Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/24.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на седми февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10152 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от Д.Т.Т. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:******, съдебен адрес:***, чрез адвокат К.М. – ВАК срещу З. ”Л.и.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати
сумата в размер на 10 лева /десет лева/,
представляваща
частичен иск от общо 2666 лева, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в резултат от настъпилото на 01.04.2019г. застрахователно събитие с
увредения автобус Ирисбус, модел Кросуей,
ДК № *********, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване
на исковата молба – 27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В о.с.з. на 07.02.2020г., на основание чл.214 ГПК
е допуснато изменение в размера на предявения
иск чрез неговото увеличаване от сумата 10 лв. /десет лева/, представляваща частичен иск от общо
2666 лева, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
от настъпилото на 01.04.2019г. застрахователно събитие с увредения автобус Ирисбус, модел Кросуей, ДК № *********,
ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на сумата в общ
размер 3564 лв. /три хиляди
петстотин шестдесет и четири лева/, като същият да се счита предявен за сумата
в общ размер на 3564 лв. /три хиляди
петстотин шестдесет и четири лева/, ведно със законната лихва.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: на 11.03.2019г. между него и ответника
възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна
полица „Каско” №93001910018017 с валидност 12.03.2019г. – 11.03.2020г.. Предмет на договора
бил автобус Ирисбус, модел Кросуей, ДК № *********, собственост на
ищеца. На 01.04.2019г. около 18:00 часа в гр. Варна, на паркинг пред бл.*** в
кв. *****, водачът В. В. при маневра охлузил мотоциклет Ямаха
****. За събитието била уведомена мобилна група на ответника, която незабавно
посетила мястото и съставили опис заключение. Ответникът образувал щета №
0003-1201-19-450556, като установил увреждания по автобуса /панел втори десен
долен; панел трети десен долен; панел четвърти десен долен; панел пети десен;
панел шести десен; панел седми десен; задна броня облицовка/. На 13.05.2019г.
му било изплатено обезщетение в размер на 794 лева. Счита, че определеното
обезщетение не овъзмездява претърпените имуществени
вреди. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на
3460 лв.. Ето защо има правен интерес да претендира обезщетение за отстраняване
на щетите по автомобила. Моли в тази връзка за постановяване на положително
решение по предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразено становище за
неоснователност на иска. Навежда доводи, че с оглед възрастта на автомобила
претенцията е завишена. Изплатеното обезщетение е достатъчно да поправи щетите
по автобуса. В този смисъл счита
предявения иск за неоснователен и моли за постановяване
на решение, с което същият бъде
отхвърлен.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 01.04.2019г.
по отношение на автобус Ирисбус, модел Кросуей, ДК № ********* е бил налице валидно
сключен договор за застраховка „Каско” при ответника, обективиран в полица №93001910018017 с валидност 12.03.2019г. – 11.03.2020г., че ответникът
определил размера на обезщетението, който възлизал на 794 лева, което е
изплатено на 13.05.2019г..
От Застрахователна полица № 93001910018017 е видно, че МПС е застраховано при
застрахователна премия 2478.60 лева. Действителната стойност на МПС е 100 000
лева, застрахователната сума 100 000 лева.
Представена е Сметка № Р
*********/11.03.2019г. за изплатена застрахователна полица до 11.12.2019г..
Не е спорно, че ищецът е собственик на
автомобила. Това се установява и от Свидетелство за регистрация на МПС част І.
Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автобуса с Уведомление за настъпило застрахователно
събитие, като ответникът е съставил
Опис-заключение за вреди по щета № 0003-1201-19-450556 за причинени увреждания по автобуса
– панел
втори десен долен; панел трети десен долен; панел четвърти десен долен; панел
пети десен; панел шести десен; панел седми десен; задна броня
облицовка.
От
заключението по допуснатата САТЕ се установява, че на 01.04.2019 г. около 18:00 ч. в гр. Варна, кв. ****** на паркинг
пред бл.***,
участник II с автобус марка „Ирисбус", модел „Кросуей" с peг. N: *******, собственост на „Д.Т.Т." ЕООД, управляван от В.Й.В., при маневра охлузва участник I с мотоциклет „Ямаха",
с ДК N: ****. За
автобус марка „Ирисбус", модел „Кросуей" с per. N: ******* ударът е в дясна странична
част на превозното средство. Вследствие на произшествието настъпват материални
щети по превозните средства. Вещото лице приема уврежданията, които са
установени по автобуса при извършения оглед от представител на застрахователя и
установени при извършения оглед на процесното превозно средство на
27.11.2019 г.: панел
втори десен долен -боядисване,
панел трети десен долен -
ремонт на степен 1,
панел четвърти десен
долен -
ремонт на степен 1,
панел пети десен - боядисване, панел шести десен -боядисване, панел седми десен - боядисване, облицовка задна броня - боядисване. Уврежданията, които са
установени по автобуса при извършения оглед от представител на застрахователя
са в странична дясна част на автобуса в зоната на удара. Всички увреждания са
на една височина и кореспондират едно с друго. Установените увреждания е
възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП и са в причинно - следствена връзка с него. Общата
стойност на щетите на автобуса поотделно и като обща сума, като се определи
стойността на частите по средни пазарни цени към датата на събитието, и средни
пазарни цени на труда, като се съобрази и разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ - без да се прилага
коефициент на овехтяване, са в размер на 4 358.40 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и
възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се
отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила
не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и
овехтели части.
В тази
връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г. по
т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият
в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла
на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.
290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011
г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д.
№ 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.
о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както
и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ.
Не е спорно, че застрахователят е изплатил обезщетение
в размер на 794
лева.
По делото е изслушано заключението на вещото лице А.В.
по допуснатата от съда САТЕ, от което се установи, че получените увреждания
могат да настъпят по описания начин /при извършване на маневра/. Необходимата
стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 4 358.40 лв.
Предвид
установения размер на претърпените щети и след приспадане на вече заплатеното
застрахователно обезщетение, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца
допълнително сумата 3564.40 лв., необходима за възстановяване на увреденото
моторно превозно средство. Предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със
законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба –
27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане,
разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу
когото е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Реализираните
разноски са в общ размер на 993 лева /143
лв. - държавна такса; 200 лв. – депозит вещо лице и 650 лева
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/. По отношение
на сумата от 650 лв. заплатено адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност
от ответната страна, което съдът счете за основателно при съобразяване с фактическата
и правна сложност на делото. Възнаграждението следва да бъде редуцирано до
размер 500 лева в съответствие с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така размерът на
разноските, които следва да бъдат възложени на ответника възлиза на 843 лева
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. ”Л.и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Д.Т.Т. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:*** приморски полк №50, сумата в общ размер на 3564 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и четири лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото
на 01.04.2019г. застрахователно събитие с увредения автобус Ирисбус,
модел Кросуей, ДК № *********, ведно със законна
лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. ”Л.и.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Д.Т.Т. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:*** приморски полк №50 сумата 843 лв.
/осемстотин четиридесет и три лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: