№ 22748
гр. ***, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110122612 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът З*** е предявил срещу ответника *** осъдителни искове с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати 163,02 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Пълно Каско“, ведно с ликвидационни
разноски, по преписка по щета № 10020030105878 за застрахователно събитие, настъпило на
09.03.2020 г. около 21:00 ч. в гр. ***, на ул. „***“ срещу бл. № *, при което лек автомобил
марка „***“, ***“, с рег. № ***, застрахован при ищеца, попаднал в необезопасена неравност
/дупка/ на пътното платно, вследствие на което на лекия автомобил са нанесени щети, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.04.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 61,35 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2025 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Пълно Каско“ настъпило застрахователно събитие – ПТП, по следния
механизъм: на 09.03.2020 г. около 21:00 ч., движейки се в гр. ***, по ул. „***“ срещу бл. №
***, водачът на застрахования при ищеца лек автомобил марка „***“, ***“, с рег. № ***,
попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно, представляващо
дупка, пълна с вода. Лекият автомобил попаднал в дупката с предна дясна и задна дясна
гума, в резултат на което по него настъпили материални щети. Мястото на произшествието
било посетено от органи на МВР, които съставили Протокол за ПТП № 1731089/09.03.2020 г.
За настъпване на застрахователното събитие било подадено уведомление при ищеца, въз
основа на което била образувана преписка по щета № 10020030105878 и бил извършен опис
1
на имуществените вреди, чиято стойност възлязла на 853,33 лв. съгласно представени на
ищеца фактури. На 28.04.2020 г. ищецът изплатил застрахователно обезщетение на
извършилия ремонта сервиз в размер на 153,02 лева, като за определяне на щетата извършил
и ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Поддържа, че за настъпването на
застрахователното събитие е отговорно ответното дружество в качеството му на стопанин на
пътя, който не е изпълнил задължението си за поддържане на общинските пътища в
изправно състояние. Твърди, че изпратил регресна покана до ответника, получена на
29.05.2020 г., но плащане не постъпило, поради което длъжникът изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на 61,35 лв. за периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2025 г.
Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника,
който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва механизма на
настъпилото ПТП, в причинна връзка с което по застрахования при ищеца лек автомобил са
настъпили материални щети в претендирания размер. Твърди, че в изпълнение на
задължението си за поддръжка на пътната инфраструктура *** сключила договор с ***, на
което било възложено срещу ежемесечно възнаграждение да извършва дейности по
поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в VI зона на
общината, включваща процесния район. Не оспорва, че дружеството изпълнител в
нарушение на чл. 11, ал. 1, б. „г“ от договора не изпълнило възложената от *** абонаментна
поддръжка на пътния участък в съответствие с действащата нормативна уредба, в т.ч. с
Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на СМР по пътищата и улиците. Не оспорва факта на изплащане от ищеца на
застрахователно обезщетение в търсения размер. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ответника ***, ЕИК ***, оспорва иска по
основание и размер като твърди, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието,
през сезон, в който е характерно влошаване на пътните настилки поради метеорологичните
условия.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от
ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ е да установи наличието на
застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил;
застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер;
изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното
обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и
неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е
компрометиран. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
2
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа;
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга,
както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 10.10.2025 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът има качеството на
застраховател по договор за застраховка „КАСКО“ за увредения автомобил по валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил марка „***“, ***“, с рег. № ***; настъпване на
процесното застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм; наличието
на пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди,
както и че на 28.04.2020 г. ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
153,02 лева.
От приетия по делото като писмено доказателство констативен протокол за ПТП №
1731089 от 09.03.2020 г. съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни
задължения, който като официален свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 от
ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила относно констатациите извършени от
органите, които са го съставили, се установява следният механизъм на ПТП: на 09.03.2020 г.,
в гр. ***, на при движение по ул. „***“ към бул. „***“ , срещу блок *, водачът на л.а. „***“
***“, рег. № ***, преминал през несигнализирано препятствие - необезопасена неравност
/дупка в изрязана част от пътното платно – изрязано пътно покритие/ л. 8/ на пътното
платно, вследствие на което били увредени предна и задна дясна гума с джанти.
С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване
3
на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в
необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника
да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на
пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл.
19 от Закона за пътищата. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.1 от ЗП на *** е възложено
задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските
пътища, като съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 от ППЗП, ответникът следва да осъществява
поддръжката на общинските пътища като извършва дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението,
което задължение ответникът не е изпълнил.
Между страните не е спорно и от уведомлението за щета и описа на щета се
установяват вредите вследствие на ПТП, които са в причинна връзка с механизма на
неговото настъпване. От събраните по делото доказателства не се установява техническото
състояние на автомобила, да са допринесли за настъпване на ПТП.
Стойността на увредените детайли не е спорна и е в размер на 153,02 лева, като
обичайният разход за ликвидация на щета като процесна е в размер между 10,00 и 25,00
лева.
Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил „***“ до ищеца е образувана
преписка по щета, изготвен е опис на щетите и стойността им е платена по сметка на
застрахованото лице с платежно нареждане, което обстоятелство не е спорно между
страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните
повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на
предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че
застрахователят е заплатил на сервиз сумата, необходима за ремонта на увредените детайли,
което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл.
410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на
вредата.
С писмо от 27.05.2020 г., получено на 29.05.2020 г. с вх. № СОА20-ТД26-5185 ищецът
е поканил ответника да му възстанови заплатена сума ведно с ликвидационните, тъй както
съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щетата, но между страните не е спорно, че
плащане не е постъпило, поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен
размер, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба –
17.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както законна последица от
предявяване на иска в съда.
4
С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважена и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД върху главницата от деня следващ този на който е изтекъл срока по чл. 412, ал.
3, т. 1 от КЗ, на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за заявения период от
17.04.2022 г. до 17.04.2025 г., изчислена върху главницата с помощта на онлайн лихвен
калкулатор, в размер на 61,35 лева, който размер не е и спорен между страните.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лева (лист 4 по делото).
Същият е заявил и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
300 лева - разноски и производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с адрес в: гр. ***, *** да заплати на З***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. ***, б***, на основание чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 от
КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, сумата от 163,02 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Пълно
Каско“, ведно с ликвидационни разноски, по преписка по щета № 10020030105878 за
застрахователно събитие, настъпило на 09.03.2020 г. около 21:00 ч. в гр. ***, на ул. „***“
срещу бл. № *, при което лек автомобил марка „***“, ***“, с рег. № ***, застрахован при
ищеца, попаднал в необезопасена неравност /дупка от изрязано пътно покритие/ на пътното
платно, вследствие на което на лекия автомобил са нанесени щети, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба – 17.04.2025 г. до
изплащане на вземането, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 61,35 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2025 г.
5
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с адрес в: гр. ***, ***, да заплати на З***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. ***, б***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 300 лева - разноски в производство.
Решението е постановено при участието на ***, ЕИК ***, като трето лице-помагач на
страната на ***, БУЛСТАТ ***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6