Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/….….07.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело №1358 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от С.С.С. *** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на С.С.С. сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания и психичен стрес, в резултат на настъпило
ПТП на 18.09.18г., причинено от К.И.Н., при управление на МПС – л. а. Сузуки
Гранд Витара, рег.№ ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.19г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 4391лв, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените
при ПТП увреждания. В с.з. в срока по чл.214 ГПК ищецът е направил
изменение на иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ като
претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 90000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 18.09.2018г.
в гр.Варна, на бул.Сливница, при управление на л.а. Сузуки Гранд Витара, рег.№ ****,
водачът К.И.Н. нарушил правилата за движение като отнел предимство и причинил
ПТП, при което на ищеца били нанесени телесни увреди, изразяващи се във
фрактура на дясна илична кост и десен ацетабулум, луксирана дясна тазобедрена
става и краниална дислокация на бедрената кост. Излага, че пострадалия бил
хоспитализиран по спешност в МБАЛ Св.Анна-Варна АД за периода от 18.09.18г. до
27.09.18г., където му била извършена операция на таза. Твърди, че уврежданията
довели до невъзможност пострадалия да се обслужва сам за срок по-дълъг от 30
дни и да полага труд за срок по-дълъг от 3 месеца. Сочи се, че освен
претърпените физич.болки ищецът преживял и силен псих.стрес от ПТП, който не
бил преодолян към момента. Сочи, че към момента на ПТП л. а. Сузуки Гранд
Витара, рег.№ **** е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество.
Излага се, че за проведеното лечение е сторил и разходи за медиц. консумативи и
медикаменти в размер на 4391лв. Излага, че е предявил застр.претенция пред
ответника, но до момента нямал отговор от застрахователя. С допълн. искова молба оспорва изложените в отговора
възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявеният иск по основание и размер. Не оспорва факта на
отправяне на претенция пред застрахователя, но твърди, че от ищеца са изискани
допълн.документи на осн. чл.106, ал.3 КЗ, които не са представени. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй
като същият не бил използвал обезопасителен колан. Оспорва размера на
претенцията за неимущ.вреди като завишен и не отговарящ на изискването за
справедливост.
Конституираното
на страната на ответника трето лице – помагач К.И.Н. *** е депозирал отговор, с
който счита исковете за неоснователни по основание и размер. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното по делото НОХД №3497/2019г.
на ВРС, с протоколно определение от 06.08.2019г.
е одобрено споразумение, с което е прието за установено, че К.И.Н. е
осъществил престъпление по чл.343, ал.3, б.А, вр. ал.1, б.Б вр. чл. 342,
ал.1 НК, за това, че на 18.09.18г. в
гр.Варна, при управление на МПС-л.а.Сузуки Витара с рег.№ *********
нарушил правилата за движение на чл.20, ал.1 от
ЗДвП, чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.2 вр. чл.1
ППЗДвП, и
по непредпазливост причинил средни телесни повреди на С.С.С.,
изразяваща се в счупване на таза в областта на долна и задна стена на
ацетабулама и изкълчване на главата на бедрената кост на десен крак, довели до
трайно затруднение движението на десен крак за период от 6-12 месеца, както и
на Р.Х.В., като деянието е извършено в пияно състаяние , поради което и на основание чл.343,
ал.3,б.а, вр. ал.1, б.б вр. чл.342, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години ,
отложено по реда на чл.66 НК.
По делото
се установява, а и не е спорно между страните, че л.а.Сузуки Витара с рег.№ *********, управляван от К.И.Н., е бил застрахован за риска „Гражданска
отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, за периода от 31.08.2018г. до 31.08.2019г.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Станка Н., които
показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
Съгласно
заключението по допуснатата комплексна САТМЕ, кредитирано от съда, се
установява, че при възникването на ПТП ищецът е получил счупване на таза в
областта на долната и задна стена на десния ацетабулум и луксация на главата на
бедрената кост на десния крак, обуславящо трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за около 8 до 12 месеца. Установява се, че лечението е
проведено чрез екстензия на крайника с последваща оперативна интервенция под
обща анестезия за вътрешна репозиция и фиксация на костни фрагменти с метални
фиксатори, като терапията е продължила с антибиотици, обезболяващи и
противосъсирващи медикаменти. Вещото
лице сочи, че крайникът е бил обездвижен за 50 дни с продължение от 20 дни
постепенно ограничено натоварване и придвижване с помощни средства. Заключава,
че в резултат на лечението анатомичната цялост и функцията на крайника са
възстановени, като са възможни калусни образувания, които могат да причинят
болезненост при движения на ставата. Дава се заключение, че ищецът е бил с
поставен предпазен колан при настъпването на ПТП.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите
е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
В
настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на
настъпилото ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”
съгласно застрахователна
полица валидна за периода от 31.08.2018г. до 31.08.2019г.
за л.а.Сузуки Витара с рег.№ *********, сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД и собственика на автомобила, което обуславя
пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се
установява, че с влязло в сила определение от 06.08.2019г. по НОХД №3497/19г.
на ВРС, е одобрено споразумение, по силата на което К.И.Н. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.А, вр. ал.1, б.Б вр. чл. 342, ал.1 НК. Видно
от разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с
влязлото в сила определение обстоятелствата относно авторството,
противоправността и вината за извършеното от ответника престъпление на 18.09.18г.,
при което са причинени посочените увреждания
са безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите между
застр.лице - причинител на вредата и ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, съдът намира,
че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с
тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от
17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
По
несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки
и страдания, вследствие на нанесените
травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП – счупване
на таза в областта на долната и задна стена на десния ацетабулум и луксация на
главата на бедрената кост на десния крак /съгласно заключението на
медиц.експертиза/. От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че същият е изпитвал силни болки както непосредствено след ПТП, така и
впоследствие след извършената оперативна интервенция. Св.Н. сочи още, че в
болницата ищецът е бил напълно обездвижен, а тя го обгрижвала, като след
изписването му обездвижването е продължило повече от 2 месеца. Установява се,
че е проведена и рехабилитация, като през периода на възстановяване натоварването
на крака било ограничено. Видно от експертизата тези травми са обусловили
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около 12
месеца като към момента функцията му е възстановена. Свидетелката сочи, че и в
момента ищецът накуцвал, като при влажно време болките се изостряли, както и че
след катастрофата станал раздразнителен, изпитвал страх и не искал да кара
кола.
Отчитайки степента на болките и страданията,
свързани с удара от автомобила, характера на
телесното увреждане, довело до оперативна интервенция, продължителността на
възстановяването на пострадалия, обстоятелството, че и към настоящият момент
ищецът продължава да изпитва болки, както и факта на преживения стрес, съдът
намира, че сумата от 35000лв. в случая е справедлива за репариране на
неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
В
писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване на
вредоносният резултат поради липсата на поставен обезопасителен колан. С оглед
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав преценява същото
за неоснователно. Видно от заключението на комплексната СМАТЕ от конкретните
наранявания на ищеца и данните за задействани предпазни въздушни възглавници се
извежда извода същият да е бил с поставен предпазен колан. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51,
ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие
на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението
на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия
вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния
размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД / в този
смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г./. Ето защо и като съобрази изложените по-горе данни съдът намира, че релевираното
от ответната страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия се
явява неоснователно.
С оглед на така изложеното съдът намира, че
предявеният иск по чл.432,
ал.1 от КЗ се явява основателен до размер от 35000лв, до който размер следва да бъде уважен, като за
разликата до претендирания размер от 90000лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимущ.вреди, то съдът
съобразява разпоредбата на чл.429,
ал.3 КЗ, съгласно която лихвите
за забава на застрахования по ал.2, т.2 на чл.429 КЗ, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. В случая ищецът е предявил
претенция пред застрахователя–ответник на
18.10.2018г., като липсват
данни за по–ранното уведомяване на застрахователя, поради което и съдът счита, че върху присъденото обезщетение за неимущ.вреди се дължи законна лихва от 19.01.2019г.
до окончателното плащане.
Що се
касае до предявеният иск за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер
на 4391лв, представляващ обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени средства за лечение,
то видно от приложените по делото талони и касови бонове се установява тяхното
извършване. Съгласно заключението по САТМЕ същите са за заплащане на
мед.консумативи и изделия, като може да се изведе извода, че са използвани при лечението на ищеца. Предвид
това съдът намира, че претенцията в пълния й претендиран размер следва да се
уважи.
Във връзка с отговорността за разноски
от ищцовата страна в с.з. бе направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съгласно
чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за правна помощ,
сключен с адв.Н.В., изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от
адвоката по реда на чл.38 ЗА. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в
размера, посочен в разпоредбата на чл.
7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от исковете, а именно 1712
лева за осъществено процесуално представителство на ищеца.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 1575,64лв,
определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уважените искове,
както и направените по делото разноски в размер на 200лв–
възнаграждение за съдебна експертиза.
Съобразно
направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, съдът намира,
че такива се следват съобразно отхвърлената част от исковете като в тежест на
ищеца следва да се възложи сумата от 116,54лв,
включваща разноски за съд.експертиза, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски,
бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 35000лв. / тридесет и пет хиляди лева/ представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и психичен стрес, в
резултат на настъпило ПТП на 18.09.18г., причинено от К.И.Н., при управление на
МПС – л. а. Сузуки Гранд Витара, рег.№ ****, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 19.01.19г.
до окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА
от 4391лв
/ четири хиляди триста деветдесет и един лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП увреждания, чл.432, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
горницата над 35000лв до пълния му размер от 90000лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Студентски,
бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА
от 1575,64лв. / хиляда петстотин седемдесет и пет
лева и 64ст /, представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от
исковете, както и СУМАТА от 200лв (двеста лева) , представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за
вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Студентски,
бул."Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА
от 1712 лв /хиляда седемстотин и дванадесет лева/, представляваща
адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" №67А, СУМАТА от 116,54лв / сто
и шестнадесет лева и 54 ст/, представляваща направени по делото разноски, на
осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на К.И.Н.
, ЕГН **********, с адрес ***, в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски, бул."Симеоновско
шосе" №67А, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: