Р Е Ш Е Н И Е
№ 2109
Гр. П., 07.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., ГО, I-ви състав,
в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 04106/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от И.К.С. срещу „Техремонт“ ЕООД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 453,75 лв., представляваща стойност на неплатено брутно трудово
възнаграждение за месец февруари 2017 г., сумата от 750 лв., представляваща
стойност на неплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2017 г.,
сумата от 375 лв., представляваща стойност на неплатено брутно трудово възнаграждение за месец април
2017 г., сумата от 238,63 лв., представляваща брутната стойност на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни от 2017 г., сумата от 750 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 15.04.2017
г. до 15.05.2017 г. (след допуснато изменение в размера на исковите претенции
чрез намаляването му под формата на оттегляне /за главницата за месец март 2017
г./ и увеличаването му /за останалите претенции/ съответно от 600 лв. на 453,75
лв.; от 600 лв. на 750 лв.; от 300 лв. на 375 лв.; от 200 лв. на 238,63 лв. и
от 600 лв. на 750 лв. с влязло в сила протоколно определение от 12.12.2019 г.) законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.07.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 102,60 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 30.03.2017 г. до 03.07.2019 г., начислена върху главницата за месец
февруари 2017 г., сумата от 163,33 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 30.04.2017 г. до 03.07.2019 г., начислена върху главницата за месец
март 2017 г., сумата от 78,65 лв., представляваща лихва за забава за периода от
30.05.2017 г. до 03.07.2019 г., начислена върху главницата за месец април 2017
г. (след допуснато изменение в размера на исковите претенции чрез намаляването
му под формата на оттегляне /за лихвата върху главницата за месец март 2017 г./
и увеличаването му /за останалите претенции/ съответно от 137 лв. на 102,60
лв.; от 132 лв. на 163,33 лв. и от 63 лв. на 78,65 лв. с влязло в сила
протоколно определение от 12.12.2019 г.)
Ищецът твърди, че между него, в качеството му
на работник и ответното дружество, в качеството му на
работодател, през периода 01.09.2015 г. – 15.04.2017 г. е съществувало трудово
правоотношение. По силата на същото И.С. е заемал при „Техремонт“ ЕООД
длъжността „***“ с място на работа – производствена база на ответника в гр. П.. Поддържа се, че
правоотношението е прекратено със Заповед № 028 от 13.04.2017 г. на
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – при спиране на работа за
повече от 15 работни дни, считано от 15.04.2017 г. Твърди се, че ответното
дружество не е заплатило в срок –
последния ден от месеца, следващ този, за който са дължими, следващите се на
ищеца трудови възнаграждения за месеците февруари, март и за 10 работни дни от
месец април 2017 г., както и обезщетението за неизползваните общо 7 дни платен
годишен отпуск от 2017 г., чийто брутни размери са предмет на процесните
искове. Намира за дължимо и обезщетението за оставане без работа за периода от
15.04.2017 г. до 15.05.2017 г., следващо му се на основание чл. 222, ал. 1 КТ.
Претендира и законната лихва за забава върху главниците за трудово
възнаграждение за период от падежа на съответното вземане до датата,
предхождаща подаването на исковата молба, както и върху всяка от главниците,
считано от последната до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 КТ ответникът
„Техремонт“ ЕООД не е подал писмен отговор.
С Разпореждане от 10.07.2019 г. съдът, след
като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.
127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално
допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към
нея да се изпратят на ответника, указвайки му възможността в едномесечен срок
от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително съдържание,
последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права. Съдът
изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е
редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение.
Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа
са получени от ответника на 23.07.2019 г., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същият
не е депозирал писмен отговор.
В
съдебното заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба като
отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
считайки, че са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира
присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответното
дружество „Техремонт“ ЕООД, редовно призовано, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване
на неприсъствено решение, са налице: ответникът „Техремонт“ ЕООД не е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за
последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 10.07.2019 г., редовно
призован за първото по делото съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. Същевременно, в съдебно заседание ищецът е релевирал изрично искане
за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че от посочените в
исковата молба обстоятелства и от приетите по делото писмени доказателства –
трудов договор № ***г. /заверен препис/, заверени копия от Заповед №
028/13.04.2017 г. и трудова книжка на ищеца серия *, № ***, констатацията в
същата, направена в съдебно заседание и експертното заключение по изслушаната и
приета съдебносъдебносчетоводна експертиза, може да се направи извод за
вероятна основателност на предявените искове, а именно за съществуването през
процесния период на трудово правоотношение между страните,
полагането на труд от ищеца за периода, за който претендира да му се заплати
трудово възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение за
процесния период, както и падежа на вземанията; за прекратяване
на трудовото правоотношение на посоченото основание – спиране на работата за
повече от 15 работни дни, полагащите се на ищеца дни платен годишен отпуск за
процесната 2017 г., оставането на ищеца без работа в продължение на 1 месец и
размера на обезщетенията, съответно за изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетенията за забава.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни
искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът. В полза на същия следва да бъде присъдена сумата от
390 лв. – сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, чието
заплащане в брой следва от удостовереното в договора за правна защита и
съдействие от 03.07.2019 г. – приложен по делото /л. 9 /. Ответникът не е възразил срещу
претендирания размер по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът не следва
да обсъжда последния. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата от 236,48 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и депозит за вещото лице.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шести септември“ № 1, ет. 2 да заплати на И.К.С., с
ЕГН: **********, с адрес: *** по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 453,75 лв., представляваща стойност на
неплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2017 г., сумата от 750 лв., представляваща стойност на неплатено
брутно трудово възнаграждение за месец март 2017 г., сумата от 375 лв., представляваща стойност на неплатено брутно трудово възнаграждение за месец април
2017 г., сумата от 238,63 лв.,
представляваща брутната стойност на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 7 дни от 2017 г., сумата от 750
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
15.04.2017 г. до 15.05.2017 г., законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 102,60 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 30.03.2017 г. до 03.07.2019 г., начислена върху главницата
за месец февруари 2017 г., сумата от 163,33
лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2017 г. до
03.07.2019 г., начислена върху главницата за месец март 2017 г. и сумата от 78,65 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 30.05.2017 г. до 03.07.2019 г., начислена върху главницата
за месец април 2017 г.
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шести септември“ № 1, ет. 2, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, да заплати на И.К.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 390
лв., представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Техремонт“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шести септември“ № 1, ет. 2 да заплати по сметка на Районен съд – П., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 236,48
лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за
вещото лице.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните – за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: