О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………………….
05.08.2019г. Гр. Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 05 август
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр.дело № 5283, по описа за 2017 година.
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила
е молба с вх. № 17240/11.06.2019 г. от пълномощника на ищеца по делото Б.Д., с
която моли да се измени постановеното по настоящото дело решение, в частта за
разноските. Навеждат се доводи, че съда неправилно е изчислил присъдените в
полза на ищеца разноски, дължими от ответниците, като не е взел предвид факта
на извършеното в хода на процеса частично плащане по спорното вземане, както и изчисляване
на разноските при липса на начислен адвокатски хонорар, вкл. и суми за явяване за всяко следващо второто по ред съдебно
заседание.
Съдът,
в изпълнение на разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, е съобщил на другата
страна за направеното искане.
С молба
вх. № 19449/02.07.2019г. ответниците по делото С.Б. и И.И., чрез упълномощения
си представител, вземат становище за неоснователност молбата, като молят да
бъде оставена без уважение.
Съдът, след като се запозна с постъпилата
молба по чл. 248 от ГПК и депозираното по нея становище, намира за установено
следното:
С постановеното по делото
съдебно решение № 572/07.05.2019г. съдът е признал за установено
по отношение на С.Х.Б. и И.М.И., че
дължат солидарно на Б.Д.Д., сумата от 1946 лева по запис на заповед, издаден на
04.07.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2017г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3224/2017г. по описа на
Старозагорския районен съд. С решението
си съдът е осъдил С.Х.Б. и И.М.И., да заплатят на Б.Д.Д., сумата от общо 234,94
лева, направени по настоящото дело и по ч.гр.д. № 3224/2017г. по описа на
Старозагорския районен съд разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Осъден е ищецът Б.Д.Д. да заплати на С.Х.Б. и И.М.И. сумата от 553,29 лева,
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. При определяне на дължимите на ищеца разноски,
съдът е посочил, че не включва
адвокатски хонорар, поради липса на доказателства за реалното му
заплащане.
Възможността
да се иска изменение на решението в частта за разноските принципно принадлежи на всяка една от
страните в процеса, независимо дали в нейна полза има присъдени разноски или
същата е осъдена да заплати такива в полза на противната страна, или въобще
няма произнасяне от съда за разноски, които обаче са надлежно поискани.
Според нормата на чл. 80 ГПК, страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай
тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. В случая,
депозираната молба е процесуално допустима, видно от приложения по делото
списък на разноски.
Молбата е частично
основателна:
Видно
от мотивите на постановеното решение, съдът приема, че предявеният установителен
иск се явява основателен и доказан до размера на 1946 лв., като за останалата
част – до претендираните хххлв., искът подлежи на отхвърляне. В мотивите съдът
посочва, че така установеният размер на дължимост на вземането е вследствие
извършено от ответниците по делото погасяване на сумата от 5 892 лв.,
което плащане е станало преди депозиране на заявление в съда по заповедното
производство, както и извършено от ответниците в хода на процеса по настоящото
дело частично плащане, в размер на 3000 лв. Именно сумата от 3000 лв., по
отношение на която е признато извършено плащане в хода на процеса, следва да
бъде включена при определяне на дължимите разноски, предвид факта, че ответниците
с поведението си са дали повод за завеждане на делото / по арг. на разп. на
чл.78, ал.2 от ГПК/. С оглед на това, при определяне размера на дължимите на
ответниците разноски, съдът следва да вземе предвид отхвърлената част от иска,
в размер на 5892 лв. В случая, съдът погрешно е изчислил дължимите на
ответниците разноски, при отхвърлена част от иска 8 892 лв., а не както
следва при отхвърлена част 5 892 лв. При това положение, дължимата на
ответниците сума за разноски в настоящото производство възлиза на 353.37 лв.,
платима от ищеца.
Към
присъдените в полза на ищеца разноски, платими от ответниците, не следва да се
включва адвокатски хонорар. Това е така, защото по делото / вкл. и по ч.гр.д. №
3224/2017г. на СтРС/ липсват доказателства относно извършено плащане, дори и
договорено възнаграждение за адвокат. Съгл. ТР от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6 /2012г. на ВКС, ОСГТК, само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин -например по банков път.
Тогава,както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.В конкретния
случай, липсват доказателства за договорено, респ. заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което постановеното решение по делото не следва да бъде
изменяно в тази част.
Водим от горното и
на основание чл.248 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № 572 от 07.05.2019г., постановено по
гр.д.№ 5283/2017г., по описа на СтРС, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на разноските, присъдени в полза на ответниците С.Х.Б.,
ЕГН **********,*** и И.М.И., ЕГН **********,***, дължими от ищеца Б.Д.Д.,
ЕГН **********,***,, от 553.29 лв. на 353.37 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.М.И.,
чрез пълномощника му, за изменение на постановеното съдебно решение по делото,
в частта относно присъждане в полза на ищеца дължими от ответниците разноски в настоящото и
в заповедното производство, с включен адвокатски хонорар, като неоснователна.
Определението
подлежи на обжалване от страните, в двуседмичен срок, считано от връчването му,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: