№ 22171
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110140027 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на *** срещу ***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърдения,
че на 17.02.2024г. по главен път I-8, км. 259, след зона с ограничение на
скоростта, управлявайки лек автомобил с марка *** с рег. № ***, водачът му
реализира ПТП, при което уврежда лек автомобил с марка *** с рег. № ***,
който към момента на увреждането има сключена валидна застраховка в *** -
полица №*** Изплатена е сума, представляваща застрахователно
обезщетение, в размер на 9506.25 лева като в случая разходимите за
необходимия ремонт на увредения автомобил надвишават действителната му
стойност, а на СБА - сумата от 284.52 лева за предоставената пътна помощ на
увреденото МПС след ПТП. Съгласно протокол за ПТП вина за настъпването
му има водачът на лек автомобил с марка *** с рег. № ***, вследствие на което
са настъпили материални щети. Делинквентът е представил валидна към
момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност”, сключена при
ответника. След изплащане на застрахователното обезщетение и
суброгирането в правата на застрахованото лице от *** е изпратена регресна
покана за възстановяване на сумата от 9805.77 лева /с включена сумата от
15.00 лева – ликвидационни разноски и сумата от 284.52 лева за
предоставената пътна помощ на увреденото МПС след ПТП/, но ответникът
не я е заплатил. Прилага писмени доказателства, които като относими към
предмета на делото следва да бъдат приети. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище по
1
допустимостта и основателността на исковата претенция. Не оспорва, че към
датата на процесното ПТП „ГО“ на увреждащия автомобил е застрахована при
същия, както и съществуването на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ при ищеца за увредения автомобил. Не
оспорва изплащането на застрахователното обезщетение. Оспорва механизма
на настъпилото ПТП. Твърди, че са налице обстоятелства, изключващи вината
на делинквента. Оспорена е верността на представения протокол за ПТП.
Заявява, че липсват каквито и да било обективни доказателства за механизма
на процесното ПТП и за отговорността за настъпването му. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увреденото МПС. Оспорва твърдението на ищеца, че всички вреди се намират
в причИ.та връзка с процесния инцидент. Евентуално посочва, че
действително причинените вреди са в по - нисък размер. Релевира още, че в
случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ и в тази връзка
следва да се съобрази обстоятелството, че са налице съхранени детайли, чиято
стойност следва да се приспадне. Оспорена е и претенцията за сумата от
284.52 лева за предоставената пътна помощ на увреденото МПС след ПТП
като се твърди, че пътна помощ не е била използвана при конкретното
застрахователно събитие. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени се обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ за сума в размер на 9805.77 лева –
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско” /с включена сумата от 15.00 лева - ликвидационни
разноски/, ведно със законната лихва от датата на ИМ – 28.06.2024год. до
изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 262.93 лева – обезщетение за забава за периода от 19.04.2024г. до
28.06.2024г.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка
"Гражданска отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на
следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на
увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
С изготвения по делото проект на доклад, обективиран в Определение №
38792/26.09.2024 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени следните факти: наличието на
валидно сключено застрахователното правоотношение по застраховка Каско;
2
наличието на валидно сключено застрахователното правоотношение по
застраховка ГО; заплащането от страна на ищцовото дружество на сума в
размер на 9506,25 лева – застрахователно обезщетение, като с протоколно
определение в съдебно заседание, проведено на 12.11.2024 г. за безспорно
между страните е отделено и обстоятелството за заплащане на сумата от
284,52 лева – цена за пътна помощ.
От събраните по делото доказателства, в това число приетата без
възражения от страните САТЕ, се установява механизмът на настъпване на
процесното ПТП – на 17.02.2024 г. около 12:50 часа, лек автомобил ***, модел
*** с рег.№ ***, управляван от Й. Д. Д., се движи по двулентов разнопосочен
главен път I-8, с направление от ***. Поради възникнала техническа
неизправност по пътя водачът на лекия автомобил намалява скоростта на
управляваното от него МПС и се отклонява от пътното платно, с намерение да
спре. В същото време зад него се движи лек автомобил ***, модел *** с peг.
№ ***, управляван от С. И. А. ***, който се намира зад процесния автомобил.
В момента в който лек автомобил *** започва да намалява скоростта си,
водачът на ***, модел ***, го удря със своята предна част, настъпва контактно
ПТП с материални щети, причинило щети в задната част на лек автомобил
***, модел ***. Така установения механизъм съответства както на събраните
по делото писмени доказателства, в това число съставения от органите на
МВР, посетили местопроизшествието протокол за ПТП № *** от 17.02.2024 г.,
така и на показанията на св. Й. Д. Д. – водач на лек автомобил ***. Съдът не
кредитира показанията на другия водач – свид. С. И. А. ***, тъй като същите
са неубедителни, колебливи и вътрешно противоречиви – съдът не възприема
тезата, че л.а. *** е извършил маневра изпреварване и към момента на
настъпване на ПТП се е намирал в насрещното пътно платно, но поради поява
там на друго МПС, рязко е сменил лентата и се е върнал в своята лента за
движение, при което в момента на настъпване на ПТП се е намирал пред
управляваното от свидетеля МПС *** с рег. № ***, при което ударът е бил
непредотвратим за водача на застрахованото при ответника МПС. На първо
място, в показанията е посочено, че ПТП е настъпило след 20.02.2024 г., което
свидетелят свързва с рождения си ден, а процесното ПТП е настъпило на
17.02.2024 г. На следващо място, в протокола за ПТП, полицейските органи,
посетили местопроизшествието отбелязват, че на мястото на инцидента не е
имало хоризонтална пътна маркировка и на местопроизшествието е отбелязан
прав пътен участък, докато свидетелят посочва, че двете платна на пътя са
били разделени с единична непрекъсната линия, а ПТП е станало на завой на
пътя. На следващо място, вината на делинквента при непозволено увреждане
по см. на чл.45 и сл. ЗЗД се предполага, а при наличие на влязло в сила
наказателно постановление за извършено нарушение на чл.23 ал.1 ЗДвП, което
действително няма значението на влязла в сила присъда по см. на чл.300 ГПК,
ответникът носи тежестта при условията на главно и пълно доказване да
опровергае фактите, на които същото е основано. Правното значение на
влязлото в сила поради необжалване Наказателно постановление не може да
се отрече само на основание, че то няма задължителна сила и нарушението не
е било установено на самото местопроизшествие (в този смисъл е Решение №
3
60127/17.11.2021 г. по т.д. № 1145/2020 г., ВКС, II т.о.). В процесния случай
единственото доказателство за твърдения механизъм на настъпване на ПТП и
липсата на вина на ответника, са свидетелските показания на водача,
причинил процесното ПТП. Съдът намира, че следва да преценява
свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК и отчита евентуално
заинтересованост на свидетеля, доколкото свидетелските показания при
посочване на твърдения механизъм на настъпване на ПТП преповтарят жалба
вх.№ 125300-3290/23.03.2024 г. срещу издаване на Наказателно
постановление, при която свидетелят моли органите на МВР да не отнемат
книжката му, свидетелят е имал личен интерес да не претърпи
административна санкция. Механизма на настъпване на ПТП и вината на
водача на застрахования при ответника водач се установява от събраните по
делото писмени, гласни и от назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза. Предвид, че съдът не кредитира твърденията на свидетеля на
ответника, съдът приема за неоснователно и възражението на ответника за
съпричиняване, което е обосновано именно с твърдения механизъм на
настъпване на ПТП.
Съобразявайки механизма на ПТП, описаните от застрахователя щети,
отразени като видими увреждания и в съставения от водачите двустранен
констативен протокол за ПТП от 17.02.2024г., вещото лице е достигнал до
извода, че щетите по лек автомобил *** модел *** с рег.№ ***, могат да се
получат по описания механизъм, като при настъпване на ПТП от такова
естество, биха се намирали и в причинно-следствена връзка с настъпилото на
17.02.2024 г. произшествие на път I-8 в участъка до разклона за с. ***, около
259-ти километър. Експертът е изчислил, че стойността необходима за
възстановяване на щетите нанесени на лек автомобил ***, модел *** с peг.№
***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
сумата от 33315,95 лв., при което надхвърля 70% от действителната стойност
на МПС към датата на ПТП – 13 518 лв. Поради това в случая застрахователят
дължи да обезщети увреденото лице по правилата за „тотална щета“ и
отговаря до действителната стойност на увреденото МПС, след приспадане на
стойността на запазените части, но не повече от 30% от стойността на МПС –
чл. 390, ал. 2 КЗ и методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ, издадена от КФН.
Вещото лице достига до извода, че стойността на запазените части следва да
се приспадне до максималния допустим размер от 30%, при което стойността
на дължимото обезщетение след приспадане на запазените части е 9463 лв.
При така установените факти следва извод, че при управлението на л.а.
***, модел ***, с рег. № ***, застрахованият при ответника делинквент, е
допуснал нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП – водач на пътно превозно средство
е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта
или спре рязко. В резултат на това негово поведение е произтекъл контакт със
застрахования автомобил, от който са настъпили неблагоприятни изменения в
правната сфера на собственика му – щети по задната част на МПС ***“ с рег.
4
№ ***, които поради стойността им са довели до тотална щета на МПС и
прекратяване на регистрацията му (л. 69 по делото).
Обемът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Делинквентът
дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта. Действителният размер на щетите, съобразно заключението
на САТЕ, възлиза в размер на сумата от 9463 лева. В случая, размерът на
заплатеното от ищеца застраховател обезщетение – 9506.25 лв., е по-висок, но
правото на регрес е възникнало за тази сума и направените ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., а също така и за заплатената за пътна помощ на
увреденото МПС след ПТП сума в размер на 284.52 лева или общо – 9687,17
лв. Предвид посоченото, предявения иск по чл. 411 КЗ се явява основателен за
сумата от 9687,17 лв., като за горницата над посочения размер до пълният
предявен размер от 9805,77 лв. искът се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период.
При установяване съществуването на главното вземане в размер на
сумата от 9687,17 лв., за ищеца е възникнало и акцесорното такова,
изразяващо се в парично обезщетение поради неизпълнението на ответника.
Регресното право на застрахователното дружество, което е заплатило
застрахователно обезщетение и е встъпило в правата на удовлетворения
кредитор, не става изискуемо в момента на заплащане на застрахователното
обезщетение, тъй като това задължение не е срочно, поради което по
отношение на застрахователя по имуществено застраховане застрахователят
по договора за застраховка "Гражданска отговорност" изпада в забава едва
след получаване на покана. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, обезщетението по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се
определя и изплаща от застрахователя в 30-дневен срок, след като
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е
приложил преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, от
представената по делото обратна разписка се установява, че на 26.03.2024 г.
ответното дружество е получило поканата на ищеца за заплащане на
претендираното регресно вземане по процесната застрахователна преписка,
като с изпращането на отказ за заплащане на застрахователно обезщетение –
19.04.2024 г. ответникът е изпаднал в забава за заплащане на сумата от 9478
лв. (представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски), макар и преди изтичане на 30-дневения срок. На 30.04.2024 г. пред
ответника е предявена допълнителна претенция за заплащане на сумата от
284,52 лв. – за заплатена пътна помощ за извозване на увреденото МПС, по
5
която допълнителна претенция ответното дружество отговаря с писмо за отказ
на 08.05.2024 г., от която дата изпада в забава за заплащане на обезщетението.
За периода 19.04.2024 г. – 27.06.2024 г. размерът на мораторната лихва
върху сумата от 9478 лв., определен от съда на осн. чл. 162 ГПК и с помощта
на електронен калкулатор, възлиза на 254,17 лв., а за периода 08.05.2024 г. –
27.06.2024 г. размерът на мораторната лихва върху сумата от 284,52 лв.,
възлиза на 5,56 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е основателен до размера от 259,73 лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 262,93 лв. – следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски възниква и за двете страни. Разноските направени от ищеца възлизат
на сумата от 2299,43 лв., от която: 442,23 лв. – платена д.т., 250 лв. – депозит
за САТЕ, 40 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 1567,20 лв. –
възнаграждение за адвокат. Ответникът прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
основателно предвид фактическата и правна сложност на делото,
осъществената от адвоката защита и съдействие, продължителността на
делото (4 открити заседания, от които адвокатът на ищеца се явява в 2 открити
заседания) и намира справедливия размер на адвокатското възнаграждение в
размер на 1000 лв., поради което общият размер на разноските на ищеца е
1732,23 лв. Пропорционално на уважената част от исковете, в тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата от 1711,28 лв. Ответникът
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в общ
размер на сумата от 390 лв., от която: 5 лв. – такса за съдебно удостоверение,
250 лв. – депозит за САТЕ, 40 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 100
лв. – възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда. Пропорционално
на отхвърлената част от исковете, в тежест на ищеца следва да бъде възложена
сумата от 4,72 лв.
Воден от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 9687,17 лв. (девет хиляди шестотин осемдесет и
седем и 17 ст.) – регресна претенция, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за „тотална щета“ на МПС и разноски за
репатриране с пътна помощ по застрахователна полица „Каско“ на МПС с №
***, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., за вреди на лек
автомобил с марка *** с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 17.02.2024г. на път I-8 около 259 километър по
вина на застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на лек автомобил *** с
рег. № *** в срока на валидно застрахователно покритие, ведно със законната
6
лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 9687,17 лв., до пълния предявен размер от 9805,77 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 209,17 лв. (двеста и девет лева и 17 ст.) сумата от
21,64 лв. (двадесет и един лева и 64 стотинки) - обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху главницата за периода 24.07.2023 г. – 26.04.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 68,30 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 1711,28 лв. (хиляда седемстотин и единадесет лева
и 28 стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 4,72 лв. (четири лева и 72 стотинки) – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7