РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Благоевград, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100783 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№783/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№7322/28.03.2024г. от Б. Т. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.П и настоящ адрес: гр.С, Ч., ЕГН **********, против „Многопрофилна болница за
активно лечение Бл, представлявана от д-р Д– Изпълнителен директор, с която е предявен
иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/ - частичен иск от 50 000 лв. /петдесет хиляди/, обезщетение за причинени
неимуществени вреди /болки и страдания/ от счупване на дясна бедрена кост по време на
престой в болничното заведение, ведно със законната лихва от 04.04.2023г. до окончателното
изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2023г. новороденото бебе Б. Т. Р., на 20 дневна
възраст, постъпил в болница „М Б с оплаквания за жълтеница и хрема, с наченки на
кашлица, а на 05.04.2023г. бил изписан от болничното заведение със сериозна фрактура на
дясна бедрена кост, в шинно-гипсова имобилизация.
Твърди се, че Б. Т. Р. е роден на 11.03.2023г. в гр.Б в А от първа нормално протекла
бременност и раждане по естествен механизъм в очаквания термин, като раждането минало
без усложнения и след физиологично протекъл неонатален период, изписан в добро
здравословно състояние на 4-тия ден. Сочи се, че майката на Б. Р. е непълнолетната Вера
Марусиева Георгиева, родена на 31.01.2008г, а бащата е Траян Надков Р., роден през 2004г.,
пълнолетен.
Сочи се, че детето е изписано, проведена му е консултация с лекар, избран е личен лекар
на детето - д-р И, с практика в гр.Симитли, като новороденото е имало необходимите добри
условия за отглеждане, както и постоянна грижа освен от майката, така и от по-опитни и по-
възрастни роднини на бебето - бабата по майчина линия Ми сестрата на бабата по бащина
линия - Т както и от майката на бащата - Н. Посочва се, че детето е било жизнено и без
никакви странични, странни, различни симптопи, оплаквания, хранило се нормално по
определения режим за новородени, спяло спокойно, отглеждало се в спокойна среда и с
необходимото внимание и обич за новородено дете. Посочва се, че ден преди приемането в
МБАЛ Благоевград, на 31.03.2023г. бебето Б. е било изкъпано от баба си и не е имало нищо
по-различно, смущаващо или пък следи, отоци и др. подобни по тялото на детето.
Сочи се, че роднините на бебето забелязали, че лицето на детето има по-особен цвят –
жълтеело, което породило съмнение, че детето развива жълтеница, затова на 01.04.2023г.
започнали да търсят медицинска помощ за консултация. На същата дата бабата по бащина
линия се обадила на личния лекар - д-р Илиев, който не е бил наличен поради съботния
1
почивен ден, но същият насочил бебето с майката и бабата да посетят неотложен кабинет в
гр.Благоевград, като в рамките на същия ден от неотложния кабинет майката и бебето били
препратени към Спешен център, където се обадили на педиатър и малко по-късно детето
било прието в неонатология към МБАЛ Б Сочи се, че при всеки преглед детето било
оглеждано от всички медицински лица, през които е преминало същото на 01.04.2023г.
Твърди се, че Б. Р. е приет на 01.04.2023г. в 16:32 ч. в болницата, отдел Неонатология към
М като видно от всички медицински книжа, детето било прието в болничното заведение в
задоволително общо състояние, кожа-мургава, спокойна ритмична дейност и дишане, без
синини, отоци и др., единствено е отбелязано, че носът е полупроходим, не е имал повишена
температура, дори не е „скимтял“, плакал. Посочва се, че приелата го педиатърка и персонал
в Неонатология отказали на майката да остане до бебето си като придружител, въпреки, че
то е кърмаче и е на 20 дни към онзи момент, като приелият го екип в отделението
констатирали жълтеникавия цвят на кожата на бебето и заявили на роднините на бебето, че
го оставят в болницата за лечение на жълтеничната инфекция и подобряване на общото
състояние по отношение на хремата, както и че те ще ги информират за развитието на
лечението му.
Сочи се, че Надка и Марусия - двете баби на детето, както и майката стриктно спазвали
указанията и звънели всеки ден в болничното заведение да получават сведение за
състоянието на детето, като в периода от 01.04 до 3.04 информацията за бебето била, че е
спокоен, храни се, няма температура, жълтеницата отминава, не плаче и няма никакви
усложнения.
Твърди се, че един от разговорите на 03 или 04 април бил по-различен - дамата от
медицинското заведение била смутена, изнервена и се държала арогантно, като не дала
обичайната информация за детето. На следващия ден баба Нпрозвънила по обяд за сведение
за бебе Б., като от болничното заведение й отговорили „Детето е добре, но е в Пирогов и не
питайте сега много, нормално е и такива работи да се случват. Идвай бързо да си вземеш
личната карта от отделението и да тръгваш към Пирогов при детето“. Бабата била в шок,
майката чула частично разговора и изпаднала в шок като разбрала, че бебето е в Пирогов,
като отново попитали какво се е случило, че детето е в П на което получили отговор, че
детето има нещо на крачето. Притеснените роднини тръгнали от С, където срещнали
неприемливо, арогантно и дискриминационно по повод на етническия им произход
отношение, медицинските лица неколкократно се обърнали към близките с думите: „айде
сега без цигански номера“, „излизайте отвън, извън болницата, това не ви е махалата тук“,
„ще извикаме полицията да се занимава с циганското ви поведение“. От болничното
заведение не им дали никаква информация за детето и не им позволили да влязат в
болницата. Малко по-късно им съобщили, че детето ще бъде върнато с линейка в
Благоевград и няма необходимост да пътуват към С.
Сочи се, че следобед в двора на болничното заведение пристигнала линейка, с която
детето било върнато от П в Бкато бебето било полуголо, със насълзени и изтощени очи,
целият му десен крак бил гипсиран, като видимата извън гипса част на крачето- дясното-
ходило било подуто, с лилаво-син цвят. Установило се, че детето е със счупена бедрена кост.
Същия ден било изписано от лечебното заведение по преценка на лекуващата лекарка, която
казала на бабата, че е по-добре бебето да бъде по-близо до майка си, да е обгрижвано 24
часа, да го хранят и успокояват докато е в болка.
Твърди се, че бебето Б. преживяло много тежки моменти, страдало и плачело твърде
безутешно, имало критични моменти от захласване от болка и рев, не можело да се храни,
нито да спи нормално. Още след изписването на детето на 05.04.2023г. вечерта била много
тежка за бебето, плачело непрестанно с глас, видимо много го боляло и страдало. Роднините
се обадили на Спешен център-гр.С, откъдето им казали, че не могат да изпратят линейка и
трябва да отидат до Спешния център в Благоевград. Поради това на следващия ден - на 6
април детето било откарано в болницата в Петрич, където ортопед д-р Френгов в гр.Петрич
прегледал детето и му направил друга снимка на травмата.
Навежда се, че на 8 април 2023г. бебето било в лошо общо състояние поради причинената
му травма, като десният му крайник започнал да посинява и да се подува, а бебето не
спирало да страда, мрънка, плаче и да е неспокойно. Не било възможно нито да го държат на
ръце, нито да го оставят на легло или в детското му креватче. Поради това родителите
отново се обадили на личния лекар - д-р И, който в ранния следобед посетил в дома бебе Б..
2
Като видял детето, много се притеснил и позвънил на ортопеда д-р Секелариев за
консултация. На 09.04.2023г. /неделя/ бебето било прието от доктор С в отделението в П за
консултация и оставено за наблюдение, като на 11.04.2023г. му била подменена
имобилизацията, поставена в П, тъй като се оказало, че същата не била поставена правилно
или се е деформирала и детето имало сериозни притискания в крачето.
Твърди се, че детето месеци наред поддържало леко завишена температура и периодично
в първите два месеца се налагало да му дават панадол за болка, температура и за целия
дискомфорт, който изпитвал. Посочва се, че детето плачело почти непрестанно повече от
месец, не можело да спи спокойно и 10 минути, трепкало и още трепка докато спи.
Сочи се, че според протокол от медицински надзор, при прегледа на медицинския журнал
и становищата относно случая, ставало ясно, че бебето от 3 срещу 4 април видимо не е било
спокойно, плаче и започва да вдига температура, да се появява оток и синина на дясното
бедро на бебето. Сочи се, че детето е било травмирано, изживяло е жестока болка, а освен
това е било дори без постоянен контрол от медицинско лице, никой не го е гушкал,
успокоявал, бебето преживява болезненост и плачът е изразил това, без майка му да е до
него и да търси начин да го успокои въпреки стреса и болката, които бебето е изпитало в
болничното заведение. Не е признато кой какво е направил на бебето от медицинския екип и
не е уведомена майката на момента и съответно бебето си е било само, единствено през 3
часа са минавали да го хранят и за смяна на памперси, а понякога са пропускали подмяната
на пелени. Детето в израз на болезнения дискомфорт на 4 април 2023г. вече е било с влошен
апетит.
Посочено е, че целият стрес от момента на счупване на бедрената кост, транспортиране за
прегледи, консултации, рентгенография, шиниране, гипсиране, е довело до висока
болезненост и стрес за новороденото 20-дневно бебе, като в този момент дори не е било с
майка си. А след изписването до поне още два месеца след това болките, плача,
дискомфорта, безпокойството, израза на стрес са продължили. Посочено е, че детето
страдало при всеки момент на смяна на пелени, а е трябвало да е с пелени, за да не уринира
върху имобилизацията и да я разруши, а освен това бебето от преживяното и от
невъзможността да се къпе нормално в цялост в следващите 40 дни след инцидента му били
причинени и други вреди- подсичане, изпръхтяла кожа, рани, които не можели да се
третират добре в областта на гипса около крачето. Целият десен крак на бебето от таза до
глезена била в гипс, т.е. бебето не можело въобще да сгъне, промени стойката на крачето си
предвид шинирането. В последната една година се наложило няколко пъти да се провежда
консултация с ортопед.
Твърди се, че към настоящия момент се наблюдава стационарно изкривяване на дясното
ходило на бебето, което е по-свито от лявото ходило, като се предполага, че детето ще има
затруднения при нормалното прохождане и правилно ходене, дясното бедро все още било
по-подуто от лявото и бебето не можело да го опъне напълно, а оставало леко повдигнато.
Сочи се, че по случая е образувано наказателно производство, по което все още няма
привлечен обвиняем.
Била назначена и проверка от медицински надзор, която приключила с Констативен
протокол от извършената проверка с №КП-357/27.04.2023г., в който е прието, че травмата на
бебето – счупена дясна бедрена кост с размествания е причинена в лечебното заведение при
някои от интервенциите, като е вероятно средната телесна повреда на новороденото 20-
дневно бебе да се е случила по жесток и мъчителен начин, с употреба на сила, защото
бедрената кост е най-здравата.
С оглед на гореизложеното се твърди, че на бебе Б. Р. е причинено от медицинския екип
на отделение по Неонатология към МБАЛ-Б АД по жесток начин непозволено увреждане, а
именно счупване и с наченки на разместване на дясна бедрена кост, без яснота дали и таза
не е засегнат, т.е. средна телесна повреда, вследствие на което бебето Б. преживява и
изпитва остра болка и страдания, които са били продължителни. Сочи се, че детето е било с
гипсова имобилизация, обездвижено за срок повече от един месец, като това е обхващало
цялото му дясно краче, таза, коляното и до глезена, като са настъпили оток и синини,
поддържал е дълго време - повече от 20 дни, леко завишена телесна температура, изживяло е
стрес, безпокойство, много болка и дискомфорт за нормално ежедневие, присъщо за
възрастта на пострадалото лице - едномесечно бебе. Сочи се, че бебе Б. вместо да спи
спокойно и да се развива нормално, в най-ранен етап от живота му е причинен стрес и болка,
3
като след счупването на бедрената кост и до настоящия момент бебето дава израз на
преживян стрес - докато спи се сепва и заплаква, а в първите два месеца не е могло и да спи
спокойно повече от 10-20 минути. Сочи се, че полученото увреждане може да попречи на
детето да се развива пълноценно, да спортува, да поема физическа натовареност. Към
настоящия момент детето имало леки деформации на дясното бедро и ходилото.
Посочва се, че му предстои да започне да ходи и да е по-активен, динамичен в
натовареността на крачетата, прохождане и започване да тича, което е присъщо за негови
връстници, но за родителите не е ясно как детето ще се справи с двигателните функции на
травмирания крак.
Твърди се, че вредата за здравето на бебето и още повече вредата от преживените болка,
уплах и стрес ще оставят дълготраен белег и влияние въобще в живота и развитието на
малкото дете, момченце, като претърпените вреди създават съображения и за постоянно
съблюдаване на натовареност на ходилата, обувки, ограничения, които след травмите трябва
да се имат предвид във връзка с бъдещо натоварване като дете, момче и мъж.
Предвид гореизложеното се иска от съда да осъди „М да изплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди на бебе Б. Т. Р., ЕГН **********, представляван чрез
законния си представител и баща Траян Надков Р., ЕГН **********, в размер на 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/ - частичен иск от 50 000 лв. /петдесет хиляди/, ведно със
законната лихва за времето от 04.04.2023г. до окончателното изплащане на главницата.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди се, че бебе Б. е прегледано в дежурен кабинет към МДЦ „Рна 01.04.2023г., като в
съставения Лист за преглед на пациента било записано: ,,От тази сутрин с кашлица. Гърло
зачервено. Насочва се към СПО“. Поставена е диагноза: Ангина лакунарис акута. На
01.04.2023г. в 15:24 ч. детето е постъпило в С, където му е извършен преглед. Съставен е
Лист за преглед на пациент в СПО в който е записано: „По данни на майката, детето е с
пожълтяване на кожата, не се храни, отпуснато. Неспокойно. Предлага се за хоспитализация
в Н. Отразена е консултация с неонатолог по телефона в 15:40ч. Детето е хоспитализирано в
отделението по неонатология на 01.04.2023г. в 16:32ч. с История на новороденото (ИН)
№2996.
Оспорват се твърденията, че спрямо пациента и роднините му е проявено неприемливо и
арогантно отношение по повод етническия им произход. Сочи се, че детето е внимателно
прегледано от медицински специалисти, направени са необходимите изследвания и е
проведено адекватно лечение спрямо диагнозата, с която постъпва в лечебното заведение.
Твърди се, че ответното дружество не следва да понесе отговорност, без да е реализирано
виновно поведение на лицата, наети по трудово правоотношение при „МБАЛ-Благоевград“
АД. Твърди се, че в случая не било доказано да са причинени вреди от неправилно лечение.
Напротив, твърди се, че лечението, което е проведено на пациента е своевременно и
адекватно, като към датата на хоспитализация детето е на 22 дни, поради което и съобразно
изискванията е било настанено в залата за специални грижи, в която се настаняват бебета до
28 ден, които са външни за лечебното заведение, поставено е на кислородна маска, под
мониторен контрол на жизнените показатели, проведено е антибиотично и инфузионно
лечение, както и симптоматично лечение с капки за нос и инхалации с физиологичен
разтвор. Сочи се, че по време на престоя са наблюдавани клинични и лабораторни данни за
инфекция и хипербилирубинемия, които в резултат на адекватното лечение са били
стопирани. Твърди се, че по време на ежедневните грижи за пациента в медицинската
документация няма данни за констатирани нови здравословни проблеми, диагнозата, с която
е прието, а именно „Ангина лакунарис акута“, е овладяна.
Твърди се, че на 04.04.2023г. дежурната сестра е установила, че детето е много
неспокойно, поддържа субфебрилитет и лош хранителен толеранс, като при прегледа е
установен нормален соматичен статус и бурна чревна перисталтика, причинена от
обичайните за бебетата колики. Сочи се, че е назначено лечение, като скоро след това бебето
се успокоило, а на 05.04.2023г. в 07:30 часа нощният лекар е уведомил Началник
отделението за проблем с бебето. Твърди се, че незабавно е извършен преглед, при който е
установен оток на дясно бедро, болезненост и ограничение на движенията, със съмнение за
травма на бедрото и незабавно е била назначена консултация с ортопед и Рьо-графия на
долни крайници. Сочи се, че след проведената консултация и рентгенография е потвърдено
съмнението за счупване на бедрената кост, като незабавно е проведена консултация със
4
завеждащ детска травматология към У и по негова препоръка е организиран спешен
транспорт. Бебето било дехоспитализирано и е насочено към У“, Детска травматология за
лечение. Транспортирането е извършено съгласно нормативните изисквания за това, а
именно: от лекар от отделението по Неонатология и педиатрична линейка от Ц. Посочва се,
че в 12:51 ч. постъпва в Спешен кабинет по детска ортопедия и травматология, като доктор
снема анамнеза: „неясна анамнеза с оток на дясно бедро“ и е била направена
рентгенография, при която се установява „диафизарна фрактура на дясна бедрена кост с
давност от около една седмица“, което според ответника свидетелства за липсата на виновни
действия от страна на медицинския персонал, тъй като тази давност от около 7 дни е извън
рамките на времевия престой на детето в „д“ АД. Сочи се, че въпреки това, медицинските
специалисти назначават рентгеново изследване на дясно и ляво бедро, рентгенография на
дясна и лява подбедрица, на ляв и десен глезен, ляв и десен антебрахиум и на ляв и десен
хумерус, като са назначени консултации със специалист по Детска хирургия и
Неврохирургия, направена е гипсова имобилизация за 30 дни. Посочва се, че е преценено, че
липсва необходимост от болнично лечение, а бебето е транспортирано обратно в
отделението по Неонатология на „М“ АД и предадено на семейството.
Твърди се, че с писмо на Министерство на здравеопазването с peг.№20-00-408 от
27.04.2015г. /по повод на станал инцидент с новородено бебе в столично лечебно заведение/,
им било дадено указание да поставят видеонаблюдение в залата за новородени деца, което
изискване било незабавно изпълнено и към настоящия момент изграденото
видеонаблюдение в залата за новородени работи, като съгласно писмо на 01 РУП лечебното
заведение е предоставило видеозаписите от постъпването на бебе Б. до неговото изписване
от Неонатологично отделение.
Сочи се, че в Констативния протокол №КП-357/27.04.2023г. на извършената проверка от
Комисия, назначена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, се установява липсата на данни за оказван системен тормоз, като са констатирани
на време евентуални усложнения и са назначени необходимите изследвания, подробно
посочени в КП.
Твърди се, че лечебното заведение не може да отговаря по чл.49 от ЗЗД, ако не е доказано
увреждане на пациента, настанен и лекуван в него, а в конкретния случай Комисията,
назначена със Заповед №РД-13-372/07.04.2023г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „М“, е установила, че липсват нарушение, вреди, причинени виновно
и противоправно от лекар, работещ в Неонатологично отделение при „М. Твърди се, че
комисията не е открила извършени нарушения или проява на насилие или агресие спрямо
детето, от друга страна се сочи, че след като е установена фрактурата на бедрената кост,
Началник отделение е предприел спешни действия, за да бъде оказана своевременна и
специализирана медицинска помощ.
Сочи се, че след връщането на пациента от УМБАЛСМ Н. И. Пи, детето е прегледано и е
установена липсата на пречки детето да бъде предадено на родителите си.
На последно място се сочи, че от Констативен протокол №КП-357/27.04.2023г. на
Изпълнителна агенция „Ме, се установява, че е налице 100 % възстановяване на детето след
проведеното лечение.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение като несъобразен с критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД.
В съдебно заседание детето Б. Т. Р. се представлява от своя баща и законен представител Т
Р. и от адв.М. Б., които поддържат иска и молят за уважаването му като основателен и
доказан.
В съдебно заседание ответникът „М се представлява от юрк. В. К. и от адв.Е. Я., които
оспорват иска по основание и размер.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Бебето Б. Т. Р. е роден на 11.03.2023г., с родители – баща Т, и майка – непълнолетната В.
Бебето е родено в МБАЛ Благоевград от първа бременност и раждане по естествен
механизъм, като видно от Епикриза ИЗ №2237/2023г. бебето е изписано на 14.03.2023г.
„клинично здраво с тегло 2900 гр., липсва медицински риск за усложнения“, като детето е
насочено към общопрактикуващ лекар за консултация.
В деня на изписването на детето, същото е прегледано в дома му от избрания личен лекар
5
– д-р Г с практика в гр.Симитли. Детето е имало необходимите добри условия за отглеждане,
като за същото са полагани постоянни грижи от майката, от бабата по майчина линия М и
нейната сестра Т, и от бабата по бащина линия Н. Детето се хранило нормално по
определения режим за новородени, спяло спокойно, било жизнено. На 31.03.2023г. вечерта
детето било изкъпано от баба си, като по тялото на детето нямало синини, отоци и др.
подобни, детето било спокойно.
Роднините на бебето забелязали, че лицето му има по-особен цвят – жълтеело, което
породило съмнение, че детето развива жълтеница. Затова на 01.04.2023г. започнали да
търсят медицинска помощ за консултация. На същата дата се обадили на личния лекар - д-р
Георги Илиев, който ги насочил към неотложния кабинет в гр.Благоевград.
На 01.04.2023г. бебето Б. Р., на 22 дни, било прегледано в дежурен кабинет към М, като в
съставения Лист за преглед на пациента е записано: ,,От тази сутрин с кашлица. Гърло
зачервено. Насочва се към СПО“. Поставена е диагноза: Ангина лакунарис акута.
На 01.04.2023г. в 15:24 ч. детето е постъпило в СПО на М, където му е извършен преглед
от д-р Борислав Андонов. Съставен е Лист за преглед на пациент в С в който д-р А записал:
„По данни на майката, детето е с пожълтяване на кожата, не се храни, отпуснато.
Неспокойно. Предлага се за хоспитализация в Неонатологично отделение, незабавно.
Отразена е консултация с неонатолог по телефона в 15:40ч.“.
Детето е хоспитализирано в Отделението по неонатология на МБАЛ Благоевград на
01.04.2023г. в 16:32ч. с История на новороденото (ИН) №2996, с данни за хрема и
жълтеница. Детето е с поставен номер №200.
В ИН от д-р Емелина Жостова е направен следния запис на 01.04.2023г. – „Дете на 20 дни,
новородено per vius nat. От вчера детето е с хрема, пожълтяло, станало отпуснато.
Задоволително общо състояние. Кожа – субиктерична. Нос – ограничена проходимост.
Pulmo - везикулярно дишане, Cor – ритмична сърдечна дейност. Корем – мек, спокоен.
Добър мускулен тонус. Назначена е терапия с кислород, глюкозни и солеви разтвори,
уназин, амикацин, капки за нос, хранене 7 х 90 мл., детето е поставено на монитор,
назначени са лабораторни изследвания. Поради повишени стойности на креатинин и урея,
терапията с Амикацин е отменена, съгласно запис в ИН в 21 ч.
След извършения преглед от дежурния лекар д-р Ж, детето е настанено в сектор
„Специални грижи“ и е започнато лечение. Новородените деца /до 28-мия ден вкл./, които са
постъпили от други места /т.нар. външни новородени/ са на задължително 24-часово
наблюдение, без придружител, като за тях се полагат грижи от страна на медицинския
персонал, включващо лечебно и друго обгрижване, тоалет, хранене, активно наблюдение –
мониторинг, изпълнение на всички медицински манипулации по назначената от лекаря
терапия.
След настаняването в лечебното заведение, двукратно за денонощие детето е преглеждано
от визитиращия лекар. Провеждано е антибиотично лечение, терапия с кислород, глюкозни
и солеви разтвори, капки за нос. В следващите няколко дни – до 04.04.2023г., детето е било
спокойно, хранило се добре, не повръщало, в задоволително общо състояние. Установено е
подобрение на основните оплаквания – хрема и жълтеница. Състоянието на детето е
проследявано редовно и е отразявано в ИН, както следва:
В Рапортна тетрадка - мед. сестри, за бебе №200 в дневен рапорт на 01.04.2023г. е
записано: „Новоприет, със секреция от носа и кашлица. На O2 маска, монитор, ВКИ и АБ
терапия. Храни се добре“. Нощен рапорт 01/02.04.2023г.: „Бебе №200 - на ВКИ, АБ -
терапия, O2 маска, монитор, храни се, не повръща“.
В декурзуса от 02.04.2023г. д-р Коюмджийска е записала: „Задоволително общо
състояние. Кожа - розово - иктерична. Нос - полупроходим, секретиращ гъсти жълто - зелени
секрети. Pulmo - грубо везикуларно дишане с проведени шумове от ГДП, ДЧ - 42/мин. Cor -
ритмична сърдечна дейност с ясни тонове, СЧ - 126/мин. Корем - мек, спокоен без данни за
ХМС. Задоволителен мускулен тонус Сат02 - 97%. Диуреза - 40 мл (+)“. Извършени са
контролни изследвания на урея 1,98ммол/л и creat G 40.
До края на деня, както и на 03.04.2023г. състоянието на детето е без съществена промяна.
На 03.04.2023г. в декурзус е записан кръвен билирубин 144 м/л. Продължена е терапията с
Амикацин.
В Рапортна тетрадка — мед. сестри, за бебе №200 в дневен рапорт на 02.04.2023г. е
записано: „На креватче на ВКИ и АБ терапия. На O2 маска и на монитор. Храни се, не
6
повръща. 02 - ех. Поставят се капки за нос 3 х 2 к дн. Спокойно, афебрилно, следи cе
диурезата“. Нощен рапорт 02/03.04.2023г.: „Бебе №200 - На монитор, на ВКИ, АБ - терапия.
Афебрилно, храни се, не повръща“.
В Рапортна тетрадка - мед. сестри, за бебе №200 в дневен рапорт на 03.04.2023г. е
записано: „На мониторен контрол, ВКИ и АБ терапия. Храни се. Поставят се капки за нос“.
Нощен рапорт 03/04.04.2023г.: „Бебе №200 - на ВКИ, АБ - терапия, спокойно, афебрилно,
храни се, не повръща“.
В декурзуса от 09:00 ч. на 04.04.2023г. от д-р Калпанова е записано: Задоволително общо
състояние, кожа - мургаво - субиктерична, чиста, намален/нормален кожен тургур. Нос -
проходим. Pulmо - везикуларно дишане двустранно. Сог - ритмична сърдечна дейност, ясни
тонове, Корем - мек, спокоен с физиологична перисталтика. Задоволителен мускулен тонус и
реактивност. Кр. билирубин 117 м/л.“
В Рапортна тетрадка - мед. сестри, за бебе №200 в дневен рапорт на 04.04.2023г. е
записано: „АБ терапия. Храни се. Не повръща“.
На 04.04.2023г. медицинските сестри В. Попниколова и Светослава Никова били дневна
смяна. Когато поели дежурството, медицинската сестра М от нощната смяна казала, че бебе
Б. е бил неспокоен и плачлив. Медицинската сестра М споделила, че при нейното
полунощно дежурство от 3 до 6 часа, при смяна на памперса, бебето е изплакало силно
/св.Калпазанова, св.Никова/.
По време на дежурството на мед. сестра Светослава Никова също й направило
впечатление, че бебето Б. Р. било неспокойно, плачело без причина. Уведомила д-р
Калпазанова, че детето е неспокойно. Доктор Калпазанова го прегледала в 11 часа, но не
установила нищо необичайно. Приела, че се касае за обичайните за бебета колики и
назначила лечение с капки.
В 20.30 ч. на 04.05.2023г. медицинската сестра Лили Лазарова установила, че детето е с
температура 37.5 градуса и има оток на дясното краче в областта на бедрото. Веднага
уведомила лекуващия лекар д-р Емелина Жостова, която назначила вливания за отводняване
на детето, както и активно наблюдение на отока и щадене на крачето.
В декурзуса от 20:30 ч. на 04.04.2023г. д-р Жостова записала: „Т 37.5 С. Неспокойно.
Прокашля. Кожа - мургава, субиктер. Нос - проходим. Pulmo - везикуларно дишане,
проведени шумове от ГДП. Сог - ритмична сърдечна дейност, ясни тонове. Корем - мек,
спокоен. Добър мускулен тонус. Кръвен билирубин 124 м/л. В областта на дясно бедро има
оток и болезненост“.
В Нощен рапорт 04/05.04.2023г. е записано: „Бебе №200 - на ВКИ от 21 ч. На АБ -
терапия, В 21 ч. с Т-37.5, неспокоен. При смяна на памперса забелязано оточно дясно краче
(бедро) с болезненост. Храни се добре. Оводнявано“.
На 05.04.2023г. в 7.30 ч. д-р Калпазанова постъпила на работа, извършила преглед на
бебето и установила – отток на дясното бедро и болезненост, без промяна на цвета на
кожата. Бебето било неспокойно при пипане и събличане. Поради съмнение за травма на
бедрото, д-р Калпазанова уговорила консултация с ортопед – д-р С и назначила
рентгенография. След извършена Рьо - графия на долни крайници, е установено, че е налице
счупване на дясна бедрена кост с разместване на фрагменти /л.208/. Д-р К незабавно се
консултирала със завеждащ детска травматология към УМБАЛ Пирогов и бил организиран
спешен транспорт с лекар от Неонатологичното отделение на МБАЛ Благоевград и
педиатрична линейка от ЦСМП - Благоевград.
В Декурзус от 05.04.2023г. д-р Калпазанова е записала: „Много неспокоен. Субфебрилен.
Кожа-мургаво – субиктерична. Равномерно везикулярно дишане двустранно. Корем – мек.
Налична диуреза и дефекация в норма. Установява се оток на дясно бедро – плътен и
болезнен при палпация. Ограничени активни движения. След проведена по телефона
уговорка за превеждане, детето заминава за Детска травматология на УМ
Детето е изписано от отделението по Не в 11:00 ч. на 05.04.2023г. с диагноза: Р 39.2
Интраамниотична инфекция на плода, некласифицирана другаде и S 72.80 Счупвания на
други части на бедрената кост, закрито. В Епикриза ИЗ №2996/2023г. е отразено, че от
04.04.2023г. детето е много неспокойно, поддържа субфебрилитет, лош хранителен толеранс;
по време на визитация е установен плътен оток на дясно бедро, болезненост и ограничение
на движенията; на 05.04.2023г. след след консултация с ортопед – направено Ro графия на
долни крайници, е потвърдено съмнението за фрактура на бедро.
7
След изписването, по заявка на д-р Калпазанова, детето е транспортирано с линейка,
придружавано от д-р Топалова, до УМБАЛСМ Пирогов /Фиш за спешна заявка
№226/05.04.2023г. на ЦСМП – Благоевград/.
Детето постъпва в 12.51 ч. в УМБАЛСМ Пирогов, в Спешен кабинет по детска ортопедия
и травматология. Поставена е основна диагноза МКБ S72.3.Счупване на тялото /диафиза/ на
бедрената кост.
Обективно при прегледа е установена деформация в областта на дясно бедро, спонтанна и
палпаторна болезненост, ненапрегнат травматичен оток на нивото на средна трета на десен
фемур. Направени са обзорни графии на крайниците и гръдния кош, консултации с хирург и
неврохирург, поради асоциация на фрактурите на бедрото на непроходилите с
малтретиране/физически тормоз.
Извършено е рентгеново изследване на бедро - д-р Видяна Костадинова и д-р Иван
Николов, от което е установена фрактура на десен фемур, без наличие на калус, което
изключва възможността за родова травма. Липсват данни за оказван системен тормоз. На
детето е направена гипсова имобилизация за 30 дни – дорзална гипсова шина. Преценено е,
че състоянието на детето не изисква хоспитализация за наблюдение на фрактурата и е
насочено за домашно лечение.
При напускането на УМБАЛСП Пирогов е изготвен Лист за преглед на пациент №071688
от 05.04.2023г. от д-р Григор Сиришнишки от УМБАЛСП Пирогов, в който в графа
„анамнеза“ е отбелязано „Неясна анамнеза с оток на дясно бедро. Направи се
рентгенография, от която се установи диафизарна фрактура на дясна бедрена кост с давност
от около една седмица“.
На основание Заповед №13-372/07.04.2023г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „М“ към Министерство на здравеопазването, е извършена
извънредна проверка в М за периода от 10.04.2023г. до 18.04.2023г. За резултатите от
проверката е изготвен Констативен протокол №КП-357/27.04.2023г.
От същия се установява, че проверяващата комисия е провела разговори с лекарите,
медицинските сестри и акушерките, които са били дежурни в дните от 01.04.2023г. до
05.04.2023г., които са дали писмени становища, описани в Протокола от извършената
вътрешна проверка /протокол на л.178/. При разговор с ак.Мкоято е била дежурна на
нощната смяна от 03/04.04.2023г., пред комисията, тя е споделила, че по време на
дежурството е сменила памперса на Б. в 03.00 часа, като при повдигане на крачетата, детето
е изплакало много силно, което дори я е стреснало. Изразила е твърдение, че на детето не е
сменян памперса в 21 ч., тъй като не е имало нужда.
За да бъде потвърдена достоверността на написаното в Лист за преглед на пациент
№071688 от 05.04.2023г. от д-р Григор Сиришнишки от У – „давност от една седмица“, от
Изпълнителна агенция М е изпратено писмо до Директора на У, но от лечебното заведение
не са представили становище относно това с каква давност е фрактурата на бедрената кост.
След като на 05.04.2025г. детето било предадено на родителите, грижите за него се
полагали от семейството му в домашна среда. На 08.04.2023г. детето било посетено от
личния лекар д-р И, който извършил преглед и насочил детето за преглед при д-р Сакелариев
в Болница Пулс.
На 09.04.2023г. детето е консултирано в Отделението по ортопедия и травматология на
М“, където е установено компрометиране на гипсовата имобилизация – счупена и
разместена шина. Поставена е нова имобилизация и направена Ро-графия и детето е
насочено към поставяне на циркулярен гипс на 11.04.2023г.
Видно от Епикриза ИЗ №3641/2023г. на М, детето е постъпило в лечебното заведение на
11.04.2023г. по КП 219 Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем на
сложност. При постъпването е установено следното обективно състояние – в добро общо
състояние; десен долен крайник имобилизиран в гипсова шина, обхващаща глезенната,
колянната и тазобедрената става; при отстраняване на шината – оток в областта на дясно
бедро; периферна циркулация и сетивност запазени. На 11.04.2023г. е извършена операция –
под локална анестезия и под Ро-контрол се извърши закрита репозиция на фрактурата на
дясно бедро и се постави поясно-крачолов гипс /Оперативен протокол №457/11.04.2023г./.
Детето е изписано от болничното заведение на 12.04.2023г. с подобрение.
Видно от Констативния протокол №КП-357/27.04.2023г. за извършената проверка от
Изпълнителна агенция „М“ към Министерство на здравеопазването, във връзка със случая
8
медицинският одит е констатирал допуснато нарушение от МБ на чл.86, ал.1, т.10 от Закона
за здравето „Като пациент всеки има право на сигурност и безопасност на диагностичните и
лечебните процедури, провеждани по време на лечението му“. Комисията е приела, че
предвид информацията от дежурната акушерка от нощна смяна на 03/04.04.2023г. за
необичайната реакция на детето при тоалета в 3 ч., данните за неспокойство и плачливост на
детето на 04.04.2023г., липсата на данни за оток в областта на дясно бедро преди 21 ч. на
04.04.2023г., наличието на такива след това и обстоятелството, че обикновено отокът се
появява между 12 и 24 часа след фрактурата, то същата с голяма вероятност се е случила в
периода от 03.04.2023г. до ранните часове на 04.04.2023г. по време на хоспитализацията в
лечебното заведение.
Поради това за извършеното нарушение на М е съставен Акт за установяване на
административно нарушение №А-132/21.06.2023г., издаден от Изпълнителна агенция „Мкъм
Министерство на здравеопазването, в който е констатирано, че фрактурата се е случила на
03.04.2023г. по време на хоспитализацията в М, с което лечебното заведение е нарушило
чл.86, ал.1, т.10 от Закона за здравето. АУАН е връчен на 21.06.2023г. на Директора на М- д-р
Ог, който същия ден е подал молба за сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство по чл.58г, ал.8 от ЗАНН.
На 03.07.2023г. е сключено Споразумение №С-96/03.07.2023г. между Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Мв качеството му на административнонаказващ орган,
и М АД, представлявана от изпълнителния директор д-р Оза извършено на 03.04.2023г.
нарушение по чл.86, ал.1, т.10 от Закона за здравето – фрактура по време на хоспитализация
в МБАЛ Благоевград, за което се налага имуществена санкция в размер на 350 лв.
По случая било образувано Досъдебно производство №88/2023г. по описа на ОСлО при
ОП-Благоевград /преписка вх.№3223/2023г. по описа на РП-Благоевград/ за това, че за
времето от 7.30 часа до 20.30 часа на 04.04.2023г. в Отделение по Неонатология при М,
находящо се в гр.Благоевград, ул.“Се причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на десен крак на Б. Т. Р., роден на 11.03.2023г., поради немарливо изпълнение на
занятие – престъпление по чл.134, ал.1, пр.2 от НК. Поради неустановяване авторството на
деянието по чл.134 от НК, осъществено спрямо пострадалия Б. Р. по време на
хоспитализацията му в М с Постановление от 26.11.2024г. наказателното производство е
спряно.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза от в.л. д-р К. С. А., който дава
следното заключение /ведно с разпита му в съдебно заседание/:
Увреждането на Б. Р. е косо, разместено счупване на дясна бедрена кост в средната й част.
Механизмът на полученото телесно увреждане е огъване и усукване на десния крак в
областта на бедрото. Причината е индиректно механично въздействие върху дясното краче
на бебето, по механизъм на огъване и торзия /завъртане, усукване/, като са възможни два
варианта - тялото се върти при фиксиран крайник, или завъртане на крачето при фиксирано
тяло. На възрастта, на която е било, бебето не може да се движи и обръща само.
Медикобиологичният характер на счупването на дясна бедрена кост е трайно затруднение
на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. В приложената медицинска
документация не е описано предшестващо увреждане, което да е повлияло на получената
телесна повреда. При наличие на такова увреждане има болки в мястото на увредата,
засилващи се при опит за движение.
Външните белези на такова увреждане са болка при натиск, оток, деформация на
увредата и нарушение на функцията на крайника.
Болката се проявява веднага при счупването. Счупването на бедрото провокира болка с
висок интензитет, като болката е най-силна в момента на счупването. Болката е най-силна
до 20-тия ден, след което намалява, тъй като вече има частично зарастване. При малко дете
болката се проявява с плач, несъзнателна защита – дърпа си крак/ръка при опит за пипане в
тази област; при опит за инвервенция в тази област реагира с плач. Болката предизвиква
нарушен сън, плач.
Отокът се появява в рамките на 24-48 часа, след което претърпява обратно развитие за 3-4
дни /отокът започва да намалява/.
След установяване на счупването е направено наместване на счупването и поставена
гипсова имобилизация. Експертът е обяснил в съдебно заседание, че поставянето на
гипсовата имобилизация е свързано с наместване на костта, като по всяка вероятност е под
9
анестезия, тъй като болката е с голям интензитет.
След една седмица, вследствие на имобилизацията и започналите възстановителни
процеси, отокът в мястото на счупването намалява и гипсовата имобилизация става
нефункционална, което налага нейната смяна, извършена на 11.04.2023г. в МБАЛ Пулс,
където е поставена нова гипсова имобилизация.
При такъв вид счупване методът на лечение е консервативен, изразяващ се в закрито
наместване на счупването и фиксиране на десен долен крайник с т.нар. поясно-крачолен
гипс за периода от около 30 дни. Този гипс създава затруднение в хигиенно-битово
обслужване.
През периода на лечение пациентът е търпял болки и страдания за период от около 2
месеца, като първите 2-3 седмици болките са били с по-интензивен характер. Това е
периодът на първоначално зарастване на костта. След това болките са със затихващ характер
за период от около 30-60 дни.
При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период
при такъв вид увреждания за възрастта на пациента е около 60 дни. С оглед описания начин
на протичане на възстановителния процес, периода на възстановяване и липсата на описани
усложнения, не се очакват трайни последици, които биха нарушили нормалното физическо
развитие на детето след прохождане. По делото няма приложени документи, от които да се
установяват патологични промени след прохождането на Б. Р.. Прогнозата е за пълно
възстановяване, поради силно изразените репаративни процеси в детска възраст. Няма
установени деформации след свалянето на гипса и провежданите до 9-10 месец
консултации.
Вещото лице е посочило, че информация относно точния момент на настъпване на
увредата се съдържа в становищата на дежурния персонал в отделението и констатациите
описани в КП на Медицинския одит.
Вещото лице е дало заключение, че на базата само на анализ на резултатите от
направените снимки и извършените прегледи, не може да се установи точно давността на
увредата. За давността може да се съди от кръвоизлиза и отока – колкото по-тежко е
счупването, толкова по-голям е кръвоизлива и отока.
Св.Надка Р.а – баба на детето по бащина линия споделя, че когато детето било върнато от
Пирогов, било с шина на крака, която не била сложена добре и му убивала. Не спряло да
плаче 5-6 часа, обръщало си очите от болка. Вечерта детето плакало много. На следващия
ден го закарали на преглед в гр.Петрич. На третия ден след изписването било прегледано
вкъщи и от личния лекар д-р Илиев, който установил, че пръстчетата били подути и
посинели, крака също бил подут, и затова д-р Илиев срязъл шината, за да се отпусне и да не
стяга на крака и кръста на детето. Детето било с шина около 40 дни. През този период
детето не било спокойно, много плачело, не се хранило, устата му постоянно треперила,
стряскало се на сън, посинявало, вдигало температура, за която му давали панадол и
нурофен. За да го изкъпят, от кръста надолу го слагали в чувал и го къпали от кръста нагоре,
а надолу само почиствали с мокри кърпи. При смяна на памперса и преобличане, бебето
изпитвало болки и мъки, не било спокойно. Постоянно го държали в ръце, за да го
успокояват.
Св.Маруся Георгиева – баба на детето по майчина линия, сочи, че детето било прието, за
да бъде лекувано от хрема и жълтеница, а било върнато цялото в гипс. Наблюдавали мъките
на детето денем и нощем. Бебето постоянно плачело от болка. При опит да го вдигнат или
помръднат, то започвало да плаче, посинявало от плач. Било стресирано и уплашено. Гипса
и шината обхващали цялото краче до пръстите и над кръстчето, до гърдичките. Повече от
40-50 дни бил с гипс и шина. При физиологични нужди, имало затруднения при
почистването на детето и при сваляне на памперса. Детето изцапвало шината, а нямало как
да го изкъпят – почиствали с мокри кърпи и детето и шината. Не можели да къпят бебето
месец и половина заради гипса. Постоянно трябвало да го държат на ръце и да внимават да
не го наранят. Но при държането на ръце, гипсът много натежавал, а трябвало да се внимава
крачето винаги да е в напълно легнало положение и да не увисва. Когато слагали детето в
креватчето, го поставяли върху мека възглавница или одеялце. Майката не можела да го
кърми заради стойката на детето, при която трябвало да се пази крачето, тъй като при
обръщане, гипсът се размествал. От самия гипс му се получили рани, крачето му се било
подуло и посиняло. От счупването кракът бил с голям оток. След свалянето на гипса, детето
10
продължило да плаче, стряскал се на сън и не можели да го утешат. След свалянето на
шината детето било водено няколко пъти на прегледи при д-р Френгов и д-р Сакелариев.
Сочи, че и до ден днешен детето не ходи направо, а дясното краче бяга настрани и понякога
детето пада. И до сега кракът стоял леко подут. Детето било напрегнато и нервно.
Св.М. М. – здравен медиатор, сочи, че заедно с д-р Илиев – личния лекар на детето, са
посетили дома на бебето след изписването му от Неонатологията в М Сочи, че крачето на
детето било гипсирано, а детето плачело, боляло го. Грижи за детето основно полагали
бабата по бащина линия Надка и нейната сестра Траянка. Твърди, че сега детето е добре –
ходи и тича. Майката Вера му споделила, че крачето било леко изкривено и детето тичало
разкрачено, като свидетелят също имал лични впечатления, че детето ходи и тича по-
различно от другите деца.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, събраните гласни доказателства – показания на св.Надка Р.а, Маруся
Георгиева, Райна Калпазанова-Михайлова, Купра Топалова-Илиева, Светослава Никова, М.
М., заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза. Всички
събрани по делото доказателства са еднопосочни и установяват безпротиворечиво
възприетата от съда фактология по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Уважаването му е обусловено от доказване на следните предпоставки: противоправно
поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от
ответника работа; настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите; доказване на виновно поведение не е необходимо поради обективния характер,
гаранционно-обезпечителен характер на отговорността по чл.49 от ЗЗД. Противоправното
поведение може да се изразява в действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа или са пряко свързани с нея, или чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата.
По делото е доказан първият елемент от фактическия състав на деликтната отговорност
по чл.49 от ЗЗД: противоправно поведение на служители на ответника при изпълнение на
възложената им работа, изразяващо се в причиняване на фрактура на дясна бедрена кост на
пострадалото бебе. Възможността за самонараняване е изключена предвид възрастта на
детето /на 22 дни/, на която не може само да се обръща, мести и завърта, т.е. травмата е
причинена с човешка намеса при описания от вещото лице механизъм – механично
въздействие върху крачето чрез завъртане и усукване. Изключена е и възможността травмата
да е причинена от външно лице, което не е служител в болничното заведение, доколкото се
установи, че бебето е било настанено в специален сектор, в който не се допускат
придружители и посетители /св.Калпазанова/. От момента на настаняването в
Неонатологичното отделение на 01.04.2023г. всички медицински манипулации и полагани
грижи като хранене, тоалет и къпане, са се извършвали единствено в бокса, в който е било
настанено бебео, като при някоя от тях е причинена и травмата на детето. Този извод следва
от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, като същият е потвърден и от
Изпълнителна агенция „М“ при извършената проверка по случая, за което на лечебното
заведение е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.86, ал.1, т.10 от Закона за
здравето за това, че по време на хоспитализацията на бебето в М му е причинена фрактура
на 03.04.2023г. След съставяне на АУАН по предложение на Директора на лечебното
заведение М е подписано Споразумение по чл.58г от ЗАНН, което съгласно чл.58г, ал.6 от
ЗАНН съдържа признание на всички изложени в АУАН факти и обстоятелства по ал.3 – има
ли извършено деяние, съставлява ли деянието нарушение, правната му квалификация,
извършено ли е от лицето. В настоящия случай с подписаното споразумение ответната
страна М АД сама е признала извършеното противоправно деяние, което е основание за
ангажиране на гражданскоправната отговорност за причинените със същото вреди.
Признанието се подкрепя от събраните по делото доказателства, преценени по отделно и
в съвкупност, както следва:
От заключението на вещото лице д-р К. А. по изготвената съдебно-медицинска
експертиза се установи, че увреждането – счупването на дясна бедрена кост, е съпроводено
със следните външни проявни признаци – оток, болка, деформация и нарушение на
11
функцията на крайника. И докато отокът се проявява в рамките на 24-48 часа след
счупването, то болката се проявява веднага. Счупването на бедрото провокира болка с висок
интензитет, като болката е най-силна именно в момента на счупването и постепенно
намалява с времето. Болката се засилва при опит за движение на крайника. При малко дете
болката се проявява с плач, несъзнателна защита – дърпа си крака при опит за пипане в тази
област; при опит за инвервенция в тази област реагира с плач.
Установи се, че на 31.03.2023г., когато бебето е било къпано от баба си у дома, по крачето
му не е имало оток, нито болезненост при пипане и местене на крачето. На 01.04.2023г. и
при трите прегледа – в дежурния кабинет към МДЦ „Рубидент – Медика“ ЕООД, в СПО на
М АД и в Отделението по Неонатология на МБАЛ Благоевград, както и при
хоспотализацията, включваща преобличане и тоалет от дежурната сестра/акушерка, не е
констатиран оток и/или болезненост на дясното бедро. Детето е било спокойно и афебрилно.
Отразено е, че детето е с добър мускулен тонус. На 01.04, 02.04 и 03.04 съгласно
медицинската документация и становищата на лекуващия екип детето е било спокойно,
афебрилно, хранело се е, не е имало оток или болезненост на дясно бедро, в добро общо
състояние. В този период детето е било преглеждано по два пъти на ден от лекар, като
становищата са, че детето е в добро общо състояние, спокойно. Видно е, че през целия
период от 01.04 до 03.04 вкл. детето многократно е преглеждано от лекари; било е хранено,
преобличано, къпано, правени са му медицински манипулации, и в нито един момент то не е
дало признаци на болка при пипане, при преобличане, не е имало температура, не е плакало,
не е било неспокойно, т.е. липсват външно проявните признаци на фрактура на бедро.
Такива са се проявили през нощта на 03/04.04, когато детето е изплакало силно при
подвигане на крака и цялата нощ е било плачливо и неспокойно, каквото е било и през целия
ден на 04.04., а вечерта на 04.04. се е появил и оток на крачето, съпроводен с повишена
температура. На 05.04 при извършения преглед от д-р Калпазанова е установен оток,
болезненост и ограничение на движенията. От експертното заключение се установиха
външните проявни признаци на фрактура от този вид, вкл. се установи, че същата е
съпроводена със силна болка. Поради това е изключена възможността бебето да е постъпило
в лечебното заведение на 01.04 със счупен крак, но до 4-тия ден след настаняването му, да
не е давал признаци за това – да не го е боляло при пипане, преместване, движение на
крайника /когато е преобличано, преглеждано и т.н./ и да не е реагирало на тази болка, да е
било с „добър мускулен тонус“, в „добро общо състояние“, „спокойно“, с подобряване на
състоянието му /съгласно епикризата/, „хубаво и здраво бебе“ /св.К/, а болката,
температурата, ограниченията в движението и реагирането при пипане и движение, да са се
проявили едва след 4-тия ден след счупването. Напротив, в конретния случай фрактурата е
причинена в периода от 03.04.2023г. до ранните часове на 04.04.2023г. /както е прието и от
медицинския одит/, когато и са се проявили произтичащите от счупването признаци на
болезненост, плач, неспокойство и до около 12-тия час се е появил и отокът, който е
забелязан около 20.30 часа на 04.04.2023г. На 05.04. при прегледа в Пирогов е установена
деформация в областта на дясно бедро, спонтанна и палпаторна болезненост, ненапрегнат
травматичен оток на нивото на средна трета на десен фемур.
Предвид изложеното, несъмнено се установи, че по време на престоя на бебе Б. Р. в
отделението по Неонатология в МБАЛ Благоевград му е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост, каквото е заключението на медицинския
одит и наблюдаващия прокурор /в постановлението за спиране/.
По изложените съображения неоснователни са възраженията на ответната страна, че
травмата е била с давност около една седмица преди установяването й чрез рентгенова
снимка на 05.04, съгласно отразяването в Лист за преглед на пациент №071688 от
05.04.2023г. от д-р Григор Сиришнишки от У, в който в графа „анамнеза“ е отбелязано
„Неясна анамнеза с оток на дясно бедро. Направи се рентгенография, от която се установи
диафизарна фрактура на дясна бедрена кост с давност от около една седмица“. На първо
място, в графа анамнеза на болничния лист се вписват получените сведения от пациента или
неговите близки за характера на заболяването, а не установеното от лекаря при прегледа,
което се отразява в графа „обективно състояние“. В случая детето е постъпило в Пирогов,
придружавано от медицински специалист от МБАЛ Благоевград, като не е установено кой
точно е дал тези сведения за давността на заболяването, но не са били близките на бебето,
които не са го придружавали и на които е съобщено, че детето е в Пирогов на по-късен етап.
12
На второ място, именно във връзка с установяване верността на така отразеното в
амбулаторния лист - „давност от една седмица“, от Изпълнителна агенция „Медицински
одит“ е изпратено писмо до Директора на УМБАЛСМ Пирогов за отговор на този въпрос,
откъдето обаче не са представили становище относно това с каква давност е фрактурата на
бедрената кост. На трето място, от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза се установи, че на базата само на анализ на резултатите от направените снимки и
извършените прегледи, не може да се установи точно давността на увредата. За давността
може да се съди от външните проявни признаци – оток, кръвоизлив, болезненост,
ограничение в движенията, деформация, които са се появили в периода, посочен от
медицинския персонал и в КП на Медицинския одит, в каквато насока е и заключението на
вещото лице. Неоснователно е възражението, че според констатациите на медицинския одит
имало вероятност детето да страда от генетично заболяване /остеогенезис имперфекта/.
Макар в КП на Комисията да е посочена принципната възможност за генетично заболяване,
в конкретния случай комисията е приела, че се касае за фрактура, причинена по време на
хоспотализацията в лечебното заведение, за което същото е наказано по
административнонаказателен ред. От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
гласните доказателства, писмените доказателства, в т.ч. социалния доклад, не се установява
детето да страда от подобно генетично заболяване, което да е в причинна връзка с
фрактурата. Последната се дължи на небрежност и немарливо изпълнение на дейност на
служител на ответника, довело до причиняване на констатираното телесно увреждане по
време на хоспитализацията на детето в Отделението по Неонатология при Когато при
изпълнението на една работа са причинени вреди, не е необходимо да бъде установена
личността на изпълнителя, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя на
работата. Личността на изпълнителя има значение в отношенията между възложителя и
отговорния за действията му. /Решение №32 от 19.02.2015г. по гр.д.№2269/2014г. на
Върховен касационен съд/.
Неоснователни са доводите, че не е доказано виновно поведение на служител на
ответника. Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието и неговите последици /както в наказателното право/, а неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /напр.
добрия стопанин, добрия работник и др./ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Гражданското право не различава формите на небрежността, и по принцип
не се интересува от формите на вината. Формата на вината има значение в гражданското
право в случаите, в които определена (по-тежка) гражданска отговорност възниква при
наличието на умисъл, а не при неполагане на дължимата грижа. В гражданското право
отговорност възникна при неполагане на дължимата грижа, а по-тежка отговорност – когато
законът изисква умисъл.
В конкретния случай е налице нарушение на утвърдените медицински стандарти и
правилата за добрите медицински практики. Съгласно чл.80 от Закона за здравето,
качеството на медицинската дейност се основава на медицински стандарти, утвърдени по
реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл.6, ал.1 от Закона за лечебните
заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които
работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а
медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
Съгласно чл.86, ал.1, т.10 от Закона за здравето като пациент всеки има право на сигурност и
безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението
му /Решение №77 от 30.05.2017г. по к.гр.д.№2956/2016г. на ВКС/.
Претърпените от пострадалото дете увреждания се установяват от гласните доказателства,
писмените доказателства /медицинските документи/, както и от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, а именно – косо, разместено счупване на дясна бедрена кост в
средната й част. Налице е причинна връзка между претърпяното увреждане и
противоправното поведение на служител на ответника при изпълнение на възложената му
от последния работа, поради което е налице основание за ангажиране отговорността на
ответника по чл.49 от ЗЗД.
13
По отношение размера на обезщетението, което следва да се присъди за претърпените от
пострадалото дете неимуществени вреди, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение по
силата на чл.52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД означава да
бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. Справедливостта изисква сходно
разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради
което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. По делото се
установи, че по време на хоспитализацията на детето в болничното заведение му е
причинена фрактура на дясна бедрена кост. От разпита на вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установи, че на 05.04. в Пирогов кракът е имобилизиран
с гипсова шина, което става с наместване под монитор, за което детето се поставя под
анестезия поради болката от наместването. На 11.04 в МБАЛ Пулс, отново под анестезия е
извършено ново наместване и поставяне на поясно-крачолов гипс, представляващо
оперативна интервенция, наложила болничен престой от два дни. От експертното
заключение и свидетелските показания се установи, че детето е било с имобилизацията
повече от 40 дни. Установи се, че счупването на бедрото провокира болка с висок
интензитет, като тя е била най-силна в момента на счупването и до около 20-тия ден, след
което започва да затихва до около 60-тия ден. Свидетелите Надка Р.а, Маруся Георгиева, М.
М. потвърждават, че бебето е изпитвало силна болна, изразена чрез постоянен плач,
неспокойство, температура, липса на апетит. За намаляване на болката са му давани
обезболяващи. От гипсовата имобилизация кожата му се разранила. Същата му стягала на
крачето и пръстите, поради което била частично срязана от лекуващия лекар на детето малко
след поставянето й, което е установено и при прегледа в Ма 09.04 /компрометирана –счупена
и разместена шина/. Гипсът бил тежък, поясно-крачоловият гипс обхващал не само крачето,
но и торса до гърдите, като поради нуждата да се пази крачето, бебето не можело да бъде
кърмено от майката заради позата, в която трябвало да стои. Било поставяно да лежи върху
меки възглавници и одеяла. Не можело да бъде къпано, трудно се поставял и махал
памперса, само се почиствало с мокри кърпи.
При определяне размера на справедливото обезщетение, съдът съобрази: - 1) характера и
степента на увреждането, нуждата от оперативна намеса и продължителността на лечението
и възстановяването, както следва – счупване на дясна бедрена кост, довело до трайно
затруднение в движение за период повече от 30 дни; двукратно оперативно наместване на
костта под анестезия и болничен престой от 2 дни; 2) възрастта и здравословното състояние
на пострадалото дете – новородено бебе на 22 дни; 3) изпитаните болки и страдания от
причинените увреждания – физическата болка и интензитета на същата, в т.ч. отчитайки че
именно в първите повече от 24 часа след счупването, когато болката е била най-силна,
бебето е било само, без своята майка, плачело е, било е с температура, но макар да е било
под лекарско наблюдение, не са били взети мерки за обезболяване и фиксиране на крайника,
което е довело до голямо страдание за детето, продължило и след имобилизирането; 4)
ограниченията в ежедневието и неудобства в личен план – неудобства при хранене, при
хигиенно-битово обслужване; 5) преживяната психологическа травма – стрес, неспокойство;
6) социално икономическите условия в страната към момента на увреждането и съдебната
практика по сходни случаи. От заключението на вещото лице се установи, че след свалянето
на гипса не са установени деформации. Няма медицински документи, от които да се
установяват патологични промени след прохождането на Б. Р., като прогнозата е за пълно
възстановяване, без усложенения.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че претендираното обезщетение от
25 000 лв. е справедливо за действително претърпените болки и страдания. Обезщетението
за неимуществени вреди подлежи на присъждане ведно със законната лихва от датата на
увреждането 04.04.2023г., на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение в полза на адв.М. Б. по чл.38, ал.2 от ЗАдв, определено от съда в размер на
2650 лв. по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г., която служи като ориентир за съда.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на
14
РС-Благоевград дължимата държавна такса в производството в размер на 1000 лв., както и
сумата от 603.50 лв. за експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, „М...“ АД, ЕИК , представлявана от д-
р Д – Изпълнителен директор, да заплати на Б. Т. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.П и настоящ адрес: гр.С, Ч., ЕГН **********, сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/ - частичен иск от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от непозволено увреждане - счупване
на дясна бедрена кост по време на болничен престой на 04.04.2023г., ведно със законната
лихва от 04.04.2023г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА „Мн, гр.Блпредставлявана от д-р Д – Изпълнителен директор, да заплати на
адв.М. Б., л.номер **********, гр.Симитли, ул.“Вихрен“ №34, сумата от 2 650 лв. /две
хиляди шестстотин и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „Мн, гр.Б, представлявана от д-р Д–
Изпълнителен директор, да заплати по сметка на Районен съд-Благоевград сумата от 1000
лв. /хиляда лева/ за държавна такса и сумата от 603.50 лв. /шестстотин и три лева и петдесет
стотинки/ за разноски за експертиза, платена от съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15