№ 10282
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110171008 по описа за 2024 година
Ищецът „А. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .............,
излага в исковата молба, че въз основа на депозирано от него заявление пред Софийски
районен съд е образувано ч. гр. д. № 39777/2024 г., по което е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника длъжник Е. М. С., ЕГН ********** и адрес гр.
София, ......, връчена по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя интереса от търсената искова
защита. Твърди, че на 09.02.2019 г. между С... ООД и Е. С. е сключен договор за
потребителски кредит № 271410, съгласно който на ответницата е предоставен кредит в
размер на 500 лв. срещу задължението да го върне до 9.8.2019 г. на 6 вноски по 153 лв.
Поддържа договорът да е сключен в изискуемата форма и съдържание с ГПР 48.63%.
Кредитополучателят на изпълнил задълженията си към момента на изтичане на срока на
договора. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.7.22 г. С... ООД
прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответника по договора за кредит. Ищецът моли
да се приеме за установено, че ответницата дължи сумите: 500.00 лева представляваща
главница по договора за кредит, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, ведно със
законна лихва за период от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, и 111.07 лева
представляваща мораторна лихва за период от 09.08.2019 г. до 14.06.2024 г. Претендира
разноските по делото, както и направените в хода на заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който признава
исковете и моли за решение в този смисъл.
В съдебно заседание ищецът моли да се уважат исковете, а ответницата поддържа
признанието им.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6. ЗПФУР, вр. чл. 79,
вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално
допустими. Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно сключен договор за потребителски кредит, предоставяне на заема,
изискуемост на вземането, придобиването му от ищеца, уведомяване на ответника за
цесията.
Не е спорно по делото и се установява от представените договори и Общи условия, че на
09.02.2019 г. между С... ООД и Е. С. е сключен договор за потребителски кредит № 271410,
съгласно който на ответницата е предоставен кредит в размер на 500 лв. срещу
задължението да го върне до 9.8.2019 г. на 6 вноски по 153 лв. при ГПР 48.63%. Договорът, с
характера на такъв за потребителски кредит, е сключен в изискуемите от ЗПК писмена
форма и съдържание. Уговореният годишен процент на разходите /ГПР/ не противоречи на
разпоредбата на ЗПК /чл.19, ал. 4/, тъй като не надвишава петкратния размер на законната
лихва. Предвид изложеното, съдът приема, че договорът е валидно сключен и за
ответницата е възникнало задължение да върне заетата сума до 9.8.2019 г. г., когато е
настъпил падежът за връщане на последната вноска от заема.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.7.22 г. С... ООД прехвърлил на
ищеца вземанията си срещу ответницата по договора за кредит, при което той е
материалноправно легитимиран да търси изпълнението им от длъжника.
Ответницата не доказа погасяване на дълга. Ето защо искът за главница следва да бъде
уважен в пълен размер, като се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й плащане.
Върху просрочените вноски за неплатена главница се дължи законна лихва за забава, която
възлиза на 111.07 лева за периода от 09.08.2019 г. до 14.06.2024 г., за които искът следва да се
уважи.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
изцяло основателна и за заповедното производство следва да се присъдят разноските за
държавна таса 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение 50 лв., а за исковото - 25.00 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно последното, следва да се
има предвид, че юрисконсултското възнаграждение се определя на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска
размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния
размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ.
По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е
ниска /Определение № 518/03.12.2019 г. на Върховен касационен съд на Република Б.,
Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4461 по описа за 2019 г./. В
случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като е приключило в едно
съдебно заседание без събиране на нови доказателства предвид изършеното признание. Ето
2
защо дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза на 50 лв.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А. Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ............., искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 6. ЗПФУР, вр. чл. 79, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че Е. М. С.,
ЕГН ********** и адрес гр. София, ......, дължи сумите: 500.00 лева представляваща
главница по договор за кредит № 271410 от 09.02.2019 г. Сключен със С... ООД, вземанията
по който са прехвърлени на ищеца, ведно със законна лихва за период от 28.06.2024 г. до
изплащане на вземането, и 111.07 лева представляваща мораторна лихва за период от
09.08.2019 г. до 14.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 39777/24 г. на СРС.
ОСЪЖДА Е. М. С., ЕГН ********** и адрес гр. София, ......, да заплати на „А. Б.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ............., на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 75.00 лева разноски в исковото производство и сумата от 75.00
лева разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3