П Р И С Ъ Д А
№ 12.11.2009 г. гр. БУРГАС
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд наказателна
колегия
На дванадесети ноември 2009 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Съдебни заседатели: 1. В.Х.
2. П.С.
Секретар: Теменуга Т.
Прокурор: Кр. К.
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
наказателно ОХ дело № 2859 по описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. В. У. – роден на *** г. в гр. Бургас, живущ ***,
понастоящем в Следствения арест в гр. Бургас,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че
На 09.04.2009 г. към 13.00 ч. в гр. Бургас от стая на
сдружение „Доза за обич”, намираща се на ул. „Гладстон” № 8, отнел чужди
движими вещи – 1 бр. дамско портмоне на стойност 19 лв. и парична сума от 40
лв., всичко на обща стойност 59 лв. от владението на В.Ж.Д. – ЕГН **********,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на „опасен” рецидив, поради което и на основание чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 36 от НК ГО ОСЪЖДА
на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което наказание да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от закрит тип
на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнение на наказанието „Лишаване от
свобода”, ПРИСПАДА времето, през
което подсъдимият Р. Владимиров У., със снета по-горе
самоличност, е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от
27.10.2009 г. до влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. Владимиров У., със
снета по-горе самоличност, да ЗАПЛАТИ в
полза на държавата по сметка на Районния съд гр. Бургас, направените по делото
разноски в размер на 30 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред БОС в 15 дневен срок от днес.
СЪДИЯ:
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ към присъда №
1572/12.11.2009 г. по Н.О.Х.Д. № 2859/ 2009 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ състав
Бургаска районна прокуратура
е внесла обвинителен акт по обвинението на Р. Владимиров У., ЕГН – **********, за това, че на 09.04.2009 г. към 13.00 ч. в гр. Бургас от
стая на сдружение „Доза за обич”, намираща се на ул. „Гладстон” № 8, отнел
чужди движими вещи – 1 бр. дамско портмоне на стойност 19 лв. и парична сума от
40 лв., всичко на обща стойност 59 лв. от владението на В.Ж.Д. – ЕГН **********,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на „опасен” рецидив – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното
престъпление. Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага
на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок до 8 месеца, което да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затвор и
затворническо общежитие от закрит тип.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия пледира при индивидуализацията на наказателната
отговорност на У. съдът да отчете факта, че подсъдимият е върнал отнетата сума
на следващия ден след кражбата и признава вината си.
Подсъдимият
признава посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В
последната си дума моли съда да му определи възможно най-ниското по размер
наказание, тъй като съжалява за извършеното.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът
прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно :
Подсъдимият Р.
Владимиров У. е роден на *** г. в гр. Бургас, живущ ***, понастоящем в Следствения арест в гр. Бургас, българин, български гражданин,
неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият У. е
клиент на сдружение „Доза обич”, занимаващо се с програма „Превенция и контрол
на ХИВ/СПИН сред инжекцинно употребяващите наркотици”, чийто дневен център се
намира в гр. Бургас, ул.” Гладстон” № 8.
На 09.04.2009 г.
към обяд в центъра се намира социалният работник св. В.Д. и колегата й св.
Христо Митаков. Двамата подреждат кашони с материали. Към 12.30 часа при тях
влиза подсъдимият У., който доброволно се включва в подреждането и пренасянето
на кашони от едно в друго помещение. Към 13.00 часа подсъдимият влиза в
служебното помещение, достъпно единствено за социалните работници, където
същите държат личните си вещи. Там свидетелката Д. оставя по-рано дамската си
чанта. Подсъдимият бръква в нея и взема дамското портмоне, в което има сумата
от 40 лева и личната й карта. Свидетелят Христо Митаков забелязва, че
подсъдимият се намира в стаята, да която не му е разрешен достъпът и се
усъмнява, че е откраднал нещо и казва за това на свидетелката Д., за да провери
вещите си. Междувременно подсъдимият незабелязано напуска дневния център. Св. Д.
отива до дамската си чанта и установява извършената кражба. През следващите дни
подсъдимият среща св. Димитров, негов приятел и клиент на сдружение „Доза
обич”, на който предава личната карта на св. В.Д. с молба да й я върне.
Последният се съгласява, като й казва, че я е получил от подсъдимия. След
няколко дни подсъдимият, придружаван от майка си, посещава дневния център на
сдружение „Доза обич” и връща на св. В.Д. отнетата сума от 40 лева.
Стойността на
процесното дамско портмоне, собственост на В.Ж.Д. е 19 лева.
Подсъдимият е
осъждан многократно. С протоколно определение от 10.10.2006 г. по НЧД №
2281/2006 г. по описа на БРС, влязло в сила на 26.10.2006 г., съдът определя и
налага едно общо наказание по НОХД № 1771/2003 г. по описа на БРС, НОХД №
86/2003 г. по описа на НРС, НОХД № 1663/2003 г. по описа на БРС, НОХД №
2316/2003 г. по описа на БРС, НОХД № 1462/2002 г. по описа на Военен съд –
Пловдив и по НОХД № 269/2004 г. по описа на БРС, а именно 9 месеца „лишаване от
свобода”. Със същия акт на подсъдимия е определено едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му по НОХД № 2804/2005 г. по описа на БРС, НОХД №
1372/2005 г. по описа на БРС, НОХД № 2990/2005 г. по описа на БРС, НОХД №
924/2005 г. по описа на БРС, НОХД 1256/2005 г. по описа на БРС, НОХД №
1487/2004 г. по описа на БРС, НОХД 2059/2004 г. по описа на БРС, НОХД №
1890/2004 г. по описа на БРС, НОХД № 1823/2004 г. по описа на БРС, НОХД №
61/2005 г. по описа на Районен съд – Несебър, НОХД № 2071/2004 г. по описа на
БРС, НОХД № 3486/2004 г. по описа на БРС, НОХД № 1693/2004 г. по описа на БРС,
НОХД № 437/2006 г. по описа на БРС и НОХД № 2066/2005 г. по описа на БРС в
размер на най-тежкото от тях, а именно 3 години „лишаване от свобода”, като на
основание чл.24 от НК определеното общо наказание „лишаване от свобода” е
увеличено с една година – общо 4 години „лишаване от свобода”.
С протоколно
определение от 15.10.2009 г. съдът измени мярката за неотклонение на подсъдимия
от „подписка” в „задържане под стража”. Видно от писмо на началник на І РУ на
МВР – Бургас до съда подсъдимият е задържан на 27.10.2009 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства – показанията на В.Ж.Д., Христо
Иванов Митаков, Станимир Данчев Владинов, Пламен Владимиров Димитров,
заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза, справка за съдимост на
подсъдимия, писмо от началник на І РУ на МВР – Бургас до Бургаски районен съд
за установяване на подсъдимия, както и справка от БРП за изтърпените от
подсъдимия наказания „лишаване от свобода”.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият Р.
Владимиров У. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК.
От обективна страна
подсъдимият е отнел от владението на В.Д., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои инкриминираните вещи.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина “пряк” умисъл, като подсъдимият е
съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, като след
деянието е желаел да се разпорежда с тях в свой интерес.
Деянието е
извършено от У. при условията на опасен рецидив както по буква „А”, така и по
буква „Б” на чл.29, ал.1 от НК. Този извод е верен поради следното :
Подсъдимият е
извършил престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК. За такова престъпление е осъждането на У. по НОХД №
1372/2005 г. по описа на БРС, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода” ефективно за срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 23.09.2005
г., поради което към момента на осъществяване на деянието не е изтекъл срокът
от 5 години от изтърпяване на наказанието, визиран в чл.30, ал.1 от НК.
На следващо място деянието
по настоящото дело е осъществено, след като подсъдимият е осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Съгласно Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г.,
Пленум на ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление
№ 7 от 26.VII.1987 г. опасният рецидив по чл.
29, ал. 1, б. "б" НК има предвид две или повече осъждания, а не
престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията, макар да са
постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане. В този смисъл са налице две
осъждания по отношение на У. с определение от 10.10.2006 г. по НЧД № 2281/2006
г. по описа на БРС, влязло в сила на 26.10.2006 г., тъй като на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са определени общи най-тежки наказания по
две групи присъди, а именно – по първа група „лишаване от свобода” за срок от 9
месеца, а по втората група – 3 години „лишаване от свобода”, като на основание
чл.24 от НК определеното общо наказание е увеличено с една година – общо 4
години „лишаване от свобода”. Петгодишният срок от изтърпяване на наказанията,
визиран в чл.30, ал.1, от НК не е изтекъл към момента на осъществяване на деянието.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до десет години. Нормата на
чл.373, ал.2 от НПК обаче задължава съда да определи на подсъдимия наказание
при условията на чл.58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на
обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е
одобрил с определение. Настоящият случай е именно такъв, поради което при
определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че за
престъплението, по което е повдигнато обвинението, не са предвидени алтернативни
наказания, поради което наказанието следва да бъде определено при условията на
чл.55 от НК. Тъй като е установен специален минимум на наказанието „лишаване от
свобода”, то приложима се явява разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, т.е.
надлежното наказание е „лишаване от свобода”. От друга страна, съгласно чл. 39,
ал.1 от НК, минималната продължителност на наказанието “лишаване от свобода” е
3 месеца, т.е. на подсъдимия У. следва да се определи и наложи наказание
“лишаване от свобода” в границите от 3 месеца до 2 години. При определяне
размера на наказанието съдът взе предвид, че подсъдимият е склонен да засяга
обществените отношения, свързани със собствеността, невисоката стойност на
отнетите вещи, обстоятелството, че част от тях са възстановени на пострадалата
със съдействието на подсъдимия, решението на подсъдимия да направи
самопризнание, и намери, че следва да бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Наказание “лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца е от естество да осъществи в пълнота
генералната и специалната превенция – да отдели за срока на присъдата
подсъдимия от средата му, играеща негативна роля спрямо него, и същевременно за
същия срок да го лиши от възможността да върши други престъпления, като му даде
възможност да преосмисли и коригира поведението си. Срокът на принудителното му
изолиране в местата за лишени от свобода според настоящия съдебен състав е
справедлив, съответства на обществената опасност на дееца и няма да създаде убеждение
у него, че му е занижена наказателната отговорност.
Наказанието следва
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от „закрит” тип на основание чл.60,
ал.1 от същия закон, тъй като подсъдимият вече е бил осъждан на наказание
„лишаване от свобода”, изтърпявал е такова и рецидивист по смисъла на пар.3,
т.2 от ДР на ЗИНЗС. При изпълнение на наказанието на основание чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне времето от 27.10.2009 г. до влизане в сила на настоящата присъда,
през което време подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
Съдът намери, че за
целите на наказанието, не следва да налага наказание конфискация до една втора
от имуществото на виновния, предвидено в чл.196, ал.2 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият У. следва да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд направените разноски по делото в размер на 30 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия
Стоян Мутафчиев )