№ 10363
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241110161255 по
описа за 2024 година
„**“ АД е предявило срещу „*“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 555 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по регресна претенция по застраховка „Каско на МПС“ за
вреди на МПС „** 3“, peг. № ** застрахован при ищеца от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 19.12.2023 г. в гр. София по вина на водача на МПС „** С“, peг. № **, със
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
от 16.10.2024 г. до окончателното заплащане, чиито водач при осъществяване на маневра за
смяна на пътните ленти не пропуска движещото се с предимство МПС МПС „** 3“, удря го
и му причинява щети.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ **********. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия
автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата стойност на
ремонта възлязла на сумата 3454,52 лева, която била заплатена на 08.05.2024 г. на
застрахованото лице. От предявения срещу ответника регрес в размер на 3454,52 лева и
обичайни разноски в размер на 15 лева ответникът погасил 2914,50 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на
водача на МПС „** С“. Сочи, че не е налице причинно-следствена връзка между ПТП и
вредите, като оспорва техния размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
1
страна следното:
Видно от застрахователна полица от 27.09.2023 г. е сключена застраховка „Каско на
МПС“ между „**“ АД и Ива Матеева Шаламанова за МПС „** 3“, peг. № СА4334ХА, със
срок на валидност от 01.10.2023 г. – 30.09.2024 г.
По делото е представен Двустранен констативен протокол от 19.12.2023 г., в който са
отразени настъпилите щети по МПС „** 3“ вследствие на настъпило ПТП с участие на МПС
„** С“. От протокола може да се направи извод, че виновен за ПТП е водачът на МПС „ **
С“.
За вредите на МПС „** 3“ до ищеца като застраховател по застраховка „Каско на
МПС“ е подадено Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, като в
Декларация от 19.12.2023 г. е посочено, че движейки се в крайна лява лента на бул. „**“
водач на друг автомобил в опит да смени лентата удря в дясната част МПС „** 3“ и го
изпраща в мантинелата.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
застрахователно обезщетение в размер на 2914,50 лева е заплатено от ответника на ищеца.
От справка от страницата на Гаранционен фонд се установява, че към 19.12.2023 г.
МПС с peг. № ** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗЕАД “**“.
Представена е кореспонденция, водена между ищеца и „**“ ЕООД по повод процесната
застрахователна претенция.
Прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
съгласно което на 19.12.2023 г. около 9:05 часа, л.а. „** С“, с рег. № ** се движи по бул. „**“,
където водачът предприема маневра за отклонение в ляво за смяна на пътната лента. В
същото време и посока в лявата пътна лента се движи л.а. „** 3“, с рег. № ** Вследствие на
предприетата от водача на л.а. „**“ маневра за отклонение наляво траекториите на двете
превозни средства се пресича и настъпва удар между тях. От удара л.а. „**“ се измества
наляво и се блъска в лявата разделителна мантинела. Всички увреждания по л.а. „** 3“, с
рег. № ** отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на
л.а. „** 3“, с рег. № ** изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3040,82
лева. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „** 3“, с рег. № ** изчислена по
средни пазарни цени на нови части към датата на ПТП и труд от три независими сервиза
(извън официалния сервиз за марката „**“), е 2865,62 лева. Стойността, необходима за
възстановяване на л.а. „** 3“, с рег. № ** изчислена по средни пазарни цени с алтернативни
части към датата на ПТП, както и цените за ремонт на три независими сервиза (извън
официалния сервиз за марката „**“), е 2736,34 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на
щета по риск „Каско при ПТП“ са в размер между 15 лв. и 25 лв.
Прието е и заключение на допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, според
което стойността, необходима за възстановяване на л.а. „** 3“, с рег. № ** изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, с включена подмяна на предна лява джанта, е
2
3377,65 лева. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „** 3“, с рег. № ** изчислена
по цени на алтернативни доставчици и сервизи, с включена подмяна на предна лява джанта,
е 3082,16 лева.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. И. Р. Б., управлявал
МПС „** 3“, който разказва, че се движил с около 50/60 км.ч. по бул. „**“ в гр. София в
посока кв. „Бояна“ в най-лява лента, когато от пряката на болница „Света София“ без мигач
се включило с доста висока скорост МПС „**“ в най-лява лента, отнемайки предимството и
възникнало ПТП, при което МПС „** 3“ било изблъскано в мантинелата и били повредени
десен преден калник, предна броня, ляв преден калник и двете предни гуми. Попълнили
двустранен протокол, в който другият водач признал вината си, след което МПС „** 3“ на
самоход напусналао мястото на ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „**“ АД
и собственика на увредения автомобил „** 3“ има сключен договор за автомобилна
застраховка „Каско на МПС“. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка по щета № ********** във връзка с настъпило на 19.12.2023 г. в
гр. София, на бул. „**“, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3454,52
лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в
патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
3
Отговорен за заплащане на застрахователно обезщетение е застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ при условие, че водачът на застрахованото при него
МПС е имал вина за настъпване на ПТП. В случая съдът намира, че водачът на МПС „** С“
е виновен за настъпване на ПТП, тъй като е нарушил чл. 25 ЗДвП, според който водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея.
Така съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на
19.12.2023 г. МПС „** С“ е причинило вреди на застрахованото при ищеца МПС „** 3“.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. По делото не се събраха доказателства за опровергаване на
установената презумпция.
Следователно по делото се установяват наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”, изплатено от
ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП и причина за настъпването му е поведението на водача на МПС
„** С“.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
4
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от
24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е
настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва
да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на
размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек
автомобил е в размер на 3377,65 лева. Следва да се съобрази изплатената от ответника сума
в размер на 2914,50 лева, с оглед на което предявеният иск следва да бъде уважен до размера
от 463,15 лева.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
следните разноски: 50 лева – държавна такса, 400 лева – депозити за експертизи, 30 лева –
депозит за свидетел, 5 лева – държавна такса за СУ, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева, от
които съразмерно с уважената част от предявения иск следва да му бъдат присъдени 448,12
лева. Ответникът е сторил разноски от 200 лева – депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева, от които съразмерно с отхвърлената част от предявения иск следва да му
бъдат присъдени 41,37 лева. Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в
размер на 406,75 лева.
5
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК ** да заплати на „**“ АД, ЕИК ** на основание чл. 411 КЗ
сумата от 463,15 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по регресна
претенция по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „** 3“, peг. № ** застрахован
при ищеца от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 19.12.2023 г. в гр. София по
вина на водача на МПС „** С“, peг. № **, със сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 16.10.2024 г. до окончателното
заплащане, чиито водач при осъществяване на маневра за смяна на пътните ленти не
пропуска движещото се с предимство МПС МПС „** 3“, удря го и му причинява щети, като
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 463,15 лева до пълния претендиран размер от 555 лева,
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК ** да заплати на „**“ АД, ЕИК ** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 406,75 лева – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6