Решение по дело №3023/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 241
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20203100503023
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503023 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба на Директора на ГД
„Гранична полиция“ при МВР Варна срещу решение № 3474 от 27.07.2020 г., постановено
по гр.д.№ 16300 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 51-ти състав, с което ГД
„Гранична полиция“ при МВР е осъдена да заплати на В. Д. П., сумата от 1657.35 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд за
периода от 12.10.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, по правилата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба 10.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, 716.29 лева - разноски в
производството, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени се отчита по специален ред, което прави недопустима аналогията с
другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от
01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на
МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и
допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
1
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон.
Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният труд е
извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск.
В отговор, въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, Отправя искане
за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Съдът, намира обжалваният съдебен акт за валиден и допустим. По неговата
правилност, излага следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по предявени от В. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Капитан
Райчо“ № 103, ет. 1, ап. 1, срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство
на вътрешните работи с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 1657,35 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване
на неговия размер), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 236 часа за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 208 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 01.01.2017 г. до 10.10.2019 г.
Ответникът в писмен отговор на исковата молба, обосновава становище за
неоснователност на предявените искове, без да оспорва наличието на служебно
правоотношение и броя на часовете извънреден труд.
2
От събраните по делото доказателства се установява, че от 12.10.2016 г. до 30.09.2019
г. ищецът е полагал труд на длъжността „старши полицай“ в ГПУ Летище Варна към
Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Аерогари, която е структурно подчинена на
Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР.От заключението по СТЕ, което не е
оспорено отстраните, се установява, че положените от ищеца за периода от 12.10.2016 г. до
30.09.2019 г. часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в
дневен труд, водят до 236 часа извънреден труд Не е спорно, че липсва заплащане на
дължимо възнаграждение в размер на 1657,35 лв. и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.01.2017 г. до 09.10.2019 г. – в размер на 208 лв.
От правна страна, въззивният съд изцяло възприема мотивите на първоинстнационния,
който обосновано е приложил материален закон по аналогия, след като правилно е
разпределил тежестта на доказване и е анализирал по отделно и в съвкупност събраните
доказателства. От правна страна, настоящият съдебен състав, възприема становището, че
съобразно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от
Закона за Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Според бланкетната норма на чл. 187, ал.
9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът
на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. По силата на тази законова делегация е
издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., влязла в сила
от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР на Наредбата и действаща в процесния
период. Според чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 1 от Наредбата за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или
24-часови смени, като за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, каквато възможност е била налице в
действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. - чл. 31, ал. 2, според
която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Липсата на такава
норма в приложимия подзаконов нормативен акт не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Правилно първоинстанционният съд е
обосновал решението върху мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода от спора, в тежест на въззивния
жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от въззиваемата разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение № 3474 от 27.07.2020 г. постановено по гр.д. № 163000 по
опис на ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при МВР, със седалище гр. София, бул. „Княгиня
3
Мария Луиза“ №46 и адрес за кореспонденция гр. София, бул.„Христофор Колумб“ №1, да
заплати на В. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Капитан Райчо“ № 103, ет. 1,
ап. 1, сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) за сторените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4