и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение N 441 от 06.07.2005г., постановено по гр.д.N 460/2005 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Валентин Иванов Петков с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул.Добруджа N 8 срещу Петко Иванов Корулев с ЕГН **********, гр.Кърджали, бл.Вихрен, ап.13 установителен иск за собственост по чл.79 от ЗС за признаване за установено спрямо Петко Иванов Корулев, че Валентин Иванов Петков е собственик по давностно владение, продължило 10 години, считано от 1994г. на западната половина от масивен гараж-близнак, представляващ самостоятелна гаражна клетка със застроена площ 29.05 кв.м., построена върху парцел XXV, пл.сн. N 2176, в кв.13 по регулационния план на гр.Кърджали, находящ се на ул.Добруджа N8. Със същото решение Валентин Иванов Петков е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 20.30 лв., представляваща държавна такса по делото. Недоволен оттака постановеното решение е останал жалбодателят Валентин Иванов Петков, който го атакува като неправилно. В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, я оспорва. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Производството пред районен съд-Кърджали е с правно основание чл.79 от ЗЗД; предявен е установителен иск за собственост. На 15.02.96г. Иван Петков Корулев и съпругата му Радка Василева Корулева като дарители с Договор за дарение, сключен с Нотариален акт N 111, том I, нот.дело N 189/96 г. по описа на нотариуса при Кърджалийския районен съд дарили на сина си Петко Иванов Корулев свой недвижим имот, придобит по време на брака им, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: западната половина от масивен гараж -близнак, представляващ самостоятелна гаражна клетка със застроена площ 29.05 кв.м., построен върху парцел XXV с пл. N 2176 в кв.13 по регулационния план на гр.Кърджали, който имот надарения приел. Така описания гараж представлява процесната вещ, която е придобита от ответника на 15.02.1996г. на деривативно придобивно основание. По делото са представени два броя квитанции за платени данъци от ответника по иска, за които съдът не може да установи дали данъците са били заплатени за процесния гараж или за друга сграда, находяща се на ул.Добруджа N8. От показанията на разпитаните по делото св.Корулева-майка на ищеца, св.Гергьовски и св.Чолаков се установява, че процесният гараж бил построен прз 1994г., който през 1996г. бил дарен на ответника, но от построяването се ползвал от ищеца и майка му. От показанията на св.Димов и св.Вакрилов се установява, че до процесния гараж има построен и друг гараж, като първият бил на ответника, а втория на ищеца, както и, че от м.януари 2005г. процесният гараж се ползвал от ищеца, а дотогава се ползвал от ответника, който ремонтирал в него коли, в т.ч. бил извършвал неколкократно ремонти през 1998г. и 2004г. на колата на св.Вакрилов. Последният твърди в показанията си също, че наскоро ищецът сменил бравата на гаража. При тези доказателства, въззивният съд приема, че предявеният иск е недоказан и като такъв следва да се отхвърли, като споделя напълно изводите на първоинстанционния съд. Съдът съобрази, че ищецът не може да бъде добросъвестен владелец така, както твърди в исковата молба, тъй като не саналице условията на чл.70 от ЗС, т.е. не е владял процесния гараж на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. И в тази връзка не се установява каквото и да било правно основание по смисъла на чл.70 от ЗС. Или, ищецът може да бъде само и единствено недобросъвестен владелец, а такъв може да стане собственик по давност съгласно чл.79, ал.1 от ЗС при непрекъснато владение в продължение на 10 години. За такова владение доказателства по делото не се събраха, като освен това ответникът е придобил процесния гараж през 1996г., от когато и няма как да са изминали десет години. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на св.Корулева, Гергьовски и Чолаков, които съдът приема, че целят да установят твърденията на ищеца, още повече, че св.Корулева е и заинтересована от изхода на делото като майка на ищеца. Тези показания се опровергават от показÓнията на св.Димов и Вакрилов, които съдът кредитира, като тези свидетели дават конкретни сведения за начина, по който ответникът е ползвал процесния гараж. От показанията им се опровергава и твърдението на ищеца, че е ползвал процесната вещ необезпокоявано. Нещо повече, по делото се установи и, че ищецът е отнел от ответника владението върху процесната вещ като е сменил бравата й. В тази насока е и представеното като доказателство Удостоверение от 21.06.2005г. на Районна прокуратура -Кърджали. Съдът намира също, че липсват каквито и да е доказателства, че през 1994г. или след 1996г., ищецът по категоричен начин е отблъснал владението на ответника като му е противопоставил намерение да свои процесния гараж. С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Следва атакуваното решение да бъде оставено в сила. При този изход на делото се следват деловодни разноски в полза на въззиваемия в размер на 50 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Ето защо , Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение N 441 от 06.07.2005г., постановено по гр.д.N 460/2005 г. по описа на Кърджалийският районен. ОСЪЖДА Валентин Иванов Петков с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул.Добруджа N8 да заплати на Петко Иванов Корулев от гр.Кърджали, бл.”Вихрен”, ап.13, с ЕГН **********, сумата в размер на 50лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в 30 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |