Решение по дело №298/2019 на Районен съд - Бяла

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 3

10.01.2020г., гр.Бяла

 

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ДИМИТРОВ

 

при секретаря Пенка Цанкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 298 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** в качеството си на управител на „ВНН“ ЕООД, ЕИК …… със седалище и адрес на управление в с.К., обл.Р., ул.“Б. К.“ № ., чрез адв. А.Н. против НП № 842 от 12.11.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.209 от ЗГ.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, като същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. На следващо място се сочи, че административнонаказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, водещо до материална незаконосъобразност на издаденото НП и обосноваващо неговата отмяна.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата и се моли същата да не се уважава, като бъде потвърдено така издаденото наказателно постановление.

РП – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

В.Н.Н. е управител на „ВНН“ ЕООД, което има склад по чл.206 от ЗГ находящ се в с.К., обл.Р., ул.“В.“ № ... На 08.10.2019г. св. Б. Е. и св. В. Е. били в склада, където товарили дърва. На място бил и собственика В.Н., който издал билети маркирал дървесина за един курс на камиона, след което заминал извън града. За втория курс на камиона марката била поставена от св. Б. Е.. Докато товарили дървата за втория курс, служители на РДГ – Русе, сред които св. С. и св. Н., съвместно със служители на Икономическа полиция при ОДМВР – Русе извършили проверка на посочения склад. В момента на проверката били установени работниците в склада – св. Б. Е. и св. В. Е., които товарили дърва на камион. Служителите на РДГ – Русе потърсили собственика във връзка с извършването на проверка на видеонаблюдението, билетите за постъпилата и експедирана дървесина и производствената марка, но от работниците установили, че собственикът е извън града. Установили, че производствената марка се държи от св. Б. Е., който я предал за сверка дали е оригинална, а натоварената на камиона дървесина била маркирана с нея. Същият обяснил на служителите извършващи проверката, че марката му е предоставена от собственика, тъй като отсъствал. Предвид установеното, че св. Б. Е. предал марката, бил съставен констативен протокол, въз основа на който впоследствие бил съставен АУАН и издадено обжалваното наказателно постановление.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия на НП № 842/12.11.2019г., Акт № 842 Серия ГООА от 31.10.2019г. № 114133, констативен протокол Серия Г00А № 117982 от 08.10.2019г., обяснение от В. А. Е., констативен протокол Серия Г00А № 077115, констативен протокол Серия Г00А № 117842 от 08.10.2019г., обяснение от Б. С. Е., обяснение от Н. С. Ф., доклад от Г. И. Г. гл. специалист „Горски инспектор“ от 08.10.2019г., доклад от И. Г. У. гл. специалист „Горски инспектор“ от 31.10.2019г. и известие за доставяне № 9100016629396. По делото се събраха гласни доказателства, посредством проведените в съдебно заседание разпит на актосъставителя св. С., св. Н., св. Б. Е. и св. В. Е..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, каквото се явява и Директора на Регионална дирекция по горите гр.Русе, оправомощен със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Съдът намира за основателно възражението релевирано в жалбата за липса на извършено нарушение. Това произтича от обстоятелството, че вмененото на жалбоподателя нарушение е за това, че е предоставил производствена марка с абревиатура Г1165 на лицето Б. Е.. В Закона за горите и приложимата Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии липсва състав на нарушение, чието изпълнително деяние е „предоставяне“ на марка. В този смисъл съдът споделя доводите в жалбата за разграничение на хипотезите на „предоставяне“ и „преотстъпване“. Така хипотезата на чл.56 от  Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии предвижда, че предоставянето на марката на друго лице не се счита за преотстъпване, когато марката се използва в присъствието и под контрола на нейния притежател. В този смисъл, преотстъпване на марка се счита нейното предоставяне, когато същата се използва без присъствието и под контрола на нейния притежател. След като липсва предвидена забрана за предоставяне на марка, то неприложима се явява както нормата на чл.209 от ЗГ забраняваща преотстъпването на марка, така и санкционната норма на чл.270 от ЗГ, която се явява обща за други нарушения по закона.

Дори да се приеме, че АНО е имал предвид като форма на изпълнителното деяние преотстъпване, в който смисъл е нормата на чл.209 от ЗГ, то приложимата санкционна норма се явява чл.268, ал.1, т.1 от ЗГ, а не общата разпоредба на чл.270 от ЗГ. Съгласно чл.268, ал.1, т.1 от Закона за горите - Наказва се с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите актове по прилагането му: 1. преотстъпи контролна горска марка, производствена марка, униформено облекло или отличителен знак. Нормата, на която се е позовал АНО е обща и е приложима в случаите, за които не са предвидени изрични санкционни разпоредби за извършени други нарушения по този закон. Както се приема в утвърдената съдебна практика, обективирана например в Решение от 08.01.2020г. по КАНД № 336/19г. по описа на Административен съд – Русе, в акта и в НП при описание на нарушението и посочените като нарушени материалноправни разпоредби и приложена санкционна норма следва да съществува единство и пълно съвпадение. Противното, както е в настоящия случай, води до противоречие и неяснота относно вмененото на санкционираното лице нарушение. Касае се за съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице, което винаги има за последица незаконосъобразност на наказателното постановление. Това дава основание на съда да приеме, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени и разноските за адвокатско възнаграждение направени от жалбоподателя, които съгласно представения списък възлизат в размер на 300лв.

 

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП № 842 от 12.11.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Русе, с което за нарушение на чл.209 от Закона за горите на В.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Русе, с адрес гр.Р., бул.“С.“ № . да заплати на В.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата 300лв. представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/