РЕШЕНИЕ
№................................ /...............................
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четиридесет
и пети състав
На осемнадесети януари Година две
хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар: Маргарита Стефанова като разгледа докладваното от
съдията
НАХД
№ 2960 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по
жалба на Р.Г.Г. с ЕГН **********, чрез адв.С.И., ВАК против Заповед №
439зз-707/14.07.2020 г. на полицейски инспектор от 3 РУ при ОД на МВР-Варна - И.М.И.,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържането му
за срок от 24 часа във връзка с ДП № 826/20 год. по описа на 03 РУП Варна.
В жалбата се твърди, че заповедта за задържане се явява
неправилна и незаконосъобразна, че не съответства на изискванията на
чл.74,ал.2д.1-6 от ЗМВР,тъй като в нея липсва посочено правно основание за
издаването и, както и каквито и да е фактически основания.Отправя се искане за
отмяна заповедта.
В съдебно
заседание процес, представител на жалбоподателят, адв.П.Р., ВАК поддържа
жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на основанията изложени в
жалбата.
Ответникът,
инспектор при 03 РУ ОД на МВР Варна - И.М.И., оспорва жалбата.Посочва, че
заповедта за задържане е била издадена във връзка с извършен грабеж.
Жалбоподателя е бил задържан със заповед за полицейско задържане, с цел установяване
съпричастността му към деянието. След като разследващия полицай е установил, че
не е съпричастен към деянието е бил освободен.
След преценка
възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и
действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На производство в 03 РУП
Варна е ДП № 836/2020 год., образувано за престъпление по чл198,ал.1 от НК,
затова, че на 12.07.2020 год. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - парична
сума в размер на 240 лв., от владението на Д.В.Д., с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това заплашване.
В хода на
разследването било установено, че на 13.07.2020 год. около 15,30 часа пред
входа на Първо основно училище в гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик" Д.В.Д.,
ЕГН ********** е бил застигнат от лек автомобил „Фолксваген пасат" ,сив на
цвят. От задната седалка на автомобила излязло лице с име „ А." , който го
заплашил с пистолет, вследствие на което Д.му е дал парична сума в размер на
240 лв. . В резултат на проведените ОИМ било установено, че се касае за лицето А.С.А.с
ЕГН ********** от гр.Варна.
В хода на
проведените разпити бил установен като водач на лекия автомобил - жалбоподателя
Р.Г. „ Р.".
Р.Г. е задържан със
Заповед № 707/15.07.2020 год. в 03 РУП Варна.
От правна страна:
Жалбата е подадена
в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
за срок от 24 часа, Р.Г.Г. е бил задържан в помещение за временно задържане на
03 РУ Варна. Като мотивировка на заповедта е посочено, че е по ДП № 836/2020
год. по описа на 03 РУП Варна.
Съгласно
разпоредбите на чл. 146 АПК, проверката на законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган,
спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните
разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в
изискуемата от закона форма.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган-полицейски орган по смисъла
на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди
от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата
на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като
в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при
които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила от издателя, които да са
от категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на материалния
закон. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по съществото
си е заповед за прилагане на принудителна адм. мярка, като същата следва да има
минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което е налице. По
отношение на тази заповед са неприложими изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК за
съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията
на специалния закон - чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите
реквизити, посочени в тази правна норма - посочени са
името, длъжността
и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на
лицето по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български
език, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред
съда. В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и
фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й - ДП № 836/2020 год. по описа на
03 РУП Варна. Фактическите съображения в заповедта се допълват и от
доказателствата съдържащи се в досъдебното производство, с оглед на които е
направена преценката за ограничаване на правото на придвижване на
жалбоподателя.
Оспорената заповед
е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление. За реализиране на основанието, предвидено в
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни
за извършено престъпление, от които може да се направи предположение за
възможна съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно
деяние. Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен
начин лицето в извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на
обстоятелства, обосноваващи подозрение срещу лицето. Приложението на чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския
орган, с оглед преценка за наличието на връзка между задържаното лице и
извършеното престъпление. Целта на закона при постановяване на ПАМ по ЗМВР
"задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на задържаното лице да
се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде проведено предварително
разследване. Ето защо мярката е предвидена с цел улесняване на
безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските органи по
разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на вече доказано такова.
От събраните по
делото доказателства е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за
предполагаемо участие на жалбоподателя в конкретно престъпление - грабеж,
явяващо се престъпление по чл.198,ал.1 от НК.
Следователно
законосъобразен и обоснован е изводът на ответника, че към момента на издаване
на оспорената заповед са били налице непротиворечиви данни за извършено
престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него. Обстоятелството, че
впоследствие с оглед събраните доказателства не е установена съпричастност на Г.
към извършеното престъпление не променя изводите. Достатъчно е към момента на
издаване на заповедта да съществуват данни за извършено от лицето престъпление,
без да има категорични доказателства за това.
Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи мярката
по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е упражнено законосъобразно - при реализиране на
визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно да
се разкрие престъплението и да се попречи на заподозрения да се укрие и/или да
осуети наказателното преследване.
С оглед горното,
настоящият състав намира, че заповедта е материално законосъобразна, при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и същата съответства на целта на
закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
На осн.чл.72,ал.4 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.Г. с ЕГН **********, чрез адв.С.И., ВАК против
Заповед № 439зз-707/14.07.2020 г. на полицейски инспектор от 3 РУ при ОД на
МВР-Варна - И.М.И., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
разпоредено задържането му за срок от 24 часа .
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: