№ 121
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110217054 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 600946-
0332826/28.10.2021 г., издадено от началник на отдел ОД-София при ГД „ФК“ на НАП, с което, на
основание чл. 278б, ал. 1 ДОПК, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер
на 3 000 лева, за неизпълнение на чл. 13, ал. 3, т. 2 ДОПК.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на
посочване на местонарушение; липса на посочване на нарушена и санкционна норма;
неуведомявне за наличието на проверка); за липса на годен субект на проверката; за липса на вина;
за маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. С писмено
становище, поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
За 01.05.2021 г. в 05:00 ч. било заявено разтоварване в гр. София, ул. „Цветан Лазаров“ №
13, склад 149 на получена стока с висок фискален риск по ПИП № 231401835587_1/01.05.2021 г.
съставен на ГКПП-Калотина и поставено ТСК № 0681616 на ТС Волво, ДК № NE3402AB и
ремарке ДК № NE3402АВ – лук, с тегло 12 000 кг. Получател на стоката било дружеството-
жалбоподател.
Екип на НАП посетил адреса, но до 06:07 ч. не се явил представител или упълномощено
лице на дружеството.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Т.М.; АУАН; НП; протокол за проверка; ЧМР; платежно нареждане; протокол;
заповеди за компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Трудно е да се
отговори на твърдението за липса на посочено място на нарушението (гр. София, ул. „Цветан
Лазаров“ № 13, склад 149), за непосочване на нарушена (чл. 13, ал. 3, т. 2 ДПК) и санкционна (чл.
278б, ал. 1 ДОПК) норма, без да се нарушат етичните правила, но за целите на настоящото
произнасяне би могло да се обобщи, че тези изрично посочени в НП обстоятелства вероятно
просто по неустановени причини са убегнали на лицето, формулирало жалбата. Липсата на
уведомяване за проверката не съставлява нарушение, от категорията на съществените (ако изобщо
може да бъде споделена тезата за процесуално нарушение) – разтоварването е отразено в самия
2
протокол, поради което и не се касае за насрочена и проведена проверка, а за действие, в рамките
на което нарушението е било констатирано.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е осигурил представител или
упълномощено лице на посочените пред контролните органи място, дата и час на разтоварване на
стока с висок фискален риск.
Нарушението по чл. 13, ал. 3, т. 2 ДОПК е формално и е довършено с липсата на
представител за извършване на конкретно действие. Същевременно, касателно възражението за
липса на вина, касае се за ангажиране на отговорност на юридическо лице, т.е. обективна и
безвиновна такава.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в закона и подзаконовите актове по прилагането му задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай бездействието на жалбоподателя е застрашило обществените
отношения, свързани с ефективността на текущ контрол върху облагаеми доставки с висок
фискален риск, т. е. на задължение на лицата, гарантиращо значителна част от републиканския
бюджет и обезпечаваща нормалното функциониране на цялата държава, поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се
приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай.
По размера на финансовата санкция
3
Съгласно нормата на чл. 278б, ал. 1 ДОПК, лице, което не изпълни задължение по чл. 13,
се наказва с глоба в размер от 1 000 до 3 000 лв. – за физическите лица или с имуществена санкция,
в размер от 3 000 до 20 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. Санкцията е
наложена, в предвидения в закона минимум (съобразен с обстоятелството, че представител все пак
е бил осигурен, макар и с немалко закъснение), поради което и подробни разсъждения по
индивидуализацията й са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а
именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 600946-0332826/28.10.2021 г., издадено
от началник на отдел „ОД“-София при ГД „ФК“ на НАП, с което, на основание чл. 278б, ал. 1
ДОПК, на *** била наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева, за неизпълнение на чл.
13, ал. 3, т. 2 ДОПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати на НАП сумата от
100 (сто) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4