да стъпва на този крак. Тъй като дълго време бил
неподвижен на легло, нямал мускулна маса. С помощта на две патерици се
учел да ходи отново като през този период също изпитвал силни болки.
Кракът му доста отичал и посинявал при всеки опит да се раздвижи. Извън
дома започнал да излиза чак през месец май следващата година, с помощта на
бастун. До края на 2023г. е претърпял още четири операции. След ПТП и
връщането му на работа му е било много трудно да изпълнява служебните си
задължения, тъй като работата му е свързана с движение, с изкачване и
слизане по стълби. Освен това трябва да носи специални работни обувки,
12
което му причинява болки в лявата пета, заради наличието на струп. Много се
променил психически, затворил се в себе си, не иска да управлява мотор и
избягва да шофира.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелите са съпруга и сина на ищеца, са подкрепени от другите събрани
по делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и
свидетелите имат непосредствени впечатления от състоянието му след
инцидента и от периода на възстановяване.
От доказателствата може да се направи извод, че на пострадалия е била
причинена болка със силно изразен характер. Непосредствено след травмата
тя е била много силна. Страданията са били силно изразени, поради засягане
едновременно и на двата долни крайника, което е направило невъзможно
придвижването му, самообслужването и хигиенния му режим за дълъг период
от време.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателен. Същият е претърпял големи по степен болки и
страдания, особено в първите месеци след инцидента, а и впоследствие – при
раздвижването. Възстановителният процес е продължил повече от година,
като са извършени няколко оперативни интервенции, всяка една от които също
е била съпроводена с болки. Настъпило е възстановяване на десния крак, но не
и на лявата пета, където има рана. Четири години се бави нейното зарастване
и не може да се прогнозира дали и кога възстановяване ще настъпи.
Продължава да изпитва болки. Всичко това навежда на извод за основателност
на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия много дълъг възстановителен период, необходимостта от чужда
помощ през не малка част от този период, наличието на няколко отделни
травми, настъпилото, но не пълно възстановяване, претърпените шест
оперативни интервенции за период от три години, обстоятелството, че
травмите са довели до инвалидизиране на ищеца, съдът счита, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150 000 лева, е справедливо.
Ето защо съдът намира за неоснователни както въззивна жалба вх.
13
№2472/28.05.2025г. на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр.
София, така и насрещна въззивна жалба вх. №3054 от 25.06.2025 г. на А. В. Й..
Основателна обаче се явява въззивна жалба вх. №2379/22.05.2025г. на А.
В. Й. против първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлена
претенцията на жалбоподателя А. В. Й. за заплащане на законна лихва върху
сумата 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие настъпило ПТП на 05.08.2021г. за периода 27.10.2021г. до
24.02.2023г.
Застрахователят е бил редовно уведомен на 27.10.2021г. за настъпване
на застрахователното събитие – ПТП от 05.08.2021г. Това се установява от
представеното по делото уведомление с входящ номер и печат на дружеството
от посочената дата.
С молба – застрахователна претенция, получена от ответника на
02.02.2023г. ищецът е поискал от ответника изплащане на застрахователно
обезщетение за вредите от това ПТП. С отговор изх. №432/28.04.2023г.
застрахователят е отказал заплащане на застрахователно обезщетение.
Началният момент, от който се дължи законна лихва върху
обезщетението, не определен правилно от първоинстанционния съд.
Съгласно чл.429 ал.3 от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая се касае за
уведомяване за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице,
като датата на това уведомяване предхожда датата на предявяване на
застрахователната претенция. В хипотезата на чл.429 ал.3 от КЗ се има
предвид отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице за лихви,
поради отговорността на делинквента за лихви на основание чл.86 във връзка
с чл.84 ал.3 от ЗЗД. В размера на дължимото застрахователно обезщетение се
включват и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ.
Цитираната от първоинстанционния съд разпоредба на чл.497 от КЗ се
14
отнася за отговорността на застрахователя за собствената му забава – поради
изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне по
застрахователната претенция и плащане на обезщетение.
В този смисъл е възприетото разбиране и в трайната съдебна практика –
Решение №447/04.07.2024г. по гр.д. №2628/20023г. на ВКС, III г.о. и Решение
№451 от 08.07.2024г. по гр.д. №2027/2023г. на ВКС, IIIг.о.
В настоящия случай общият размер на застрахователното обезщетение
ведно с лихвата, което застрахователят е бил длъжен да плати, не надхвърля
лимита по чл.492 ал.1 т.1 от КЗ. В частта относно претенцията за законна
лихва, която е отхвърлена за периода 27.10.2021г. до 24.02.2023г. решението
следва да де отмени, а претенцията за лихва да се уважи и за този период.
В останалата част като правилно и законосъобразно обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.38 ал.1 от ЗА следва да
бъде осъдено ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София да
заплати на адв. В. Т. с адрес: гр. К., ул."Т.м." №*, ет.* сумата 2702 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство и защита на А. В. Й. пред въззивната инстанция -
съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №16/25.04.2025г., постановено по т.д. №70/2024г. по
описа на Окръжен съд – Кърджали, в частта с която е отхвърлена претенцията
на жалбоподателя А. В. Й. ЕГН ********** от гр. К., обл. К., .ж.к"З.", бл.*,
вх.*, ет.*, ап.* против ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр.
София, пл. „Позитано“ №5, ЕИК ********* за заплащане на законна лихва
върху сумата 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие настъпило ПТП на 05.08.2021г. за периода 27.10.2021г. до
15
24.02.2023г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София, пл.
„Позитано“ №5, ЕИК ********* да заплати на А. В. Й. ЕГН ********** от гр.
К., обл. К., .ж.к"З.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.* законна лихва за периода
27.10.2021г. до 24.02.2023г. върху сумата 150 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпило ПТП на 05.08.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №16/25.04.2025г., постановено по т.д.
№70/2024г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в частта с която е осъдено
дружеството – жалбоподател ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД да
заплати на А. В. Й. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП от 05.08.2021г., за разликата над 100 000 лева до размер
от 150 000 лева, ведно със законната лихва от 24.02.2023г. до окончателното и
изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от А. В. Й.
против ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 05.08.2021г. за разликата над 150 000 лева до пълния
предявен размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.10.2021г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД – гр. София да
заплати на адв. В. Т. с адрес: гр. К., ул."Т.м." №*, ет.* сумата 2702 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство и защита на А. В. Й. пред въззивната инстанция -
съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16