№ 1237
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501927 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 61/29.04.2025 г. по гр.д. № 214/2023 г. Софийски окръжен съд, 5
търговски състав е прекратил съдебното производство по т.д. № 214/2023г. по описа на
Софийски окръжен съд в частта му, касаеща предявените от В. С. К., действаща лично и със
съгласието на своята майка С. М. К. и В. М. П., действащ чрез своята майка и законен
представител В. С. К., която от своя страна действа лично и със съгласието на своята майка
С. М. К. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответника, че последният не е изплатил посочените в извънсъдебно споразумение от
12.05.2023г., сключено между ищците, чрез адв. С. Б. и ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
суми в размер на 60 000 лева на В. С. К. по нейна лична банкова сметка, доколкото е
непълнолетно лице и 70 000 лева на В. М. П. по негова лична банкова сметка, доколкото е
малолетно лице, в нарушение на императивната норма на чл. 17 от Наредба № 49 от
16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт. С
решението е прогласена, на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, нищожността на
сключеното на 12.05.2023 г. между В. С. К., действаща лично и със съгласието на своята
майка С. М. К. и В. М. П., действащ чрез своята майка и законен представител В. С. К.,
която от своя страна действа лично и със съгласието на своята майка С. М. К., чрез адв. С. Б.
и ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* извънсъдебно споразумение,
поради заобикаляне на закона. С решението е осъдено на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, ЗАД
1
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на В. С. К., действаща лично и със съгласието на
своята майка С. М. К., сумата от 60 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от смъртта на мъжа, с който е живеела
на съпружески начала - М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022 г. около
17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на водача на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П., застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., като е отхвърлен предявения
иск в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева, както и иска по
чл.409 от КЗ за заплащане на законна лихва върху претендираното застрахователно
обезщетение, считано от 12.05.2023 г. - датата, на която е предявена извънсъдебно пред
ответника, претенцията на ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение, до
окончателното му заплащане. С решението е осъдено на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на В. М. П., действащ чрез своята майка и
законен представител В. С. К., която от своя страна действа лично и със съгласието на своята
майка С. М. К., сумата от 60 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от смъртта на баща му - М. К. П.,
настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района
на километър 27+000, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К.
П., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до
02.05.2023г., като е отхвърлен предявения иск в частта му за разликата до пълния му
предявен размер от 100 000 лева, както и иска по чл.409 от КЗ за заплащане на законна
лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, считано от 12.05.2023 г. - датата,
на която е предявена извънсъдебно пред ответника, претенцията на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение, до окончателното му заплащане.
Срещу това решение, в частта му с която са отхвърлени претенциите им над
присъдените суми от по 60 000 лева до претендираните размери от 100 000 лева,
представляващи обезщетение за наимуществени вреди, както и за законна лихва върху тези
суми, е подадена жалба от В. С. К., действаща лично и като законен представител на В. М.
П.. Счита, че в обжалваните части решението е незаконосъобразно като е присъдена сума,
която е несъответна на търпените от жалбоподателите вреди. Съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД при произнасяне дали е налице принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат. Съдът неправилно приел, че приносът на пострадалия
надвишава този на виновния водач. Моли съда да присъди остатъка до пълния размер на
исковите претенции. Счита решението неправилно и в частта, с която съдът е присъдил
законна лихва, като поддържа, че законна лихд.ва следва да се присъди от 12.05.2023 г., на
която е подписано споразумение между страните, тъй като към тази дата застрахователят е
бил уведомен за претенциите на ищците. Алтернативно моли ответникът да бъде осъден да
заплати законна лихва от датата на постъпване на молбата в съда.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва жалбата и моли
въззивния съд да потвърди решението в обжалваните части. Счита, че за да определи
размера на обезщетението съдът се е съобразил със събраните по делото доказателства.
Счита, че определеният от съда процент на съпричиняване е съобразен с това, че
обстоятелството, че не е бил поставен колан от пострадалия е било от основно значение за
получената от него травма.
2
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Производството във въззивната инстанция е образувано по предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ,
чл.45 , чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ за заплащане на сумите от по 100 000 лева, предявени
като частични от 200 000 лева за всеки от ищците - В. С. К., действаща лично и като законен
представител на В. М. П., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
- болки и страдания, резултат от смъртта на техния фактически съпруг и баща - М. К. П.,
настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022 г. около 17:50 часа на път III-161, в
района на километър 27+000, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********
- В. К. П., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/30/12200128235106
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022 г. до
02.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.05.2023 г. – датата, на
която е уведомен ответника за настъпилото ПТП до окончателното им заплащане. Ищците
твърдят, че на 06.08.2022 г. на път III-161, с посока на движение от с. Литаково към град
Ботевград, област Софийска, В. К. П. от с. ***, област Софийска, управлявал л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ********, в който на задната седалка пътувал М. К. П.. В района
на километър 27+000, В. К. П. изгубил контрол върху управлението на автомобила и
напуснал пътното платно в дясно по посоката на движението му, след което се блъснал в
крайпътно дърво и се обърнал по таван. Вследствие на настъпилото ПТП М. К. П. получил
несъвместими с живота травматични увреждания и починал на мястото на произшествието.
Местопроизшествието било посетено от представители на КАТ при РУ – Ботевград, които
съставили Констативен протокол с пострадали лица № 153/11.08.2022 г. Във връзка с
възникналото ПТП било образувано досъдебно производство № 40/2020 г. по описа на
ОДМВР - София и пр. пр. № 2321/2022г. по описа на ОП-София. Починалият М. П. бил
фактически съпруг на В. К. и баща на В. П. – ищци по делото. В. С. К. и В. М. П. тежко
понасяли мисълта от внезапната и непрежалима загуба на своя близък. Ритъмът им на живот
сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Моралните страдания на ищците –
преживяваната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да ги
съпътстват през целия им живот. След загубата на толкова близък човек страдали от
безапетитие, нарушение на съня и тревожност. Излагат, че никога нямало да преодолеят
смъртта на своя близък - спътник в живота на В. К. и баща на В. П.. Към датата на ПТП по
отношение на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, управляван от В. К. П. била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника,
валидна от 03.05.2022 г. до 02.05.2023 г. С искане от 12.07.2023 г. били предявили
доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени от тях в резултат на процесното ПТП. Ответникът не отговорил на
претенцията. Ищците дали пълномощия на адв. С. Б., който подписал споразумение с
ответното застрахователно дружество на 12.05.2023 г., застрахователят определил и
изплатил по банкова сметка на адвокат С. Б. парична сума в размер на 60 000 лева за
репариране на неимуществени вреди, търпени от В. К. от смъртта на нейния фактически
съпруг М. П., както и парична сума в размер на 70 000 лева за репариране на
неимуществени вреди, търпени от В. П. от смъртта на баща му М. П., което било
недействително и преведените суми по споразумението не представлявали плащане на
обезщетение към тях. В. К. била непълнолетна майка на малолетно момче, чийто баща е
починал месец, след като се е родило. Поради внезапната смърт на бащата на детето си,
ищцата В. К. останала практически без доход, с който да отглежда едномесечното си бебе.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е оспорил исковете по
основание и размер, като неоснователни и е направил възражение за съпричиняване, тъй
като М. К. П. пътувал без поставен обезопасителен колан, което обстоятелство довело до
3
неговата смърт. Счита, че при това положение приносът на пострадалия следва да е в размер
не помалък от 100%. Оспорен е размерът на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ответникът счита същото за прекомерно завишено.
По делото е представена присъда № 15/26.03.2024 г. постановена по НОХД №
55/2024 г. по описа на СОС, с която подсъдимият В. К. П. е признат за виновен в това, че на
06.08.2022 г. около 17.35 часа, на третокласен път - 161, в района на 27-ми километър, в
землището на с. Литаково, община Ботевград, област Софийска, с посока на движение от с.
Литаково към гр.Ботевград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ с peГ. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. К.
П.. Присъдата е влязла в законна сила на 11.04.2024 г.
Не е спорно между страните по делото че е налице застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, сключено с ЗАД „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, и валидно към датата на ПТП.
В. С. К., действаща лично и като законен представител на В. М. П. са сезирали
със застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
на 12.07.2023 г. без да представят банкови сметки. Такива не са представени и в хода на
настоящото съдебно производство.
По делото е изслушан като свидетел М. П. Б., баща на ищцата В. К..
Последният установява, че В. била на 13 години, когато се събрала да живее с М. П.. Излага,
че В. и М. сами се запознали и харесали. От момента на годежа им, те двамата заживели във
***, при родителите на М.. М. работел, изкарвал пари, грижел се за В. и за детето. М. и В. се
обичали и детето им В. било плод на любовта им. Свидетелят бил виждал В. и М. да се
карат или да се разделят през времето, в което били заедно. В. много зле възприела новината
за смъртта на М.. Тя изпаднала в депресия. Започнали да я водят по болници. Не говорела,
само гледала в една точка. Много плачела. Не можела да се грижи за бебенцето си.
Установява се още от показанията на този свидетел, че родителите на В. я прибрали в дома
си и към момента тя живеела при тях. В. продължавала да страда за М.. Тя не говорела, но
като станело въпрос за него, започвала да плаче.
От показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели Г. Г. и В.
К. П., участници в ПТП, очевидци на същото, от приобщените писмени доказателства –
протокол за оглед на местопроизшествие от 06.08.2022 г., както и от заключението по
назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, кредитирано от
съда като обективно и пълно, се установява, че при ПТП на 06.08.2022 г. на задната дясна
седалка на лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер ********, управляван
от В. К. П., в посока от село Литаково към гр. Ботевград, е пътувал пострадалият М. К. П..
Към този момент платното за движение било предназначено за двупосочно движение, с
обща широчина 7,20 метра, като в ляво и дясно на същата е имало оформени и загладени
каменисти банкети, всеки с широчина по 1,80 метра, без наличие с хоризонтална
маркировка. В дясно от десния банкет се намирала затревена площ и в дясно на нея -
водосточна канавка. В зоната на ПТП, за посоката на движение на процесния автомобил, в
сила били пътен знак ”А2”- „Опасен завой наляво” и пътен знак п.з. „В24”- „Забранено е
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош”. Придвижвайки се по гореописания
начин, лек автомобил „Фолксваген Голф” с десните си гуми плавно навлязъл в десния
банкет, при което водачът В. К. П. противодействал със завиване на волана вляво и
4
автомобилът пресякъл лентата за движение в посока от с.Литаково, към гр. Ботевград и
навлязъл с левите си колела в лентата за насрещно движение. Последвала реакция на водача
П. с рязко навиване на волана вдясно, при което челната част на автомобила се насочила към
десния банкет и в същото време автомобилът започнал ротационно движение около
вертикалната си ос в посока на посоката на въртене на часовниковата стрелка. По този
начин, същият преминал през дясната си пътна лента, през крайпътното пространство и с
десните си гуми навлязъл във водосточната канавка, при което се преобърнал надлъжно,
през дясната си странична част по таван. Към момента на преобръщането автомобилът вече
с челната си лява част достигнал до дънера на дърво, в който се ударил с челната си лява
странична част и се приплъзнал по него. Именно в този момент тялото на пострадалият,
намирайки се в областта на задната седалка, следствие на центробежните сили от
преобръщането се насочило към стъклото на задна лява врата и изпаднало от автомобила,
който с тавана си в следващия момент паднал върху тялото в областта на главата му, без да
нанася телесни повреди в останалата част от тялото. След окончателното падане върху
тавана, автомобилът се установил в мястото, в което бил описан в протокола за оглед на
местопроизшествие От техническа гледна точка вещото лице - автоексперт сочи, че
първопричината за възникване на ПТП следва да се търси в действията на водачът на
автомобила - В. К. П., който не упражнявал непрекъснато контрол върху движението на
управляваният от него автомобил, следствие на което последният навлязъл в дясното
крайпътно пространство. Вещото лице заявява също така, че към момента преди да започне
да оставя следи от гуми, лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер
********, се е движил със скорост около 90 км/час, а в момента на удара в дънера на
дървото скоростта му била около 40 км/час. Вещото лице установява още, че правилно
поставен предпазен колан, в конкретния случай не би позволил на тялото на М. П. да
изпадне от автомобила. Установява се още по делото от заключението на тази комплексна
експертиза, че пострадалият М. П. получил счупване на костите на главата с хлътване на
фрагментите в черепната кухина, размачкване на костите, образуващи основата на предната
черепна ямка вдясно и средната черепна ямка в лявата й половина. Костните фрагменти
преминали в мозъчната кухина. Мозъкът на пострадалия бил грубо разкъсан. Получените
увреждания били локализирани изцяло в областта на главата и били вследствие на високо
енергийно притискане на същата между твърди предмети. Тези увреждания били напълно
несъвместими с живота на пострадалия и представлявали непосредствена причина за
смъртта му.
От заключението на повторната КСМАТЕ се потвърждават констатациите на
първоначалната КСМАТЕ. В отлика от последната обаче заключението на повторната
експертиза е, че първоначално е бил удара в дървото, а след това в резултат на сложни
ротационни движения е изпаднало тялото на М. П. от автомобила, през прозореца на задна
лява врата, след което главата му е била притисната между терена и автомобила. Отново
вещите лица сочат, че при наличието на поставен обезопасителен колан със сигурност
пострадалият е нямало да изпадне от автомобила и да получи тежката черепномозъчна
травма довела до смъртта му. Коланът не позволявал на тялото на пасажера или водача да
изпадне от автомобила при преобръщане, като по този начин се избягвала и възможността за
получаване на травматични увреждания извън автомобила, каквито били получени в
конкретния случай. В открито съдебно заседание на 04.04.2025 г. вещите лица са посочили,
че ако пострадалият е бил с поставен колан, травмите му не биха били с летален изход.
По делото е изслушано заключение на съдебно психологична експертиза, което
установява, че В. К. в резултат от стресогенното събитие е преживяла психична криза със
следните прояви: затруднена адаптация, безпокойство, тревожност, страх. Появили се и
трудности при заспиване, разстройство на съня, неприятни сънища. Емоционалното й
състояние било съпроводено и с притеснение за детето й, свързани с факта, че ще трябва да
го отглежда сама. Интензитетът на психичните прояви и усещания при В. С. К. започнал да
затихва и намалява известно време след като се преместила заедно с детето си В. да живее
5
при своите близки - майка, баща, братя и сестри, които й помагали и подкрепяли. Към
настоящия момент тя успяла да овладее и превъзмогне промените в емоционалното си
състояние. Загубата на М. П. била преживяване, което довело до значима житейска промяна
за В. К.. Породените в резултат от това емоционални и психични реакции, затрудненията в
адаптацията към нов начин на живот и ежедневните дейности, свързани с отглеждането на
детето й били с различна продължителност, но към настоящия момент отзвучавали. Вещото
лице е посочило, че по отношение на ищеца В., който е малолетен не може да се изготви
заключение, предвид възрастта му.
Във въззивната инстанция като свидетел е изслушана М. С. К., сестра на В. К.,
от чиито показания се установява, че М. и В. били заедно от началото на 2022 г. като
живеели много добре и се разбирали. Живеели на семейни начала, но искали да сключат
брак в бъдеще. Правили годеж. Живеели в с. *** с майката и бащата на М., като имали
отделна стая. Нямало периоди, в които да са се разделяли. Те били добро и щастливо
семейство. Били щастливи, когато се родило детето им В. и М. помагал за грижите за него.
Изцяло М. издържал В. и семейството си. Обгрижвал я с любов, разбирали се много,
помагал с гледането на детето, сменял му памперсите. В. се грижела за него, гледала дрехите
му да бъдат изпрани, да бъде сготвено и изчистено като се прибере. М. се чувствал много
щастлив, когато разбрал, че ще става баща. Направил тържество, когато се родило детето.
Изцяло М. се грижел и финансово за детето. Детето било на 1 месец, когато бащата починал.
В деня на катастрофата бащата на В. се обадил а сестра й и й казал за катастрофата. Тя
отишла веднага при В., която била объркана, не говорела, въобще не реагирала. Детето
плачело, искало да го накърми, а тя въобще не чувала плача, въобще не се обръщала да го
погледне, била шокирана. Тя още била в това състояние. В. постоянно ходела с родителите
на М. на гроба му и водела и детето. Говорели на детето, че баща му е починал, но
свидетелката не е сигурна дали то разбира. В. постоянно му говорела за баща му, показвала
му снимки на телефона, даже имали клипчета как докато детето е било малко баща му го
преоблича и му сменя памперсите. Тя му говорела, но той бил дете. М. бил добър човек,
грижовен баща.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Правата на ищците произтичат от и съответно претенцията им се основава на
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380. Ищците
претендират обезщетение за вреди вследствие смъртта на свой партньор, с който живее на
6
съпружески начала и родител - баща.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава
върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на ищецът за
причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие
процесното ПТП, както и дали със своето противоправно поведение в съвкупния
съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е допринесъл
за настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение, както и законосъобразното
определяне на размера на имуществените вреди.
Въззивният съд намира основателно е наведеното от ответника с отговора на
исковата молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
/чл.51, ал.2 ЗЗД/. За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици
и степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да
се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Това е възприето е във
формираната практика на ВКС /решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 60168/10.01.2022 г. по т. д. № 2082/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 60078/01.12.2021 г. по т. д. № 459/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
67/15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 92/24.07.2013 г. по т. д.
№ 540/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС,
ТК, II т. о., и др./, в която се приема, че при направено от ответната страна възражение за
съпричиняване приносът на пострадалия подлежи на пълно и главно доказване, като
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на доказани в процеса действия
или бездействия на същия, с които той обективно е създал предпоставки или възможност за
настъпване на увреждането. За определяне степента на съпричиняване се извършва
съпоставка на поведението и действията на всеки от участниците, като се отчита тежестта
7
на нарушението на делинквента и това на пострадалия, за да бъде установен действителният
обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
От значение за извод за наличие на съпричиняване от пострадалия и за
приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на справедливото обезщетение са такива
действия или бездействия на увреденото лице, които са способствали настъпването на
вредите. В случая от изслушаните и приети по делото заключения на първоначалната и
повторната комплексна автотехническа и медицинската експертиза, които се кредитират от
настоящия състав като компетентни и обосновани, се установява, че починалият М. П. е бил
без поставен обезопасителен колан, с което е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Според вещите лица от техническа гледна точка първопричината за възникване на ПТП
следва да се търси в действията на водачът на автомобила - В. К. П., който не упражнявал
непрекъснато контрол върху движението на управляваният от него автомобил, следствие на
което последният навлязъл в дясното крайпътно пространство. Вещото лице заявява също
така, че към момента преди да започне да оставя следи от гуми, лек автомобил „Фолксваген
Голф” с регистрационен номер ********, се е движил със скорост около 90 км/час, а в
момента на удара в дънера на дървото скоростта му била около 40 км/час. От друга страна
вещите лица са заключили, че правилно поставен предпазен колан, в конкретния случай не
би позволил на тялото на М. П. да изпадне от автомобила. При фиксиране на пътника с
колан би се намалил рискът от изпадане от автомобила, което е причинило увредите,
несъвместими с живота. С оглед на горното се установява по безспорен начин, причинната
връзка между поведението на пострадалия и причинения вредоносен резултат.
За определяне на обективния принос на пострадалия за настъпилия вредоносен
резултат следва да се извърши съпоставка на неговото поведение, установено по-горе, и
това на водача на увреждащото моторно превозно средство. В случая следва да бъде
съобразено обстоятелството, че в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачът на лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ с peГ. № ******** не е контролирал към момента на ПТП пътното
превозно средство, което е управлявал и е причинил ПТП, при което е загинал М. П.. При
тези данни и изяснените конкретни обстоятелства следва да се приеме, че допуснатото от
увредения нарушение обосновава степен на съпричиняване на вредоносния резултат в
размер на 50%, а не на 60%.
Съдът намира логично и житейски обосновано да приеме, дори без да са
събрани по делото доказателства в тази насока, че вследствие загубата на житейски
партньор и съответно на своя баща ищците са претърпели съществени неимуществени
вреди – че техният личен, семеен, социален живот е бил в голяма степен повлиян негативно
от това събитие. В процесния случай обаче в подкрепа на тази теза са събрани и
доказателства – сведения, дадени от разпитаните по делото свидетели и експертното
заключение, представено от съдебно психологичнопсихиатрична експертиза.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е
необходимо да се отчете начинът на настъпване на травматичното събитие, претърпените от
ищците болки и страдания вследствие на причиненото им увреждане, периодът на
постепенна адаптация и възможността на пълно възстановяване, тяхната възраст,
причинените им неудобства и дискомфорт, социално-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2023 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" – в
размер до 10, 492 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в
редакцията на тази правна норма към релевантния момент).
Съдът отчита, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
8
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в
съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968 г., изискваща при
определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да
посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. Примерни обективни обстоятелства при причиняването на смърт
съгласно постановлението са възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.
Ищцата В. К. е живяла на съпружески начала с пострадалия от ПТП М. П.. С
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е
прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС
№ 5 от 24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. С ППВС № 5 от 24.11.1969 г. е признато право на обезщетение и на
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и
не противоречи на правилата на морала. В решението № 126 от 18.10.2019 г. по т. д. №
1785/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по чл. 290 ГПК, е прието, че на доказване в
процеса подлежат както настъпилите неимуществени вреди, така и видът на връзката между
пострадалото лице и претендиращия обезщетение, като преценката е при условията на
пълно и главно доказване на факта на специалната връзка между починалия и лицето,
претърпяло неимуществени вреди. При твърдение за наличие на връзка, основана на
съпружеско съжителство, на доказване подлежи фактът на претърпени неимуществени
вреди от лице, което освен че е било в интимна връзка с пострадалия, е живяло фактически
трайно в едно домакинство с него. При твърдение за фактическо съпружеско съжителство на
доказване подлежи осъществяването на трайна връзка, заключаваща се в общо домакинство,
независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на общност на отношения от
материален и нематериален характер, съвместна грижа на лицата едно за друго, когато
съжителстват само двете лица и нямат деца. При доказване на фактическо съжителство
лицето, което се позовава на такава връзка с пострадалия, следва да установи, че освен
емоционални и духовни отношения с починалия, е имало и общо домакинство, общи
икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за благополучие, т. е.
съвместният общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване на средства за семейството,
взаимност и обща грижа един за друг. На доказване подлежи общността между лицата,
общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването им, общо
съпреживяване на различни събития.
Въззивният съд намира, че следва да обсъди посочените по-горе
обстоятелства, независимо от това, че застрахователят не е обжалвал първоинстанционното
решение, тъй като обстоятелствата са от значение не само по отношение на въпроса дали
ищцата има право на обезщетение, но и какъв следва да бъде справедливия му размер.
Претърпяните от ищцата неимуществените вреди под формата на психически,
душевни болки и страдания вследствие смъртта на М. П. се установяват както от събраните
гласни доказателства в първата и във въззовната инстанция, така и от изслушаната съдебно-
психологическа експертиза. Въззивният съд намира за установено, че отношенията между В.
9
К. и М. П. са били особено близки, съпружески отношения на разбирателство, взаимопомощ
и обич като двамата са живели съвместно от нейната тринадесетгодишнина, което означава,
че тя е била дете когато е заживяла с пострадалия. От показанията на свидетелите Б. и К., че
В. К. изпаднала в депресия от смъртта на М. П. и се наложило да я водят по болници. Не
говорела, гледала в една точка и много плачела. В това й състояние не можела да се грижи за
детето си. Скръбта й продължавала и към датата на разпита на свидетеля - тя страдала за М.,
не говорела, но като станело въпрос за него, започвала да плаче. Установено е, че са имали
щастлив съвместен живот с починалия, че последният е осигурявал издръжката на нея и
детето им, че са имали планове за бъдещето. От заключението на изслушаната
психологическа експертиза се установява, че В. К. преживяла психична криза, която се
проявила със затруднена адаптация, безпокойство, тревожност, страх. Появили се и
трудности при заспиване, разстройство на съня, неприятни сънища. Нейното емоционално
състояние допълнително се усложнявало от притеснение за детето й и това, че ще трябва да
го отглежда сама. Тези психологически прояви намалили своя интензитет след като се
преместила заедно с детето си В. да живее при своите близки.
Ищецът В. М. П. е син на пострадалия М. П., като към датата на процесното
ПТП, той е бил на един месец. Същият не е могъл към този момент на разбере и осъзнае
случилото се, но съдът намира, че за него също са налице неимуществени вреди от смъртта
на баща му. Обстоятелството, че бащата е живеел заедно с детето и майка му след което е
настъпила рязка промяна, обстоятелството, че за майката не е било възможно за известен
период да полага по най-добрия начин майчинските грижи със сигурност са се отразили и на
невръстното дете. Въззивният съд отчита обстоятелството, че с порастването си детето ще
започне да осъзнава случилото се и това осъзнаване ще носи нови и допълнителни болки и
страдания – от липсата и от невъзможността да бъде опознат бащата. Липсата на физическа,
емоционална и духовна подкрепа от бащата тепърва ще се усеща от детето още повече, че
детството е периодът, в който човек има най-голяма нужда от такава подкрепа. Не е нужно
човек да бъде специалист, за да знае, че смъртта и липсата на родител в ранните детски
години се отразява винаги негативно върху психическото състояние на детето и в
болшинството от случаите представлява непреодолима травма.
При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе
предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП - август 2022 г., показател за която са например: нивата на застрахователно покритие по
застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл.
492, т. 1 от КЗ/; размер на минималната работна заплата от 710 лева и размер на средна
работна заплата за този месец по данни на НСИ - 1585 лв.
При съобразяване на разясненията дадени в т.1 на Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., на Пленум на ВС, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното
увреждане и като изхожда от установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на
близък, въззивният съд намира, че за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,
необходимата сума, която ответникът следва да заплати на ищците В. К. и В. П. е в размер
на по 150 000 лева.
По делото е установено, че е налице съпричиняване, като въззивният съд е
определил неговия процент на 50 %, поради което исковете за претърпени от ищците
неимуществени вреди от смъртта на техния партньор в живота и баща следва да бъдат
10
уважени до размера от 75 000 лева, като за разликата до пълния му предявен размер от 100
000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Върху сумата от 75 000 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ не следва да
присъжда законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано
от 12.05.2023 г. – датата, на която е уведомен застрахователя – ответник с извънсъдебна
претенция за обезщетяване на вредите от настъпилото ПТП за същото. В случая по силата
на закона настъпват последиците на забава на кредитора, което изрично е предвидено с
разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ, в случаите при неизпълнение от страна на
застрахованото лице на задължението по чл.380, ал.1 от КЗ заедно с претенцията си към
застрахователя да представи и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията. Ищцата К. е в кредиторова забава, съобразно разпоредбата на чл.380, ал.3 от
ГПК /не е представила банкова сметка/, съответно застрахователят не дължи лихва по чл.409
от КЗ.
Върху сумата от 60 000 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ не следва да
присъжда законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано
от 12.05.2023 г. – датата, на която е уведомен застрахователя – ответник с извънсъдебна
претенция за обезщетяване на вредите от настъпилото ПТП за същото, тъй като ищеца В. П.
е в кредиторова забава, съобразно разпоредбата на чл.380, ал.3 от ГПК /не е представил
банкова сметка/, съответно застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
По изложените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която исковете са отхвърлени за сумите от по 15 000 лева, дължими над
присъдените с решението суми от 60 000 лева като в частта за сумите на дължимите суми от
75 000 лева на ищците и в частта касаеща датата, от която е дължима лихва за забава бъде
оставено в сила.
Ищците са освободени на основание чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на
държавна такса, като с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски апелативен съд дължимата
държавна такса съобразно уважената част от жалбата /при интерес във въззивната инстанция
от 40 000 лева/ от 300 лева
С въззивната жалба са представени договори за правна помощ, сключени
между ищците – В. К. и В. П. и адв. Р. М. за оказване на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, чийто размер
следва да се определи от съда. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед уважения
размер на въззивната жалба, тъй като минималният размер на възнаграждението по чл.7,
ал.2, т.4 зца въззивното производство възлиза на 3850 лева, което съдът намира съответно на
фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на уважената част от
въззивната жалба, въъззивният съд намира, че ответникът по нея следва да бъде осъден да
заплати адвокатско възнаграждение в размер по 1444 лева за процесуалната защита на всеки
от въззивниците или следва да заплати общо 2888 лева на адв. Р. М..
Въззивниците следва да заплатят на въззиваемия направените от него разноски
в производството съобразно отхвърлената част от въззивните им жалби. Ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на основание чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобразно чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 300 лева. Съобразно отхвърлената част от въззивните жалби дължимия от
11
жалбоподателите размер е 113 лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 61/29.04.2025 г. по гр.д. № 214/2023 г. Софийски
окръжен съд, 5 търговски състав в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, иск от В. С. К. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
за заплащане на сумата от 15 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от смъртта на мъжа, с който е живеела
на съпружески начала - М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022 г. около
17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на водача на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П., застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., дължима над присъдената с
решението сума от 60 000 лева, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният
на основание чл.432, ал.1 от КЗ иск от В. М. П., действащ чрез своята майка и законен
представител В. С. К. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на сумата от
15 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болки и
страдания, резултат от смъртта на баща му - М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се
на 06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П., застрахован при ответника
със застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., дължима над
присъдената с решението сума от 60 000 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на В. С. К. на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 15 000 лева, съставляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от смъртта на мъжа, с
който е живеела на съпружески начала - М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на
06.08.2022 г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П., застрахован при ответника
със застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., дължима над
присъдената с решението сума от 60 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на В. М. П.,
действащ чрез своята майка и законен представител В. С. К. сумата от 15 000 лева,
съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания,
резултат от смъртта на баща му - М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на
06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П., застрахован при ответника
със застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., дължима над
присъдената с решението сума от 60 000 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61/29.04.2025 г. по гр.д. № 214/2023 г. Софийски
окръжен съд, 5 търговски състав В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска на В. С. К.
срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата
25 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – болки и
12
страдания, резултат от смъртта на мъжа, с който е живеела на съпружески начала - М. К. П.,
настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022 г. около 17:50 часа на път III-161, в
района на километър 27+000, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********
- В. К. П., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/30/12200128235106
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до
02.05.2023 г., над присъдената сума от 75 000 лева; В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявения от В. М. П., действащ чрез своята майка и законен представител В. С. К. срещу
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от за заплащане на
сумата от 25 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди –
болки и страдания, резултат от смъртта на баща му - М. К. П., настъпила при ПТП,
осъществило се на 06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър
27+000, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П.,
застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до
02.05.2023г., над присъдената сума 75 000 лева, както и В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
иска по чл.409 от КЗ за заплащане на законна лихва върху претендираното застрахователно
обезщетение, считано от 12.05.2023 г. - датата, на която е предявена извънсъдебно пред
ответника, претенцията на ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение, до
окончателното му заплащане.
В останалата част решение № 61/29.04.2025 г. по гр.д. № 214/2023 г. Софийски
окръжен съд, 5 търговски състав е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати по сметка на
Соофийски апелативен съд сумата 300 лева държавна такса във въззивното производство в
размер.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД да заплати на адв. Р. И. М. от САК с личен номер от ЕАР при ВАС - № 18******** и
служебен адрес - гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4 сумата от 2 888 лева, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, В. С. К. и В. М. П., действащ
чрез своята майка и законен представител В. С. К. да заплатят на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД с ЕИК ********* сумата от 113 лева определено от съда възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК и направени разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14