№ 8310
гр. София, 20.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110162550 по описа за 2021 година
Предявен е иск от П. Я. Н., ЕГН: **********, адрес: ..... срещу ........., ЕИК: ......,
седалище и адрес на управление: ....., по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в размер на 5000 лв.
Ищецът твърди, че с решение от 04.10.2017 г. по гр.д. № 38882/2017 г. на СРС,
35-ти състав бил осъден да заплати на ответника суми за доставена топлинна енергия,
дялово разпределение и мораторни лихви, които суми твърди, че заплатил на касата на
ответното дружество. Твърди, че въпреки извършеното от него доброволно плащане,
ответното дружество образувало изпълнително дело № ..../2018 г. на ЧСИ ........., по
което бил наложен запор върху банковите му сметки. Сочи, че по образуваното
изпълнително дело на 27.02.2018 г. му била удържана сумата от 1 164,45 лв., която
вече бил платил, като на 19.03.2018 г. сумата от 1 157,82 лв. му била възстановена.
Твърди, че с действията си ответното дружество му причинило неимуществени вреди,
изразяващи се в силен стрес, вдигал кръвно, както и че същите са се отразили
негативно на общото му здравословно състояние. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че
от страна на служител на ответното дружество е извършено виновно противоправно
деяние, в резултат на което на ищеца да са били причинени неимуществени вреди.
Твърди, че изпълнителното дело срещу ищеца е образувано на 23.01.2018 г., към която
дата дължимите от ищеца суми не били платени. По образуваното изпълнително дело
съдебният изпълнител предприел изпълнителни действия срещу длъжника като
налагане на запори върху банковите сметки на същия. Тъй като били наложени
няколко запора, сумата за погасяване на задължението е постъпила по сметка на
съдебния изпълнител повече от веднъж. На 27.03.2018 г. съдебният изпълнител погасил
задължението към дружеството, а надвнесените суми възстановил по сметка на
длъжника. Твърди, че задълженията на ищеца били погасени вследствие на
1
предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия, тъй като плащане от
ищеца било извършено едва на 08.08.2018 г. Отделно от това оспорва размера на
претендираното обезщетение като прекомерно завишен.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да докаже: противоправното
поведение (действие или бездействие) на служители на ответника; причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа вреди на ищеца; причинно –
следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и
настъпването на вредите. Вината на конкретните служители/ лица, на които е
възложена работата, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на
презумпцията е в тежест на ответника.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга.
Между страните не се спори и от приложеното като писмено доказателство
решение от 04.10.2017 г., постановено по гр. д. № 38882/2017 г. на СРС, I ГО, 35-ти
състав, се установява, че с посоченото решение било признато за установено, че
ищецът П. Я. Н. дължи на ответника ......... сумата от 683,72 лв. представляваща
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.01.2014 г. до м.04.2016 г.;
сумата от 39,21 лв. представляваща главница за услуга за дялово разпределение за
периода от м.01.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от
16.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумите; както и сумата от 89,27 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
03.03.2014 г. до 08.02.2017 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 9645/2017 г. на СРС, 35 с-в.
Въз основа на посоченото решение, влязло в сила на 09.11.2017 г., в полза на
ответника е бил издаден изпълнителен лист от 14.12.2017 г. по ч.гр.д. № 9645/2017 на
СРС, 35 с-в за следните суми: 683,72 лв. – доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м.01.2014 г. до м.04.2016 г.; 39,21 лв. – главница за услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху главниците от 16.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумите; и 89,27 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 03.03.2014 г. до
08.02.2017 г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа
на молба на ......... от 23.01.2018 г. за събиране на сумите, предмет на влязлото в сила
решение и за които е издаден изпълнителен лист, с разпореждане на ЧСИ от същата
дата е било образувано изпълнително дело № ........../2018 г. по описа на ЧСИ ........., рег.
№ ..... при КЧСИ и район на действие СГС.
От ангажираните от ищеца доказателства не се установява същият да е заплатил
дължимите от него суми съгласно изпълнителния лист, издаден в полза на ответника,
преди датата на образуване на изпълнителното дело. При това положение, не може да
се приеме, че е налице неправомерно деяние на лице, на което ответникът е възложил
определена работа. Право на всеки кредитор, който разполага с изпълнителен титул за
своето вземане, което е непогасено от длъжника доброволно, е да образува
изпълнително производство за неговото принудително събиране.
В конкретния случай с молбата по чл. 426 ГПК взискателят – ответник е
2
възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ с оглед събиране на вземането
по издадения в негова полза изпълнителен лист срещу длъжника – ищец в настоящото
производство. С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ
разпоредил следното: да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се
изпратят искания за справки до съответната община – Дирекция „Местни данъци и
такси“, КАТ, Служба по вписвания, НАП, СГКК, Общинска служба „Земеделие“;
наложил запор върху банковите сметки в ........; да се изпрати запорно съобщение до
банките; да се изпрати покана за доброволно изпълнение; начислил такси и приел
разноски в посочените в разпореждането размери.
Неоснователни са доводите на ищеца за противоправност на поведението на
служители на ответника, тъй като след постановяване на решението, с което е
установено дължимостта на суми за топлинна енергия, дялово разпределение и
мораторна лихва, на ищеца не била изпратена покана за доброволно изпълнение,
доколкото ответникът няма нормативно уредено задължение да изпраща на длъжника
покана за доброволно изпълнение след като вземането му бъде установено с влязло в
сила решение. Такова задължение ответникът няма и след образуване на
изпълнителното производство за събиране на вземането му.
Съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК (в приложимата в му редакция - ДВ, бр. 86 от 2017
г.) при образувано изпълнително производство задължение на съдебният изпълнител е
да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок.
Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният
изпълнител кани длъжника с връчването , а когато заповедта е била връчена на
длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава. В този случай вместо
покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното
изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. В конкретния случай
изпълнителният лист срещу ищеца е бил издаден въз основа на влязла в сила и
подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.02.2017 г.,
издадена по гр.д. № 9645/2017 г. на СРС, 35 с-в.
От представеното по делото съобщение с изх. № 0....83/19.02.2018 г. от ЧСИ
......... до ищеца П. Н. се установява, че последният е бил уведомен за образуваното
срещу изпълнително дело, за размера на задълженията по изпълнителното дело, както
и за наложения запор върху банкови сметки в ........, като е посочена банковата сметка,
по която следва да бъде платен дългът.
Видно от представената по делото разписка посоченото съобщение заедно с
изпълнителния лист на 14.03.2018 г. са били връчени от служител на ЧСИ лично на
ищеца П. Я.. Действително, приобщените като писмени доказателства по делото
материали по изпълнително дело № ........../2018 г. по описа на ЧСИ ......... се
установява, че по образуваното срещу ищеца изпълнително дело върху вземанията по
всички левови и валутни банкови сметки, открити от ищеца в ......., са били наложени
запори с изпратените до посочените банки запорни съобщения. С писмо изх. №
........../27.02.2018 г. ...... уведомило ЧСИ, че ищецът има открита сметка при нея, по
която постъпва пенсия под установения размер на минималната работна заплата, както
и че запорът няма да се изпълнява със суми от пенсия, постъпили по сметката на
длъжника. С писмо от 07.03.2018г. ....... уведомило ЧСИ за наличие на открит
спестовен влог на името на ищеца без наличност за изпълнение на запорното
съобщение. С писмо от 26.02.2018 г. ....... уведомило ЧСИ ........., че ищецът има
открита при нея сметка, както и че е направен превод за цялата дължима сума в размер
на 1213,90 лева с платежно нареждане от 23.02.2018 г. по посочената от него банкова
3
сметка.
Налагането на запор е правомощие на съдебния изпълнител, поради което при
евентуални нарушения, допуснати в производството по принудително изпълнение,
отговорност се носи от него, а не от взискателя. В тази връзка от представеното по
делото извлечение от банковата сметка на ищеца, открита при ..., се установява, че
действително на 27.02.2018 г. на основание наложения запор по изп.д. № .......... от
сметката на ищеца е била удържана сума в размер на 1 164,45 лв., която била
преведена по сметка на ЧСИ, но на 19.03.2018 г. сумата от 1 157,82 лв. е била
възстановена от ЧСИ на ищеца.
С оглед изложеното, основателни са доводите на ответника, че сумата за
погасяване на задължението е постъпила по сметка на съдебния изпълнител повече от
веднъж, предвид наложените няколко запора, като надвнесените суми били
възстановени по сметка на длъжника. Задълженията на ищеца са били погасени
вследствие на предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия, а не чрез
извършено от ищеца доброволно плащане преди образуване на изпълнителното дело.
От представените по делото разпореждане от 04.03.2018 г. по изп.д. №
........../2018 г. и три броя съобщения от ЧСИ ......... съответно до ... с изх.№
038077/07.03.2018 г. (получено на 08.03.2018 г.), ....... с изх. № 038075/07.03.2018 г.
(получено на 08.03.2018 г.) и ....... с изх. № 038076/07.03.2018 г. (получено на
09.03.2018 г.) се установява, че изпълнителното дело приключило поради плащане на
задължението по него, като съобщения за приключване на изпълнителното дело са
били изпратени на страните – ......... и П. Я. Н. (получено на 08.08.2018г.), както и че
наложените върху вземанията по банковите сметки на ищеца запори били вдигнати.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото не се установи осъществено от
служител на ответника при или по повод възложената му работа противоправно
действие или бездействие. Отделно от това, от събраните по делото доказателства не се
установи по несъмнен начин влошеното здравословно състояние на ищеца въз основа
на показанията на свид. Станчо Джумалиев, да се дължи на противоправно деяние на
лица, на които ответното дружество е възложило работа във връзка със събиране на
процесния дълг.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск срещу ответника за
заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на
извършените процесуални действия, броя на проведените открити съдебни заседания,
както и материалния интерес по делото, съдът може да присъжда възнаграждения и под
минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.),
като определи юрисконсултско възнаграждение на ответника от 50 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 77 ГПК ищецът, макар и освободен
от заплащане на държавна такса с Определение от 07.12.2021 г. по делото, дължи
заплащане на сумата от 200 лв. за държавна такса, тъй като делото не е решено в
негова полза, поради което ответникът не следва да бъде осъден за дължимостта на
4
каквито и да е разноски по делото (арг. прот. чл. 78, ал. 6 ГПК).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Я. Н., ЕГН: **********, адрес: ..... срещу .........,
ЕИК: ......, седалище и адрес на управление: ....., иск по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5000 лв. за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на общото
здравословно състояние - стрес, повишаване на кръвното налягане, вследствие на
образуване на изпълнително дело № ..../2018 г. на ЧСИ ........., по което бил наложен
запор върху банковите сметки на ищеца, въпреки извършеното от ищеца доброволно
плащане на дължимите суми по изпълнителен лист от 14.12.2017 г., издаден по гр.д. №
9645/2017 г. на СРС, 35-ти състав.
ОСЪЖДА П. Я. Н., ЕГН: **********, адрес: ..... да заплати на ........., ЕИК: ......,
седалище и адрес на управление: ..... сумата от 50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Я. Н., ЕГН: **********, адрес: ..... да заплати по сметка на СРС
сумата от 200 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5