№ 208
гр. М******а, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М******А, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АН.Я ЦЕКОВА
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АН.Я ЦЕКОВА Гражданско дело №
20231630102318 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка
с чл.422 ГПК.
Ищецът, „*****“ ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК
****** със седалище и адрес на управление: ***** представлявано от
членовете на Съвета на директорите Александър Димитров и Младен
Маркоски, чрез пълномощник юрисконсулт П. П. е предявило иск
срещу: Й. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. М******а
****** и цена на иска: 1 743,87 лв., от които: 1470,96 лв. - главница и
неустойки и 272,91 лв. - мораторна лихва.
В исковата си молба твърди, че между „*****“ ЕАД
(предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и Й. М. И., с ЕГН
********** е бил сключен договор за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален
номер ********* от 09.09.2019 г. със системен партиден номер
М5415252. Към горепосочения договор са сключени съответните
Приложения № 1, с които са уговорени услуги с тарифни планове без
ДДС.
Към горепосочения договор са закупени следните устройства на
изплащане: Апарат Nokia 3310 3G DGrey3 PH - с договор от
04.05.2020 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 6,50 лв.
и 23 последващи равни месечно вноски съгласно погасителен план.
1
За периода от 16.03.2021 г. - 15.09.2021 г. е било извършено
изпълнение от страна на дружеството им. Ответникът не е заплатил
съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора
и Общите условия на ,,*****” ЕАД и е натрупал просрочени
задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и
устройства на изплащане за посочения период. В тази връзка на
01.10.2021 г., договор № ********* със системен партиден номер
М5415252 е прекратен поради неплащане продължило повече от 124
дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер на 938,16 лв.
Предвид предсрочното прекратяване на договора. съгласно раздел ІV
от договорите за продажба на изплащане операторът е издал фактура
№ ********* от 20.10.2021 г., в която са начислени оставащите
месечни вноски за посочените по - горе устройства.
Предвид гореизложеното за периода 19.04.2021 г. до 15.11.2021
г. ответникът дължи на ищцовото дружество суми в размер 1743.87
лв., от които ***** лв. неплатени суми за предоставени и неплатени
електронни съобщителни услуги, 52,00 лв. - неплатени суми за
устройства по договор за продажба на изплащане, 938,16 лв. общ
размер неустойки и мораторна лихва в размер на 272.91 лв.
В тази връзка и на основание чл. 415 от ГПК предявяват иск за
установяване съществуването на парично вземане в общ размер на 1
743,87 лв. по договор № ********* със системен партиден номер
М5415252, от които ***** лв. неплатени суми за предоставени и
неплатени електронни съобщителни услуги, 52,00 лв. - неплатени
суми за устройства по договор за продажба на изплащане. 938,16 лв.
общ размер неустойки и мораторна лихва в размер на 272,91 лв.
От страна на „*****“ ЕАД с подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 1779/2023 г., 4 с-в. на РС - М******а. Срещу
издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по
отношение на ищеца ,,*****“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление: гр. София 1309, район *****, че ответникът Й. М. И.,
ЕГН ********** дължи за периода сумата в размер на 1 743,87 лв. по
договор № ********* със системен партиден номер М5415252, от
които ***** лв. неплатени суми за предоставени и неплатени
електронни съобщителни услуги, 52,00 лв. - неплатени суми за
устройства по договор за продажба на изплащане, 938,16 лв. общ
размер неустойки и мораторна лихва в размер на 272,91 лв., както и
2
законната лихва върху сборната сума 1470,96 лв. от датата на
образуване на ч. гр. д. № 1779/2023 г., 4 с-в. на РС - М******а до
окончателното изплащане на задължението, които задължения са
предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1779/2023 г., 4 с-в. на
РС - М******а.
Претендират да се заплати на ,,*****“ ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район *****
направените деловодни разноски по настоящото и заповедното
производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
В хода на производството процесната сума в размер на 1743,87
лв. може да бъде заплатена от ответника в брой в магазините и
партньорите на ,,*****“ ЕАД, както и по банков път по сметката за
заплащане на фактури и разноски на ,,*****“ ЕАД в посочена банкова
сметка.
Моли да се допусне и да се приемат като доказателства по
делото подробно описаните и приложени с исковата молба
документи.
Моли в случай, че в първото по делото открито заседание, не
се яви представител на ,,*****“ ЕАД, заседанието да бъде проведено в
тяхно отсъствие, като се приеме, че поддържат исковата молба и
представените писмени доказателства, както и направените
доказателствени искания.
Ответникът, Й. М. И., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адвокат Н. В., в срока, предвиден за отговор взема
становище по иска.
Оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва подписите положени срещу името му, че са негови.
Клаузите на договорите са неравноправни, изчислените
неустойки са прекомерни, както и невярно са посочени размерите на
главницата и на лихвите.
Няма подписи на всички страници от документите, с които му
се вменяват задълженията с исковата молба.
Моли да се задължи ищецът да представи оригиналите на
приложените към исковата молба документи, след което ще вземе
подробно становище по предявените искове и ще направи искане за
графологична експертиза.
Счита исковете за неоснователни и недоказани, като се
3
отхвърлят изцяло.
Доказателствата по делото са писмени.
Допуснати са и назначени: съдебно-графологична експертиза,
изпълнена от вещото лице инж.Л. С., приета от съда и оспорена от
процесуалния представител на ответника; съдебно-техническа
експертиза, изпълнена от вещото лице д-р инж.Н. Х., приета от съда и
оспорена от процесуалния представител на ответника.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1779 по
описа за 2023 година на Районен съд – М******а.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата
по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване
на вземане, след проведено успешно заповедно производство по
предвидения ред на чл.410 и сл ГПК
Производството е по предявен положителен установителен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на
договор между „*****“ ЕАД и Й. М. И., ЕГН **********, постоянен
адрес: град М******а по сключени договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане.
Ищецът има правото да поиска плащане на претендираното,
което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е
извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК.
При връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и направено в
срок възражение срещу нея, е уведомен заявителя по реда на чл.415
ал.1 т.1 ГПК, като е предявен в срок и специалния установителен иск
за съществуване на вземането, което обуславя неговата допустимост.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална
норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя
правото за предявяване от кредитора на установителен иск за
съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът
не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е
средство за защита на признатото в заповедното производство вземане
и предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е
длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и
главно доказване, че за него съществува вземане към момента на
подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада
4
върху ищеца, който следва да установи на първо място, че са се
намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът следва да
установи също, че е изпълнили поетите с договора задължения точно
и в срок и че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът следва да
докаже и размера на всяка една от претенциите си, за претендирания
период, в това число и как са формирани стойностите. Ответникът,
чрез своя процесуален представител оспори исковете по основание и
размер, както и че ответникът е подписал процесния договор. В тази
връзка съдът следва се произнесе по направеното оспорване, като
съобрази констатациите, направени от експерта графолог и от
експерта по съдебно-техническата експертиза, макар и оспорени от
процесуалния представител на ответника.
В чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, са дадени определения на електронен
подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран
електронен подпис чрез препращане към Регламент /ЕС/ № 910/2014 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г. /, като в ал. 4 е
регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният
подпис идва да установи по безспорен начин изявлението на
определено лице, обективирано по електронен път.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на
електронния подпис е равносилна на саморъчен подпис, когато
страните са уговорили така. Съгласно чл. 3, т. 10 и т. 12 вр. чл. 26 от
регламент 910/2014 г. на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни транзакции, електронният подпис означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва. "Усъвършенстван
електронен подпис" означава електронен подпис, който отговаря на
изискванията, посочени в чл. 26 от посочения регламент, а именно: а)
свързан е по уникален начин с титуляра на подписа; б) може да
идентифицира титуляра на подписа; в) създаден е чрез данни за
5
създаване на електронен подпис, които титулярът на електронния
подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под
свой контрол; и г) свързан е с данните, които са подписани с него, по
начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях.
"Квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван
електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на
квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано
удостоверение за електронни подписи. С оглед посочената правна
уредба, електронният подпис може само да удостовери подписване на
документа.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, "електронен
документ" представлява всяко електронно изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено. Според чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ "електронно
изявление" е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията. Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния
подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено представеният върху хартиен носител договор
обективира електронен документ, тъй като той съдържа електронно
изявление /каквото е изпълнението на протокола на уеб сайта чрез
попълване на електронни формуляри/, запазено в архивните файлове в
базата данни на съответния сървър на доставчика, с възможност за
неговото възпроизвеждане, т. е. визуализира електронен документ.
Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван
или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал.
3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с
обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са
свързани и с установяване на авторството на документа, като
6
съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат
изявленията - съгласно чл. 3, т. 10 от Р/ЕС № 910/14 г. - три имена на
ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други. Законодателят
придава значение на подписан саморъчно документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен, което е закрепено изрично в чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ
/какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това
авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на
документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193
ГПК. В тази насока се е установила последователната актуална
съдебна практика на ВКС. Представеното хартиено копие на договора
е оспорено от процесуалния представител на ответника касателно
неговата автентичност. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕУУ). Съгласно чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на
подписания писмен документ.
7
Съдът намира, че процесният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен
подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, последното не
е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и
Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В
посочената практика се приема, че "принципно представянето на
документ, върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че
фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е
издателят му".
Макар и оспорени констатациите на вещите лица, съдът
намира, че са изготвили заключенията си обективно, безпристрастно и
без да са заинтересовани от изхода на делото и съобразно с
останалите писмени доказателства по делото установяват наличие на
съществувалата облигационна връзка между страните, предоставени
са електронни услуги и устройство на потребителя – ответник,
времето, през което е ползвана услугата реално и неизпълнение
задължението за плащане.
В случая е спорен въпросът, основателен ли е предявеният
специален установителен иск.
По делото са извършени съответните проверки и е установено
за системен партиден номер М5415252 за периода от 19.04.2021 г. до
15.11.2021 г. / по заповедното производство не са представени
фактури/, освен че са издавани фактури, в тях са отразявани
стойностите на потребената услуга и съответно неизплащането и. От
приложените доказателства може да се направи безспорен извод въз
основа на какви използвани и неплатени услуги се формира
претендираната за заплащане сума, отнасяща се досежно претенцията
за месечните абонаментни такси и използваните електронни
8
съобщителни услуги в размер на ***** лв. и 52.00 лв. неплатени суми
за предоставеното устройство на изплащане.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузите, които
уреждат дължимостта на неустойки по договорите са действителни и
валидно обвързват страните по тях, доколкото не противоречат на
морала и добрите нрави, и имат компенсаторен характер. Предвидени
са да обезщетят вредите на доставчика от неизпълнението на поетите
от абоната задължения, като в част от тях предварително страните са
определили размера на същите, който не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни вноски по всеки от
договорите /приложенията/. Ограничени до трикратния размер на
месечните абонаменти тази неустойки не нарушават принципите на
добросъвестността и на забраната за неоснователното обогатяване и
съответстват на присъщите за неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл настоящият
съдебен състав приема, че уговорените в договора и приложенията
към него неустоечни клаузи не са нищожни и валидно обвързват
ответника, съответно - могат да бъдат основание за начисляването на
неустойка от страна на оператора, стига обаче да са се осъществили
всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на
страните. Необходимо условие за възникването на правото на
неустойка е прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги преди изтичане на първоначално определения срок.
Потребителят – длъжник не е платил в срок дължимите от него
абонаментни такси и предоставени услуги, за което са издадени
приложените фактури. Съгласно т. 26. 5 от ОУ плащането по
фактурите следва да бъде извършено в 15-дневен срок. Неплащането в
срок на потребените услуги е основание за едностранно прекратяване
на договорите и от страна на оператора /т. 54. 12 от Общите условия –
в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена/. В случая
страните не са уговорили специален ред за прекратяване на
облигационната връзка между тях, поради което са приложими
общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срока и формата на извършване
на действията. Неизпълнението на договорно задължение по причина,
за която длъжникът отговаря, включително неплащането на
възникнали задължения през предварително определен срок в
договора е основание за развалянето му /чл. 87, ал. 1 ЗЗД/.
Процесните договори са сключени в писмена форма, което от своя
страна задължава кредитора да извърши изявлението за
9
прекратяването им в същата форма, като преди това даде подходящ
срок за изпълнение. По аргумент от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗД,
за да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то
следва да достигне до ответника. Няма доказателства заявителят,
настоящ ищец в производството да е отправил нарочно волеизявление
за прекратяване на процесните договори преди изтичане на срока им,
за което абонатът да е уведомен, нито пък да му е представлявал
подходящ срок за изпълнение на задълженията на абоната. В тази
връзка, след като не се установява предсрочно прекратяване на
договорите за електронни съобщителни услуги, поради което в ползва
на ищеца не са възникнали претендираните вземания за неустойки.
С издадените фактури са фактурирани месечни такси,
дължимостта на които не е обвързана от доставката на услуги, съдът
намира, че предвидените в договорите абонаментни такси се дължат за
предоставения достъп до мобилната мрежа на ищеца и не зависят от
това дали реално ответникът ги потребява – по аргумент от т. 23, б. "б"
от ОУ.
Така, както е заявена, то неустойката се дължи не поради
прекратяване на договорите, а поради неизпълнение на задължения на
потребителя за заплащане на изискуемите абонаментни такси и
използвани мобилни услуги. Смисълът на клаузите е, че неустойката
се дължи "в случай на прекратяване на договора" на едно от няколко
основания, които изцяло зависят от поведението или от волята на
потребителя – по вина или инициатива на потребителя; при
нарушения на задълженията на потребителя по договора или други
документи, свързани с него. След като се касае за двустранен договор
и длъжникът не изпълнява задължението си поради причини, за които
той отговаря, се касае за възможност за "разваляне на договора" от
страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за
прекратяването му. В постоянната си практика ВКС е изразявал
становище, че развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се различава от
възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не
изискват виновно неизпълнение на задължение на длъжника – в този
смисъл Определение № 600 от 06.08.2012 г. на ВКС по т. д. №
993/2011 г., II т. о.
Нарушението на задълженията на потребителя по договора е
основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за
дължимост на неустойката, както неправилно приема ищецът. Именно
защото договорът е развален преди изтичане на срока му, операторът
се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако срокът бе
10
спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с
"всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок".
Предвид изложеното неустойка по договорите не се дължи за
неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на
договорните отношения между страните поради причини, които стоят
изцяло у потребителя.
Не се установи кога и от кого са развалени договорните
правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото
си да развали договорите, е уведомила другата страна. Следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този
етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не
е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване
на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на разваляне с
изявление в същата форма. В случая не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави
подходящ срок за изпълнение, или такова, с което разваля договора,
без да даде срок за изпълнение. Предвид изложеното кредиторът не се
е възползвал от правото си да развали договора, поради което в
неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка.
Относно претендирането на мораторна лихва върху цялото
вземане:
Не може да се кумулира неустойка за забавено изпълнение на
парично задължение с мораторната лихва за забавено изпълнение на
парично задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл
две гражданско - правни санкции за едно и също неизпълнение, а
кредиторът би получил две обезщетения за един и същи вреди,
резултат от забавата.
В практиката на ВКС се приема, че кумулиране на неустойка и
мораторна лихва, респ. едновременното им присъждане от съда, е
недопустимо, тъй като се касае за две различни гражданскоправни
санкции - законова и договорна, за едно и също неизпълнение.
Кредиторът има право, ако вследствие на неизпълнението е претърпял
вреди в по-голям размер от обезщетението по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД.
респ. от неустойката, да претендира и получи разликата над законната
11
лихва, респ. над неустойката, до пълния размер на вредите, но в този
случай той следва да докаже настъпването на действителните вреди,
размера им и причинно-следствената връзка с неизпълнението. В
случая не е установен конкретен размер на мораторната лихва върху
кои вземания е начислена, поради което и не се следва.
При този изход на делото, в тежест на ответника са направените
от ищеца разноски, без платената държавна такса, тъй като същия е
освободен от заплащането на държавната такса, предвид
представените декларация за семейно и имотно състояние и решение
на ТЕЛК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАЗА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. М. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. М******а ******, че към
10.08.2023 година Е НАЛИЦЕ СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ на
„*****“ ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: ***** от Й. М. И., ЕГН **********,
за сумите, както следва: ***** лв. главница, представлява
неизплатената стойност на предоставени и незаплатени електронни
съобщителни услуги със системен партиден № М5415252 в периода
19.04.2021 г. до 15.11.2021 г.; 52.00 лв. неплатени суми за устройство
по договор за продажба на изплащане, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 10.08.2023 година до изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 1008 от 14.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 1779/2023 година по описа на
Районен съд М******а.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „*****“ ЕАД, вписано в
Търговския регистър с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: ***** срещу Й. М. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. М******а ******, ЗА ПРИЗНАВАНЕ СЪЩЕСТВУВАНЕ
НА ВЗЕМАНЕ по отношение на: 938.16 лв. неустойки за предсрочно
прекратяване на договор и 272.91 лв. мораторна лихва, ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
М******а ******, ДА ЗАПЛАТИ на „*****“ ЕАД, вписано в
12
Търговския регистър с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: ***** сумите от: 100.00 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исково производство
и 1 598.00 лв. възнаграждение за изплатеното възнаграждение на
вещите лица.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК
****** със седалище и адрес на управление: ***** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Н. В., вписана в САК, сумата от ***** лв., на основание чл.38
т.2 от ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ, защита и
съдействие на Й. М. И. в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
М******а в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Слез влизане решението в сила, същото да се приложи по ч.гр.д.
№ 1779 по описа за 2023 година на МРС.
Съдия при Районен съд – М******а: _______________________
13