№ 939
гр. Бургас, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120203205 по описа за 2025
година
Производството е образувано по жалба на „ЕВОКАТИ“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Созопол, ул.„Вихрен” №5, представлявано от Ф. Щ. Р.,
против Наказателно постановление №845089-F839839/25.08.2025г. на началник - отдел
„Оперативни дейности” град Бургас, дирекция „Оперативни дейности”, главна дирекция
„Фискален контрол”, при НАП- София, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на
МФ.
В жалбата се излагат доводи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и се моли съда да отмени изцяло същото, като се излагат и подробни
аргументи в тази насока. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател редовно
призовано, се явява адв.Д., който поддържа жалбата.
За АНО, редовно призован, се явява юрисконсулт А., който моли за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 10.08.2025 г. в 14:08 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на
параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - „ТОРТИЛА ФРЕШ“, намиращ се в гр.Созопол, ул.„Черно
море“ №5, стопанисван от „ЕВОКАТИ“ ЕООД, с ЕИК:*********. При проверката е
установено, че в обекта има монтирано пос-терминално устройство за плащане с дебитни,
1
кредитни и др. карти, регистрирано на адреса на проверявания търговски обект. В хода на
проверката са изискани и представени документи, издадени от пос-терминала и
удостоверяващи плащания на клиенти чрез карти за 10.08.2025г. При анализ на бележка
№015457 на стойност 14,50лв., отпечатана на 10.08.2025г. в 01:44ч., е установено, че на
10.08.2025г. е било осъществено плащане от клиент за сумата от 14,50лв. При проверка на
контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за дата 10.08.2025г., сумата от 14,50 лв. не е
отразена на монтираното и технически изправно фискално устройство модел ELTRADE В1
KL, с идентификационен номер на фискално устройство №ED360997 и идентификационен
номер на фискална памет №44360997, с FDRID: 4501461 чрез издаване на фискален бон.
АНО е приел, че „ЕВОКАТИ“ ЕООД, ЕИК: *********, не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред на продажба,
съставляващо нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ. Възприемайки така описаната фактическа обстановка АНО е издал
процесните АУАН и НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, видно от представената по
делото Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025г. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В
наказателното постановление, както и в предхождащия го АУАН правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид
НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни
реквизити.
Административно – наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е
ангажирана за осъществено нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС. Съобразно цитираната правна
норма всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на
2
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки,
както и минималните реквизити на фискалните касови бележки са определени с подзаконов
нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Съгласно чл.25, ал.1, т.1
ЗДДС, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба
на лицата по чл.3, ал.1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Съгласно
чл.25, ал.6 от Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
В настоящия случай безспорно се установява и не се спори между страните, че в
случая жалбоподателят не е регистрирал и отчел извършената от него продажба в
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. В този
смисъл е се явява извършено нарушението по чл.118, ал.1 ЗДДС.
Настоящата инстанция констатира обаче, че на 03.07.2025г. е постановено
решението на СЕС по дело С-733/2023 г., според което 1). чл. 325 от Договора за
функционитането на Европейския съюз, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че
недопускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчно задължено лице се
налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби,
при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговския обект“, в който е извършено нарушение и забрана достъпа до
него, 2). чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда
като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция
без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи
санкция в размер по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко
наказание.
Решението на СЕС съобразно отправените преюдициални въпроси дава отговори в
две насоки. Първата е свързана с едновременното налагане на административно наказание и
принудителна административна мярка за едно и също нарушение, като приема, че такова
едновременно налагане е недопустимо, тъй като за едно и също неизпълнение на данъчно
задължение след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчно
задълженото лице се налага както имуществена санкция (по реда на ЗАНН), така и мярка
„запечатване на търговски обект“ (по реда на АПК), които подлежат на обжалване пред
различни съдилища и по този начин правната уредба не осигурява координиране на
3
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест
от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на
наложените санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (решение от
04.05.2023 г. по дело С-97/2021 г.).
Същевременно СЕС е изложил мотиви и относно втория въпрос, свързан с
пропорционалността на наложената санкция, като е посочил, че според този принцип
предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят
границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от законодателството
цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказаните с тях
нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект, но същевременно не се надхвърля
необходимото за постигане на целта на закона (решение от 19.10.2023 г. по дело С-651/2021
г.). Съдът е обсъдил конкретните факти, а именно, че наложената имуществена санкция е 500
лв., което е почти 200 пъти по-висока от размера на дължимото ДДС, чието плащане е
избегнато вследствие на конкретното нарушение. Отчетено е и обстоятелството, че според
чл.27, ал. 5 от ЗАНН съдът няма възможност да наложи по-леко наказание от предвиденото
минимално в санкционна норма, а именно 500 лв.
Настоящият състав счита, че в процесния случай са налице и двете хипотези,
обсъдени в решението на СЕС по дело С-733/2023 г., а именно конкретното нарушение е
санкционирано по реда на ЗАНН, а същевременно е наложена и принудителна
административна мярка, като не е извършен анализ от органа дали кумулативното им
приложение не надхвърля границите на необходимото за постигане на легитимно
преследваните от законодателството цели.
Същевременно нарушението, изразяващо се в неиздаване на фискална касова
бележка за плащане на 14,50лв. е санкционирано с имуществена санкция в размер на 1500
лв. и по този начин е нарушен принципът на пропорционалност, съпоставяйки размера на
избегнатото с нарушението плащане на ДДС с размера на наложената санкция. В случая
несъмнено по отношение на пропорционалността следва да се отчете още едно
обстоятелство, което е известно от описанието на фактите, изложени в наказателното
постановление, а именно, че за абсолютно идентични нарушения, извършени в период от
един ден, дружеството е санкционирано 13 пъти. Следва да се отбележи изрично, че съдът
не разполага със законова възможност да намали размера на наложената имуществена
санкция, поради което и обжалваното НП следва да бъде отменено.
При този изход от спора на основание чл. 63д от ЗАНН разноски следва да се
присъдят в полза на жалбоподателя, който е представил договор за правна защита на л.19 от
делото, в който е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното НП не е издадено в
съответствие със закона и следва да се отмени.
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №845089-F839839/25.08.2025г. на началник -
отдел „Оперативни дейности” град Бургас, дирекция „Оперативни дейности”, главна
дирекция „Фискален контрол”, при НАП - София, с което на дружеството – жалбоподател
„ЕВОКАТИ“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Созопол, ул.
„Вихрен” №5, представлявано от Ф. Щ. Р., на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във
връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „ЕВОКАТИ“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Созопол, ул.„Вихрен” №5, представлявано от Ф. Щ. Р.,
сумата в размер на 400 /петстотин/ лева, представляваща сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5